Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговотo прилагане

Предложените с проекта изменения и допълнения са в синхрон с измененията в Конституцията, приети на 20 декември 2023 г., във връзка със структурата, мандатите и правомощията на органите на съдебната власт, включително новите функции на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Висшия прокурорски съвет (ВПС). Създават се и условия за засилване на участието на представителите на организациите с нестопанска цел в дейността на Националния координационен механизъм, а чрез това и по-пълноценно гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките в областите на върховенство на правото. Така например съпредседател на Съвета вече ще бъде председателстващият ВСС съгласно чл. 130б, ал. 5 от Конституцията на Република България, а негови членове - представляващият ВПС, председателят на Върховния касационен съд, както и председателят на Върховния административен съд. Националният координационен механизъм осигурява съответствие между областите, наблюдавани от ЕК в годишния доклад относно върховенството на закона. Областите, в които се извършва наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността, са: върховенството на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта, борбата с организираната престъпност, медийния плурализъм и свободата на медиите, други институционални въпроси. С измененията в Постановление № 240 се прекратява дейността на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.


Дата на откриване: 2.4.2024 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 16.4.2024 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
12 април 2024 г. 17:49:35 ч.
Aziti

Върховенство на правото или върховенство на закона?!

Моля да разграничите право от закон и обясните пред обществеността кога двете думи могат да се използват като синоними и кога не. Благодаря Ви за разбирането!

Moже би пак нещо сте се загубили в превода - oт rule of law до Rechtsstaat?!

 

В закона има подточки и уж би трябвало тези подточки да се взимат предвид според случая. Практика днес е тези подточки или да се използват като вратички за прокарване на определени интереси, най-често противообществени, или да се използват като пътека за опростяване на работния процес на дадени служители, оптимизиране на администритивни дейности, повишаване на доходността на общините/държавата - понякога дори чрез умишленото поставяне на физически и юридически лица в ролята на нарушители  или дори чрез оперативни дейности с цел подстрекаване към извършване на нарушения итн. Интересното е кой, кога, кои вратички в закона използва и какъв статут има в обществото, с какво образование е, каква професия упражнява, от какво семейство произхожда итн?! Моля да направите анализ и да го представите пред обществеността!

 

Rechts на немски е И дясно, право на руски е дясно... Какво има общо българското криворазбрано право с немското и руско дясно, както и с десничарите, които подписват документи на конвейер?!  Имайки се предвид количеството на правни норми и закони и тяхното периодично изменение, може ли да се изисква и да се очаква от обществеността да познава всичко изписано и измислено oт законотворците?! Евентуално може да се помисли за възвеждането като превенция на безплатна правна консултация за всички граждани, които са в дясно или в ляво от една крачка да прекрачат даден закон, или да се въведат мерки  като  вид "запрещение" по собствено/чуждо желание и "назначаване" на един безплатен юрист-консултант/юрисконсулт, докато ... какво?! Моля измислете Вие при какви условия може и трябва да отпадне безплатната правна консултация и какви отговорности ще поема безплатния юрист-консултант/юрисконсулт, за и в името на своя клиент - най-вече в случаите, когато клиентът им действа противообществено, защото например юрист-консултантът/юрисконсултът не го е информирал достатъчно и правилно?!

Моля също така да направите анализ в кои случаи страховете/безстрашието от произволен избор на точка от закона от  страна на Темида и нейните "докладчици" c фенерчета в дясна или лява ръка ще доведат до свръхпасивност/свръхактивност и нежелание за поемане на отговорности/желание за поемане на безотговорности сред гражданите! Страховете и безстрашието функция ли са на броя на законите, броя на подзаконите и наредбите, броя на поправките на закона итн?!

15 април 2024 г. 11:52:19 ч.
Aziti

Символи на Националния координационен механизъм

Нека Националния координационен механизъм да си избере символи като например химн, герб, знаме, униформено облекло, значка, (врато)връзка итн

Нека Националния координационен механизъм си изготви свой манифест, стъпвайки паример на манифеста на сюрреализма от 1924 години. Дефиницията на Бретон за сюрреализма: „Чист психически автоматизъм, който предлага изразяване (вербално, писмено или по всякакъв друг начин) на истинското функциониране на мисълта. Диктовка на мисълта при отсъствие на всякакъв контрол, налаган от разума, лишена от всички естетически и морални грижи.“

За текст на химн може да се вдъховите например от упътването на сюреалиста Жак Превер в стихотворение му "Как да нарисуваме портрет на една птица" - как се осъкатява едно общество, как се подкастрят крилете на мисълта, как се отглеждат конформисти в невидими клетки итн ...