Предложения за изменения на ЗОП (първа част)

В мотивите към проекта на закон за изменение е записано: „Едно от предложенията за постигане на посочените цели е въвеждане в чл. 44 на задължение за възложителя при поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2 да провежда пазарни консултации по проекта на документацията за процедурата чрез платформата по чл. 39а. Целта е да се гарантира, че параметрите на поръчката са в съответствие с предлагането на пазара, заинтересовани лица са имали възможност да се запознаят предварително с нея и липсата на интерес от участие в процедурата, не се дължи на необосновани ограничителни условия, поставени от възложителя.

В проекта на изменение е записано: § 5. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „При поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2 възложителят задължително провежда пазарни консултации по проекта на документацията за процедурата чрез платформата по чл. 39а.“

Уважаеми дами и господа,

Съгласно разпоредбите на ЗОП, Възложителите възлагат обществените поръки чрез различни видове процедури (открита процедура, процедура на договаряне с предварителна покана, публично състезания и т.н.), като избират съответната процедура въз основа на прогнозната стойност на поръчката в съответствие с чл.20 от ЗОП.

Съгласно ЗОП Чл. 21, (2): Прогнозната стойност трябва да е актуална към датата на откриване на обществената поръчка. Възложителят може да изчисли прогнозната стойност в резултат на проведени пазарни проучвания или консултации.

Видно от горното, една от целите на провеждане на пазарни консултации е да се определи прогнозна стойност на поръчката и в съответствие с получения резултат и при съобразяване на нуждите на възложителите да се определи вида на процедурата, която ще се приложи при провеждане на обществената поръчка.

Съгласно ЗОП: Чл. 31. (1) „Документацията за обществена поръчка трябва да съдържа:

1. техническите спецификации;

2. инвестиционните и други проекти, когато се изискват за подготовката на офертата;

3. методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато е приложимо;

4. образци на документи, както и указание за подготовката им;

5. проект на договор, освен когато договорът се сключва при общи условия или нормативен акт определя задължителното му съдържание.“

Чл. 39а. (1) При възлагането на обществени поръчки, включително чрез динамична система за покупки, рамково споразумение и квалификационна система, както и при провеждане на конкурси за проект, се използва централизирана електронна платформа.

Предложения за изменения на ЗОП (втора част)

Платформата по чл.39а е изградена и работи на следния принцип:

1. За създаване на пазарна консултация-Възложителя избира да създаде пазарна консултация и публикува като прикачени файлове в създадената „кутийка“ текстовете, спецификациите, техническите задания, проектите и чертежите.

2. За създаване на обществена поръчка – За да създаде обществена поръчка, възложителят задължително избира вида на процедурата и след това вписва предмет на поръчката, CPV код, създава обособени позиции и чак след това създава образците на еЕЕДОП, на техническо и ценово предложение (които съгласно Чл. 31. (1) от ЗОП са неразделна част от документацията на поръчката).

Следователно практически е невъзможно да се публикуват пазарни консултации, съдържащи проект на документация, поради факта че не е ясно каква е прогнозната стойност на поръчката и съответно не може да се избере адекватно вида на процедурата, в която после да се създадат образците на документи.

Например: Създава се публично състезание със съответните образци на еЕЕДОП, на техническо и на ценово предложение, прави се експорт на поръчката и се публикува документацията в новосъздадена пазарна консултация. При обобщаване на получените оферти от проведената пазарна консултация, се установява че прогнозната стойност е значително по-висока от публично състезание. Това означава, че за да проведе законосъобразно поръчката, Възложителя трябва в платформата ЦАИС ЕОП да започне създаването на изцяло нова по вид процедура като избере например открита процедура, на която отново да създаде обособени позиции, отново да изготви образци на еЕЕДОП, на техническо предложение и на ценово предложение.

Предложения за изменения на ЗОП (трета част)

Считам, че предлаганото от Вас изменение на ЗОП води до необоснована тежест и е в ущърб на възложителите, като води до задължение да извършват многократни дублиращи се действия в платформата и да създават два различни вида процедури – единият от които става напълно излишен след провеждане на пазарната консултация и трябва в последствие да бъде изтрит от платформата.

В мотивите към предлаганото от Вас изменение посочвате, че Целта е да се гарантира, че липсата на интерес от участие в процедурата, не се дължи на необосновани ограничителни условия, поставени от възложителя.

В случай, че под „ограничителни условия“ се разбира критерии за подбор на кандидатите/участниците, следва да се обърне внимание че критериите за подбор се описват в обявлението към поръчката, а обявлението не е част от документацията. Освен това, в принципа на работа на ЦАИС ЕОП е заложено създаването на обявление да бъде възможно едва след като са изготвени образците на еЕЕДОП, на техническо и на ценово предложение, определена е методиката за оценка, посочени са показателите за оценка и след попълнен график на поръчката и забележете – едва след въведена прогнозна стойност на поръчката (която прогнозна стойност не е известна преди да се проведе пазарната консултация) – т.е. отново попадаме в хипотезата за двойно извършвана работа от възложителя да създава една процедура преди и друга процедура след проведени пазарни консултации.

В случай, че под „ограничителни условия“ се разбира технически условия или задание за изпълнение на поръчката, то предложението за изменение би следвало да бъде в посока изчерпателно изброяване какво би следвало да съдържа една пазарна консултация, а именно:

§ 5. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1.  В ал. 1 се създават изречение второ и трето: При поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2 възложителят задължително провежда, чрез платформата по чл. 39а, пазарни консултации за процедурата. Пазарните консултации могат да съдържат спецификации, технически задания, проекти, чертежи, условия за изпълнение на поръчката и други параметри на поръчката и документи необходими на заинтересованите лица да се запознаят с изискванията поставени от възложителя.

В допълнение моля да имате предвид, че дори някое условие по поръчката при провеждане на пазарна консултация, да остане неясно или неразбрано от заинтересованите лица – всеки може да поиска разяснение от възложителя по време на провеждане на пазарната консултация.

Обръщам Ви внимание, че има необходимост от доразвиване и допълнения в работата на платформата, тъй като не е предвидено получаване на оферти по пазарни консултации да се извършва в самата платформа (както е при подаване на оферти по обществена поръчка). Към настоящия момент всички оферти по пазарни консултации се получават извън платформата и това е необоснована тежест за възложителите да сканират офертите, да заличават подписите и да ги публикуват в сроковете по ЗОП. Към момента не е работещ и графика за задаване на срок за провеждане на пазарни консултации и дори след приключване на пазарната консултация – тя остава завинаги с активен статус.

Нови предложения за изменения

Изпращам Ви отново предложения за изменения на ЗОП, поради факта, че на портала за обществени консултации при проведено обществено обсъждане в периода от 11.10.2022 г. до 11.11.2022 г. (Сфера на действие: Туризъм), не бяха публикувани резултатите от направените предложения.

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7156&success=1#addcomment 

Предлагам в чл.103, ал.1 след изречение второ да се прецизира състава на комисията в заповедта (назначават ли се или не се назначават резервни членове), както и действията на комисията при изпълнение на задълженията й по ЗОП.

Мотиви: Вече има достатъчно решения на ВАС относно липсата на забрани по ЗОП за назначаване на резервни членове на комисиите още с първата заповед на Възложителя. В същото време съществува абсолютно различна практика при различните възложители, а именно: При невъзможност на член на комисия да изпълнява задълженията си (отпуск по болест или ползване на платен годишен отпуск), той бива заместван от резервен член. При някои Възложители резервния член е с различна длъжност и компетенциите му се припокриват с тези на отсъстващия член на комисията, а при други възложители – има взаимозаменяемост според длъжност и компетентност (съгласно решения на ВАС спрямо ЗОП не е от значение състава на комисията и няма значение какъв е по длъжност и познания резервния член). В последващ етап на процедурите при някои възложители поръчката се довършва от встъпилия в работата на комисията резервен член, а при други възложители  - първоначално назначения член (титуляр по заповедта) се завръща в работата на комисията в първия възможен момент след като е отпаднала причината за отсъствието му (завръща се на работа след ползване на платен годишен отпуск или след отпуск поради заболяване). Накрая при някои възложители докладите се подписват само от последните председател и членове (тези които са завършили и подписали последния протокол от работата на комисията), а при някои възложители доклада се подписва от абсолютно всички членове и председатели на комисията във времето (титуляри и резерви).

Очевидно е, че волята на законодателя е била съставът на комисиите да бъде относително постоянен и вероятно по тази причина отпадна и текста от предходен ЗОП относно резервните членове, но предвид практиката и решенията на ВАС в полза на възложители назначили резервни членове, предлагам да се прецизират и допълнят текстовете на чл.103 от ЗОП и изрично да се забранят резервните членове (възложителите ще се възползват от разпоредбите та чл.51, ал.4, т.4 от ППЗОП) или изрично да се впише възможността за назначаване на резервни членове и да се регламентира принципа на работа на комисиите при отпадане на необходимостта от резервния член (при завърнал се на работа „титуляр“ по заповедта на възложителя). При ясно разписани текстове във ЗОП по гореописания въпрос, ще отпадне необходимостта от тълкуване на ЗОП, ППЗОП и волята на законодателя от страна на КЗК и ВАС и ще се уеднакви и унифицира практиката на възложителите.

Предлагам да отпадне изискването за задължително изписване на факс номер на Възложителя във всички образци (Приложение № 4, Приложение № 5, Приложение №7) от ЗОП;

Мотиви: Възложителя не е длъжен да има и поддържа факс, но изискването заложено в образците в ЗОП го задължават да попълва факс номер и от АОП при контрол на процедурите сочат непопълнения факс номер като несъответствия с изискванията на ЗОП.

В ДВ, бр.35 от 2021г. бе отменена ал.1 на чл.9к от ППЗОП относно задължението обменът на документи и съобщения да се извършва чрез платформата ЦАИС, но съгласно чл.39а, ал.4, т.4 и т.7 от ЗОП кореспонденцията при възлагане на обществени поръчки се осъществява чрез ЦАИС. В този смисъл се обезсмисля изписване на факс номер на възложителя във образците по ЗОП.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (Първа час)

1. Относно предложение за отмяна на чл. 14, ал. 8 от Закона за обществените поръчки:

Отмяната на разпоредбите ще доведе до положение, при което всички договори за държавно финансиране на лечебните заведения и други изпълнители на медицинска помощ по чл. 58 от Закона за здравното осигуряване трябва да бъдат сключвани след конкурентни процедури по Закона за обществените поръчки, при които на състезателни начала да бъдат поставени както държавните и общинските, така и частните лечебни заведения.

Предвидената за отмяна разпоредба на чл. 14, ал. 8 от ЗОП е израз на цялостната държавна политика по регулация на системата на здравеопазването, като премахването й ще доведе до множество противоречия и разминавания с националното законодателство, включително със самия Закон за обществените поръчки. Ще се създаде правна и практическа невъзможност за нормалното функциониране на системата на здравеопазването. Ситуацията не може да се опише по друг начин, освен като смущаваща, при положение, че Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки предоставя категорична възможност за държавите членки да регламентират облекчен и синхронизиран с тяхното законодателство ред за сключване на договорите за медицински услуги, но в конкретното предложение за изменение на ЗОП изобщо не се държи сметка за тази възможност. Предложението за отмяна на чл. 14, ал. 8 от ЗОП не съдържа никакви допълнителни или специални регламенти, как ще бъдат финансирани изпълнителите на медицинска помощ и това не насочва към нищо друго, освен към варианта за сключване на тези договори чрез тривиалните конкурентни процедури на ЗОП за възлагане на обществени поръчки.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (Втора час)

Но тези „класически“ процедури не могат да бъдат приложени за въпросните договори поради множество причини. Така например, откритата процедура по Закона за обществените поръчки изисква обективен ценови критерий, по който да може да бъдат сравнени на равни начала всички подали оферти лица, от които да бъде избран един изпълнител. В отношенията между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК няма друг финансов аспект, освен стойността (цената) на клиничните пътеки и алгоритми, които от друга страна, се фиксират в националния рамков договор, в рамките на преговори между НЗОК и БЛС. Тоест, при наличието на фиксирани цени, които са обвързващи и за НЗОК, и за изпълнителите на медицинска помощ, на каква цена изобщо могат да се състезават участниците в процедурата за сключване на договори за финансиране на медицинска помощ? Предложението за отмяна на чл. 14, ал. 8 от ЗОП изобщо не дава отговор на този въпрос.

Неяснотите не спират до тук. Между НЗОК и БЛС не е договорен нов рамков договор от началото на годината, а не е рядка практиката на липса на договор в продължение на една и повече години. Как ще се провежда процедура за сключване на индивидуални договори с изпълнители на медицинска помощ при липса на НРД? Предложението не държи сметка за такова положение.

Дори да предположим, че е възможно някакво ценово сравнение между отделните изпълнители на медицинска помощ, например чрез намаляване на договорените в НРД цени на клинични пътеки и алгоритми, отново възникват изключителни рискове за функционирането на системата на здравеопазването. Така например, ако в определена област на страната има само едно лечебно заведение, което може да изпълнява определени клинични пътеки и поради някаква причина то не участва в процедурата по ЗОП, не сключи договор или просто не отговаря на множеството изисквания на ЗОП за участие в процедурите, какво ще се случи с медицинското обслужване на пациентите в региона? Те няма да могат да получат държавно финансиране на своето болнично лечение и ще трябва да заплатят лечението със собствени средства.

Като си представим, че ЗОП има множество императивни изисквания към участниците в процедурите, като например, да нямат незаплатени данъчни задължения към Държавата и общината, да не са били санкционирани за определени нарушения по Кодекс на труда като забавяния на заплати и други обстоятелства, които изобщо не са рядко срещани в действителността на българското здравеопазване, само можем да си представяме какви отрицателни несполучия могат да възникнат на практика. Като например, изобщо да не сключи договор за държавно финансиране за определен регион за болнични дейности от определен медицински профил. Това ще доведе до необходимост, пациентите да заплащат с лични средства цялата стойност на болничното лечение.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (Трета час)

При предложение за изменение на закон следва да се има предвид цялостната система за организация на обществените отношения от даден вид. Действащият ред за финансиране на извършената медицинска дейност и взмаимоотношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ са регламентирани в Закона за здравното осигуряване, като в Раздел VIII. „Договор между Националната здравноосигурителна каса и изпълнител на медицинска помощ“ от Закона за здравното осигуряване е описан редът за сключване на договорите за оказване на медицинска помощ. В случай на приемане на така разписаното в законопроекта предложение и отпадането на изключението, предвидено в чл. 14, ал. 8 от ЗОП, ще бъдем изправени пред колизия в правото - противоречие между еднакви по степен нормативни актове, регулиращи едни и същи обществени отношения.

Макар и привидно да изглежда, че предложението цели правилно транспониране на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, всъщност предложената промяна представлява една необмислена, откъслечна, изолирана „промяна на парче“ на българския закон, която не е синхронизирана нито с директивата, нито с останалата част на българския закон и ще доведе до изключителен хаос, несигурност и финансови рискове за лечебните заведения в страната.

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. изрично сочи, че предоставянето на услуги въз основа на законови и подзаконови разпоредби или трудови договори не следва да попада в обхвата на директивата.Затова е необходимо ясно и недвусмислено да може да бъде направен извода, че ЗОП е неприложим по отношение на предоставянето на услуги по договорите, сключвани на основание на специален закон, а именно ЗЗО, и на основание подзаконови нормативни актове: Наредба № 10 от 2009 г.; Наредба № 7 от 2021 г.С отпадането на ал. 8 от чл. 14 на ЗОП не се постига целта за пълно съответствие на изключенията в ЗОП с тези в европейските директиви.

Възлагането на обществени поръчки за социални и други специфични услуги, дадено в чл. 74 – чл. 77 от директивата, може да се организира от държавите-членки на ЕС и да се заложи в техните закони за обществени поръчки на изключително олекотен принцип, в това число с възможност за „запазване на правото“ за определени организации да участват в процедурите за здравни услуги (CPV код 85000000-9 според европейската кодификация).

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (4та част)

С предложената промяна на чл. 14, ал. 8 от ЗОП и липсата на друга, допълнителна регламентация в закона, няма да бъде въведен какъвто и да било облекчен, осмислен или олекотен принцип на възлагане, нито ще се гарантира участието и респективно, сключването на договори за финансиране поне на ключови лечебни заведения в страната. Всички лечебни заведения, в това число големите държавни лечебни заведения, които са със стратегическо значение за системата на здравеопазването в страната, ще бъдат поставени при равни състезателни начала и риск, да бъдат изключени от обхвата на държавното финансиране. Едва ли сме в състояние достатъчно пълно да опишем неизбежния хаос, който ще възникне (не само!) за държавните и общинските болници, които и към настоящия момент са в тежко финансово положение, недофинансирани, но също така и с нарастващи очаквания от страна на Държавата и обществото за увеличаване на поеманите разходи (увеличаване на трудовите възнаграждения на персонала, за осигуряване на по-социално ориентирано обслужване на пациентите и т.н.)

Съгласно чл. 76, т.1 от директивата, държавите членки запазват правото да определят приложимите процедурни правила, доколкото тези правила позволяват на възлагащите органи да вземат под внимание конкретните особености на въпросните услуги. С промяната на чл. 14, ал. 8 от ЗОП (очевидно) българският законодател ще изрази нежелание или липса на активност за реализиране на предоставеното му право, защото не се предвижда какъвто и да било друг, специален регламент, с който да се отчетат спецификите на българското здравеопазване, тежкото финансово положение на държавните и общинските лечебни заведения, огромния дял на недофинансирането на определени медицински дейности, като например, поставянето на импланти, протези и т.н.

Друго императивно изискване на директивата по отношение на този вид поръчки гласи, че „Държавите членки гарантират, че възлагащите органи могат да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на качество, непрекъснатост, достъпност, достъпна цена, наличие и всеобхватност на услугите, особените потребности на различните категории ползватели, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи, приобщаването и осигуряването на възможности за ползвателите, както и иновациите.“ (член 76, т. 2 от директивата). С предложеното изменение на чл. 14, ал.8 от ЗОП по никакъв начин не се гарантира, че НЗОК ще вземе под внимание въпросните аспекти като достъпност на здравеопазването, качество, достъпна цена, всеобхватност и т.н.

С други думи, Директива 2014/24/ЕС предоставя достатъчно възможности на държавите-членки за транспониране на разпоредбите по удобен и подходящ начин за конкретните държави, без създаване на рискове за финансирането и функционирането на лечебните заведения в страните, без да се предизвиква организационен и финансов „хипер-стрес“. Предложената промяна на чл. 14 от ЗОП неглижира тези възможности.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (5та част)

2. Относно предложението за изменение на чл. 44 от ЗОП:

В проекта за изменение на ЗОП се предлага също така, в чл. 44, ал. 1 да се добави следното изречение: „При поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2 възложителят задължително провежда пазарни консултации по проекта на документацията за процедурата чрез платформата по чл. 39а.“.

Не можем да не се съгласим, че предварителното публикуване в интернет и обсъждането на документацията на възлагането на обществени поръчки ще допринесе за повишаване на прозрачността и публичността в сектор обществени поръчки. Но в същото време, пораждат се въпроси поради вмененото задължение да се използва точно един определен способ за консултиране на документацията. Текстът на предложението е пределно императивен и стеснителен при положение, че според чл. 40 от Директива 2014/24/ЕС, предварителните пазарни консултации могат да включват най-различни способи, като например да се потърсят или приемат съвети от независими експерти или органи или от участници на пазара. Проектът за изменение на ЗОП не държи никаква сметка за алтернативни възможности за пазарни консултации, които могат да бъдат много по-бързи, олекотени от административни гледна точка и по-ефективни, като например, при използването на независими експерти в областта на обществените поръчки. Вместо това, проектът избира императивно и категорично един от най-тежките и бюрократични варианти за пазарно консултиране на документацията – чрез формална процедура в платформата ЦАИС ЕОП, която следва да има определен срок и неограничен брой евентуални участници, без отчитане на тяхната компетентност и безпристрастност.

Този вариант излишно и неоправдано би утежнил възложителите в страната. Не само защото те биват заставени да влязат във задължителен коментар и обсъждане на мнението на всяко лице, което има достъп до интернет и което е отправило каквато и да било забележка към документацията на обществената поръчка. Но освен казаното, това положение ще утежни и ще забави изключително много подготовката на поръчките на определени възложители в страната, които и към момента са натоварени с много други нормативни задължения.

Големите държавни лечебни заведения в страната са ярък пример за това положение. През годините тя бяха натоварени с редица разнообразни нормативни задължения, които и към момента забавят откриването на процедури за обществени поръчки, повечето от които са със спешен медицински характер.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (6та част)

Така например, и към момента поръчките на по-голяма стойност на едно голямо държавно лечебно заведение задължително преминават предварително система за случаен контрол от Агенцията за обществените поръчки. Ако Агенцията избере за контрол дадена процедура за доставка на лекарствени продукти, лечебното заведение трябва да се изчака прочита на Агенцията на ключови аспекти от документацията и да се съобрази нейното становище, което обикновено отнема около месец.

Перипетите пред поръчките на лечебните заведения не спират до тук, но също така законодателят е предвидил и допълнителни форми на предварителен контрол на възлагането на обществените поръчки от лечебни заведения. Този допълнителен контрол е регламентиран в Наредба № 5 от 17 юни 2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. Разпоредбата на чл. 33 от наредбата гласи, че лечебните заведения са длъжни да съгласуват по целесъобразност с Министерството на здравеопазването възлагането на всички обществени поръчки с обект строителство или доставка на медицинска и/или друга апаратура с прогнозна стойност над 70 000 лв. без ДДС, както следва: 1. преди вземане на решение за откриването им - за обществени поръчки, финансирани със собствени средства; 2. преди кандидатстване - за обществени поръчки с външно финансиране от фондове, проекти и програми.

И на този фон от все по-утежнена подготовка на процедури на ЗОП и развиващи се форми на предварителен контрол върху обществените поръчки, проектът за изменение на ЗОП предлага още една напълно формална процедура на предварителен контрол – задължение за възложителите за предварително публикуване и обсъждане на документациите с всяко евентуално заинтересовано лице, което има достъп до интернет.

Очевидно е, че предложението е не само със съмнителна стойност и не дава никакви по-съществени гаранции за законосъобразността на възлагането на обществените поръчки. То освен това не предоставя по-ефективни мерки за законосъобразност в сравнение с тези, които вече са регламентирани в ЗОП и други нормативни актове. Нещо повече, в описания контекст на правната уредба, за определени възложител в страната като големите държавни лечебни заведения, възлагащо над 50 открити процедури годишно, въвеждането на това ново задължение ще доведе до изключително забавяне и административно утежняване. А реалните ползи от това допълнително забавяне и „затормозяване“ на работата на лечебните заведения, са повече от неясни и негарантирани.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (7ма част)

3. Относно предложението за изменение на чл. 47а от ЗОП:

В посоченото предложение се въвеждат задължителни екологични изисквания при възлагането на всяка по-голяма обществена поръчка в страната, без оглед на нейния предмет, характер, специфики и т.н. Предложението поражда объркване и множество въпроси, тъй като обществените поръчки могат да бъдат от най-различен характер и екологичните изисквания да бъдат много далечни или изобщо неприложими за предмета на конкретната поръчка. Какви екологични изисквания следва да предвидят възложителите, когато възлагат обществени поръчки например, за проектиране, за обследване на енергийна ефективност, за правни услуги или други подобни? Как възложителите ще могат да проверяват в офертите на участниците, че са спазени въпросните екологични изисквания.

Въпросите са твърде много, а предложението е твърде неясно и в настоящия му вид ще доведе до прекомерни усложнения и затруднения за възложителите в страната.

Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (8ма част)

4. Относно предложението за изменение на чл. 72 от ЗОП:

Предвидено е следното изменение на чл. 72, ал.1:

„Когато предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, което подлежи на оценяване, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на всички подадени предложения от същия вид, възложителят изисква подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване.

Обосновка се изисква и при подадена само една оферта, чиято цена се сравнява с прогнозната или с друга обявена от възложителя базова стойност, а предложение, свързано с разходи се съпоставя с предварително определената от възложителя стойност на показателя съгласно чл. 70, ал. 6, изречение второ.

Обосновка на предлаганата цена може да не се изисква при подадена само една оферта, когато предлаганата цена не се основава на конкретен обем на обществената поръчка и/или не е обвързана с прогнозната стойност на поръчката.“.

Предложената редакция е изключително неясна и ще породи множество противоречия и затруднения в практиката.

Така например, редакцията не регламентира какво да се прави в случаите, при които са налице две ценови оферти. В този случаи безпротиворечивата практика на КЗК и ВАС и, че не може да се говори за „средната стойност на всички подадени предложения“, тъй като конкретната оферта може да се сравни само с друга насрещна оферта, а не с няколко, които да формират средна стойност. Тоест, при две оферти липсва средна стойност на останалите предложения и новата редакция на чл. 72 изобщо не отчита този сценарий.

Друг логически парадокс на предложената редакция е, че не са достатъчно ясно регламентирани случаите на офериране на цени, които не са пряко свързани с количествен обем или прогнозната стойност. Например, при рамкови поръчки за определени услуги оферираната цена може например да се представи като цена за единица мярка (например, цена за косене на квадратен метър), а прогнозната стойност на процедурата да представлява максималната обща стойност на всички услуги, които възложителят възнамерява да възложи в рамковото споразумение. Предложената редакция предизвиква объркване и в тази насока, тъй като в последното изречение се казва, че „Обосновка на предлаганата цена може да не се изисква при подадена само една оферта, когато предлаганата цена не се основава на конкретен обем на обществената поръчка и/или не е обвързана с прогнозната стойност на поръчката“ Щом е така, как следва да се процедира при две или повече оферти при поръчки, при които предлаганата цена не се основава на конкретен обем? Трябва ли в този случай да се преценя, дали офертите са с 20% на сто по-благоприятни от средната стойност на другите оферти? Или спрямо прогнозната стойност или обема на поръчката, при положение, че предложените цени нямат пряко отношение към тях?

Това са само част от въпросите, които поражда предложената редакция на чл. 72 от ЗОП.

Проектът за изменение и допълнение на ЗОП неглижира съществени и многократно изтъквани проблеми

В настоящия си вид ЗОП води до хаос и практическа невъзможност да се провежда ефективна научноизследователска работа, финансирана с публични средства. Подробно това е описано в нарочна петиция: https://www.peticiq.com/science-zop Несъобразеността на закона със спецификите на научните изследвания е изтъквана многократно на всички възможни административни нива от бългаските учени. Въпреки получените уверения от МОН ( https://www.docdroid.net/ZD2t3dz/mon-zop-letter-pdf ), в поредния проект за изменение и допълнение на закона не виждаме нито дума за преодоляване на административния хаос в българската наука, който този закон създава години наред.