Приложение 1: Насоки за групи за допитвания до бизнеса
ОСНОВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ГРУПИТЕ ЗА ДОПИТВАНИЯ ДО БИЗНЕСА
1. За и против групите за допитвания до бизнеса
Групите за допитвания до бизнеса имат редица предимства. Необходимата инфраструктура за организиране на групи за допитвания до бизнеса се изгражда лесно, а текущите разходи са сравнително ниски. Датската агенция по търговия и фирми има четири-пет служители на пълен работен ден, отговарящи за групите за допитвания до бизнеса, с бюджет от около 0.5 милиона евро годишно. Следователно групите са изключително разходно ефективен начин за постигане на пряко участие на заинтересованите страни в законодателния процес.
Освен това групите за допитвания до бизнеса могат да се ръководят от отделни министерства или от централно звено. Последното е за предпочитане, ако искате да гарантирате методологична последователност при събирането на данни, докато първият вариант е полезен, ако целта е да се гарантира чувство за собственост в рамките на отделното министерство по отношение на политиката за намаляване на административните тежести за предприятията.
Въпреки това понякога е трудно да се измери административната тежест на проект за регулация, която предприятията предстои да изпитат на практика. Освен това сродни предприятия могат да имат много различни оценки за потенциалната административна тежест. Този проблем съществува при всяка методика, използвана за измерване на бъдещото въздействие на нова регулация, но е особено важно да се знае, че основаният на проучване подход може да трансформира дадените от предприятията отговори в статистическа неопределеност при екстраполирането на данните. Понякога тази неопределеност е толкова съществена, че резултатите трудно могат да се използват в политическия процес, защото твърде много време е било отделено на дискусии дали резултатите отразяват вярно реалните разходи, свързани с регулацията.
2. Основни решения при предприемането на измервания
Решението дали да бъдат създадени групи за допитвания до бизнеса и как да се използва едно проучване за измерване на потенциалното въздействие на една регулация изисква да бъдат взети решения по редица основни параметри.
Каква е основната цел на създаването на групи за допитвания до бизнеса?
Преди да създадете група за допитвания до бизнеса трябва да имате ясна представа как ще се използват резултатите от нея. Няма смисъл да се използват ресурси за създаване на групи и да се отнема време на голям брой предприятия за участие в процеса, ако нямате намерение да вземете на сериозно приноса на тези групи. Резултатите от групите за допитвания до бизнеса следва да бъдат включени в законодателния процес, като групите нямат особена стойност, ако не оказват някакво въздействие върху този процес.
Какво очакват министерствата, политиците и другите заинтересовани страни от групите за допитвания до бизнеса?
Важно е всички заинтересовани страни да са наясно какъв вид резултат се очаква от групите за допитвания до бизнеса. За целта основните заинтересовани страни следва да постигнат широко съгласие по методологичното съдържание, организационната обстановка и т.н. Такова съгласие би могло да се постигне, например, чрез процедура на изслушване, при която съответните страни имат възможност да коментират съдържанието на методиката и начина на организация на работата, а резултатите се използват впоследствие в законодателния процес.
Кой би трябвало да отговаря за провеждането на измерванията?
Проучванията могат да се извършват от отделни министерства или от централно звено. Ако се даде възможност на министерствата сами да провеждат събирането на данни, това им осигурява висока степен на автономия. Това би могло да бъде добър вариант като начин за гарантиране чувството за собственост по отношение на резултатите от проучването. От друга страна, има рискове, свързани с използването от всяко едно от множеството различни министерства на собствен аналитичен подход. Такива колебания между подходите биха направили цялата концепция за групите за допитвания до бизнеса уязвима за критика по отношение на методиката. За предпочитане вероятно е вариантът с провеждането на проучванията от централно звено, тъй като това ще даде възможност за достоверност и последователност на измерванията. Освен това този вариант ще бъде по-евтин, защото се реализират икономии от мащаба при използването на специализиран персонал и консултанти.
Каква следва да бъде ролята на централното звено?
Ако процесът е централизиран, колко власт трябва да даде правителството на централното звено: трябва ли последното да има властта да принуждава министерствата да променят регулацията, за да намалят административните тежести, или трябва да има само консултативна функция? И двата варианта - както и междинните варианти - имат предимства и недостатъци. Освен това нещо, което работи в една страна, може да не работи в друга. Ето защо изборът на вариант изисква цялостен анализ на законодателния процес и на политическата подкрепа за по-добра бизнес регулация в дадена страна. От друга страна, вероятно винаги е добре да се започне с консултативна функция и след това, с напредването на времето, да се търси засилване на мандата на звеното.
Следва ли да се търси помощта на консултанти?
Провеждането на проучванията без външна помощ гарантира, че знанията за отделните измервания и методиката остават вътре в организацията. От друга страна, този вариант изисква наличие на вътрешни статистически и методологически способности. Ако липсват такива способности може да се окаже подходящо да се наемат външни консултанти, поне при стартирането на процедурата, когато се създават групите за допитвания до бизнеса.
Следва да се отбележи, че министерствата често обявяват в последния момент дали искат да се консултират с група за допитвания до бизнеса. Това прави трудно планирането и определянето на персонал за отделните проучвания. Затова е необходимо да има вътрешен основен екип - поне 2-3 души, които могат да работят систематично, като не е задължително да се занимават единствено с това, за да контролират оперативно управлението на групите. Вътрешният персонал може да бъде допълнен при необходимост с външни консултанти, които могат да бъдат наети за извършването на действителното измерване (с условието, че те следва да могат да поемат назначения в много кратки срокове).
Всички регулации ли следва да се измерват или само основните?
За да се оправдае изразходването на време и ресурси за провеждането на проучване чрез групи за проучвания на бизнеса, е полезно да се извърши преглед на регулациите, които имат незначителни административни последици за бизнеса и да се предвиди измерване на тежестта само на основните регулации.
В Дания се приложи правилото за праг, според което с помощта на групи за допитвания до бизнеса се измерват единствено регулации, за които се приема, че изискват над 2 000 часа административна работа (от гледна точка на увеличаването или намаляването на тежестта) за всички засегнати предприятия. Процедурата за преглед е доста проста: оценява се големината на целевата група и се изчислява предполагаемата допълнителна административна тежест. Тези две числа се умножават и ако произведението е приблизително 2 000 часа годишно или по-голямо, трябва да се извърши проверка на регулацията. Уместният въпрос при това положение е дали такъв сценарий е правдоподобен или не, като обикновено е доста лесно да се отговори на този въпрос.
Какво е приемливото ниво на статистическа неопределеност при измерванията?
Колкото по-голям е броят на проучените предприятия, толкова по-голяма е статистическата достоверност на резултатите от проучването. От друга страна, колкото по-голяма е извадката, толкова по-скъпо е изследването. Следователно е необходимо да се намери балансът между разходите по изпълнението и приемливите нива на неопределеност на получените измервания.
По какъв начин гарантирате, че резултатите ще бъдат представителни за действителното състояние на нещата?
Правилното разработване на проучването изисква достоверна статистическа информация за състава (по отрасъл и размер) на националния сектор на предприятията. В много случаи такава статистическа информация се намира лесно, но все пак определянето на представителна извадка може да се окаже трудно. Предпочитаният инструмент за определяне на предприятията за проучване е търговския регистър, но може да се търси помощ и от бизнес организации за участие в групите. От друга страна, включването на бизнес организациите води до риск от тенденциозност на проучването – свръхпредставеност в групата на предприятия с определени виждания или само на утвърдени предприятия. Такъв подход може да доведе до тенденциозност на резултатите по отношение на по-слабо организираните и стартиращите предприятия.
Докато групите за допитвания се създават само веднъж и се „освежават” на всеки две-три години, фокус групите са специални групи, които се създават периодично. Ето защо разработването на представителни извадки за фокус групите изисква достъп до централния регистър на предприятията, министерска информация за регистрираните предприятия или информация от конкретни бизнес организации.
Как следва да се докладват резултатите?
Данните от групите за допитвания до бизнеса могат да бъдат обединени по редица интересуващи ни особености. Такива резултати ще представляват интерес за определени експерти от министерството, както и за определени заинтересовани страни, които биха желали да анализират задълбочено резултатите. От друга страна, ключовите фигури, вземащи решенията в министерствата и в политическата система, ще се интересуват само от основните цялостни констатации. Следователно, може да е полезно за всяко панелно проучване да се изготвят два вида доклади: задълбочен доклад с документиране на всички измервания и съкратен вариант, предназначен за вземащите решенията.
Как ще се публикуват резултатите?
В идеалния случай законотворчеството е открит и прозрачен процес, при който всеки може да види какво става и каква информация е оформила окончателния законодателен акт. По същия начин е важно всички резултати от панелните проучвания да се публикуват открито, така че всеки да има шанс да ги оспори. Понякога може да бъде критикувана методологичната стабилност на проучването, неговата статистическа представителност или тълкуването на резултатите от проучването. Понякога критиката ще бъде с политически мотиви и следва да се разглежда като такава. В други случаи критиката е конструктивна и стабилна и следва да бъде взета предвид в текущата работа по усъвършенстването на методиката.
По какъв начин могат да се мотивират респондентите?
Да накараш датските предприятия да участват в панелни проучвания почти никога не е било проблем, независимо че не им се плаща за това, нито биват пряко възнаградени по друг начин. Този висок процент на участие се дължи главно на факта, че групите за проучване се спонсорират от правителството, а не от частна консултантска фирма. Ето защо вместо да участват в проучване, чиято цел е да осигури на друго предприятие по-добро познаване на пазара, предприятията участват в проучване, което им дава възможност да коментират регулация, която би могла да засегне тяхното ежедневие – рядка възможност гласът им да бъде непосредствено чут в законодателния процес.
Тези предимства трябва да бъдат разяснени на предприятията, поканени да участват в проучвания, тъй като това може да допринесе за по-голяма точност на техните отговори и в крайна сметка да направи тези отговори по-значими както за правителството, така и за самите предприятия.