Непрофесионално отношение

Не е професионално в документа с мотивите към проекта на наредба да има коментари на участниците в разработването на проекта. 

Структура на наредбата

Под формата на въпроси "Защо" искам да изразя своето възмущение относно начина, по който е структурирана наредбата.  

1. Защо в наредбата фигурира глава втора, при положение че няма глава първа?

2. Защо глава втора съдържа два пъти раздел VII?

3. Защо първият по ред раздел VII на глава втора има две заглавия?

4. Защо в чл. 22, ал. 2 се прави препратка към „Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове“? Има ли въобще такъв закон или се има предвид Закона за административно-териториалното устройство на Република България?

5. Защо в раздел IV на глава втора, който е озаглавен „Съхраняване на ЕИСЕС“, е включена (чл. 14) информация за държавната такса, която се заплаща за вписване на обстоятелства в Регистъра на професионалните управители на етажна собственост? Какво общо има тази информация със съхраняването на ЕИСЕС, за да се налага нейното включване именно в този раздел? Още повече, че този раздел се намира в глава втора, която е озаглавена „Съдържание на единната информационна система на етажната собственост“, което не предполага по никакъв начин в тази структурна част от нормативния акт да се съдържа каквато и да било информация от подобен характер (за реда за плащане на държавни такси).

6. Защо разпоредбите за задължителната застраховка на професионалните управители на етажна собственост е включена в раздел V на глава втора, а не е обособена в отделен раздел/глава? Какво общо има тази застраховка с регистрацията на професионалните управители на етажна собственост, след като данни за нея нито се изискват, нито се вписват в регистъра?

7. Защо вторият по ред раздел VII на глава втора, който е озаглавен „Определяне на идентификационен код на етажната собственост“, съдържа (чл. 23) разпоредба относно образците за заявяване на електронни административни услуги? Какво общо имат тези образци с идентификационния код на етажната собственост, за да бъдат обединени в един раздел? Тук е валиден и вторият ми коментар по т. 5 по-горе.

Структура на информационната система

В чл. 1, т. 1 от наредбата е посочено, че единната информационна система (на етажната собственост) ще съдържа два публични регистъра по чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС. Но в закона е посочено, че информационната система трябва да обединява тези регистри. А според речника на българския език думата „обединява“ означава нещо да бъде събрано в едно цяло и да образува единство. Което означава, че единната информационна система всъщност трябва да представлява единен регистър, който да обединява в едно двата регистъра по чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС. И това се потвърждава от разпоредбата на чл. 47б, ал. 2, където изрично е посочено, че Регистърът на професионалните управители на етажна собственост представлява раздел от „Единния централизиран публичен електронен регистър“.     

С оглед на гореизложеното предлагам в наредбата ясно да бъде регламентирано следното:

- единната информационна система по чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС се създава като Единен централизиран публичен електронен регистър (ЕЦПЕР);

- в ЕЦПЕР се обособяват като отделни раздели:

1) Единен регистър на професионалните управители на етажна собственост;

2) Единен регистър на етажната собственост.

Съответно предлагам да се измени и заглавието на наредбата – да стане „Наредба ...... за единния централизиран публичен електронен регистър“.

Принцип на правната сигурност

Принципът на правна сигурност, който е общ принцип на правото, има за цел да се осигури предвидимост на правните положения и отношения. Зачитането на принципа на правната сигурност изисква институциите на държавата по принцип да избягват непоследователността, която би могла да възникне при прилагане на различните разпоредби от националното право и най-вече в хипотезата, когато тези разпоредби са ориентирани към една и съща цел.

А целта на задължителното застраховане на лицата по чл. 47в, ал. 1 от ЗУЕС е да се осигури покритие за вредите, които те могат да причинят на трети лица при или по повод осъществяване на своята професионална дейност.     

Същата цел има и задължителното застраховане на лицата по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ.

Ето защо, следвайки принципа на правната сигурност, с наредбата по чл. 47а, ал. 3 от ЗУЕС трябва да се определят условията за задължително застраховане на професионалните управители на етажна собственост по същия начин, както това е сторено по отношение на задължителното застраховане на участниците в строителството с наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ.

От изключенията, посочени в чл. 17 от проекта на наредбата, е видно, че неговите автори все пак са заимствали нещо от наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ. Но защо не са взели пример и от другите разпоредби на тази наредба!?  

С оглед на гореизложеното и с цел гарантиране на правната сигурност, предлагам в наредбата по чл. 47а, ал. 3 от ЗУЕС да се регламентира:

- какъв е предмета на задължителната застраховка - за сравнение виж чл. 2, ал. 2 от наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ;

- какво е минималното покритие по задължителната застраховка - за сравнение виж чл. 3 от наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ;

- какви са минималните застрахователни премии – за сравнение виж глава трета от наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ;

- право на собствениците, ползватели и обитателите на самостоятелни обекти в етажната собственост да получат по всяко време копие от договора за задължителна застраховка – по аналогия на чл. 12, ал. 2 от наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ.

Приложение 1 към чл. 15, ал. 1

Предлагам в образеца на заявление за вписване в регистъра на професионалните управители на етажна собственост да се променят поле № 4 и поле № 5, като от тях отпаднат данните за номер на стационарен телефон и номер на факс, тъй като тези средства за комуникация от разстояние са морално и технологично остарели и отдавна не се използват.

Освен това предлагам в поле № 4 да отпадне обособеното място за населено място, тъй като съгласно т. 4 от указанията за попълване на заявлението името на населеното място се попълва в секцията „Седалище“ и няма нужда тази информация да се повтаря на още едно място.

Също така предлагам:

• изречението за отговорността по чл. 313 НК в края на заявлението да се уеднакви със същото по смисъл изречение в края на образеца на декларацията по чл. 47б, ал. 4, т. 1 от ЗУЕС;
• в т. 2 от указанията за попълване да се уточни, че персоналният идентификационен код (ПИК) е този, който е бил издаден от Агенцията по вписванията при регистриране на търговеца, за да не се бърка с ПИК, който е издаден от друга държавна институция като например НОИ или НАП;
• в т. 4 от указанията за попълване да се заличи последното изречение, което гласи „Посочват се също седалището и адреса на управление на клоновете, ако има такива.“, тъй като клонът не е самостоятелна фирма, различна от дружеството, което го е създало.

Последици от заличаване на професионален управител-търговец

Предлагам в чл. 15 да се добави алинея 5, която да гласи следното:

„(5) От датата на заличаване на професионалния управител-търговец издаденото на негово име удостоверение за регистрация става невалидно и се прекратяват всички права, произтичащи от това удостоверение.

Мотиви: Да се внесе по-голяма яснота относно последиците от заличаването на търговеца от регистъра.

Приложение 2 към чл. 15, ал. 4

Предлагам да се промени името на документа на:

„Уведомление за извършено заличаване на търговец от регистъра на професионалните управители на етажна собственост“.

Мотиви: Използване на по-ясен и разбираем изказ и постигане на по-добра съгласуваност с чл. 47г, ал. 1 от ЗУЕС.

Освен това в образеца на уведомлението има неправилна препратка към чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС.

Данни в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1

Според чл. 47в, ал. 3 от ЗУЕС данните, които трябва да се публикуват в регистъра на професионалните управители на етажна собственост, трябва да включват:

• адрес за кореспонденция;
• управител;
• едноличен собственик на капитала.

Но нито в ЗУЕС, нито в наредбата е посочено, как трябва да се процедира, ако част от тези данни липсват.

Например един търговец може изобщо да няма внесен капитал (ако е персонално дружество) или неговият капитал да е собственост на няколко лица.

Също така, в зависимост от вида на дружеството, един търговец може да има няколко управителя или дори колективен управителен орган.

Не е ясно и как се определя/декларира адреса за кореспонденция, тъй като в образеца на заявлението за вписване има поле само за адреса на управление.   

С оглед на тази нормативна празнота, предлагам в наредбата да се уреди изрично какво точно се записва в електронните партиди, съответно се публикува в регистъра на професионалните управители на етажна собственост, когато част от данните, посочени в чл. 47в, ал. 3 от ЗУЕС, не са налични по обективни причини.

Възражения по чл. 21

В предходен коментар отбелязах, че чл. 21 от наредбата има две заглавия:

• Регистрация на етажна собственост

И

• Регистрация на етажна собственост на територията на Република България.

Но сега искам да направя възражение за това, че нито едно от тези заглавия не съответства на съдържанието на нормативната разпоредба, за която се отнася. Защото с чл. 21 всъщност се регламентира регистрацията не на етажна собственост, а на управителните съвети (управителите) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост на територията на Република България.

Възразявам и срещу образеца на документ, който се явява приложение №4 към чл. 21, по следните съображения:

• приложението неясно защо е наречено „заявление“, въпреки че в чл. 56, ал. 3 от ЗУЕС се използва термина „уведомление“;
• в ЗУЕС не се съдържа разпоредба, с която на Министъра на регионалното развитие и благоустройството да се делегира правомощие да утвърждава образец на този документ, каквито например се съдържат в чл. 7, ал. 7, чл. 23, ал. 1, т. 3а, чл. 28, ал. 3 или чл. 47б, ал. 4 от закона;
• в образеца на документа, неясно защо, е отбелязано специално, че предоставянето на информация за електронна поща не е задължително. А по този начин се нарушава законовото изискване, закрепено в чл. 47е, ал. 1, изречение трето от ЗУЕС, в регистъра на етажната собственост да се вписва информация и за електронните адреси на членовете на управителния съвет (управителя).

Възразявам и за това, че чл. 21 не е формулиран кратко, точно и ясно, както изисква чл. 9, ал. 1 от ЗНА. Най-малкото в него няма и една дума за това какво се прави, когато се установи, че подадените от председателя на управителния съвет (управителя) данни за вписване са непълни или неточни. Ако се налага човек да чете закона (чл. 47е от ЗУЕС), за да разбере какво се прави в такъв случай, за какво въобще служи наредбата!?

Предложения по чл. 21

С оглед на направените по-горе възражения, предлагам следното:

1. Заглавието на чл. 21 да се промени на „Регистрация на управителен съвет (управител) на етажна собственост“;
2. чл. 21 да се преформулира по следния начин:

„Чл. 21. (1) Всички управителни съвети (управители) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост подлежат на вписване в Единния централизиран регистър на етажната собственост.

(2) За целите на вписването в регистъра по ал. 1 председателят на управителния съвет (управителя) на сградата или входа подава уведомление до общинската или районната администрация по местонахождението на сградата в срок до един месец от избирането му, заедно с копие от протокола от проведеното общо събрание на етажната собственост. Уведомлението трябва да съдържа информация за:

1. адреса на етажната собственост;

2. идентификатора на сградата и броя самостоятелни обекти в нея;

3. имената на членовете на управителния съвет (управителя) или на професионалния управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, на членовете на контролния съвет (контрольора) и на касиера, заедно с телефони за връзка и електронните адреси на членовете на управителния съвет (управителя);

4. размера на определените ежемесечни вноски за фонд "Ремонт и обновяване".

(3) При промяна на някое от обстоятелствата по ал. 2 председателят на управителния съвет (управителят) подава уведомление до общинската или районната администрация в срок до един месец от узнаването. Ако промяната се дължи на решение, взето от общото събрание на етажната собственост, към уведомлението се прилага и копие от протокола от събранието.

(4) Уведомленията по ал. 2 и 3 се подават по електронен път или на траен носител, като в 14-дневен срок от получаването им кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице проверява дали са спазени изискванията на закона и ако установи, че предоставените данни са:

1. пълни и точни, въвежда информацията в регистъра по ал. 1;

2. непълни или неточни, указва на председателя на управителния съвет (управителя) да отстрани непълнотите или неточностите в 14-дневен срок.

(5) Ако непълнотите или неточностите в данните не бъдат отстранени в срока по ал. 4, т. 2, кметът на общината постановява мотивиран отказ за вписване, който незабавно се връчва на председателя на управителния съвет или на управителя на етажната собственост, или на професионалния управител-търговец, избран по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

(6) В случаите по ал. 4, т. 1, ако етажната собственост не е била вписана до този момент в регистъра по ал. 1, за нея се определя идентификационен код съгласно чл. 22 и се открива електронна партида, по която се въвежда съответната информация.

Възражения и предложения по чл. 1

Предлагам чл. 1 да се промени по следния начин:

„Чл. 1. С наредбата се определят:

1. редът за събирането, обработването, съхраняването и поддържането на регистрите и компетентните административни органи, които имат право да вписват, актуализират и заличават съответните данни в единната информационна система по чл. 47а, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС);
2. редът за определяне на идентификационен код на етажната собственост съгласно чл. 47е, ал. 4 от ЗУЕС;
3. условията и редът за задължително застраховане на лицата по чл. 47в, ал. 1 от ЗУЕС, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии.“

Мотиви: Формулировката на т. 4 от чл. 1 се разминава със законовата делегация по чл. 47в, ал. 6 от ЗУЕС. А чл. 9, ал. 1 от ЗНА изисква нормативните разпоредби да бъдат точни и ясни.

Освен това в ЗУЕС липсва изрична делегация, че редът и начинът на създаване, поддържане, използване и развитие на единната информационна система по чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС трябва да се определи с наредба, още по-малко с тази по чл. 47а, ал. 3 от ЗУЕС. Което означава, че с т. 1 на чл. 1 от наредбата се нарушава изискването на чл. 12 от ЗНА.

Предлагам и да се промени името на информационната система, както и името на самата наредба, защото, видно от наименованието на глава трета от ЗУЕС, единната информационна система по чл. 47а, ал. 1 следва да се нарича „Единна информационна система на професионалните управители, сдруженията на собствениците и на етажната собственост“.

Възражения по чл. 2

Възразявам цялостно срещу разпоредбите на чл. 2 поради тяхното съществено отклонение от разпоредбите на ЗУЕС. Мотивите ми за това са следните:

• Предложената формулировка на чл. 2, ал. 1 не съответства на чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС, според която единната информационна система се създава и поддържа към МРРБ, а не от министъра, който оглавява МРРБ. За да може ал. 1 на чл. 2 да остане във видa, в който е предложена, необходимо е преди това разпоредбата на чл. 47a, ал. 1 от ЗУЕС да се промени и да заприлича на тази по чл. 7д, ал. 1 от ЗЕУ.
• В наредбата не е посочено как се осигурява достъп до данните в регистрите по чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС. След като в закона е указано, че тези регистри са публични, би трябвало достъпът до данните в тях да бъде свободен и безплатен. 
• В ал. 3 на чл. 2 е посочено, че актуализацията на данните в регистрите се извършва от длъжностни лица, определени с нарочен акт. Но остава неуреден въпросът от кого се извършва първоначалното вписване и заличаването на данни;
• Според ал. 2 на чл. 2 вписването, актуализацията и заличаването на данни в Регистъра на етажната собственост се извършва от съответната общинска администрация. Но според ал. 4 оторизиран достъп да извършват такива действия могат да получат и длъжностни лица от районни администрации. Това противоречие между разпоредбите на двете алинеи е в разрез с изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗНА.
• Разпоредбата на ал. 4 на чл. 2 е вътрешно противоречива. От една страна тя казва, че определени длъжностни лица в общинските и районни администрации имат правомощия да откриват електронни партиди и да въвеждат данни в тях, но от друга страна казва, че въпросните лица не могат да упражняват тези свои правомощия, ако не им бъде предоставен оторизиран достъп от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството или определено от него лице (без да се уточнява дали става въпрос за длъжностно лице или това може да е всяко лице, включително юридическо лице). Но чл. 47а, ал. 2 от ЗУЕС определя, че оторизиран достъп за извършване на вписване, актуализиране и заличаване на данни за обстоятелствата, които подлежат на вписване трябва да има всяка общинска администрация. Тоест районните администрации не трябва да имат такъв достъп, а достъпът на общинските администрации трябва да е постоянен (по силата на закона), а не да зависи от волята на министъра или определено от него лице.
• В ал. 6 се говори за „промяна в обхвата на достъпа“, което звучи несериозно. Няма логика да има деление и специализация на длъжностните лица – едни само да вписват, други само да актуализират, а трети само да заличават данни. Освен това според чл. 3 от наредбата няма варианти за обхват на достъпа и всички длъжностни лица по чл. 2 имат еднакви права, тоест обхватът на техния достъп не подлежи на промяна. 
• Според ал. 7 при необходимост от прекратяване на правото на достъп на длъжностно лице ръководителят на съответната администрация трябва да посочи и причината за прекратяване на достъпа. А в следващата алинея (ал. 8) се сочи, че достъпът се прекратява задължително само в определени случаи. Така възниква въпросът в кои случаи не е задължително прекратяване на достъпа, въпреки че ръководителят на съответната администрация е поискал това. Ако прекратяването на достъпа е задължително във всички случаи, тогава е по-логично ал. 7 и ал. 8 да се обединят в една разпоредба. Ако все пак има случаи, в които прекратяването на достъпа не е задължително, редно е в наредбата да се посочат кои са те, за да се спази изискването по чл. 9, ал. 1 от ЗНА за точност и яснота на нормативните разпоредби. 

Предложение за нов чл. 2

Във връзка с изложените в предходния коментар възражения предлагам чл. 2 да бъде формулиран по друг начин, а именно:

„Чл. 2. (1) Към министерството на регионалното развитие и благоустройството се създава и поддържа единна информационна система, която обединява следните централизирани регистри:

1. регистър на професионалните управители на етажна собственост;

2. регистър на етажната собственост, съдържащ данни за:

а) сдруженията на собствениците на територията на Република България;

б) управителните съвети (управителите) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост на територията на Република България.

(2) В единната информационна система се създават и поддържат потребителски профили на длъжностните лица, които имат право да въвеждат, актуализират и заличават данни в регистрите по ал. 1, т. 1 и 2. Всеки потребителски профил включва данни за длъжностното лице (име, ЕГН, длъжност и телефон за връзка), а също така неговото потребителско име и квалифицирано удостоверение за електронен подпис.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството определя със свой акт длъжностните лица, които:

1. отговарят за създаването и поддържането на единната информационна система и на потребителските профили в нея;

2. могат да въвеждат, актуализират и заличават данни в регистъра по ал. 1, т. 1, като тези длъжностни лица отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното ѝ въвеждане.

(4) Кметът на всяка община определя със свой акт служителите на общинската администрация, които могат да въвеждат, актуализират и заличават данни в регистъра по ал. 1, т. 2 и изпраща до министъра на регионалното развитие и благоустройството писмено искане за създаване на потребителски профили на тези лица в единната информационна система.

(5) Длъжностните лица с активен потребителски профил в единната информационна система осъществяват достъп до съответния регистър чрез потребителски или програмен интерфейс с квалифициран електронен подпис, издаден в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Достъпът чрез програмен интерфейс може да се осъществи и с други мерки и средства за защита.

(6) Лицата по ал. 5 се лишават от достъп до съответния регистър чрез дезактивиране на техния потребителски профил по искане на ръководителя на съответната администрация. Потребителският профил се дезактивира на датата, посочена в искането, а ако такава дата не е посочена – незабавно след получаване на заявката.

(7) Достъпът до данните, публикувани в регистрите по ал. 1, е свободен и безплатен."

Уникален номер на партида

Според наредбата уникалният номер на всяка електронна партида може да бъде цифров или буквено-цифров, но не се указва нито от колко знака се състои този номер, нито кои букви и от коя азбука са позволени за употреба. По този начин се нарушава изискването по чл. 9, ал. 1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове да бъдат точни и ясни.

Затова предлагам в наредбата да се регламентира по ясен и недвусмислен начин как се определя уникалният номер на електронната партида – от колко знака се състои този номер и какви могат да бъдат тези знаци. 

Коментари по чл. 15, ал. 3

Възразявам срещу третата алинея на чл. 15, тъй като тя до голяма степен преповтаря по смисъл първата алинея на чл. 6, като по този начин се нарушава чл. 9, ал. 1 от ЗНА.

Затова предлагам тази алинея да се промени по следния начин:

„(3) В срок от 30 дни от получаването на заявлението или от момента на отстраняване на нередностите в заявлението или приложените към него документи министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на професионалния управител-търговец съгласно приложение № 1а.“

Съответно приложеният към пакета от документи образец на такова удостоверение да се добави към наредбата като приложение № 1а към чл. 15, ал. 3.

Коментари по чл. 15, ал. 4

Възразявам срещу четвъртата алинея на чл. 15, която предвижда заличаването на професионален управител да се извършва служебно само в случаите по чл. 47г, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗУЕС. Мотивите ми за това са следните:

а) служебно заличаване трябва да се извършва и при изтичане на срока на действие на регистрацията, който не може да е по-голям от 5 години;

б) според чл. 47г, ал. 2 от ЗУЕС министърът на регионалното развитие и благоустройството не може да следи служебно за обстоятелството по чл. 47г, ал. 1, т. 4. Следователно е недопустимо да се извършва служебно заличаване на професионалния управител в тези случаи.

Освен това формулировката на ал. 4 е непълна, защото не дава информация какво се случва с партидата след заличаването. Разпоредбата на чл. 47г, ал. 4 от ЗУЕС указва, че лице, което е било заличено, но иска отново да извършва дейност по управление на етажна собственост, трябва да подаде ново заявление за вписване. И след като законът изисква ново вписване, логично е то да се извърши чрез откриване на нова партида, а старата партида да не може да се използва повече.  

Затова предлагам ал. 4 да се промени по следния начин:

„(4) Вписаните в регистъра на професионалните управители на етажна собственост търговци се заличават с изтичането на срока на действие на тяхната регистрация, както и в случаите по чл. 47г, ал. 1 от ЗУЕС. Датата на заличаването се отбелязва в съответната електронна партида, след което не се допуска вписване на нови обстоятелства в нея. Когато заличаването се извършва на някое от основанията по чл. 47г, ал. 1 от ЗУЕС, министърът на регионалното развитие и благоустройството издава уведомление съгласно приложение № 2, което може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

Коментари по чл. 19

Съгласно чл. 47в, ал. 6 от ЗУЕС с наредбата трябва да се определят минималните застрахователни премии по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на професионалните управители на етажна собственост. С това се цели регламентиране на едно минимално ценово ниво, под което да не може да слезе нито един застраховател и по този начин се намалява вероятността за ценови дъмпинг.

Но с предложената формулировка на чл. 19 се прави опит това законово изискване да бъде заобиколено.  

С оглед на горното предлагам чл. 19 да добие вид, подобен на този на чл. 9, ал. 1 от наредбата по чл. 171, ал. 2 от ЗУТ, а именно:

„Чл. 19. Минималният размер на застрахователната премия по отделна полица е едно на хиляда от агрегатния лимит, но не по-малко от 50 лв.“