Обществени консултации

Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Съдебна медицина и деонтология“

Структурата на медицинския стандарт по „Съдебна медицина и деонтология“ включва нейната основна характеристика, съдържаща дефиниране на специалността и областите на дейност, целите, видовете съдебномедицинска дейност, интердисциплинарните взаимодействия. Посочени са и изискванията към лицата, които осъществяват професионална дейност по Съдебна медицина и деонтология.

 

Адрес за изпращане на становища и предложения: akozareva@mh.government.bg


Дата на откриване: 10.8.2023 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 23.8.2023 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
11 август 2023 г. 15:31:45 ч.
PopovVyacheslav

СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ ДА СЕ СТРУКТУРИРА НА НАЦИОНАЛНО НИВО

„Всяко ново е добре позабравено старо“.  Включително за новия министър на здравеопазването – уважавания професор д-р Христо Хинков. Нали с него сме  почти  „набори“. Нормално е човек с напредване на възрастта да започва да позабравя някои неща. Особено, когато седалката на министерския стол през лятото е нагорещена до неузнаваемост. До тук това е в кръга на шегата, защото знам като фотограф, че професор Хинков трудно се усмихва пред фоторепортери, но е интелигентен човек, с тънко чувство за хумор.

Уважаеми проф. Хинков,

   Имате в екипа си възможно едни от възможно най-добрите зам.министри – д-р Бойко Пенков, проф. Илко Гетов и доц. Михаил Околийски. И един кандидат за освобождаване от длъжността в подведомствената на министерството ИА “Медицински надзор“ – проф. д-р  Росен Коларов – Изпълнителен директор(справка Жалба вх. № 94-662/09.05.2023 г. на М-во на здравеопазването). 

    Затова Ви предлагам успоредно с утвърждаването и приемането на новия медицински стандарт да реализирате възможността за осъществяване на структурна реформа, възстановяване и развитие в областта на съдебната медицина и деонтология.

    Идеята за такава промяна е продукт на колективния ум и  пряк резултат от проведена кръгла маса и съдържаща се като важен извод в  ПОЗИЦИЯ на г-н Константин Пенчев – в качеството  му на омбудсман на Република България (2010-2015). относно статута на съдебната медицина, качеството на съдебномедицинската експертиза и значението им в национален план, а именно:

„СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА ДА СЕ СТРУКТУРИРА НА НАЦИОНАЛНО НИВО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ В СТРАНАТА, КОЕТО ЩЕ ПОЗВОЛИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНО УПРАВЛЕНИЕ И КАЧЕСТВОТО НА СЪДЕБНО МЕДИЦНСКИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ. ТАЗИ СТРУКТУРА ТРЯБВА ДА СЕ АНГАЖИРА С НЕПРЕКЪСНАТОТО ОБУЧЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА КАДРИТЕ В СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА, ПОДДЪРЖАНЕ НА МАТЕРИАЛНАТА БАЗА И ДР. “

    На Вашите предшественици – министри на здравеопазването им трябваха 8 години, които буквално „проспаха“ за да не се осъществи препоръката на Националния омбудсман „Министерството на здравеопазването да се ангажира пряко  с разработването на съвременен стандарт за специалността „Съдебна медицина“.

    Eдно от най-слабите места с предложения стандарт е т.3.5.1.10. относно фото и видеодокументирането. То има пожелателен и не обвързващ характер.  Не е обезпечено - не само от гледна точка на човешкия ресурс, но и като остойностен продукт и резултат от качествено професионално фото и видеозаснемане,  включително със средствата и методите на съвременната телемедицина. От личен опит твърдя, че към момента разследващите органи и прокуратурата въобще не вземат под внимание професионално заснети фотографии post mortem  за целите на образуване на досъдебно производство. Като цяло в стандарта отсъства възможността за стиковане с разследващите журналисти и фотожурналисти  в националните, регионални и специализирани медии.  Трябваше да се достигне до масово недовоство - за да се видят нагледно с фотозаснемане белезите от макетен нож по лицето на пострадалата млада жена.

С уважение: Вячеслав Попов – фотограф, член на Съюз на журналистите в България „Подкрепа“

 

 

11 август 2023 г. 15:48:56 ч.
PopovVyacheslav

СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ ДА СЕ СТРУКТУРИРА НА НАЦИОНАЛНО НИВО

 

„Всяко ново е добре позабравено старо“.  Включително за новия министър на здравеопазването – уважавания професор д-р Христо Хинков. Нали с него сме  почти  „набори“. Нормално е човек с напредване на възрастта да започва да позабравя някои неща. Особено, когато седалката на министерския стол през лятото е нагорещена до неузнаваемост. До тук това е в кръга на шегата, защото знам като фотограф, че професор Хинков трудно се усмихва пред фоторепортери, но е интелигентен човек, с тънко чувство за хумор.

Уважаеми проф. Хинков,

   Имате в екипа си едни от възможно най-добрите зам.министри – д-р Бойко Пенков, проф. Илко Гетов и доц. Михаил Околийски. И един кандидат за освобождаване от длъжността в подведомствената на министерството ИА “Медицински надзор“ – проф. д-р  Росен Коларов – Изпълнителен директор(справка Жалба вх. № 94-662/09.05.2023 г. на М-во на здравеопазването). 

    Затова Ви предлагам успоредно с утвърждаването и приемането на новия медицински стандарт да реализирате възможността за осъществяване на структурна реформа, възстановяване и развитие в областта на съдебната медицина и деонтология.

    Идеята за такава промяна е продукт на колективния ум и  пряк резултат от проведена кръгла маса и съдържаща се като важен извод в  ПОЗИЦИЯ на г-н Константин Пенчев – в качеството  му на омбудсман на Република България (2010-2015). относно статута на съдебната медицина, качеството на съдебномедицинската експертиза и значението им в национален план, а именно:

„СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА ДА СЕ СТРУКТУРИРА НА НАЦИОНАЛНО НИВО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ В СТРАНАТА, КОЕТО ЩЕ ПОЗВОЛИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНО УПРАВЛЕНИЕ И КАЧЕСТВОТО НА СЪДЕБНО МЕДИЦНСКИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ. ТАЗИ СТРУКТУРА ТРЯБВА ДА СЕ АНГАЖИРА С НЕПРЕКЪСНАТОТО ОБУЧЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА КАДРИТЕ В СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА, ПОДДЪРЖАНЕ НА МАТЕРИАЛНАТА БАЗА И ДР. “

    На Вашите предшественици – министри на здравеопазването им трябваха 8 години, които буквално „проспаха“ за да не се осъществи препоръката на Националния омбудсман „Министерството на здравеопазването да се ангажира пряко  с разработването на съвременен стандарт за специалността „Съдебна медицина“.

    Eдно от най-слабите места с предложения стандарт е т.3.5.1.10. относно фото и видеодокументирането. То има пожелателен и не обвързващ характер.  Не е обезпечено - не само от гледна точка на човешкия ресурс, но и като остойностен продукт и резултат от качествено професионално фото и видеозаснемане,  включително със средствата и методите на съвременната телемедицина. От личен опит твърдя, че към момента разследващите органи и прокуратурата въобще не вземат под внимание професионално заснети фотографии post mortem  за целите на образуване на досъдебно производство. Като цяло в стандарта отсъства възможността за стиковане с разследващите журналисти и фотожурналисти  в националните, регионални и специализирани медии.  Трябваше да се достигне до масово недовоство - за да се видят нагледно с фотозаснемане белезите от маркетен нож по лицето на пострадалата млада жена.

С уважение: Вячеслав Попов – фотограф, член на Съюз на журналистите в България „Подкрепа“

11 август 2023 г. 17:59:37 ч.
PopovVyacheslav

ВИДОВЕ СЪДЕБНОМЕДИЦНСКА ДЕЙНОСТ

Съгласно Чл. 2, ал.2 от НАРЕДБА № 14 ОТ 15 АПРИЛ 2004 Г. ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ КРИТЕРИИ И РЕДА НА УСТАНОВЯВАНЕ НА СМЪРТ, Издадена от министъра на здравеопазването – e предвидена и разрешена възможността  смъртта, настъпила в лечебно заведение да може да се установява (извън случаите на трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност)  от специалист по съдебна медицина, извършващ аутопсията, или при съдебномедицинския преглед на тялото на починалия. Самият стандарт изключва от предмета на специалността установяване на настъпила смърт (мъртво-проверителство) в лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ; Ето защо предлагам следното изменение и допълнение на стандарта:

1.5. Предмет на медицинската специалност „Съдебна медицина и

деонтология“ и видове съдебномедицинска дейност:

1.5.3.1 съдебномедицинско установяване на настъпила смърт (мъртво-проверителство) в лечебно заведение за  болнична помощ;

1.5.3.2 съдебномедицинско установяване на настъпила смърт (мъртво-проверителство) извън лечебно заведение за болнична помощ;

 

Нека не се забравя и подценява реалната възможност лекарят или лекарите, които поради немарливост са причинили смъртта на пациент да прикрият извършеното от тях деяние, наказуемо по чл.123 от НК . Като за целта съзнателно заблудят наследниците на починалите лица –  поднасяйки им за подпис молби с предварително включен противозаконен декларативен текст със следното съдържание:  „Декларирам, че нямам и занапред няма да  имам претенции относно диагнозата и проведеното лечение на близкия ми в…“вписва се конкретната клиника в лечебното заведение. Такава е масовата практика на прикриване на лекарски грешки, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление. Недопустима практика легализирана  в конкретно университетско лечебно заведение в София - с Вътрешна наредба, действаща единствено и само на територията на същото лечебно заведение, и която не е публикувана на официалната интернет страница на лечебното заведение, включително Приложение 5 на същата наредба.  Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ проявява необяснимо бездействие по този въпрос.

 

P.S. Допусната е техническа грешка в думата Деонтология в т.1.5. от стандарта (от гръцки: деонтос = дължимото, необходимото и логос = учение, наука). Вместо това думата е изписана „деантология“

P.S.На свой ред е необходимо да се извиня за  допуснатата от мен грешка в предишните два коментара  - „макетен нож“ следва правилно да се чете като „маркетен нож“.