Причините за разработване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки са свързани с необходимостта от усъвършенстване и осъвременяване на нормативната уредба в областта на електронното здравеопазване. В тази връзка са предложени промени за отмяна на задължението на НЗОК да издава здравноосигурителна книжка на всяко задължително здравноосигурено лице. Предложението е естествена част от процеса по дигитализация в здравеопазването, който се реализира посредством внедряването на НЗИС.
Адрес за изпращане на становища и предложения: DLD@mh.government.bg
Министерство на здравеопазването
Адрес: София, София, пл. Света Неделя № 5
Електронна поща: press@mh.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
Общо 4 коментара
Уважаеми дами и господа,
Отмяната на ал. 4 в чл. 20 от закона - изразеното несъгласие да се вписва в здравноосигурителната книжка на лицето - би представлявала поредна стъпка към системното ограничаване на правото на гражданите на достъп до информация. На практика, болничните заведения вече прилагат непрозрачни практики, които възпрепятстват проследяването на отношенията им с тъканни банки. Липсва ефективен обществен контрол върху договорите, които позволяват на такива частни структури да оперират на територията на държавни или общински болници.
Информацията по тези въпроси е на практика недостъпна за пациентите и техните близки. Това създава реален риск пациентът да не бъде достатъчно информиран за възможни последици, засягащи не само здравето, но и живота му.
В условията на дефицит на прозрачност и отговорност гражданите остават уязвими, а доверието в здравната система се разклаща все по-сериозно.
В личен план съм дълбоко засегната от преживяното с моя съпруг, който почина след престой в болнично заведение при обстоятелства, които будят сериозни съмнения. Той не притежаваше синя здравна книжка и не беше предварително информиран за съществуващата правна презумпция за съгласие за донорство. Смятам, че ако му беше осигурена възможност ясно да заяви несъгласие, това би могло поне частично да го защити.
Той беше приет в болницата при неясни и непълно прозрачни обстоятелства, а последвалото лечение поражда сериозни опасения относно съответствието му с медицинските и етичните стандарти. Поведението на медицинския персонал, както и действията след смъртта му, поставят тревожни въпроси – включително дали не са били налице интереси, свързани с донорството и трансплантациите, които са надделели над правата на пациента.
Необходимо е да бъдат въведени мерки за реална информираност, отчетност и контрол, които да гарантират предотвратяване на подобни случаи.
С уважение:
Любов Кирилова
pochta@abv.bg
Уважаеми дами и господа,
Отмяната на ал. 4 в чл. 20 от закона - изразеното несъгласие да се вписва в здравноосигурителната книжка на лицето - би представлявала поредна стъпка към системното ограничаване на правото на гражданите на достъп до информация. На практика, болничните заведения вече прилагат непрозрачни практики, които възпрепятстват проследяването на отношенията им с тъканни банки. Липсва ефективен обществен контрол върху договорите, които позволяват на такива частни структури да оперират на територията на държавни или общински болници.
Информацията по тези въпроси е на практика недостъпна за пациентите и техните близки. Това създава реален риск пациентът да не бъде достатъчно информиран за възможни последици, засягащи не само здравето, но и живота му.
В условията на дефицит на прозрачност и отговорност гражданите остават уязвими, а доверието в здравната система се разклаща все по-сериозно.
В личен план съм дълбоко засегната от преживяното с моя съпруг, който почина след престой в болнично заведение при обстоятелства, които будят сериозни съмнения. Той не притежаваше синя здравна книжка и не беше предварително информиран за съществуващата правна презумпция за съгласие за донорство. Смятам, че ако му беше осигурена възможност ясно да заяви несъгласие, това би могло поне частично да го защити.
Той беше приет в болницата при неясни и непълно прозрачни обстоятелства, а последвалото лечение поражда сериозни опасения относно съответствието му с медицинските и етичните стандарти. Поведението на медицинския персонал, както и действията след смъртта му, поставят тревожни въпроси – включително дали не са били налице интереси, свързани с донорството и трансплантациите, които са надделели над правата на пациента.
Необходимо е да бъдат въведени мерки за реална информираност, отчетност и контрол, които да гарантират предотвратяване на подобни случаи.
С уважение:
Любов Кирилова
pochta@abv.bg
Уважаеми дами и господа,
считам, че елиминирането на личния лекар с директно подаване на декларация за отказ от даряване на органи, не е добра практика. Именно личният лекар е първият, който има пряк допир с пациента, познава го, дава му напътствия и има взаимно доверие между двете страни. Точно заради това, а и с цел по-добра информираност, смятам, че пациентът трябва да подава декларацията за отказ до личния си лекар, който по служебен път да я придвижва до РЗИ и съответно до ИАМН. Впрочем, точно такъв е настоящият модел и той е работещ.
Също така предлагам създаването на позитивен списък. Т.е., българските граждани освен отказ от даряване на органи, да могат да декларират приживе и съгласие. Такъв регистър има в редица държави и въвеждането му е оказало положително влияние върху броя на донорските ситуации и върху броя на трансплантациите. Въвеждането на регистър за съгласие ще даде и възможност да се измерва количествено ефектът от мерките по осведоменост на населението, заложени в Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България. Това ще повлияе положително на инициативите, които се предприемат за популяризиране на донорството, за да има повече трансплантации у нас.
С уважение:
Георги Пеев, пациент с трансплантирани органи
Уважаеми дами и господа,
считам, че елиминирането на личния лекар с директно подаване на декларация за отказ от даряване на органи, не е добра практика. Именно личният лекар е първият, който има пряк допир с пациента, познава го, дава му напътствия и има взаимно доверие между двете страни. Точно заради това, а и с цел по-добра информираност, смятам, че пациентът трябва да подава декларацията за отказ до личния си лекар, който по служебен път да я придвижва до РЗИ и съответно до ИАМН. Впрочем, точно такъв е настоящият модел и той е работещ.
Също така предлагам създаването на позитивен списък. Т.е., българските граждани освен отказ от даряване на органи, да могат да декларират приживе и съгласие. Такъв регистър има в редица държави и въвеждането му е оказало положително влияние върху броя на донорските ситуации и върху броя на трансплантациите. Въвеждането на регистър за съгласие ще даде и възможност да се измерва количествено ефектът от мерките по осведоменост на населението, заложени в Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България. Това ще повлияе положително на инициативите, които се предприемат за популяризиране на донорството, за да има повече трансплантации у нас.
С уважение:
Георги Пеев, пациент с трансплантирани органи
05.07.2025
04.08.2025
25.09.2025
---
Окончателен акт на Министерския съвет