Министерство на младежта и спорта
Адрес: София, София - 1040, бул. Васил Левски № 75
Електронна поща: anticorruption@mpes.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Общо 5 коментара
Във връзка с предложението за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри и вписването в регистъра на лица без каквото и да е образование в съответното професионално направление е налице противоречие на нормативен акт с по-нисък ранг на посочените по-горе закони. Ето защо трябва да има изискване за минимален образователен ценз.
За всички професии в Р. България са налице около 200 наредби за придобиване на квалификация по професия.
За част от тези професии законодателят, чрез ЗАКОН за професионалното образование и обучение е предвидил НАРЕДБА № 2 от 13.11.2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности. Независимо, че треньорската професия не е включена в списъкът по чл. 6 от закона, то е налице подзаконов нормативен акт, с който се определят условията и редът за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или информално учене.
С оглед изложеното считаме, че лица без необходимата професионална квалификация, придобита по посочените по-горе нормативни актове не следва да бъдат вписвани в регистъра.
В Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри, посочените лица трябва предварително да покажат професионални знания, умения и компетентности, да преминат кратка форма на обучение по съответния държавен образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията и положат изпит за проверка на знанията, необходими за придобиване на съответната треньорска квалификация. Необходимо е да се изиска ясно доказателство, че въпросното лице посочено за треньор на състезателя, постигнал призови класирания в Олимпийски игри и Световни първенства е бил негов треньор, минимум две години преди постигане на това отличие. Също така, разрешението за вписване в регистъра на треньорските кадри да е единствено за времето на договор, което се сключва с лицензираната спортна федерация.
В противен случай се наблюдава дискриминационна форма за придобиване на професия треньор и принизяване на треньорската професия по отношение на останалите професии, тъй като за всички тях е предвидено обучение и изпит по държавен образователен стандарт.
Във връзка с предложението за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри и вписването в регистъра на лица без каквото и да е образование в съответното професионално направление е налице противоречие на нормативен акт с по-нисък ранг на посочените по-горе закони. Ето защо трябва да има изискване за минимален образователен ценз.
За всички професии в Р. България са налице около 200 наредби за придобиване на квалификация по професия.
За част от тези професии законодателят, чрез ЗАКОН за професионалното образование и обучение е предвидил НАРЕДБА № 2 от 13.11.2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности. Независимо, че треньорската професия не е включена в списъкът по чл. 6 от закона, то е налице подзаконов нормативен акт, с който се определят условията и редът за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или информално учене.
С оглед изложеното считаме, че лица без необходимата професионална квалификация, придобита по посочените по-горе нормативни актове не следва да бъдат вписвани в регистъра.
В Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри, посочените лица трябва предварително да покажат професионални знания, умения и компетентности, да преминат кратка форма на обучение по съответния държавен образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията и положат изпит за проверка на знанията, необходими за придобиване на съответната треньорска квалификация. Необходимо е да се изиска ясно доказателство, че въпросното лице посочено за треньор на състезателя, постигнал призови класирания в Олимпийски игри и Световни първенства е бил негов треньор, минимум две години преди постигане на това отличие. Също така, разрешението за вписване в регистъра на треньорските кадри да е единствено за времето на договор, което се сключва с лицензираната спортна федерация.
В противен случай се наблюдава дискриминационна форма за придобиване на професия треньор и принизяване на треньорската професия по отношение на останалите професии, тъй като за всички тях е предвидено обучение и изпит по държавен образователен стандарт.
В последните години сме свидетели на системна тенденция към обезценяване на професията „треньор“, превръщайки я в една от най-неконтролираните и свободни за практикуване дейности, без значение от образователната и професионална подготовка на лицата, които я упражняват. Треньорската дейност не е занаят, който се усвоява за дни. Тя изисква сериозна теоретична и практическа подготовка. Да се приравнява образованието и квалификацията на висшисти, преминали през 4–5 години обучение, с еднодневни курсове, е дискриминационно и рисково за здравето и развитието на спортуващите, като това се отнася с най-голяма сила за подрастващите.
Основната правна рамка за треньорските кадри в Р. България обхваща следните нормативни документи:
ЗАКОН за физическото възпитание и спорт, съгласно който „Спортно-педагогически специалисти са лицата, придобили:
1. Специалност от професионално направление "Спорт" съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и придобита професионална квалификация "треньор" по съответния вид спорт или придобита професионална квалификация "учител по физическо възпитание и спорт";
2. Професионална квалификация от професионално направление "Спорт" съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
Съгласно Закона за висшето образование - Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование като за "бакалавър" и "магистър" по учебен план срокът на обучение е до 5 години;
Съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления треньорите по вид спорт са лица, придобили висше образование в професионално направление 7.6. Спорт.
От НАРЕДБА № 10 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията "Помощник-треньор" и НАРЕДБА № 11 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията "Треньор" е видно, че за придобиване на посочената квалификация е необходимо в срока на обучение да бъдат усвоени редица знания и компетентности, трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.).
Съгласно НАРЕДБА № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри се определят изискванията за заемане на длъжности, както и условията и редът за вписването на треньорските кадри в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).
В последните години сме свидетели на системна тенденция към обезценяване на професията „треньор“, превръщайки я в една от най-неконтролираните и свободни за практикуване дейности, без значение от образователната и професионална подготовка на лицата, които я упражняват. Треньорската дейност не е занаят, който се усвоява за дни. Тя изисква сериозна теоретична и практическа подготовка. Да се приравнява образованието и квалификацията на висшисти, преминали през 4–5 години обучение, с еднодневни курсове, е дискриминационно и рисково за здравето и развитието на спортуващите, като това се отнася с най-голяма сила за подрастващите.
Основната правна рамка за треньорските кадри в Р. България обхваща следните нормативни документи:
ЗАКОН за физическото възпитание и спорт, съгласно който „Спортно-педагогически специалисти са лицата, придобили:
1. Специалност от професионално направление "Спорт" съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и придобита професионална квалификация "треньор" по съответния вид спорт или придобита професионална квалификация "учител по физическо възпитание и спорт";
2. Професионална квалификация от професионално направление "Спорт" съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
Съгласно Закона за висшето образование - Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование като за "бакалавър" и "магистър" по учебен план срокът на обучение е до 5 години;
Съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления треньорите по вид спорт са лица, придобили висше образование в професионално направление 7.6. Спорт.
От НАРЕДБА № 10 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията "Помощник-треньор" и НАРЕДБА № 11 от 27.08.2018 г. за придобиване на квалификация по професията "Треньор" е видно, че за придобиване на посочената квалификация е необходимо в срока на обучение да бъдат усвоени редица знания и компетентности, трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.).
Съгласно НАРЕДБА № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри се определят изискванията за заемане на длъжности, както и условията и редът за вписването на треньорските кадри в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).
13.10.2025
27.10.2025
---
Справка или съобщение.
Подготвените промени в Наредба №1 на Министерството на младежта и спорта
Изразявам своето притеснение и категорично несъгласие с подготвените промени в Наредба № 1, които свеждат критериите за упражняване на треньорската професия в България до минимум. Смятам, че тези промени са неадекватни и не биха довели до положителен резултат.
Давайки възможност на хора без професионална квалификация и спортно образование да практикуват тази професия, тя се превръща в дейност, в която липсват ефективно ръководство и надзор.
Треньорската професия изисква сериозна теоретична и практическа подготовка не само в конкретна спортна дисциплина, но и задълбочени познания в области като анатомия, физиология, спортна психология, педагогика и други. Невъзможно е тези знания да бъдат придобити в рамките на курсове, провеждащи се от един до три дни, без никаква яснота относно квалификацията на обучаващите лица.
Предложените промени, позволяващи вписването в регистъра на треньорските кадри на лица без каквато и да е образователна степен, само въз основа на декларация, че са били треньори на медалисти от големи първенства, провокират въпроса: „Ако някой спортист смени личния си треньор един месец преди голямо състезание и впоследствие спечели медал, основателно ли е този треньор да бъде вписан в регистъра?“
Кратък преглед на практиката в редица европейски държави показва, че упражняването на треньорската професия изисква специализирана подготовка и образование.
Въз основа на гореизложеното считам, че запазването и утвърждаването на образователния ценз като задължително условие за упражняване на треньорска дейност е от изключителна важност и служи като гарант за качеството, компетентността и професионализма на треньорските кадри.
Подготвените промени в Наредба №1 на Министерството на младежта и спорта
Изразявам своето притеснение и категорично несъгласие с подготвените промени в Наредба № 1, които свеждат критериите за упражняване на треньорската професия в България до минимум. Смятам, че тези промени са неадекватни и не биха довели до положителен резултат.
Давайки възможност на хора без професионална квалификация и спортно образование да практикуват тази професия, тя се превръща в дейност, в която липсват ефективно ръководство и надзор.
Треньорската професия изисква сериозна теоретична и практическа подготовка не само в конкретна спортна дисциплина, но и задълбочени познания в области като анатомия, физиология, спортна психология, педагогика и други. Невъзможно е тези знания да бъдат придобити в рамките на курсове, провеждащи се от един до три дни, без никаква яснота относно квалификацията на обучаващите лица.
Предложените промени, позволяващи вписването в регистъра на треньорските кадри на лица без каквато и да е образователна степен, само въз основа на декларация, че са били треньори на медалисти от големи първенства, провокират въпроса: „Ако някой спортист смени личния си треньор един месец преди голямо състезание и впоследствие спечели медал, основателно ли е този треньор да бъде вписан в регистъра?“
Кратък преглед на практиката в редица европейски държави показва, че упражняването на треньорската професия изисква специализирана подготовка и образование.
Въз основа на гореизложеното считам, че запазването и утвърждаването на образователния ценз като задължително условие за упражняване на треньорска дейност е от изключителна важност и служи като гарант за качеството, компетентността и професионализма на треньорските кадри.