Коментар 1

Здравейте,

относно определения размер на числото 3000.00 лева за минимален праг за подаване на сигнал, не ми се струва издържано по слените причини:

-          чл. 286 от НК предвижда наказание за набедяване от лице, което изрично знае и в пълно съзнание подава сигнал срещу лице, което е невинно, с цел да му навреди.

-          в крайна сметка подаването на сигнал за укрити публични задължения до органите по приходите на НАП (по смисъла на чл.7 от ЗНАП), които имат правата да установяват публични задължения по реда на ДОПК, се явяват и орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК, т.е. не е само прокуратурата, органите на МВР или съда, са органи на властта.

           Ако се влага идеята – да се подава сигнал за сумата точно от 3000.00 лева със знанието, че укритото е за повече, а органите по приходите на НАП съответно да установяват задължения в по-големи размери, като така да се заобиколи дефиницията по чл.93, т.14 от НК за големи размери, то тогава въобще премахнете числото 3000.

            За по-малко от 2999.99 лева не се прави проверка, а за 3000.01 лева едва ли не ще трябва НАП да сезира прокуратурата.

            Всичко това се преодолява много лесно, като подаващият сигнал дефинира, че има съмнения за укриване на публични задължения и толкова, без указване на конкретно число, защото при всички положения то няма да е вярно. А, ако е вярно … случаят е малко по-друг.

             Предложение 1:  Моля да отпадне числото 3000.00 и да се въведе подаване на сигнал без указване на сума, а НАП да си преценя да образува ли производство по проверка, или директно по ревизия, като това да си остане оперативна самостоятелност.

           Предложение 2: С приемане на предложение 1 ще отпадне необходимостта от еквилибристики с текстове в закона, чиято цел е пряко или косвено да се защитят лицата, подаващи сигнали за укрити публични задължения към НАП, от наказателно преследване за набедяване.

             Предложение 3: Не е редно да се дава възможност за подаване на повече от един сигнал срещу едно и също лице. Категорично трябва да отпадне тази възможност, като така ще отпадне и предвидената административнонаказателна отговорност. Така ще се спестят ресурси на НАП и няма да се натоварва излишно и съдебната система.

             Предложение 4: Да се въведе регистър на подадените сигнали. Така ще може в рамките на година да се установи от ЦУ на НАП, ако срещу едно лице са подавани многократно сигнали, а не е откривано производство по проверка или ревизия, че има вероятен „чадър“ в органите по приходите или очевидно лицето е жертва на злонамереност.

             Каквото и да е, ще може да се установи много бързо по реда на ЗНАП и ДОПК, като се възложи производството на друг орган по приходите, стига да се спази териториалната компетентност.

Коментар 2

            Относно възнаграждението от 10 % върху установената, НО изрично събрана сума по банкова сметка на НАП. Както се казва, вкарвате подалите сигнали буквално в израза „Я камилата, я камиларя.“

Това е несериозно по следните причини:

• едно ревизионно производство трае между 3 месеца и 3 години;
• после идва изготвяне и връчване на ревизионен доклад – 1 месец;
• връчване на РА и обжалване по административен ред,;
• най-сетне обжалване по съдебен ред.
  
  
  
  Въпреки промените в ДОПК за подсъдност на РА, на първа инстанция отнема от 3 до 7  месеца в зависимост от натовареността на съответния адм. съд, докато касационното производство отнема по правило не по-малко от 1 година.

А, най-накрая идва ред за образуване на изпълнително дело и пристъпване към събиране, ако има „нещо“ за осребряване, при наложени обезпечителни мерки.

            Т.е. в идеалния случай, лицето подало сигнал ще бъде възмездено в срок между 8 месеца и 2 години. А, ако длъжникът е способен, може и никога.

            Предложение 5: Предлагам след влизане в сила на РА, лицето подало сигнал да получи 10 % от сумата, която да е НЕОБЛАГАЕМ ДОХОД.

            Простете, но според данъчното ни право, възнаграждението е приход/доход от нетрудова дейност и се дължи данък от 10% по ЗДДФЛ. Дали е дължим/платим от лицето-получател или от платеца/източника – НАП, не ми се проверява.

            Възнаграждението на подалият сигнал ако зависи от способностите на: публичния изпълнител да събере дълга или на длъжника да избегне плащането, практически ще въведете неработещ институт.

            Заключение:

            Посочената мярка ще е добра, само ако е в синхрон с друга предвидена мярка, за отстъпване на част от данъка при представяне на събрани касови бележки през отчетната година.

            Двете мерки ще имат синергия и ще бъдат мощен стимулатор за изсветляване на бизнеса.

            Другият начин да повишите събираемостта е, като направите така, че хората да виждат смисъл в плащането на осигурителни задължени и данъци.

             Разходните структури: ведомства, министерства, агенции, комисии и всякакви администрации второстепенни разпоредители с бюджетни средства се нуждаят от решителна и тотална административна реформа, числен и качествен състав, защото пак ще пречат/спъват работещите в частната икономика да правят пари.

            Не може здравна вноска да се събира като публично задължение, а през бюджета на НЗОК да се разходва на пазарен принцип. Така в НЗОК и 100 млрд. лева да постъпят, пак няма да стигнат, а според някои съсловия и ще бъдат крайно недостатъчни средства.

            Основен принцип при бюджетирането е: по какъвто принцип се събират парите, по такъв и да се разходват, иначе … иначе се възпроизвеждат структури трошачи на пари. НЗОК е такава структура, както и частните пенсионни фондове до частта - получатели на вноската по ДЗПО.

            Мисля никой бизнесмен в България, особено в задаващата се дългова криза (вътрешнофирмената задлъжнялост е ужасяваща) не би отказал услугите на НАП, като събирач на дългове, срещу  възнаграждение от 0,5% от приходите си, но ефективно събраните!

Поздрави

Калин Гавраков - юрист

Коментар 3

До 2020 г. имам информация, че частните пенсионоосигурителни дружества заплащат такса в размер на 0,5% от стройността на администрираните (постъпващи) вноски по ДЗПО.

Предполагам и сега е така, макар да е старателно прикрито, защото ДЗПО е обявено за публично вземане/задължение по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, а според Решение №9/06.07.2027 по к.д.№9/2016, Конституционният съд изрично прогласи, че отношенията по ДЗПО са частни.

Така че НАП спокойно може да обяви тарифа от 0,5 % за събиране на частни вземания принадлежащи и на други частни субекти в България. 

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/uploads/files/positions/2023-10-25-BIA_DOPK.pdf