* Задължителни полета
Моля отговорете ми на въпроса. Колко стотин хиляди лева ще трябва да похарча, за да получа това данъчно облекчение?
Размяната на "виртуални валути" за други видове "виртуални валути" трябва да са излкючение от обикновенната сделка "виртуални валути" за пари (лев, евро, долар). Като те трябва да са необлагаеми бартерни сделки. Нормативно признатите разходи от 10% за размяна на "виртуални валути" за обикновенни фиатни пари е твърде нисък за рисковете които поемат инвеститорите.
Биткойн е Commodities - необлагаема стока, останалите криптовалути са Unregistered Securities - Нерегистрирани ценни книжа
Категорично против §11.
Не може, който има контролни функции по събиране, да има и функции по определяне на вида на фактическото правно положение.
С други думи … това предложение в комбинация с предложението за даване на бонус при докладване за укрити доходи ((а не на публични задължения!, защото задължения могат да се укрият само ако е укрит (не е деклариран) доход, върху който вече да се начисляват и публични задължения)), дава абсолютна и безконтролна власт на органите по приходите да тормозят всяко едно дружество - работодател, докато го доведат до несъстоятелност.
Като се има предвид, че няма никаква лична отговорност за служителите с властнически функции, когато са издали незаконосъобразни актове и/или извършили незаконосъобразни действия/бездействия, НАП ще се превърне в най-корумпираната система в България за много кратко време.
НАПОМНЯМ – по реда на чл.121 от ДОПК органите по приходите имат право да налагат обезпечителни мерки, а дори при обжалването на ревизионен акт по реда на чл.153 – административен ред или по чл.157 – по съдебен ред по ДОПК, не се спира действието му, т.е. обезпечителните мерки остават в сила.
Правото да се определя дали е прикрит трудов договор с друг има САМО Главна инспекция по труда /ГИТ/ по реда на чл.405а от КТ.
Ако се приеме предложеното то ще навреди най-вече на трудещите се защото:
валиден граждански, с който се прикрива трудов;
като трудов!;
Ще може да ги освободи когато си поиска без и един лев обезщетения!
Отделно това отваря не врата, а портал за източване на фондовете на НОИ, защото лицата по граждански договор ще имат право на болничен отпуск и право на получаване на помощи при безработица!
Практически, ако се приеме предложението по §11, България ще наруши и един куп международни актове подписани под егидата на МОТ за защита правата на трудещите се.
Предложението е безумно и навежда на мисли, че приходната администрация (НАП) и МФ мислят само да „тупат“ чувала до скъсване, но не и да подобрят и/или създадат благоприятни условия за създаване на повече блага, за да има и повече приходи във фиска.
Единственото хубаво нещо е, че поне в МФ имат смелостта и доблестта да се обявят предложенията за обществено обсъждане, а не да ги вкарат в НС през някой депутат с преходни и заключителни разпоредби към изменение на закон.
Служители от МФ, хората от частния бизнес не са крадци и/или престъпници, а създаващи национален доход, от който и вие си взимате заплатите.
Поздрави Калин Гавраков - юрист
Никъде в нормативната уредба на Репубика България няма понятие „наемане на работна сила“. В чл. 1, ал. 2 на Кодекса на труда се говори за „предоставянето на работна сила“ и дори и така формулиран нормативния текст в КТ не е приеман еднозначно, защото макар той да е от години, никъде няма легална дефиниция що е това „предоставяне на работна сила“ и кои са неговите отличителни белези (напомням, че научните трудове, учебници, статии и други публикации все още не са приети за нормативни актове). В тази връзка предлженията в § 10 и § 11 на закнопроекта ще доведат до много проблеми: административни спорове, съдебни дела и т.н.
Предлагам работната група или да въведе понятие „наемане на работката сила“ за нуждите на ЗДДФЛ и КСО или да прецизира текста.
Тошко Поптолев
Декларирането на доходите от командировъчни с мотив, че това можело да бъдат прикрити доходи от заплата е пълен абсурд, доколкото характера на тези доходи всъщност е обезщетяване на работника за направени разходи. Командировъчни пътни и квартилни пари се изплащат срещу командировъчна заповед и документи за направени разходи, т.е. имаме съвсем проследим и подробно документиран процес за това дали са направени разходи за командировка или за заплата. Дневните пари са определени като лимит от държавата и всичко изплатено над този лимит и сега се облага, а държавата се предполага да е определила разумен лимит.
Също не е ясно как тази информация ще помогне за идентифицирането на нарушения. Тя би могла да бъде само сигнал за проверка, но и сега командировъчните пари се отчитат в справките за НСИ, така че ако има нужда от такъв сигнал, то информацията и сега съществува. Ако тя не се ползва, то това означава, че НАП няма капацитет за такива проверки и предоставянето на допълнителна информация няма да повиши този капацитет.
Твърдението, че това няма да доведе до разходи за бизнеса е абсолютно невярно. Към момента в повечето предприятия разходите за командировки се отчитат на синтетично ниво. Отчитането им по лица, ще означава, че тези пари ще трябва да се включат като допълнителен модул в ТРЗ-софтуера. Разработката на такива модули не е безплатна. За предприятия без ТРЗ-софтуер тези справки биха били огромно количество ръчен труд, който също не е безплатен.
В мотивите относно това предложение всъщност НАП признава, че понеже съдът не позволява произволно да се облагат тези доходи, то те ще се опитат да заобиколят съда с промяна в закона. Питам се правова държава ли сме изобщо в този случай? Да се позволи на служителите на НАП да преценяват кой договор има характер на трудов, при положение, че това въобще не е от тяхната компетентност е меко казано странно. Има контролен орган, който е компетентен да установи дали има прикрито трудово правоотношение и това е Инспекция по труда. Санкциите по Кодекса на труда са достатъчно високи, така че ако този държавен орган си върши работата, изобщо да няма такива нарушения. За пореден път наблюдаваме опит да се санкционират всички, поради липса на контрол над нарушителите.
Средната заплата в страната е грубо около 2000 лв. Ако един работник похарчи всичките си пари за стоки с включен ДДС, на месец той ще плати 333, 33 лв. ДДС. 0.5% от тези 333.33 лв.представляват 1.66 лв. на месец облекчаване на данъчната основа, което означава 16 стотинки на месец по-малко данък. Уважаеми господа и дами, които предлагате това облекчение, наистина ли мислите, че някой човек с всичкия си разум ще събира и описва 365 дни в годината касови бонове за 16 стотинки на месец? Признавам, че коментирам само мотивите и не съм видяла как е решена технически тази промяна, но просто не искам да си представям хиляди инспектори по приходите, които контролират този процес с невероятния ефект от 16 стотинки на месец. Сигурна съм, че и колегите от НАП не искат да си го представят.
Допълнението означава ли, че ще се предизвикват проверки от Инспекция по труда, за да констатира всеки граждански договор дали е прикрит трудов договор и кой ще се занимава с това, защото според Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), ВАС окончателно решава въпроса, като приема, че „При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ.“
Възниква и следващи въпроси:
- При положение, че трудово правоотношение не е възникнало по силата на индивидуален трудов договор, избор или конкурс, лицата няма да имат право на отпуски, обезщетения за безработица и всички права по КТ, докато въпросът не бъде изяснен от Инспекция по труда, а ако работодателят обжалва- от компетентния съд. Това е време и излишно разпиляване на средства в и без това затрудненото икономическо състояние, в което се намират не малко фирми.
- Също така осигурителните му права ще са засегнати. То това би означавало, че в крайна сметка ощетен ще е трудещият се човек.
Не ми става ясно защо е необходимо това.
Изглежда има огромно неразбиране от МФ към бизнеса и вместо да се правят постъпки за ясни и стриктни правила за развитие на икономиката ни, ще се постигне объркване и още по- голям отлив от работна ръка.
Поздрави,
Боряна Томова,
Счетоводител
Здравейте,
понеже граждански договори, често се използват за краткосрочни работи, предлагам просто да промените закона , както си е сега с добавяне на нова категория с която се намаляват 0% или не се намалява, която да си е с нормални осигуровки в ксо. Така от фирмите, които искат да си плащат всичко, просто, ще имат възможност вече.
Както и моля ви махнете , това облекчение за адвокатите - дискриминационно ми е.
Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/uploads/files/positions/2023-10-25-BIA_ZDDFL.pdf