ГЛАВА ДЕВЕТА. СРАВНЯВАНЕ НА ВАРИАНТИТЕ
28.1. Сравняването на вариантите е процес, при който се извършва:
1. претегляне на положителните и отрицателните въздействия на всеки вариант на базата на критерии, пряко свързани и извлечени от целите на предложението;
2. представяне на съставните и съвкупните резултати, където е възможно;
3. представяне на сравнения между вариантите по категории на въздействие или според заинтересовани и засегнати страни;
4. сравняване на вариантите спрямо сценария „без намеса“;
5. представяне на обобщен преглед на всички положителни и отрицателни икономически, социални и екологични въздействия на анализираните варианти, базиран включително на резултати от сравнително-правни изследвания на добри подходи и практики, на научени уроци и провали от други държави от и извън ЕС;
6. идентифициране на препоръчителен вариант.
28.2. Преценката на вариантите през призмата на разходите и ползите от тях осигурява стабилна рамка за анализ. Трите най-подходящи метода за сравняване на вариантите, които могат да бъдат използвани, са анализът на разходите и ползите, анализът на ефективността на разходите и многофакторният анализ.
29. Критериите за оценка на вариантите на действие са:
1. ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението;
2. ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи;
3. съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на стратегиите и приоритети на държавата.
30.1. За да бъдат класирани вариантите е нужно да се анализира:
1. как се представят различните варианти на действие, насочени към постигане на определените цели;
2. балансът на положителни и отрицателни въздействия, който се свързва с предпочитания вариант и възможните алтернативи.
30.2. Първата стъпка от процеса на класиране на вариантите включва съсредоточаване върху действието на варианта, по отношение на неговата ефективност, ефикасност и съгласуваност с определените цели.
30.3. Втората стъпка от процеса на класиране, включва изброяване на очакваните положителни и отрицателни въздействия на вариантите на действие, включително непредвидени странични ефекти. Това трябва да се направи чрез количествено представяне при използването на всички променливи, за които това е възможно, изразени като отклоненията от сценария „без намеса“.