За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 се измени така, че наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.6) се изключи от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и на негово място беше включено наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.4). Това имаше своята логика и основание, защото в България вече няма работеща радиостанция от наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни, а от друга страна въвеждането в България на наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz предстои след премахването на необоснованата и ненужна правна пречка в чл. 116е, ал. 9 от Закона за радиото и телевизията.

По тази причина, нелогична е разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС, с която се изключва наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и отново се включва в този облекчен режим наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни.

Това изменение не е обосновано ясно и подробно, а в ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено сегашното предложение за изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е налична само неясната формулировка:

„При извършване на настоящия анализ се отчете, че е необходимо актуализиране на препратките към чл. 2, ал. 1, посочени в чл. 2, ал. 2 от Тарифата“

и че

„е необходимо да бъде направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

Предложеното изменение не може да се приеме само за „направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“ (както е посочено в Анализа), а на практика представлява изкарване от облекчения режим на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, а на негово място се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни. Този факт се явява още една пречка пред въвеждането на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, наред с другите процедурни и административни пречки, които са се натрупали през годините и чакат своето разрешаване. Освен това липсва и обосновка, защо в този облекчен режим се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване в обхватите на дълги, средни и къси вълни при положение, че вече няма такива работещи радиостанции в България, а няма и перспектива да има такива в бъдеще. Не считам, че е достатъчно и даденото впоследствие допълнително обяснение от КРС, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи. Необходимо е да се отбележи, че тази разлика (че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи) е съществувала и миналата година, когато с ДВ, бр. 30 от 2023 г. е направено изменението в Тарифата. Как тогава е можело, а сега не може? Освен това, тази разлика може да се преодолее и отрази в Тарифата, например с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 1, т. 2 е записана също само неясната обосновка „Отразени са и редакционни промени в чл. 2, ал. 2, т. 1 с оглед прецизиране на препратките към чл. 2, ал. 1, предвид последното изменение и допълнение на Тарифата от 4 април 2023 г.“, в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 1, т. 2 от предложения проект на ПМС да отпадне и съответно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата да не се променя и да остане в настоящия си вид.

При необходимост (във връзка с разликата, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи), може да се прецизира с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 1 част

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 1 част

С разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 (ред 3 в таблицата към ал. 1) от Тарифата се изменя от:

Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

на

Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка за това изменение:

„С оглед прозрачност и постигане на по-голяма яснота при изчисление на еднократната и годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за мрежите от неподвижна радиослужба от вида "точка към точка", предлагаме редакционни промени на …. чл. 7, ал. 1, т. 3.“

Както ще се посочи по-долу, това не са редакционни промени, а са съществени промени, които освен това са и неудачни и създават предпоставки за неясноти, различно тълкуване и намаляване на приходите от тези такси.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 … от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“,

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата.

Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и е неясно как и защо ще се отчита този „брой използвани носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в основния текст на чл. 7, ал. 1, така че няма никакво значение броят „използвани носещи честоти“.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 2 част

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 2 част

С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 1, т. 3 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи от дължината на съответния участък и параметрите на използваната честотна лента (място на честотната ос и големина). С предложената редакция се получава известна неопределеност, изменя се смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид използваните честотни ленти (брой използвани носещи честоти в обхвати) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса.

Необходимо е да се отбележи, че посочените радиочестотни ленти в точки/редове от 3.1 до 3.5 не са общоприети и установени радиочестотни обхвати, такива, каквито са например обхватите посочени в точки/редове от 2.1 до 2.7 и т. 5 на същата таблица, а това са произволно избрани радиочестотни ленти, чиито граници са определени „от… до…“ с посочените гранични честоти. Затова е и неподходяща думата „обхвати“ в предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3, а трябва да си остане сегашната дума „честота“.

Прави впечатление и наличието на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3 при положение, че тази дума липсва в новата редакция на чл. 7, ал. 4. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

С § 5, т. 2 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата се изменя от:

„(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“

на

„(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за брой носещи честоти в участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер на 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 4), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка:

„Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме чл. 7, ал. 4 … да се измени“.

Както ще се посочи по-долу, с предложеното изменение няма да се извърши „постигане на по-голяма яснота“, а напротив, създават се предпоставки за неясноти и различно тълкуване.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на … чл. 7, ал. 4 ... от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 4 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата.

Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и изобщо е неясно как и защо ще се отчита този „брой носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в непромененото изречение второ на тази алинея, така че нямат никакво значение броят „носещи честоти“.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

Считам, че предложената промяна не е обоснована и ще доведе до допълнително намаляване на постъпващите такси от ползването на РЧС след регистрация (над 57 GHz). Трябва да се отбележи, че на основание годишен анализ на КРС за 2021 г., с ДВ, бр. 30 от 2023 г. беше добавена нова разпоредба в чл. 7, ал. 4, с която за пръв път беше определена такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС) подлежащ на регистрация (над 57 GHz), като годишната такса за ползване на РЧС за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС е в размер на 9 стотинки за честотна лента от 1 MHz (9 лв. за 100 MHz), което си е на практика една символична такса. Неясни са мотивите за определянето на тази изключително ниска такса, която е повече от 3 пъти по-ниска от таксата за ползване на РЧС след разрешение в обхвата над 57 GHz, която е определена с § 5, т. 1, буква „б“ от проекта на това ПМС, в размер на 30 стотинки за честотна лента от 1 MHz, за участък от 1 км. Освен това при определяне на таксата за ползване на РЧС, подлежащ на регистрация (над 57 GHz) не се отчита дължината на участъците, което допълнително намалява значително приходите от тези такси.

Прави впечатление и липсата на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 4, при положение, че тази дума е вмъкната в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая.

С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 4 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи само от големината на заеманата честотна лента. С предложената редакция се изменя коренно смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид заеманите честотни ленти (брой носещи честоти) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 1 част

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 1 част

С § 7 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата се изменя от:

на

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка за това изменение:

„Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме ... чл. 9, ал. 1, т. 10 да се измени“,

но на практика с новата редакция на чл. 9, ал. 1, т. 10 се постига всъщност по-голяма неяснота и възможност за различно тълкуване.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 7 е записана също само неясната обосновка:

„Разпоредбите на … чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“,

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 и изобщо липсва обосновка с какво пречи технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на досегашния начин на определяне на таксата. Освен това, както ще се посочи по-долу, и мотивът „с цел уеднаквяване на техническа терминология“ е абсолютно несъстоятелен.

Още при първия прочит на новата редакция на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 прави впечатление, че тя е нелогично построена и е неясна. В нея два пъти се повтаря след тире изразът „за всеки предавател“, като в единия случай към този израз са добавени думите „на участък“, което значително допринася за голямата неяснота относно смисъла, който е вложен от вносителите на тази разпоредба.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 2 част

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 2 част

Сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е пределно ясна и практична и може да осигури безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба се отнася за определяне на таксата за извършена административна услуга от КРС и следователно размерът на тази такса трябва да зависи само от цената на вложения труд за нейното извършване плюс цената на използваните материали и други активи (например софтуер). Факт е, че времето и разходите за разглеждане на заявленията са приблизително едни и същи, независимо дали се разглежда заявление „за вписване, добавяне или изменение на техническите параметри за “произволен участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Ясно е, и че цената на тази административна услуга по никакъв начин не зависи от броя на предавателите в участъка или от някои от многобройните други параметри и характеристики на този участък.

Следователно, сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е напълно приложима без никакви проблеми към всякакъв вид участъци, без значение колко предавателя има в тези участъци и каква технология използват тези предаватели.

Затова, абсолютно нелогично и безсмислено е обвързването на цената на тази административна услуга с броя на предавателите в участъка, каквато е и същността на предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10. Това обвързване е и грубо нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 142. (1) Еднократната такса за административни услуги включва разходите за труд и материали.“,

която регламентира какво се взема предвид при определянето на тези такси. Това обвързване е нарушение и принципа на разходоориентираност и на начина за определяне размера на таксите, които са заложени в  Методиката, която е приета на основание чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Важно е да се отбележи, че първоначалното предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, (в резултат на извършения анализ от КРС), предложено за обществена консултация е било:

Този първоначално предложен вариант от КРС, макар че също е погрешен и е в несъответствие с изискванията на ЗЕС, но поне е по-опростен и ясен и от него може да се разбере каква е била идеята и целта на това предложено изменение от КРС.

Внимателният анализ на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 в този първоначално предложен вариант разкрива, че е променен значително смисълът й и значително е стеснен обхватът на случаите, в които се дължи такса.

В сегашния й вид, по разпоредбата се дължи такса при вписване, добавяне или изменение на кой да е от техническите параметри на съответния участък, а при предложената редакция ще се дължи такса само при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри само за предавателите. Известно е обаче, че всеки участък има редица параметри не само за предавателите, а и за приемниците, АФС и много други. По този начин вписването, добавянето или изменението на всички останали технически параметри, освен за предавателите, ще се извършват от КРС без да се дължи такса, което е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите. В Анализа не са посочени и аргументирани причини за това стеснение на обхвата на случаите, в които се дължи такса, което нарушава принципа на откритост. Освен това, без аргументация и представен разчет в Анализа, се намалява дължимата такса от 20 на 10 лв., което също е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 3 част

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 3 част

Прави впечатление, че в предложението, което е изложено на настоящата обществена консултация, идеята да се дължи такса само при изменение на параметрите на предавателите си остава на практика непроменена, но тази идея е завоалирана чрез усложнения вид и строеж на разпоредбата. Следователно така предложената разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ще намали приходите от тази такса.

В Частичната предварителна оценка на въздействието е направен опит за обосновка на изменението на чл. 9, ал. 1, т. 10 със следния текст:

„Предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата е редакционно и не води до промяна в размера на таксата. Предложението е направено във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател.

Таксата, която се дължи се запазва - 2х10 лв. = 20 лв. при участък, обслужван от два предавателя, а при участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), който се обслужва от четири предавателя, таксата ще бъде 4х10 лв. = 40 лв.“

Последният абзац, с който се обосновава защо таксата се намалява на 10 лв. за предавател показва, че е налице едно изкуствено нагаждане на числата, което няма нищо общо с принципа на разходоориентираност и крайният резултат от това нагаждане е да се намали дължимата такса (от 80 лв. на 40 лв. за участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал), което не е в интерес на държавния бюджет. Освен това, теоретически  е възможно един участък да има и само един предавател (ако е еднопосочен участък) и тогава ще има реално двойно намаляване на дължимата такса.

По мое мнение, сега действащият размер (20 лв.) на таксата по чл. 9, ал. 1, т. 10 е значително занижен и едва ли ще издържи една задълбочена проверка по отношение на нейната разходоориентираност и това може да бъде тема на следващия Анализ на КРС.

Обосновката в мотивите и в частична предварителна оценка на въздействието, че изменението се прави „с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател“ е крайно несъстоятелна и незаконосъобразна, защото в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата става въпрос за еднократна такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС), а РЧС се ползва активно именно от предавателите, а в чл. 9, ал. 1, т. 10  става въпрос за еднократна административна такса за разглеждане на заявление, която според изискванията на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС може да зависи и да включва само „разходите за труд и материали“.

Важно е да се отбележи, че при сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ясно е регламентирано и се разбира, че таксата се дължи за всякакво изменение на всеки отделен участък, а при новата редакция това остава неясно и има предпоставки за тълкуване, че с едно заявление може да се правят промени в произволен брой участъци, но ще се дължи такса само ако изменението е за предаватели и дължимата такса ще е 10 лв.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 4 част

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 4 част

Един внимателен анализ на измененията в Тарифата през последните три години разкрива, че някои такси за ползване на РЧС са намалени повече от ри пъти, което е намалило приходите в държавния бюджет с десетки милиони лева. Затова тенденцията за намаляване на таксите би трябвало да спре и дори да се прецени за увеличаване на някои такси в Тарифата.

Важно е да се отбележи, че с така направената обосновка за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 се нарушава основният принцип на „технологична неутралност“, който е заложен в ЗЕС, като се осигуряват финансови стимули за използването на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“, като това намалява двойно дължимите такси в такива случаи и се намалят приходите в държавния бюджет.

Като обобщение на гореизложеното може да се направи изводът, че липсва логична причина да се прави предложеното в проекта на ПМС изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, както и измененията на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифата. По-горе беше доказано, че сега действащите разпоредби осигуряват безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Единственият резултат от направените предложения за изменения ще бъдат неясни разпоредби, които ще допускат различни тълкувания и ще създадат реални предпоставки за плащане на по-ниски такси от предприятията, което едва ли е била целта на вносителите на тези изменения.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За допусната нормативна празнота и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 - 1 част

За допусната нормативна празнота в Тарифата и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 - 1 част

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва:

Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“.

Освен това, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz (24.25 – 27.5 GHz) е определен за ползване от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги. Според горецитираните европейски документи, работата на електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в обхват 26 GHz се допуска временно, по изключение, и при спазване на строги изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни оператори все още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и това води до предпоставки за намаляване на приходите от таксите и до липса на мотивация за пренасянето на работата на тези мрежи (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, каквито са изискванията на европейските документи.

От гореизложеното е видно, че в резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е допусната вероятно техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата, която следва да бъде поправена.

За допусната нормативна празнота и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 - 2 част

За преодоляване на горепосочените проблеми и нормативни празноти, предлагам с нови разпоредби към § 5, т. 1 от проекта на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 да се изменят в един от двата варианта:

Вариант 1:

При Вариант 1 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 5.

или Вариант 2

При Вариант 2 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 3.2 или 3.3.

Един от критериите за избора на един от двата варианта може да бъде анализът, при кой от тях приходът от таксите ще бъде по-голям и да се предпочете именно този вариант.

Необходимо е да се отбележи, че след време, когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“, разпоредбите на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант 1, а разпоредбата на т. 5 ще е във вида от Вариант 2.

Гореизложеното предложение за изменение на разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 няма нужда да бъде подлагано на нова обществена консултация, защото е ясно, че е допусната техническа грешка и е налице законова празнота, която трябва да бъде отстранена.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 1 част

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 1 част

На първо място е много важно да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че в случая няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове.

Затова не е верен изводът, който се прави в Частичната предварителна оценка на въздействието, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията, защото едва сега се прави първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на АГТК, който досега е бил значително по-нисък.

Специално внимание трябва да се обърне на § 9 от представения проект на ПМС:

„§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.

(2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения е в размер на 0,2 на сто.“

С тази разпоредба, която е предложена от МТС и одобрена от мнозинството в КРС, се осигурява едно незаконосъобразно отлагане с 2 години (първото заплащане по новия размер на таксата ще е едва след 01.01.2026 г.) на плащането на новия размер на АГТК, което ще ощети държавния бюджет с милиони левове. Това двегодишно отлагане е по-голямо дори от отлагането, което се опитваха да обосноват мобилните оператори по време на обществената консултация за Анализа.

Още на първи прочит е видно, че разпоредбата на § 9 е вътрешно противоречива, защото смисълът на алинея първа противоречи на смисъла на алинея втора. Това е така, защото щом според ал. 1, § 3 „влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, то следователно догодина (до 15 юли 2025 г.), когато ще се заплаща таксата за 2024 г., вече ще е сила новия размер на таксата от 0,291 на сто, което е в явно противоречие с изискванията на ал. 2, че „Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,2 на сто“.

Фактът, че проектът на ПМС наистина предвижда новият размер на АГТК да се заплаща след 01.01.2026 г. ясно проличава и от следния текст в Частичната предварителна оценка на въздействието:

„В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“,

като дори и в този текст е видно противоречието в годините.

Внимание трябва да се обърне и на опитите на мобилните оператори да направят обосновка, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус.

Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или подкрепа от действащата нормативна база.

Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща административната годишна такса за контрол (АГТК) и как трябва да се изчислява.

Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 2 част

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 2 част

От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година).

Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС.

По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване.

В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС:

„(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“

Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол чак за 2026 г. ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече трета година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета.

В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 9 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2 на сто на 0,291 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2026 г., което е едно необосновано и незаконосъобразно 2-годишно забавяне, което е в интерес на предприятията, но ще е в ущърб на държавния бюджет.

С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне. Ясно е обаче (поради значително забавяне на процедурата по различни причини), че до 15 юли 2024 г. няма да има техническа възможност да се завърши целия процес по приемането на това ПМС и публикуването му в Държавен вестник. Следователно е ясно, че тази година АГТК ще се заплаща отново в досегашния й размер от 0,2 на сто. След като влезе в сила това ПМС (което ще е след 15 юли 2024 г.) вече ще е в сила новия размер на таксата, който ще се прилага през 2025 г. при плащането на таксата до 15 юли 2025 г.

В случай, че се прецени, че гореобоснованото отпадане на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида:

„§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“,

като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер.

Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС защо това трябва да е по този начин.

Размерът на административната годишна такса за контрол (АГТК) е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 3 част

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 3 част

Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“

законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“(които на практика са всички дейности по ЗЕС) и съответно да се направи сравнение спрямо тях.

А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи.

Следователно от горепосочените законови норми става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година.

Горният извод се потвърждава и от текста в Частичната предварителна оценка на въздействието:

„Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“,

но буквално със следващия абзац на този текст:

„В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“

се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС.

По-горе посочих, че някои предприятия дори цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на обществената консултация:

„Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната



практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 4 част

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 4 част

Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от  влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“.

Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 30 юли на настоящата година.

Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията:

„Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“,

защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 5 част

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 5 част

Важно е да се обърне внимание и на определения нов размер на АГТК. Според мен, този нов размер е по-малък от реалния размер на таксата и е определен неправилно и непрозрачно. Подробна обосновка за това съм представил като становище в процеса на обществената консултация за Анализа, което може да се види в Таблицата за постъпилите становища тук:

https://crc.bg/bg/statii/2564/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes

В това свое становище подробно обосновавам, че реалният размер на АГТК трябва да е около 0,404 на сто. Въпреки голямото разминаване няма да оспорвам тук определения нов размер от 0,291 на сто, защото все пак това е една първа плаха стъпка в правилната посока на увеличаване на размера на АГТК. Освен това, тази календарна година също предстои извършване на Анализ от КРС за 2023 г. и се надявам, че при този анализ ще се подходи методически правилно и съответно правилно и прозрачно ще се определи стойността на много важния параметър КАСАЗЕС (чиято стойност сега изобщо не е ясно как е определена) и правилно ще се определят стойностите за ОР1 и ОР2, като се вземат данните за 2023 г. Това ще помогне да се изчисли реалната стойност на АГТК.

Надявам се, че тазгодишният Анализ на КРС ще приключи в разумен срок, който ще позволи до края на календарната 2024 г. да се приеме и съответното ПМС за измененията в Тарифата. Дори и в Частичната предварителна оценка на въздействието е записано, че:

„Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Поради което всяка година ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса.“

Факт е, че в последните две години поради различни причини, КРС значително забави приемането на своите анализи, което не позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на някои такси.

В резултат на гореизложеното, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне.

В случай, че се прецени, че отпадането на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида:

„§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“,

като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер.

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 1 част

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 1 част

С разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата се изменя и се допълва с нова ал. 10 и се изменя от:

„(9) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.”

на

„(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.

(10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“

В мотивите към проекта на ПМС е посочено, че:

„При настоящия подход за определяне на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър, предприятията дължат несъразмерно високи такси за ползване на радиочестотен спектър от високите честотни обхвати в сравнение с постоянните разрешения.

Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЕС Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване, за краткосрочни проекти, или за краткосрочни събития.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС.

Предложеното изменение на чл. 6, ал. 9 и добавянето на ал. 10 в същия член е с цел постигане съответствие и равнопоставеност на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга да осигурят условия за развитие и въвеждане на нови технологии в нашата страна.“

В предварителната частична оценка на въздействието е добавено, че:

„За изпълнение на целта е необходимо годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти, да бъдат съотносими с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Така ще се постигне равнопоставеност и насърчаване навлизането на българския пазар на нови мрежи и технологии, което от своя страна ще бъде предпоставка за осигуряване на качествени услуги на потребителите.“

Считам, че горепосочените мотиви и обосновки са несъстоятелни, защото се създава неоправдана неравнопоставеност в заплащането между различните хипотези за временно ползване на радиочестотен спектър и ще се намалят приходите от съответните такси. Именно принципът на равнопоставеност изисква равенство на таксите за различните видове разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Не намирам някаква разумна логика да се изравняват таксите за временно и постоянно ползване на РЧС, защото това създава предпоставки за изкривяване на пазара и противоречи на пазарната логика. Пълното изравняване на таксите за временните и за постоянните решения е лишено от всякакъв смисъл и е крайно неизгодно за бюджета.

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 2 част

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 2 част

Важно е да се отбележи, че в последния ежегоден Анализ на КРС, който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

изобщо не е разглеждана възможността за намаляване на таксите за временни разрешения и дори е направен изводът, че:

„КРС счита, че размерът на таксите за използване на радиочестотен спектър от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, следва да се запази“.

Следователно това предложение не е минало на обществената консултация и затова предлагам то да отпадне от проекта на ПМС и евентуално да бъде разгледано в следващия годишен анализ на КРС и да бъде прието евентуално някакво компромисно решение, но не и абсолютно изравняване на таксите за временните и за постоянните решения.

Предложенията за изравняване на таксите за временните разрешения само за краткосрочните проекти е направено от заинтересовани предприятия в процеса на обществената консултация за Анализа на КРС, в който няма и намек за подобно намаление. Това отново повдига въпросът – каква е независимостта на КРС, след като неин анализ може да се промени в резултат на обществена консултация. Факт е, подобни изменения на анализите на КРС са се случвали и преди и то винаги в посока на намаляване на дължимите такси. Такова нещо се случи, например и през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси.

На основание на гореизложеното, предлагам разпоредбата на § 4, от проекта на ПМС да отпадне и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата да остане в настоящия си вид. Да се разгледа отново този въпрос в следващия анализ на КРС и евентуално да се намери някакво компромисно решение за временните разрешения над определена честота, в което да има равнопоставеност за отделните причини за временни разрешения и да не противоречи на икономическата логика. Може да се прецени и дали вече не е необходимо да се повиши минималната такса за временни разрешения, която от много години е 100 лв.

Предлагам един примерен вид на подобна разпоредба:

„Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за честоти над 35 GHz е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на утроената годишна такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 300 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 1 част

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 1 част

В момента тук на сайта strategy.bg е публикуван едновременно за обществено обсъждане на две места един и същ проект на нормативен акт, а именно „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ от две различни ведомства – за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

И двете ведомства изискват становищата за общественото обсъждане да се изпращат на техните си имейл адреси, но и двете ведомства имат текст в своите обяви, че:

„всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта“.

Ясно е, че това е нелогично, а освен това е и незаконосъобразно. В нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Считам, че в случая е легитимна общественото обсъждане на МТС, защото именно министерството ще внесе проекта на ПМС в МС за разглеждане и приемане. Освен това КРС вече е направила и дори е приключила обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС по същия предмет (промените в Тарифата), а и двата предложени проекта на ПМС не се различават по нещо. Следователно, в случая е приложим чл. 18, ал. 1 от ЗЕС, а не чл. 36, ал. 1 от ЗЕС.

На основание гореизложеното, предлагам на сайта strategy.bg да останат само материалите за общественото обсъждане от МТС и да са легитимни само неговите резултати.

Необходимо е да се отбележи, че една от причините за допускане на гореизложената ситуация са някои слабости в законовата уредба на ЗЕС.

На първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществено обсъждане преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет.

Освен това е лишено от всякакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проекта на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. Последният анализ на КРС също беше променен в посока на намаляване на някои такси.

Законовото изискване за този анализ е в чл. 53, ал. 2 от ЗЕС:

„Чл. 53. (2 ) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37.“

Тази разпоредба предлагам при следващо изменение на ЗЕС да се измени във вида:

„Чл. 53. (2) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.“

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 2 част

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 2 част

Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения, (Кодекса), установен с Директива (EC) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. (Директивата), но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно е неясна и спорна причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г. ) беше:

„Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.

(2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“

и тази предишна редакция на чл. 53 е имала значително по-висока практическа стойност и ефект, от сегашната му редакция, която в последните две години е една от причините за проблеми и спорове при заплащането на някои такси.

Основният мотив за така предложеното по-горе изменение на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС са именно изискванията на Директивата, а вече и на Акта за цифровите услуги. Разпоредбите им изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Съображение 37 от Директивата е:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.”

В чл. 8 на Директивата се регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 3 част

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 3 част

Тези и някои други разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС не са транспонирани в ЗЕС и това спомага за наличието на такива разпоредби като чл. 53, ал. 2, които уронват независимостта на КРС. Но на практика, понеже Директива 2018/1972 отдавна е влязла в сила, следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, в частта й „и провежда обществени консултации по реда на чл. 37“ е „мъртъв“ текст, защото противоречи на Директивата.

Освен това, според чл. 37 ал. 1 от ЗЕС обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“.

Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са незначителен процент от всичките разходи на предприятията на годишна база, така че едва ли тяхната промяна с няколко процента ще окаже влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено (освен по отношението за прозрачност и предварителна информираност), защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.