Днес обществото решава


Стъпка 4 Избор и прилагане на консултационна процедура

Минималният стандарт в България изисква публикуване на консултационните материали в Интернет портала за обществени консултации на Министерския съвет за минимум 30 дни. Всички законодателни инициативи, без значение дали са нови политики или ревизия на действащи политики, трябва да бъдат публикувани. Бихте могли, ако е възможно, да предвидите повече време за отговор, например 60-90 дни, както препоръчва Европейската комисия.

 
В много случаи бихте могли да проведете по-продължителни консултации от минимално изискваните по стандарт. Понякога е трудно да се достигне чрез Интернет до някои заинтересовани страни като малките предприятия, потребителите и малцинствените общности. Важно е активно да се ангажирате с граждани, организации и търговски сдружения. Има и други начини за консултиране, които могат да достигнат до по-широк кръг групи, да позволят събирането на различни видове информация или да доведат до по-добри отговори. Те включват:
 
  • Срещи със заинтересованите страни;
     
  • Публични дебати;
     
  • Интернет форуми;
     
  • Обществени проучвания (изследвания, наблюдения);
     
  • Фокус групи или групи за допитвания;
     
  • Регионални прояви;
 
Как разбирате кога да проведете допълнителни консултации освен публикуването в Интернет портала? Бихте могли да проведете повече консултации, когато:
     
  • Въпросите са по-важни (подобно на решението за извършване на повече анализи при ОВ). Колкото по-съществени биха могли да се окажат въздействията, толкова по-широки следва да бъдат консултациите. Например, политики с въздействие върху важни услуги и стоки като комунални услуги, жилища, здравеопазване, транспорт и енергетика, или такива, които намаляват пазарната конкуренция или възможностите на България, заслужават повече консултации, отколкото политики, които засягат по-малко важни стоки или услуги или променят съвсем малко разходите за бизнеса.
     
  • Не можете да разчитате само на Интернет, за да достигнете до важните заинтересовани страни и
     
  • Нуждаете се от по-целенасочено, интензивно или основано на диалог взаимодействие, за да генерирате по-детайлна информация.
 
В общи линии ще използвате комбинация от консултационни методи. За постигането на различни цели могат да се комбинират различни начини за консултиране. По-достъпните методи като публикуването в Интернет ще се съчетаят с по-малко достъпни, основани на диалог форми като фокус групите. Важно съображение е качеството на информацията. Обществените консултации трябва да бъдат структурирани внимателно, а събраната информация трябва да се преглежда и анализира критично, за да се гарантира, че качеството й е такова, каквото е необходимо за ОВ. В Таблица 1 се съпоставят различните методи въз основа на способността им да доведат до получаване на различни видове информация.
 
По-откритите и достъпни процедури са по-легитимни, по-малко изложени на риск от пристрастие/тенденциозност и с по-голяма вероятност да доведат до получаване на висококачествена информация, допринасяща за усъвършенстване на анализа на вариантите на политиките. Европейската комисия подчертава намерението си да “намали риска служителите, формулиращи политиките, да изслушват само едната страна на аргументите или определени групи да получават привилегирован достъп1”. Важен въпрос, пораждащ загриженост, е възможността за избирателно предоставяне на данни от заинтересованите страни, стремящи се да подпомогнат своите собствени отраслови интереси. Откритите форуми с присъствие на медиите се оказват по-надеждни от малките, затворени групи, въпреки че в малките групи се провеждат по-интензивни дискусии и се постига по-добро и по-детайлно разбиране на проблема. По-отворените консултационни механизми могат да бъдат средство за защита срещу тенденциозна информация като увеличават вероятния брой източници на данни и подлагат на внимателен преглед и коментар от други групи материалите, представени от дадена заинтересована страна. Чрез публикуването в Интернет на всички коментари можете да генерирате оценки на коментарите от самите заинтересовани страни.
 

 
     
  •  
  •  
  •  

 
Друго важно средство за гарантиране на по-добро качество на данните е да се търсят и включат в консултационния процес експертни групи, които нямат силни отраслови интереси в областта на разглеждания въпрос. Те могат да включват например академични и други изследователски групи. Следва да се сведе до минимум свободата на избор при определяне с кого и кога да се провеждат консултации, за да се избегне предоставянето на специален достъп на “вътрешни” интереси и системното изключване на “външни” интереси, например по-слаби, по-малко организирани и нови интереси.
 
Можете да използвате няколко критерия, за да изберете правилната комбинация от консултационни методи. В Таблица 1 се прави съпоставка на методите по различни критерии:
     
  • Насърчете по-малко организираните групи, като им предоставите по-голям достъп до необходимата информация, за да могат да дадат своя ефективен принос за консултационния процес. По-активните методи, например регионални семинари, биха могли да осигурят по-пълно участие на местните групи в сравнение с публикуването на документите в централния Интернет портал.
     
  • Вместете консултацията във времето, с което разполагате, в рамките на процеса на разработване на политиката. Електронната публикация е по-бърза, а организирането на групи за допитвания отнема повече време. Предварителното планиране съкращава необходимото време за всички методи.
     
  • Вместете консултацията във финансовия бюджет, с който разполагате;
     
  • Изберете комбинацията от методи, която би могла най-добре да Ви осигури необходимата детайлност и точност на информацията за завършване на ОВ. Някои методи дават по-добра количествена информация и достоверни данни, докато други са по-добри за събирането на качествена информация, например възприятия и мнения. Например, препоръчителният метод “Стандартен модел на разходите” (Standard Cost Model) за оценка на времето, което е необходимо на дадено предприятие, за да изпълни едно задължение за предоставяне на информация, включва интервюиране на 5-6 предприятия и използване на средната стойност на техните отговори.
 
В някои ситуации може да бъде оправдано включването на външни експерти за планирането, провеждането или оценката на дадени консултации. Консултациите могат да включват проучване на пазара, идентифициране на заинтересованите страни, улесняване или търсене на обратна информация и мнения за действащи услуги, предоставяне от консултиращия орган. В този случай би било добра идея да се използват външни специалисти, които са по-добре квалифицирани за провеждането на подробно изследване. Външни специалисти могат да се наемат за организирането, например, на фокус групи. Ако консултацията се състои от поредица от публични срещи, ще се изисква сериозна организаторска дейност, особено ако е необходим регионален подход. Когато вътрешните ресурси или компетентност са ограничени, бихте могли да помислите за наемането на фирма с опит2.
 
По-долу са разгледани предимствата и недостатъците на няколко често използвани консултационни методи, които са съпоставени в Таблица 1. Колкото повече опит имате, толкова по-успешно ще изберете точния метод. Например, проучването на общественото мнение може да идентифицира важни въпроси, докато преките интервюта могат да дадат повече подробности, а фокус групите осигуряват по-широк кръг данни.
Методите се разделят на следните две категории:
     
  • : Методи, при които публичната институция иска информация или коментари, а заинтересованите страни решават кой ще отговори и каква информация да предостави. По принцип пасивната консултация е структурирана във формат “въпроси и отговори”, при който публичният сектор пита обществото като цяло, представителите на обществото отговарят, както желаят и с това консултацията приключва. Пасивната консултация позволява широк достъп, но не и по-задълбочени дискусии, като освен това има опасност да бъде доминирана от по-организираните интереси.
     
  • : Методи, при които публичната институция се насочва към определени целеви групи и участва във форум за обсъждане и диалог. Активната консултация е структурирана така, че да е насочена към конкретни целеви групи или въпроси и да води до диалог, обсъждане и взаимни отстъпки, с цел да се постигне по-добро разбиране на въпроса. Чрез тези методи се събира по-детайлна информация, но в по-ограничен обхват и те не позволяват по-широк достъп, следователно могат да бъдат изключени важни интереси.
 

1White Paper on European Governance

2Ireland Department of the Taoiseach (2005) Reaching Out: Guidelines on Consultation for Public Sector Bodies, p. 20.

Съдържание