Днес обществото решава


Стъпка 3 Подготовка на консултационните документи

Яснотата е най-важното качество на консултационните документи. Във всички случаи, ако искате заинтересованите страни да бъдат ефективни в отговорите си, трябва да посочите ясно какви са вашите предложения, кой може да бъде засегнат, какви въпроси се задават и какво е времето за отговор. Хората следва да могат бързо да се ориентират дали дадени консултации имат отношение към тях.

 
В повечето случаи Вашите консултационни документи ще включват проект за нормативен акт/стратегически документ и първоначален вариант на ОВ. Добра практика, макар и незадължителна, е да се подготви Резюме към писмения консултационен документ, в което да се определи контекстът, обхватът на консултациите и да се посочат основните акценти от документа. То следва да бъде не повече от две страници. Достъпното резюме ще помогне на заинтересованите страни да определят дали консултациите имат отношение към тях1. Писмо от министъра ще увеличи броя на отговорите при най-важните консултации.
 
По същество основната цел е комуникацията с адресатите-неспециалисти. Сам по себе си проектът за нормативен акт е много лош консултационен документ, защото хората
 

Бъдете ясни! Правният текст сам по себе си е лош консултационен документ, защото хората трудно разбират последствията и вариантите, стоящи зад него. Повечето страни, които прилагат ОВ, използват самата ОВ като основен консултационен документ.

 
трудно разбират последствията и вариантите зад един правен текст. Ето защо повечето страни, които са възприели ОВ, използват самата ОВ като основен консултационен документ. Вече са разработени стандартните формуляри от ОВ (Раздел 7 в стандартната ОВ, раздел 8 в пълната ОВ) за изясняване на основните въпроси.
Използваните при консултациите документи следва2:
     
  1. Да посочват ясно от кого бихте искали да получите отговор;
     
  2. Да са написани на ясен език, като по възможност се избягва жаргон, съкращения и акроними (ако не могат да се избегнат, включете речник на термините);
     
  3. Да посочват ясно обхвата на консултациите, т.е. какво вече е решено и следователно върху него не може да се повлияе, и по какви въпроси търсите мнения (това следва да бъде представено в раздел 7 от стандартната ОВ);
     
  4. Да посочват ясно въздействията на разглежданите варианти (прогнозните въздействия на вариантите следва да бъдат представени в ОВ);
     
  5. Да посочват ясно началната и крайната дата на консултациите;
     
  6. Да посочват ясно как да се изпращат отговорите, както и имената, телефонните номера и email адресите за задаване на въпроси относно съдържанието и обхвата на консултациите, за изпращане на молби за разпечатки, и да съдържат информация за консултационните прояви;
     
  7. Да посочват ясно как става включването в други дейности, свързани с консултациите, и
     
  8. Да посочват ясно какво ще правите с отговорите и какви ще бъдат Вашите последващите действия от консултациите.
 
Добра техника е задаването на конкретни въпроси за получаване на по-конкретна информация. Посочването на основните въпроси има за цел да насочи вниманието на заинтересованите страни върху попълването на пропуските в информацията, а не да ограничи възможностите им да коментират всеки въпрос, който желаят. Процесът на консултиране предоставя на анализаторите на ОВ отлична възможност да съберат информация от неправителствени източници при много ниски разходи. Колкото по-конкретни са въпросите, толкова по-вероятно е да бъде представена конкретна информация. В общи линии, следвайки препоръките на Европейската комисия, бихте могли да поискате от заинтересованите страни мнения и информация за потвърждаване и укрепване на анализа на следните въпроси:
 

Консултационният процес предоставя на анализаторите на ОВ отлична възможност да съберат информация от неправителствени източници при малко разходи. Колкото по-конкретни са въпросите, толкова по-вероятно е да бъде предоставена конкретна информация

 
  • Дефиниране на проблема: Какъв е въпросът или проблемът, който може да изисква предприемането на действия? Какви са двигателите на проблема? Основната опция има ли разумна проекция в бъдещето?
     
  • Цели за изпълнението: подходящи ли са за България целите за изпълнението?
     
  • Кой е засегнат, по какъв начин и в каква степен?
     
  •  Варианти: Какви са възможните решения на проблема? Как са се справили с проблема други европейски страни? Какви са техните резултати? Идентифицирането на възможните решения на проблема е една от най-важните стъпки в процеса на консултиране и на ОВ и следва да бъде основен въпрос при почти всички консултации. В тази връзка екипът по разработването на политиката би могъл да се консултира с експерти и с групи с различни гледни точки или да проучи добре решенията, използвани в други страни, за да идентифицира възможно най-широк кръг от варианти. При сравняването на вариантите в ОВ или друг консултационен документ следва да се обобщят и синтезират всички изготвени анализи и информацията да се представи в лесен за четене, достъпен и разбираем формат.
     
  • Разходи и ползи: Идентифицира ли ОВ всички важни разходи и ползи на вариантите? Какви други разходи и ползи биха могли да бъдат разгледани? Могат ли да се представят данни, които да позволят по-голяма точност относно големината на разходите и ползите и по-точна съпоставка на вариантите? Какви са разходите за предприятията от прилагането на политиката? Какви са паричните разходи за новите административни тежести?
     
  • Биха ли могли да се добавят към анализа други въздействия, например разпределителни ефекти?
     
  • Точни ли са изчисленията за административните тежести?
     
  • Как могат да се намалят разходите или да се увеличат ползите? Какво съдържание на регулацията ще увеличи разходната ефективност?
 
Бихте могли да поискате от коментиращите да предоставят основна идентифицираща информация, например име. Тъй като коментарите ще бъдат публикувани, не искайте да се посочва лична или конфиденциална информация като адрес на електронна поща. В общи линии бихте могли да не приемате анонимни писмени коментари, ако те не могат да бъдат отчетени. За да стандартизирате идентифициращата информация бихте могли да помислите за включване към консултационния документ на отделен или подлежащ на разпечатване формуляр за отговор. Това позволява на отговарящите да посочат кои са и кого представляват. Ако формулярът изисква от тях да дадат оценка за самите консултации, той им дава също възможност да дадат своето мнение за документацията и цялостния процес3.
 
Добра практика може да бъде, както се прави в Ирландия, да се определи едно лице за координатор или за връзка, което да се занимава с всички въпроси и да регистрира и потвърждава всички подадени мнения и информация при получаването им. Бихте могли да помислите за включване във всички документи на начините за връзка с това лице.
 

1UK Guidelines for drafting a consultation document.

2This paragraph is adapted from the UK Guidelines for drafting a consultation document.

3Ireland Department of the Taoiseach (2005) Reaching Out: Guidelines on Consultation for Public Sector Bodies, p. 27.

Съдържание