Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Във връзка с по голяма яснота до коя година какви стойности на отработените газове следва да покрива превозното средство предлагаме в §3 от проекта да се изменят т. 3 и 4 както следва:

3. В т. 8.2.2.1. се правят следните изменения и допълнения:

а) в колона 3 буква „б“:

- в буква “i” след „4,5 %“ да се добави „ за превозни средства регистрирани преди 1 октомври 1986 г.“ и думите „ съгласно датата на първа регистрация или употреба, посочена в изискванията(а)“ да се заменят с „за превозни средства регистрирани след 1 октомври 1986 г. и преди 1 юли 2002 г.“;

 - в буква “ii” преди „или“ да се добави „за превозни средства регистрирани след 1 януари 2001 г. до 1 януари 2011 г.“ и думите „съгласно датата на първа регистрация или употреба, посочена в изискванията(а)“ да се заменят с „за превозни средства регистрирани след 1 януари 2011 г.“

б) на реда относно буква „б“ в колона 5 се добавя „X” и в колона 6 знакът „Х“ се заличава.

4. В т. 8.2.2.2. се правят следните изменения и допълнения:

а) в колона 3 буква „б“:

- след „3,5 m^-1“ се добавя „за превозни средства регистрирани преди 1 януари 1997 г.“;

- думите „посочени в изискванията(а) или с първа регистрация или пуснати в употреба за първи път след датата, посочена в изискванията(а)“ се заменят с „за превозни средства регистрирани след 1 януари 1997 г. до 1 януари 2011 г.“

- след „0,7 m^-1“ се добавя за „за превозни средства регистрирани след 1 януари 2011 г.“

б) на редовете относно букви „а“ и „б“ в колона 5 се добавя „X” и в колона 6 знакът „Х“ се заличава.

Използването на датата на първоначална регистрация на автомобила в определянето на екологичната му категория е некоректно освен по описаните по-горе причини, но и поради следните неуредици:

• по какъв начин в наредбата се отчита смяната на двигателя на автомобила? Това не може да се случи чрез датата на първоначална регистрация на автомобила. Двигателят може да е  по-нов (например), но това не се отчита в наредбата. Налице е следният парадокс: еко оценката се влияе само от ламарините, но не и от двигателя;
• чрез датата на първоначална регистрация на автомобила не може да се определи стилът на управление на автомобила, който влияе пряко както на износването и работата на двигателя и катализатора, така и върху генерираните вредни емисии на километър. Наредбата се интересува само от годината на производство на автомобила.
• чрез датата на първоначална регистрация на автомобила не може да се отчете техническото състояние на двигателя и катализатора. Два идентични автомобила, не се карат идентично. Например: една и съща марка и модел автомобил, може да е личен или служебен. Те не се експлоатират еднакво. Защот тогава ако са произведени през една и съща година, да имат една и съща еко категория, защото годината на производство участва в еко оценката? Налице е следният парадокс: еко оценката по никакъв начин не отчита състоянието на двигателя и катализатора (изминатите километри), както и генерираните емисии от него;

Решението е много просто: еко оценката трябва да зависи само и единствено от измерените газове на автомобила. Този критерии включва в себе си техническото състояние на двигателя и катализатора, състоянието на ходовата част и поддръжката на автомобила, както и множество други критерии, като стил на шофиране (който влияе пряко върху екологията), пробега и др.

Предлагам да се включи в наредбата и възможност, когато колата не покрива дадените еконорми, определени спрямо годината й на прозводство, да й се дава по-ниска еко категория. По този начин ще се ограничи движението на такива автомобили в централните части на населените места. Освен това и от ГТП признаха, че заложените норми са по-ниски от заложените от самия производител емисии. Какво да направи тогава човек, за да покрие изискванията? Коригирайте нормите. И не се оправдавайте с европейски стандарти. В останалите европейски страни заложените норми за изгорени газове са далеч по-либерални.

Катализаторът ми беше откраднат преди повече от 10 години. Сега съм принуден да купя нов, само че никой търговец не дава никаква гаранция колко време ще работи неговия катализатор и още по-малко дали ако купя неговия ми е гарантирано, че ще мога да мина техническия преглед, който ми го изисква. Това безобразие не е ли еквивалентно на държавен рекет? Ако водачите са задължени да плащат за катализатори нека и търговците да са задължени да дават гаранции за стоката си!

Друг проблем е, че масово сервизите, които поставят катализатори НЕ предлагат измерване на изгорели газове, тоест принуден си да купиш нещо, което изобщо не може да разбереш дали ще ти свърши работата, за която го купуваш, преди да си го платиш и не отидеш до пункт, където да ти измерят еемисиите. И какво да правим ако дори и след поставяне на нов канализатор той не покрива норматива?

Всички знаем на какво приличат пътищата ни и какви усилия са необходими на водачите на МПС да не си потрошат автомобилите по тях. Не може да има еднакви ЕКО изисквания за онази Европа с изрядните пътища и нашата "Европа" с безобразието на пътя. На всеки разумен човек ще му стане ясно каква е разликата при каране по изряден път и по път с дупки и неравности през 10 метра. Редно е първо да си уеднаквим пътната инфраструктура с Европейската и едва след това да бъдем принуждавани да покриваме европейски нормативи по същите тези пътища.

С оглед на предлаганите промени в чл. 40 смятам, че има нужда от съответни промени и в чл. 45.

По-специално предлагам в чл. 45 числото „14” да се замени с „30”, а думите „може да извърши както цялостен преглед, така и” да се заменят с „извършва”.

Смятам, че в чл. 37 е необходимо да се направят и някои допълнителни промени, освен предлаганата с §1.

По-конкретно предлагам във второто изречение на ал. 4 от чл. 37 думите „отнема регистрацията на” да се заменят със „спира от движение”. Така ще се постигне уеднаквяване на терминологията и синхронизация с нормата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г.

На всички е ясно, че част от пътните превозни средства трябва да изчезнат от улиците на страната и да не са собственост на дадени лица, които не могат да плащат сметките за държавни такси и за поддръжка им. Това е крайната цел... Сега дайте да видим как може да се постигне това, но по позитивен начин и какво правят другите страни по въпроса.

Коли под наем излиза доста скъпо, НО има и модел кар шеринг. Общината или общността има автопарк и го използва заедно за близки и средни разстояния. Може да се направят подобни програми от общините, които да закупят или предоставят екологични коли за общо ползване срещу символични такси, да има приложения за планиране итн Ако се използват електро-автомобили, общините да направят и съответните инфраструктура за производство на чиста ел. енергия итн

ПЪРВО: В чл. 29, ал. 1, т. 2 да отпаднат думите в началото „леки таксиметрови автомобили и“, с което таксиметровите автомобили ще преминават не на 6 месеца, а на 1 година през пунктовете за ГТП, както минават всички останали леки автомобили, защото периодичността за преминаването на таксиметровите автомобили (на 6 месеца) се указва само в Н–32 (в ЗАП или в ЗДвП не се указва тази периодичност). Освен това всеки таксиметров автомобил минава ежемесечно на технически преглед при своя превозвач.

ВТОРО: Искаме, със съгласието на собственика на МПС, ако МПС не може да покрие критериите за екологична категория „ЕВРО …“ да може да придобива по–ниска категория „ЕВРО …“ (стига в това отношение да може да бъде преодоляна европейската директива).

ТРЕТО: Съгласни сме с предвижданите промени в Н–32, даващи възможност на МПС с неизправности, свързани с отработените газове, да не се спират от движение, а да им се увеличи срока за отстраняване на неизправностите от 14 на 30 дни, без това да пречи на работата на МПС като таксиметрови автомобили.​​

Автомобилите с монтирани газови и метанови уредби да минават прегледите с алтернативните си горива, тези уредби, които струват около 2000 лв не са монтирани на автомобилите за красота .... Масово се кара на алтернативното гориво, което е хиляди пъти по-чисто .... Стига вече с тези неуредици, а си оправете законите и нормативните актове !!! Кола 2015 да не може да минава на безнин преглед, а разни димящи дизелови тарги да го правят !!!

Ужасът в нормативните актове - продължава!!!

Ужасите в наредбата продължават! Напълно умишлено, наредбата категоризира по-старите чисти автомобили като "мръсни", без значение от факта, че те наистина са чисти. Това е видно от таблиците в чл.37а, ал.1, т.1 и т.2.

Ще дам следният пример от реалният живот: има стара кола, произведена през 1998 г. Фабрично тя е с еко категория ЕВРО 2. Но се купи и монтира катализатор от европейски производител, който покрива изискванията на ЕВРО 4. При минаването на технически преглед, въпреки че колата покри с аванс изискванията за изгорели газове ЕВРО 4, на нея и беше дадена категория ЕВРО 2, само защото е стара! Това е безумие! Доказано с реален случай, никой чиновник не се интересува от това колко е чист един автомобил! Чиновниците се интересуват от това, колко са стари автомобилите! Категорията се дава на база години, а не на база чистота на газовете!

Налице е и следният абсурд: абсолютно същият двигател, с който е произведена колата през 1998 г. и има фабрична еко категория ЕВРО 2, се монтира до 2022 г. и колите с него имат ЕВРО 6! Следователно, няма никаква техническа пречка, една по-стара кола, да бъде чиста! Произволът на чиновниците е потресващ!

Вместо чиновниците да изискат хората да си сложат по един катализатор за 150-200 лв. от доказан производител и колите им да станат значително по-чисти, те наказват хората, които искат автомобилите им да са по-чисти., като им дават категорията, с която е произведен автомобилът!

Още един факт, доказващ ужасът, сътворен от чиновниците: Ако вземем един бус, който е към куриерска фирма (например) или такси, които „навъртат” големи километражи за една година, само след 2-3 години катализаторите на тези автомобили ще са с много по-лоши качества и въпреки че автомобилите са само на 2-3 години, те няма да са толкова чисти, колкото когато са били произведени!

С вторият пример отново се доказва, че не годините трябва да определят еко категорията, а РЕАЛНОТО състояние на автомобила. В това число трябва да се включат и добре поддържаните автомобили, както и тези, които са „масларки” т.е. горят много масло.

Докога чиновниците ще наказват гражданите, че искат да карат по–чисти коли, въпреки че са по-стари? Дали чиновниците не взимат комисионни от фирмите вносителки на нови автомобили, като принуждават собствениците на по-стари автомобили да си купят нови за десетки хиляди левове, вместо с двеста лева да ги направят по-чисти?

По какъв начин чиновниците отчитат разходът на гориво на 100 км в еко категорията? Отговорът е само един – по никакъв! Така една луксозна кола, която харчи 20-25л/100 км. по документи се оказва по-чиста, отколкото по-старата, която харчи 8-11л/100 км, защото е малка или среден клас! Безумията на чиновниците нямат край!

Единственият правилен начин да се дава еко категория е, тя да се дава само на база реално измерване на газовете! Това, което излиза от ауспуфа на автомобила, трябва да е единственият критерии за еко категория! В него се включват техническото състояние, начинът на каране, добавянето на нов катализатор, изминатите километри и т.н.

Колко хора могат да си позволят да си  закупят нова кола? Пенсионерите, които карат стари коли и то по-рядко, за какво да си купуват нова кола, като могат да подобрят съществуващата си стара?

Кога чиновниците най-накрая ще започнат реално да работят в полза на хората и чистотата на въздуха, а не само в полза на вносителите на автомобили?