проект на Постанивление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за пирлагане на Закона за филмовата индустрия

          Причини, които налагат приемането на предлаганите промени в ППЗФИ: 1.Необходимост от привеждане разпоредбите на ППЗФИ в съответствие с текстовете на Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, който заменя Регламент (ЕС) № 1407/2013. С чл. 26 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) се регламентират схемите за държавно подпомагане на филмовата индустрия - схеми за държавна и минимална помощ по смисъла на Закона за държавните помощи.В чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ е предвидена схемата за минимална помощ за промоция и показ на филми като тази схема беше прилагана при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.) (наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013). Първоначалният срок на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013, определен в чл. 8, ал. 2 от същия е 31 декември 2020 г., но с Регламент (ЕС) 2020/972 на Комисията от 2 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1407/2013 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и съответни промени, срокът на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 беше удължен до 31 декември 2023 г. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Регламент (ЕС) № 1407/2013, след изтичане на срока на действие на регламента всяка схема за помощи de minimis, която изпълнява условията на регламента, продължава да се урежда от правилата на регламента за допълнителен период от шест месеца. Съгласно § 69, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 352 на Министерски съвет от 28.12.2023 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., в сила от 05.01.2024 г.), схемата за минимална помощ по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ по Регламент (ЕС) № 1407/2013, се прилага за срок до 31 декември 2023 г. и 6 месеца след изтичането на този срок, а съгласно ал. 3, като след изтичане на срока по ал. 2 нови държавни и минимални помощи не могат да бъдат предоставяни. Горните разпоредби показват, че считано от 01.07.2024 г. правилата на Регламент (ЕС) № 1407/2013 стават неприложими по отношение на схемата за минимална помощ за промоция и показ на филми, предвидена в чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ. От 01.01.2024 г. е в сила нов акт на правото на ЕС, който урежда същата материя, а именно - Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 2831, 15.12.2023 г) (по-нататък Регламент (ЕС) № 2023/2831). Съгласно изрично посоченото в Регламент (ЕС) № 2023/2831, същият заменя Регламент (ЕС) № 1407/2013. В сила от 03.06.2025 г. е Закон за изменение на Закона за филмовата индустрия (Обн. ДВ, бр. 45 от 03.06.2025 г.), който изрично предвижда, че държавно подпомагане за промоция и показ на филми се осъществява при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 2023/2831.Прилагането на Регламент (ЕС) № 2023/2831 води до необходимост от промени в декларациите по Приложения № 7, 7а, 16 и 17 към ППЗФИ, които имат редакционен характер, поради замяната на Регламент (ЕС) № 1407/2013, с Регламент (ЕС) № 2023/2831.2.Установена е необходимост от изменение в чл. 60а, ал. 3 от ППЗФИ в насока завишаване тавана на финансирането за един проект по схемата за възстановяване на разходи в размер на 5 000 000 евро.Към настоящия момент размерът на възстановените разходи за един проект или един сезон в случаите, когато произведението е сериал, не може да надвишава 2 000 000 лв. Съществуването на максимален размер на възстановените разходи за един проект (т.нар. „кап“ от английски „сар”) е известна практика в схемите за държавно подпомагане на аудиовизуални произведения. Наличието на максимален размер на проект е инструмент на държавна политика, който може да определи бъдещето на филмопроизводството в една държава и притока на чуждестранни инвестиции. Размерът на възстановимите разходи за отделен проект е пряко пропорционален на обема на цялостната чуждестранна инвестиция, която всеки един международен проект би направил в България в хода на реализацията си. С въвеждането на схемата през 2021 г., поставеният максимален размер за подлежащите за възстановяване средства за един проект имаше за цел да се ограничи пълното изразходване на наличните годишни средства в бюджета за един или няколко на брой проекта с висок бюджет в първоначалния, опознавателен период от прилагането й. През последните години, България се утвърди като държава с успешно работеща схема за възстановяване на разходи, което увеличи и интереса на чуждестранните продуценти за снимки в страната. Въпреки това, поради малкия размер на т.н. „кап”, България е изключително неконкурентноспособна да привлече по-високобюджетни продукции, които съответно биха направили и много по-големи инвестиции на територията на страната. За справка — съседните на България страни имат следните параметри на схемите си и максимални размери на държавната помощ на проект:Държава    % на възстановяване на разходи    Максимален размер надържавната помощ на проект (в евро)    Годишен бюджет за 2025 г. (в евро)България    25 %    1 022 583.76    10 276 967.00Гърция    40 %       8 000 000.00    55 000 000.00Румъния    30 %    10 000 000.00    55 000 000.00Сърбия    25%; 30% за проекти над 5 млн. евро    Няма — до размера на определения държавен бюджет    17 000 000.00Предвид посоченото, в случай че България не промени максималния размер на държавната помощ за финансиране на отделен проект, по примера на посочените по-горе в таблицата съседни държави, рискуваме не само да губим чуждестранни инвестиции, но и да загубим филмовите си екипи, които много бързо ще предпочетат да живеят в съседна държава с постоянна заетост. Практиката към момента показва, че максималният размер от 2 000 000 лева за проект представлява огромна спирачка за високобюджетните продукции, желаещи да снимат в страната. Стратегически важно е България да започне да привлича и тези продукции, тъй като те са с най-голям икономически принос и водят след себе си редица други ползи - като развитие на туризма и ваканционните пазари, развитие на спомагателните дейности и услуги, ангажираност на голям брой лица, увеличение на местните разходи и данъчните приходи.