Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол

Действащият подзаконов нормативен акт е издаден през 2010 г. в изпълнение на законовата делегация по чл. 362а, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и в предметния му обхват са включени обществените отношения, които възникват във връзка с осъществяването на държавен пристанищен контрол в българските морски пристанища по отношение на плаващите под чуждо знаме кораби, които ги посещават. Целта на този контрол е да бъде установено съответствието на корабите с изискванията на международните договори, по които Република България е страна, относно морската безопасност, морската сигурност, опазването на морската среда и условията на живот и работа на борда.

С разпоредбите на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол (Наредба № 12) са въведени изискванията на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ, L 131, 28 май 2009 г.), както е изменена и допълнена с Директива 2013/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. (ОВ, L 218, 14 август 2013 г.), Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ, L 330, 10 декември 2013 г.), Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. (ОВ, L 123, 19 май 2015 г.) и Директива (ЕС) 2017/2110 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. (ОВ, L 315, 30 ноември 2017 г.), поправена – ОВ, L 032, 1 февруари 2013 г. (по нататък за краткост „Директива 2009/16/ЕО“).

На 12 октомври 2023 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ, L 234, 22 септември 2023 г.) (по-нататък за краткост „Регламент (ЕС) 2023/1805“), който (с изключение на чл. 8 и 9) се прилага от 1 януари 2025 г.

С чл. 31 от регламента се създава т. 51 в приложение IV на Директива 2009/16/ЕО (приложението, в което са изброени корабните документи – обект на първоначална проверка по реда на държавния пристанищен контрол). Последното означава, че в бъдеще инспекторите по държавен пристанищен контрол ще следят за наличието на борда на плаващите под чуждо знаме кораби, които посещават българските морски пристанища, и на Документ за съответствие FuelEU. Последният удостоверява съответствието на кораба с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1805. Съгласно чл. 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1805 Документът за съответствие FuelEU се издава до 30 юни от периода на проверка. Определение на понятието „период на проверка“ се съдържа в чл. 3, т. 42 от Регламент (ЕС) 2023/1805 – това е календарната година, непосредствено следваща периода на докладване. От своя страна, понятието „период на докладване“ е дефинирано в разпоредбата на член 3, т. 41 от Регламент (ЕС) 2023/1805 и представлява период от 1 януари до 31 декември на годината, през която се извършва мониторинг и записване на информацията, посочена в регламента. Първият период на докладване е от 1 януари до 31 декември 2025 г. Описаното обстоятелство налага да бъде съответно допълнено приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12, в което са въведени изискванията на приложение IV на Директива 2009/16/ЕО.

Наред с това, в чл. 25, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/1805 е уредена възможността компетентните органи на държавата на пристанището от държава членка да „експулсират“ кораб, плаващ под чуждо знаме (различно от това на държавата на пристанището). Тази възможност се прилага, ако са изпълнени едновременно следните условия: 1) при проверка по реда на държавния пристанищен контрол компетентните органи на държавата на пристанището са установили, че плаващият под чуждо знаме кораб не разполага с валиден Документ за съответствие FuelEU; 2) това несъответствие продължава в рамките на два или повече последователни периода на докладване и 3) чрез други мерки за изпълнение не е осигурено съответствието на кораба с Регламент (ЕС) 2023/1805. Преди да бъде издадена заповедта за напускане на пристанището компетентните органи на държавата на пристанището са длъжни да дадат на съответното дружество, експлоатиращо кораба, възможност да представи своите бележки по случая. Издадената заповед за напускане на пристанището има за последица забрана корабът да влиза в което и да е пристанище в Европейския съюз. Забраната се прилага до момента, в който компетентният орган, постановил заповедта за напускане на пристанището, я отмени. Забраната не се прилага само в случаите, когато въпросният кораб трябва, в съответствие с изискванията на международните конвенции в областта на корабоплаването, да бъде допуснат в пристанище, защото търпи бедствие или търси укритие. Заповедта за напускане на пристанището се отменя при отпадане на основанието за издаването ѝ – когато дружеството, експлоатиращо кораба, докаже, че задължението за наличие на валиден Документ за съответствие FuelEU е изпълнено.

По подобен начин е въведен институтът на „експулсиране“ на кораб от пристанище на държава членка и в член 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за мониторинга, докладването и проверката на емисиите на парникови газове от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ, L 123 от 19 май 2015 г.), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2016/2071 на Комисията от 22 септември 2016 г. (ОВ, L 320 от 26 ноември 2016 г.), Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. (ОВ, L 130 от 16 май 2023 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2023/2776 на Комисията от 12 октомври 2023 г. (ОВ, L 2023/2776 от 14 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/757“, в редакцията му след влизане в сила на член 1, т. 18 от Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби.

Доколкото издаването на заповед за напускане на българско пристанище от плаващ под чуждо знаме кораб представлява последица от извършена проверка по реда на държавния пристанищен контрол, въвеждането на национални мерки за прилагане на посочените по-горе разпоредби от вторичното право на Европейския съюз следва да бъде извършено посредством промени в Наредба № 12.

Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол е изготвен в изпълнение на мярка № 89 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 63 на Министерския съвет от 12 февруари 2025 г. и има за цел:

Ø да бъдат въведени национални мерки за прилагане на разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805 и Регламент (ЕС) 2015/757;

Ø да бъдат поправени установените в действащия подзаконов нормативен акт недостатъци, заключаващи се в това, че в резултат от извършените през годините промени понастоящем Наредба № 12 не отговаря в пълна степен на изискванията на Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, формулировката на някои от разпоредбите ѝ е изгубила своята яснота или вече не отразява точно смисъла на изискванията на Директива 2009/16/ЕО, а при други текстове (по-специално в приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12) е нарушен синхронът с нормите на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (по-нататък за краткост „Наредба № 5“) или се прави позоваване на актове, които са отменени или чието заглавие е променено.

На постигането на първата от поставените цели са посветени разпоредбите на: § 15 от проекта на наредба (относно допълване заглавието на раздел VIII от Наредба № 12), § 17 от проекта на наредба (относно създаване на чл. 21а в раздел VIII от Наредба № 12), § 19 от проекта на наредба (относно изменение на чл. 23 от Наредба № 12), § 28, т. 3 от проекта на наредба (относно изменение на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 12), § 30, т. 33 от проекта на наредба (относно създаване на т. 52 в Приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12) и заключителните разпоредби на § 39, т. 1 и 5 от проекта на наредба, с които съответно се създава чл. 36г в Наредба № 5  и се допълва чл. 85в от същата наредба.

От изброените норми най-съществено внимание заслужава § 17, който предвижда в раздел VIII от Наредба № 12 да бъде създаден чл. 21а. С този текст се определят: 1) органа, компетентен да постанови заповед за напускане на българско пристанище спрямо плаващ под чуждо знаме кораб; 2) случаите, в които такава заповед може да бъде издадена; 3) реда и условията за съобщаването на заповедта и 4) обстоятелствата, при които заповедта може да бъде отменена от издалия я орган. Предлага се правомощието да разпореди напускането на българско пристанище да бъде предоставено на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с възможност той да го делегира на друго длъжностно лице от агенцията. Следвано е съществуващото нормативно разрешение относно случаите на постановяване на забрана за посещение на българско пристанище по чл. 362б, ал. 2 от КТК и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12. Хипотезите, в които е допустимо издаване на заповед за напускане на българско пристанище, редът и условията за съобщаването ѝ на заинтересованите лица и основанията за отмяната ѝ са уредени като е използван трайно установения в българската нормативна практика похват – чрез препращане към съответните разпоредби на посочените по-горе актове на вторичното право на Европейския съюз, които имат пряко действие. В последните две алинеи на предлагания чл. 21а, в съответствие с правилата на чл. 25, параграф 3, изречение трето от Регламент (ЕС) 2023/1805 или чл. 20, параграф 3, ал. 1, изречение второ от Регламент (ЕС) 2015/757, се въвежда забрана за посещаване на българско пристанище или рейд от плаващ под чуждо знаме кораб (чужд кораб), по отношение на който компетентен орган на друга държава членка е издал заповед за напускане на пристанище, и се регламентират изключенията при прилагане на тази забрана.

Създаването на чл. 21а, от своя страна, налага: 1) да бъде допълнено заглавието на раздел VIII от Наредба № 12, така че да отразява вярно и точно предмета на разпоредбите, включени в подразделението и 2) да бъдат извършени промени в текста на чл. 23 от Наредба № 12, уреждащ въпроси, свързани с правото на оспорване на индивидуалните административни актове, издавани по реда и при условията на наредбата. С предложената нова редакция (§ 19, т. 2 от проекта на наредба) разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 12 се привежда в съответствие с общите правила за оспорване на индивидуални административни актове. Единственото предвидено изключение – определянето на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за компетентен орган при оспорване по административен ред на заповед за задържане на кораб, съобразява правилата на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., относно статута на инспекторите по държавен пристанищен контрол, оправомощени да издават тези заповеди съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 12.

Предлаганото допълване на Наредба № 5, която регламентира вида и формата, издателя и сроковете на валидност и съхранение на корабните документи, издавани за плаващите под българско знаме кораби в съответствие с изискванията на международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство, има пряко и непосредствено отношение към точното реализиране на първата цел – въвеждане на национални мерки за прилагане на разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805. Фактът, че двата подзаконови нормативни акта (Наредба № 12 и Наредба № 5) са издадени от един и същ орган, както и необходимостта от прилагане на принципа за процесуална икономия обосновават съответствието с изискването на чл. 35, ал. 2, предложения трето и четвърто от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.

Предложението по § 39, т. 1 от проекта на наредба е в Наредба № 5 да бъде създаден чл. 36г, който добавя Документа за съответствие FuelEU в „списъка“ на корабните документи, издавани за плаващи под българско знаме кораби, и урежда неговото предназначение, форма, ред и условия за издаване и срок на валидност. И в този случай за определяне реда и условията за издаване на корабния документ, неговата форма и срока на валидността му е използвана правната техника на препращане към относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805, които имат пряко действие. Допълването на чл. 85в от Наредба № 5 (§ 40, т. 5 от проекта на наредба) е необходимо, за да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1805, съгласно която актът на вторичното право на Европейския съюз се прилага само за кораби, чийто тонаж е над 5 000 БТ и които служат за превоз на пътници или товари с търговска цел.

Всички останали текстове от проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 са създадени с оглед постигане на втората набелязана цел – усъвършенстване на част от действащите разпоредби чрез поправяне на установените в тях недостатъци. Според задачите, които изпълняват, те може да бъдат обособени в следните основни групи:

Ø разпоредби, чиято задача е да бъде приведена Наредба № 12 в пълно съответствие с изискванията на Директива 2009/16/ЕО.

Подзаконовият нормативен акт е в сила вече почти 15 години. За този период е претърпял 4 изменения и допълнения, с оглед въвеждане в националното законодателство на изменените изисквания на Директива 2009/16/ЕО. В резултат от неколкократните промени формулировката на някои от текстовете е изгубила своята яснота или вече не отразява достатъчно точно и вярно смисъла на разпоредбите на Директива 2009/16/ЕО. Това обстоятелство би могло да доведе до неправилно прилагане на изискванията на акта на вторичното право на Европейския съюз, поради което е наложително да бъде отстранено.

Към тази група следва да бъдат отнесени: § 1, т. 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 12; § 3 от проекта на наредба относно допълване на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 12; § 9, т. 1, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12; § 10, т. 1, 2 и 3, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 12; § 12 от проекта на наредба относно изменение на чл. 17а, ал. 6 от Наредба № 12; § 13, т. 2 от проекта на наредба относно отмяната на ал. 4 – 6 на чл. 19 от Наред9ба № 12; § 14, т. 2 от проекта на наредба относно допълване на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 12; § 16, т. 1 – 5, т. 6, буква „а“ и т. 7 от проекта на наредба съответно относно изменение на ал. 1 и 2, допълване на ал. 3, 4 и 5, изменение на ал. 6, т. 1 и създаване на ал. 10 в чл. 21 от Наредба № 12; § 18, т. 1 и 3 от проекта на наредба съответно относно допълване на ал. 4 и изменение и допълнение на ал. 14 на чл. 22 от Наредба № 12; § 20, т. 4 от проекта на наредба относно изменение и допълнение на чл. 24, ал. 9 от Наредба № 12; § 22 от проекта на наредба относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 2 от Наредба № 12; § 23, т. 3, буква „б“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 27, ал. 5, т. 1 от Наредба № 12; § 26 от проекта на наредба относно изменение на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 12; § 27 от проекта на наредба относно изменение на чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредба № 12, § 28, т. 1, букви „а“, „в“, „е“ и „к“ и т. 2 от проекта на наредба относно изменение съответно на § 1, т. 11, 13, 20 и 32 и § 1б от Допълнителните разпоредби на Наредба № 12 и § 33, т. 1 от проекта на наредба относно изменение и допълнение на т. 1 от приложение № 9 към чл. 21, ал. 4, т. 2 от Наредба № 12;

Ø разпоредби, чиято задача е да бъде отстранено установеното непълно съответствие на някои от действащите разпоредби на Наредба № 12 с изискванията на чл. 36, ал. 2, чл. 37, ал. 1, чл. 40, ал. 2, т. 2, 3 и 4 и чл. 41 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.

Директива 2009/16/ЕО има специфична структура и организация на правните норми. При създаването на Наредба № 12 и при извършените през годините промени в нея са били следвани различни подходи за формулиране на правните норми. В някои от случаите стремежът да се предаде максимално точно конкретното изискване на акта на вторичното право на Европейския съюз се е превръщал в буквално възпроизвеждане на текста, като често това възпроизвеждане е било повлиявано и от публикувания в „Официален вестник“ вариант на български език на европейския правен акт. В други случаи извършваните промени в текстовете на българския нормативен акт са налагали да се правят препратки към международни договори, по които Република България е страна, в текстове, в които по-рано такива не са били нужни и това позоваване да се превърне в „първо“ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Съществуват и случаи, при които в момента на позоваване на международния правен акт същият не е бил обнародван в „Държавен вестник“, както изискват чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и Законът за международните договори на Република България, но сега обнародването е факт. В резултат понастоящем Наредба № 12 съдържа: 1) разпоредби, в които са използвани чужди думи и изрази, вместо съответните български с аналогично значение и с трайно установена употреба в правната ни система – например: думата „акостират“ вместо „посещават“ (когато става дума за влизане на кораб в пристанище), думата „релацията“ вместо „пътуването“; 2) разпоредби, в които за обозначаване на един и същ обект, орган или акт са използвани различни правни понятия – например: терминът с утвърдено правно значение „рейд“ и терминът „място за заставане на котва“,  терминът с утвърдено правно значение „забрана за посещение на пристанище“ и терминът „отказ на достъп до пристанище“, терминът с утвърдено правно значение „администрация на държавата на знамето“ и терминът „администрация на знамето“; 3) повече от една препращащи норми, в които за акта на вторичното право на Европейския съюз или за международния договор са посочени всички обстоятелства, изброени съответно в чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове; 4) препращащи норми, които не изпълняват изцяло или не изпълняват точно изискванията чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, защото са били създадени по-късно, но систематичното им място ги превръща в „първо позоваване“; 5) препращащи норми, в които се използва наименование на акт на международното право, различно от установеното по-късно, при обнародването на този акт в „Държавен вестник“, наименование на български език.

В тази най-голяма група разпоредби влизат: § 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 12; § 4 от проекта на наредба относно изменение на чл. 4 от Наредба № 12; § 5, т. 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 5а, ал. 3 от Наредба № 12; § 6 от проекта на наредба относно изменение на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12; § 7 от проекта на наредба относно изменение на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 12; § 8 относно допълване на чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 3 от Наредба № 12; § 10, т. 4 и 6 от проекта на наредба съответно относно допълване на чл. 16, ал. 4 и изменение на чл. 16, ал. 8 от Наредба № 12; § 11 от проекта на наредба относно изменение на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12; § 12 относно допълване на чл. 17а, ал. 6 от Наредба № 12; § 14, т. 1 от проекта на наредба относно допълване на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 12; § 16, т. 6, буква „б“ от проекта на наредба относно допълване на чл. 21, ал. 6, т. 2 от Наредба № 12; § 18, т. 2 от проекта на наредба относно допълване на чл. 22, ал. 12 от Наредба № 12; § 20, т. 1 – 3 от проекта на наредба относно допълнение на чл. 24, ал. 2 и ал. 8, съответно относно изменение на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 12; § 21 от проекта на наредба относно допълване на чл. 25, ал. 9 и 10 от Наредба № 12; § 22 от проекта на наредба относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 2 от Наредба № 12; § 23 от проекта на наредба относно допълване на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 и относно изменение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 12; § 28, т. 1, букви „б“, „г“, „д“, „ж“, „з“ и „и“ от проекта на наредба съответно относно изменение на § 1, т. 12, 17, 21 и 24 и допълване на § 1, т. 19 и 29 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 12; § 29, т. 1 и т. 2, буква „а“ и буква „б“, подбуква „бб“ от проекта на наредба относно изменение и допълнение на т. 1, буква „в“, трето тире от част I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № 12 и допълване на т. 2 и т. 2Б, последно тире от същото приложение; § 30, т. 8, 25, 31 и 32 от проекта на наредба съответно относно изменение или допълнение на т. 13, 40, 49 и 50 от приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12; § 31, т. 2, букви „б“ и „в“ от проекта на наредба относно изменение съответно на т. 1.8 и т. 2 от част Б на приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12; § 32 от проекта на наредба относно изменения в приложение № 7 към чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12; § 34, т. 1 – 6 от проекта на наредба относно изменения съответно на въведението и в т. 3.2 – 3.6 от приложение № 10 към чл. 22, ал. 3 от Наредба № 12; § 35 от проекта на наредба относно промяна в т. 2, буква „а“ и т. 6 на приложение № 11 към чл. 27, ал. 1 от Наредба № 12; § 36 от проекта на наредба относно промени в приложение № 13 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 12, § 37 относно промени в приложение № 14 към чл. 17а, ал. 1 от Наредба № 12 и допълнителната разпоредба на § 38 от проекта на наредба;

Ø разпоредби, чиято задача е да бъде отстранено съществуващото в момента несъответствие между наименованията на корабните документи, така както са установени в националното законодателство с нормите на Наредба № 5, и наименованията на същите документи, използвани в Наредба № 12.

Подобна липса на синхрон между двата подзаконови нормативни акта не само е нежелана от гледна точка на правилата на нормотворчеството, но и нерядко създава затруднения в процеса на правоприлагането, което налага да бъде отстранена.

В тази група попадат: § 9, т. 1, буква „б“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12; § 10, т. 3, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на основния текст на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 12; § 30, т. 1 – 32 от проекта на наредба относно промени съответно в т. 1, 3 – 6, 9, 11, 13, 18, 20, 21, 24 – 28, 31, 32, 34 – 40, 42, 43 и 46 – 50 от приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 и § 31, т. 2, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на т. 1.1 в част Б на приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12;

Ø разпоредби, чиято задача е част от препращащите норми на Наредба № 12 да бъдат съобразени с настъпилата промяна на наименованието на акта, на който се прави позоваване, съответно с настъпилата отмяна на акта на вторичното право на Европейския съюз, на който се прави позоваване, и замяната му с нов.

Тази група норми включва: § 13, т. 1 от проекта на наредба относно изменение на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 12; § 29, т. 1 и т. 2, буква „б“, подбуква „аа“ от проекта на наредба съответно относно изменение и допълнение на т. 1, буква „в“, трето тире от част I и на т. 2Б, четвърто тире от част II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № 12; § 31, т. 1 от проекта на наредба относно изменение на т. 4 в част „А“ на приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12; § 34, т. 7 от проекта на наредба относно изменение на т. 3.9 от Приложение № 10 към чл. 22, ал. 3 на Наредба № 12 и заключителната разпоредба на § 39, т. 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 61 от Наредба № 5.

Първата и последната от изброените разпоредби (§ 13, т. 1 и § 39, т. 2 от проекта на наредба) съобразяват извършената с § 1 от Постановление № 354 от 17 октомври 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 99 от 2014 г.) промяна в наименованието на подзаконовия нормативен акт. С правилото на § 29, т. 1 от проекта на наредба наименованието на приетия с Резолюция А.1070(28) на Асамблеята на Международната морска организация от 4 декември 2013 г. кодекс се привежда в съответствие със заглавието, с което същият е обнародван в „Държавен вестник“ и е станал част от българската правна система. Останалите изброени правни норми се предлагат предвид обстоятелството, че Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ, L 332 от 28 декември 2000 г.) и Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 3 декември 2008 г.), на които се прави позоваване в текстове на Наредба № 12, към настоящия момент са отменени и заменени съответно с Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ, L 151 от 7 юни 2019 г.) и Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 169 от 27 юни 2022 г.).

Ø разпоредбите на § 24 и § 25 от проекта на наредба съответно относно изменение на заглавието на раздел ХIV и за отмяна на чл. 29 от Наредба № 12.

При наличието на правилото на чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 12, което в предложената с § 19, т. 1 и 2 от проекта на наредба редакция регламентира реда и условията за оспорване на заповедта за задържане на кораб, на заповедта за преустановяване на операцията, на заповедта за забрана за посещение на българско пристанище и на заповедта за напускане на българско пристанище, по-нататъшното съществуване на чл. 29 от Наредба № 12 е необосновано. Предвид това се предлага неговата отмяна. Последното, от своя страна, налага изменение на заглавието на раздел ХIV, в който се намира въпросната разпоредба, така че в бъдеще то да отразява вярно и точно предмета на включените в подразделението разпоредби.

Очакваните резултати от прилагането на предлагания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол са:

Ø въвеждане на национални правни мерки за прилагане на разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805 и Регламент (ЕС) 2015/757;

Ø отстраняване на установените в някои от разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недостатъци и привеждането им в пълно съответствие с изискванията на Директива 2009/16/ЕО и Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, както и в синхрон с другите относими актове от националната правна система.

Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Същият не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в това число и нови административни услуги, поради което не се налагат промени в утвърдения бюджет за настоящата бюджетна година, нито промяна в утвърдената щатна численост на администрацията.

С предлагания проект на наредба се въвеждат национални правни норми за прилагане на актове на вторичното право на Европейския съюз с пряко действие (Регламент (ЕС) 2023/1805 и Регламент (ЕС) 2015/757), което не налага изработване на таблица за съответствие с нормите на европейското право. Но с оглед на обстоятелството, че проектът съдържа редица текстове за изменение на действащи разпоредби на Наредба № 12, чрез които в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2009/16/ЕО, е изготвена и към този доклад се прилага таблица за съответствие с изискванията на директивата.

На основание чл. 26, ал. 2 – 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет.

Лице за контакт:

Павлинка Ковачева

Главен експерт в дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“

Изпълнителна агенция „Морска администрация“

Тел. 0700 10 145

E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg