Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Изработването на предложения законопроект е продиктувано от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес.

Националният план за възстановяване и устойчивост изисква да се въведе „право на държавния орган, направил съобщението за извършено престъпление, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, независимо дали производството е започнало въз основа на техен сигнал, да обжалват по съдебен ред постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство“.

След приемането на ЗИДНПК (обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г.) е констатирано нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), по отношение на разпоредба на чл. 411д, в която е налице препратка към правилата на несъществуващ текст на разпоредба на чл. 243а НПК. Възникналото положение на празнота в закона, предвид наличието на препратка към несъществуваща норма, създава ситуация, при която механизмът за търсене на отговорност на главния прокурор не би могъл да функционира правилно. Това обстоятелство налага прецизиране на законовата уредба в глава тридесет и първа „а“ от НПК.

На следващо място с измененията в чл. 368 от НПК, обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2025 г., компетентният орган, пред който се подават исканията за ускоряване на разследването, е административният ръководител на съответната прокуратура. С направената промяна се застрашава в голяма степен изпълнението основното право на гражданите на бърз процес, тъй като ускоряването му ще зависи от вътрешно-институционален механизъм за контрол, който не би могъл да бъде максимално подчинен на обективност и безпристрастност. По отношение на така формулираната разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е образувано и производство пред Конституционния съд (дело № 1/2026 г.) поради предполагаемо противоречие с Конституцията на Република България.

С предложените конкретни промени се цели:

- да се изпълнят в максимален обем изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост по отношение на механизма за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване или за спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата;

- да се създаде работещ механизъм за контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, и създаване на възможност за назначаване на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, едновременно с назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор;

- ефективно да се ускори наказателното производство, чрез предвиждане на промяна на компетентния орган, пред който се отправят исканията за ускоряване.

• Рубрика „Закрила на детето“ към дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания"