Цел на настоящото ръководство
Провеждането на консултации с основните заинтересовани участници в процеса на разработване на нормативни актове и политики е изискване на закона (Закон за нормативните актове) и е съобразно принципите на доброто управление. Консултациите представляват структурирана обществена ангажираност, която включва търсене, получаване, анализ и обратна връзка на отговорите, получени от заинтересованите участници1. Заинтересовани участници са:
- Тези, чиито интереси са засегнати от нормативния акт/политиката или чиито дейности оказват силен ефект върху тях, включително организирани интереси, индивиди и заинтересовани страни в други държави,
- Тези, които притежават необходимата информация, ресурси и компетентност за извършване на оценка на въздействието, формулиране на политики и тяхното изпълнение, както и
- Тези, които контролират съответните инструменти по прилагането2.
Настоящото ръководство подпомага звената по разработване и изпълнение на новите политики, работните групи, комисиите по изготвянето на проекти на нормативни актове и другите страни, участващи в тези процеси, при подготовката и провеждането на ефективни консултации със заинтересованите участници в процеса на оценка на въздействието (ОВ). Настоящото ръководство има същата цел като ръководството за консултиране, прието от Европейската комисия през 2002 г.:
- „Изграждане на рамка за консултации, която е последователна, но и достатъчно гъвкава и взема предвид специфичните изисквания на цялото многообразие от интереси, както и необходимостта от разработване на подходящи стратегии за консултации по всяко предложение за политика3.”
Целта на настоящото ръководство е да се постигне ново качество на консултациите на всички управленски нива. Българските публични институции имат дългогодишен опит в консултирането, но в момента в цяла Европа се осъществяват значителни промени в съдържанието и прилагането на консултациите, тъй като консултирането обслужва нови цели и се провежда в отговор на нарастващите изисквания на все по-взискателното общество. Консултирането все повече се отваря към всички групи от обществото и се използва за събиране на обективни данни в подкрепа на ОВ4.
В повечето случаи ще се консултирате едновременно по проект за нормативен акт/политика и изготвена оценка на въздействието.
Ще бъде необходимо да се извърши предварително планиране, за да се координират двете процедури, без да се губи ценно време и да се бави разработването на политиката.
|
Консултациите със заинтересованите участници и оценката на въздействието са обичайна практика за Европа, защото са взаимно подкрепящи се. Ясната оценка на въздействието допринася за подобряване качеството на консултациите, а събраните чрез процеса на консултиране информация и данни спомагат за усъвършенстване на оценката на въздействието.
В страните, които отдавна прилагат оценката на въздействието, се смята, че без публични консултации ОВ няма почти никаква стойност.
Настоящото ръководство е структурирано около шест препоръчителни стъпки за провеждането на консултации, които посочват подробно кога, с кого и как да се провеждат консултации:
- Предварително планиране на консултациите;
- Идентифициране на заинтересованите участници;
- Подготовка на консултационния документ;
- Избор и провеждане на консултационна процедура;
- Анализ на получените в отговор коментари, предложения и информация и тяхното интегриране в оценката на въздействието;
- Осигуряване на обратна връзка към заинтересованите участници;
1Ireland Department of the Taoiseach (2005) Reaching Out: Guidelines on Consultation for Public Sector Bodies, p. 5.
2United Nations (2000) Urban Management Programme (UMP) Tools to Support Participatory Urban Decision Making, at http://www.unhabitat.org/pmss/getPage.asp?page=bookView&book=1122
3European Commission, (2002) ‘Towards a reinforced culture of consultation and dialogue – General principles and minimum standards for consultation of interested parties by the Commission’, p. 4. COM (2002) 704 at http://europa.eu.int/comm/secretariat-general/index_en.htm
4 OECD (2002) Regulatory Policies in OECD Countries: FROM INTERVENTIONISM TO REGULATORY GOVERNANCE, Paris, p. 11.