Днес обществото решава


Стъпка 2 Идентифициране на заинтересованите страни

Добра практика е основните заинтересовани страни, които би трябвало да участват, да се идентифицират на ранен етап от процеса на консултиране. Раздел 7 в стандартната ОВ изисква от Вас да идентифицирате тези групи преди да започне консултирането. Консултациите би трябвало да бъдат на широка основа, а не в тесен кръг. Както се отбелязва в увода, добрият консултационен процес включва гледните точки на всички заинтересовани страни, които имат съществени интереси, притежават съответната информация и играят роля в прилагането. 

 
Добра практика е основните заинтересовани страни, които би трябвало да участват, да се идентифицират на ранен етап от процеса на консултиране.
 

Лошият консултационен процес позволява достъп само до доминиращи, мощни или притежаващи големи връзки във висшите кръгове заинтересовани страни. Колкото повече консултационният процес се доближава до лобирането, толкова по-лоши ще бъдат постигнатите от него резултати в подкрепа на избора на разходно ефективно решение на проблема.

 
Най-общо заинтересованите страни са:
     
  • граждани, групи или организации, чиито интереси са засегнати от въпроса или чиито дейности оказват силен ефект върху въпроса. Заинтересованите участници могат да включват други нива на управлението, както и представители на трети страни;
     
  • онези, които притежават необходимата информация, ресурси и компетентност за извършване на оценка на въздействието, формулиране на стратегия и прилагане, както и
     
  • онези, които контролират съответните инструменти по прилагането.
 

Консултациите не би трябвало да изключват никого с действителни интереси. В тази връзка Европейската комисия подчертава, че поддържа подход на включване в съответствие с принципа на отвореното управление: “Всеки гражданин, предприятие или сдружение все така ще има възможност да дава своето мнение и информация на Комисията1.”

 

При провеждането на консултациите служителите би трябвало да различават и разбират многообразието от заинтересовани страни с техните различни интереси, гледни точки и очаквания относно характера и съдържанието на предложената политика. Обичайните заинтересовани страни включват:

     
  • Обектите на регулиране
     
  • Предприятия (местни, чужди, големи, малки)
     
  • Работници
     
  • Потребители
     
  • Икономически и социални партньори
     
  • Неправителствени организаци
     
  • Академични среди, мозъчни тръстове
     
  • Други потребители
     
  • Публична администрация (централна и териториална)
 
Европейската комисия2 препоръчва при идентифицирането на целевите групи да помислите за:
     
  • по-широкото въздействие върху други политики, например екологични интереси и политика за потребителите;
     
  • необходимостта от специфичен опит, компетентност или технически знания;
     
  • необходимостта от включване на неорганизирани интереси;
     
  • опита на участниците от предишни консултации;
     
  • необходимостта от правилен баланс между представителите на:
     
  • социалните и икономическите партньори
     
  • големите и малките организации или фирми
     
  • по-широки групи (например църковни и религиозни общности) и
     
  • специфични целеви групи (например жени, възрастни хора, безработни или етнически малцинства).
 

Представляват ли консултираните страни всички важни интереси или само ограничена група от интереси? Ако провеждате консултации с прекалено тесен кръг заинтересовани страни, рискувате да попаднете под контрол чрез процеса на консултиране.

 

Важен въпрос е представителността на заинтересованите страни. Представляват ли консултираните страни всички важни интереси или само ограничена група от интереси? Ако провеждате консултации с прекалено тесен кръг заинтересовани страни, рискувате да попаднете под контрол чрез процеса на консултиране. Информацията, която използвате, ще представлява не интересите на България като цяло, а интересите на специфични групи, които ще спечелят или загубят от Вашите решения. Една от причините за разнообразяване на кръга от заинтересованите страни, с които се провеждат консултации, е да се намали рискът от пристрастие или тенденциозност при вземането на решения в областта на обществената политика. Един от начините да се гарантира представителност на групите е да се провеждат консултации с вече утвърдени сдружения, например национални търговски асоциации или групи на потребители.

 


1European Commission, (2002) ‘Towards a reinforced culture of consultation and dialogue – General principles and minimum standards for consultation of interested parties by the Commission’, p. 4. COM (2002) 704 at http://europa.eu.int/comm/secretariat-general/index_en.htm

2European Commission (2002)

Съдържание