Стъпка 2 Идентифициране на заинтересованите страни
Добра практика е основните заинтересовани страни, които би трябвало да участват, да се идентифицират на ранен етап от процеса на консултиране. Раздел 7 в стандартната ОВ изисква от Вас да идентифицирате тези групи преди да започне консултирането. Консултациите би трябвало да бъдат на широка основа, а не в тесен кръг. Както се отбелязва в увода, добрият консултационен процес включва гледните точки на всички заинтересовани страни, които имат съществени интереси, притежават съответната информация и играят роля в прилагането.
Добра практика е основните заинтересовани страни, които би трябвало да участват, да се идентифицират на ранен етап от процеса на консултиране.
|
Лошият консултационен процес позволява достъп само до доминиращи, мощни или притежаващи големи връзки във висшите кръгове заинтересовани страни. Колкото повече консултационният процес се доближава до лобирането, толкова по-лоши ще бъдат постигнатите от него резултати в подкрепа на избора на разходно ефективно решение на проблема.
Най-общо заинтересованите страни са:
- граждани, групи или организации, чиито интереси са засегнати от въпроса или чиито дейности оказват силен ефект върху въпроса. Заинтересованите участници могат да включват други нива на управлението, както и представители на трети страни;
- онези, които притежават необходимата информация, ресурси и компетентност за извършване на оценка на въздействието, формулиране на стратегия и прилагане, както и
- онези, които контролират съответните инструменти по прилагането.
Консултациите не би трябвало да изключват никого с действителни интереси. В тази връзка Европейската комисия подчертава, че поддържа подход на включване в съответствие с принципа на отвореното управление: “Всеки гражданин, предприятие или сдружение все така ще има възможност да дава своето мнение и информация на Комисията1.”
При провеждането на консултациите служителите би трябвало да различават и разбират многообразието от заинтересовани страни с техните различни интереси, гледни точки и очаквания относно характера и съдържанието на предложената политика. Обичайните заинтересовани страни включват:
- Обектите на регулиране
- Предприятия (местни, чужди, големи, малки)
- Работници
- Потребители
- Икономически и социални партньори
- Неправителствени организаци
- Академични среди, мозъчни тръстове
- Други потребители
- Публична администрация (централна и териториална)
Европейската комисия2 препоръчва при идентифицирането на целевите групи да помислите за:
- по-широкото въздействие върху други политики, например екологични интереси и политика за потребителите;
- необходимостта от специфичен опит, компетентност или технически знания;
- необходимостта от включване на неорганизирани интереси;
- опита на участниците от предишни консултации;
- необходимостта от правилен баланс между представителите на:
- социалните и икономическите партньори
- големите и малките организации или фирми
- по-широки групи (например църковни и религиозни общности) и
- специфични целеви групи (например жени, възрастни хора, безработни или етнически малцинства).
Представляват ли консултираните страни всички важни интереси или само ограничена група от интереси? Ако провеждате консултации с прекалено тесен кръг заинтересовани страни, рискувате да попаднете под контрол чрез процеса на консултиране.
|
Важен въпрос е представителността на заинтересованите страни. Представляват ли консултираните страни всички важни интереси или само ограничена група от интереси? Ако провеждате консултации с прекалено тесен кръг заинтересовани страни, рискувате да попаднете под контрол чрез процеса на консултиране. Информацията, която използвате, ще представлява не интересите на България като цяло, а интересите на специфични групи, които ще спечелят или загубят от Вашите решения. Една от причините за разнообразяване на кръга от заинтересованите страни, с които се провеждат консултации, е да се намали рискът от пристрастие или тенденциозност при вземането на решения в областта на обществената политика. Един от начините да се гарантира представителност на групите е да се провеждат консултации с вече утвърдени сдружения, например национални търговски асоциации или групи на потребители.
1European Commission, (2002) ‘Towards a reinforced culture of consultation and dialogue – General principles and minimum standards for consultation of interested parties by the Commission’, p. 4. COM (2002) 704 at http://europa.eu.int/comm/secretariat-general/index_en.htm
2European Commission (2002)