* Задължителни полета
С наредбата се урежда функционирането, обхвата, реда и сроковете за подаване и получаване на информация от Централния регистър за проследимост на храните по веригата за доставки на ниво съхранение и търговия на храни на едро в страната.
Отговорна структура:
дирекция „Политики по агрохранителната верига“,
Министерство на земеделието
Електронни адреси:
SIAleksandrova@mzh.government.bg
1. Проблем/проблеми за решаване:
Наредбата за Централния регистър за проследимост на храните се приема на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове, като се урежда обединяването в обща информационна система на регистрите, които БАБХ поддържа и до момента, съгласно изискванията на Закона за храните.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Липсва основание за прилагане на посочения член от закона, защото е посочено „обединяването в обща информационна система на регистрите, които БАБХ поддържа и до момента“, а не е посочено точното основание в европейските нормативни актове, което задължава за такова действие.
1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).
Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности.
Не е мотивирано защо с „промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности“ не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство. По- горе е посочено „обединяването в обща информационна система на регистрите, които БАБХ поддържа и до момента“, което предполага решение с технически средства на обединяването.
1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС.
Необходимо е да се предприемат мерки по прилагането на:
1. Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (специално българско издание, глава 15, том 008) (Регламент (ЕО) № 178/2002)
2. Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (OB, L 157 от 15 юни 2013 г.) (Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011)
3. Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347 от 20 декември 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1308/2013)
Описаните са три регламента, като за тях е записано „Необходимо е да се предприемат мерки по прилагането“, което предполага, че те в момента не се прилагат в националното законодателство, което не е вярно.
Липсва изрично посочване на нормите от регламентите, които трябва да се приложат, а се цитира общо целия регламент.
3. Заинтересовани страни:
Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или извършват дистрибуция на храни на етап търговия на едро, внос и износ, осигуряват възможност за проследимост по групи и подгрупи храни, съгласно § 1, т. 4 и 13 от допълнителните разпоредби на Закона за храните и чл. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, като елемент от изпълнение на техните задължения по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.
Чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 е със следното съдържание:
Член 18
Възможност за проследяване
1. На всички етапи на производство, преработка и разпространение се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж.
2. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е доставило храна, фураж, животно, отглеждано за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в дадена храна или фураж.
За тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна.
3. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да разполагат със системи и процедури за установяване на другите предприятия, на които се доставят техни продукти. Тази информация се предоставя на компетентните органи при поискване от тяхна страна.
4. Храните или фуражите, които се пускат на пазара или има вероятност да бъдат пуснати на пазара на Общността, трябва да са подходящо етикетирани или обозначени с цел улесняване на проследяването им чрез съответна документация или информация съобразно изискванията на по-конкретни разпоредби.
5. С цел прилагане на изискванията на настоящия член за конкретни сектори, могат да се приемат разпоредби в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2.
В параграф 2, 3 и 4 са вменени задължения на стопанските субекти, които те и в момента изпълняват и по националното законодателство.
В посочения член липсва текст за общ регистър и допълнителни задължения на стопанските субекти към този регистър, т. е липсва европейски правно основание за въвеждане на регистъра.
4. Варианти на действие. Анализ на въздействията:
4.1. По проблем 1:
Вариант 1 „Без действие“:
Описание:
Не се приема нова Наредба за Централния регистър за проследимост на храните.
При този вариант няма да се постигне изпълнение на задълженията по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002, съгласно който, бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или извършват дистрибуция на храни на етап търговия на едро, внос и износ, да осигуряват възможност за проследимост на всички видове храни.
Твърдението не е вярно.
В момента бизнес операторите изпълняват това свое задължение спрямо текстовете на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002, които са въведен и в българското законодателство и са предмет на контрол от страна на БАБХ.
Няма да бъде изпълнено изискването за уеднаквяване на информацията по проследимостта на храните, която поддържат бизнес операторите, регистрирани и одобрени на територията на Република България, тъй като ще продължат да съществуват отделни регистри.
В посочения член на регламента и в самия регламент липсва задължение за „уеднаквяване на информацията по проследимостта на храните“.
Предмет на „технически решения“ е да не „продължат да съществуват отделни регистри“, които се поддържат от български държавни органи.
На следващо място няма да се постигне съответствие на плодовете и зеленчуците, на всички етапи от тяхната търговия, с приложимите пазарни стандарти съгласно чл. 75 и 76 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Дял II, Глава II на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011. Като елемент от изпълнение на техните задължения за осигуряване на съответствие няма да може да се събира информация за:
1. видове плодове и зеленчуци, с които търгуват;
2. район/райони, в които предлагат плодове и зеленчуци;
3. място в търговската верига - производител, опаковчик, търговец на едро, on-line търговец, вносител, износител;
4. обем на търгуваната продукция през предходната година;
5. брой получени сертификати за съответствие на продуктите и констативни протоколи;
6. информация за наличие на складова база – адрес и правно основание за ползване, обем на използваната база;
Липсва мотивиране на правно основание за събиране на тази информация.
Ако не е нормативно задължение, следва да се даде право на бизнес операторите да преценяват дали да я предоставят или не.
Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия:
Няма положителни въздействия.
Твърдението е невярно.
Положителното въздействие ще бъде не увеличаването на административната тежест върху операторите, както и не увеличаване на разходите им за изпълняване на новите задължения към регистъра под формата на разходи за технически средства и заплати.
Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия:
1. По отношение на органите, осъществяващи официален контрол:
Невъзможност за проследяване на движението на хранителните продукти през веригата за доставки и проверка на автентичността на данните за хранителните продукти, за предотвратяване на измами и некоректни търговски практики.
Невъзможност за осигуряване на по-надежден контрол и увеличаване на дела на безопасни и достъпни храни, предлагани на пазара.
Твърдението е невярно, защото посочената информация се поддържа от операторите и БАБХ, каквото е изискването на европейските регламенти, включително и в регистрите на БАБХ.
2. По отношение на бизнес оператори, които произвеждат, преработват и/или извършват дистрибуция на храни на етап търговия на едро, внос и износ:
Няма да бъде осигурено уеднаквяване на информацията по проследимостта на храните, която поддържат бизнес операторите, регистрирани и одобрени на територията на Република България, както и изискването за прозрачност в сектора за ликвидиране на нерегламентираните продажби. Няма да бъде възможно урегулиране на търговията с храни в отделните сектори.
Твърденията са неверни.
Операторите нямат изисквания за уеднаквяване на информацията по проследимостта на храните. Тя спазват своите задължения по регламенти и закони, като включително предават данни за това и на НСИ.
Липсва посочване на европейски норми за прилагане на „урегулиране на търговията с храни в отделните сектори“, което ще позволява въвеждане на „външно въздействие“ върху пазарите.
24. Варианти на действие. Анализ на въздействията:
3. По отношение на потребителите:
Няма да бъде осигурено изпълнението на общата цел, а именно опазване на общественото здраве чрез гарантиране на безопасността на храните и осигуряване на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите чрез осигуряване на проследимост на храните по цялата верига и предоставяне на възможност за бързо идентифициране и отстраняване на потенциално вредни продукти от хранителната верига.
Няма да бъде осигурена възможност за пълна проследимост на всички видове храни по цялата верига, за да може да се допринесе за повишаване доверието на потребителите по отношение на храната, която консумират, осигурявайки прозрачност във веригата на доставки.
БАБХ изпълнява своите задължения за „опазване на общественото здраве чрез гарантиране на безопасността на храните и осигуряване на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите“
6. Избор на препоръчителен вариант:
По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проект на ПМС за приемане на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните ”.
6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)?
(х) Актът не засяга пряко МСП
В точка 3. Заинтересовани страни са посочени „11. Бизнес оператори, които произвеждат, преработват и/или извършват дистрибуция на храни и зърно, в това число пресните плодове и зеленчуци, виното, спиртните напитки и останалите продукти по чл. 1 от Закона за виното и спиртните напитки на етап търговия на едро, внос и износ;“, които основно са МСП и актът ги засяга ПРЯКО.
8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?
(х) Не
Наредбата осигурява прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци и Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.
При посочен вариант, че приемането на нормативния акт не произтича от правото на Европейския съюз, защо се посочват приложи европейски регламенти, които по- горе в документа бяха посочени като основание за неговото въвеждане.
Наредбата е излишна, вредна и утежняваща всички участници - държавна администрация и бизнесоператори. Напразно пропиляни ресурси на администрацията за създаването й. Съжалявам за хората, които са си загубили времето да работят по нея.
Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/31642/
За бизнес средата в България са най-характерни огромната бюрокрация и административната тежест, с която бизнес операторите са принудени да се справят. И макар че всички управляващи страната през последните години декларираха, че административната тежест ще се намалява, в действителност това не се случи. Напротив, свидетели сме на непрестанни опити тази административна тежест да бъде увеличена.
В доклада от Явор Гечев, Министър на земеделието, се казва, че „ Създаването на регистъра, като система за проследяване ще гарантира, че бизнес операторите произвеждат, обработват и дистрибутират хранителни продукти, в това число пресните плодове и зеленчуци, виното, спиртните напитки, останалите продукти…., по безопасен и прозрачен начин, поддържайки доверието на потребителите в доставката на храни на достъпни цени.“ Не можем да се съгласим с това твърдение, тъй като безопасността на производството и преработката на храни е задължение на земеделските производители, преработвателите и търговците, вменено им от Закона за храните. Именно БАБХ е държавният орган, който контролира изпълнението на изискванията по безопасност на храните от страна на производители, преработватели и търговци. По отношение проследяване качеството и количеството на произведените храни, контрол върху спазването на добрите търговски практики освен БАБХ упражняват и следните държавни органи : НАП, Агростатистика, Агенция Митници, КЗК, КЗП и др. Именно поради това, не смятаме, че предложения Централен регистър ще замести или допълни по някакъв начин възможностите за контрол от страна на изброените държавни органи.
Категорично смятаме, че предложеният Централен регистър няма да доведе до по-добри резултати по отношение на справянето с нерегламентирания внос и търговия с некачествени храни. Този контрол би трябвало да се осъществява от отговорните държавните органи и сега, без да се чака създаването на каквито и да било допълнителни електронни системи. Ако е налице недостатъчен контрол при вноса, производството, преработката и търговията с храни, то проблемът е някъде другаде, а не в липсата на Централен регистър. И решението е в търсенето на слабите места по веригата на този процес, осъществяван, в крайна сметка, от няколко на брой държавни институции.
Предложеният Централен регистър би довел единствено и само до затруднения, излишна административна тежест и оправдани опасения от страна на бизнес операторите относно възможна злоупотреба с данните и информацията, които същите подават във въпросния Регистър. Голяма част от информацията, която предлагате да се въвежда в този регистър, представлява „търговска тайна“, ако щете дори „ноу хау“. Недопустимо е данни и информация от такъв тип да се събират и обработват по предложения от Вас начин. Допълнителната административна тежест, която би се стоварила върху плещите на бизнес операторите, би довела до необходимостта от назначаване на служител/-и, които да се ангажират само с тази задача. Това от своя страна, би увеличило разходите им, а оттам цените на храните също ще се увеличат.
Налице е и дискриминация по отношение третирането на земеделските производители.
Проекто-наредбата разделя земеделските производители на такива, които продават през търговски обект и останалите, които продават директно от насаждението/градината си. Предлагате Централният регистър да обхваща само тези земеделски производители, които притежават и/или са наели търговски обект. От което автоматично произлиза, че голямата част от земеделските производители не попадат в обхвата на регистъра. Що се касае за земеделските производители, които биха били обхванати от Централния регистър, то нека не забравяме колко административна тежест им е вече вменена. От друга страна – как биха се контролирали качеството, количеството и движението на храните, произведени от земеделски стопани, които не попадат в обхвата на предложения Централен регистър? Голямата част от земеделските стопани продават своята продукция „от полето“ , тоест от насажденията и градините си. В този случай Централният регистър няма да обхване много голяма част от произведените количества плодове и зеленчуци в страната. Което няма да доведе до постигане на целите, които си поставяте чрез въвеждане на Регистъра, а именно да се обхване движението на количествата произведени, внесени, преработени храни на територията на страната.
Задаваме си въпроса : от коя държава конкретно, член на ЕС, ръководството на МЗм взаимства тази идея и практика; къде има такъв регистър вече и какви са реалните ползи и вреди от въвеждането му?
В случай, че държавната администрация има ресурс и капацитет да администрира този Централен регистър, то нашата препоръка е да насочи тези ресурси към по-качественото осъществяване на контрол в различните етапи на агрохранителната верига. И това ще обезсмисли създаването на такъв регистър, като реши проблемите с липсата на контрол.
От частичната оценка разбираме, че според Вас нивото на свързаност и комуникация между отделните държавни институции, отговорни за контрола върху качеството на производството, контрола върху нерегламентирания внос и търговия на храни, е недостатъчно добро. Но това не може да бъде проблем на бизнес операторите, в това число и на земеделските производители. Това е административен проблем, който държавното управление следва да разреши, без да прехвърля тежестта и последствията от този проблем и неговото решение върху бизнеса.
В заключение, считаме, че проектът на наредба за Централен регистър за проследимост на храните трябва да бъде оттеглен и да не бъде приет. Категорични сме, че вредите от въвеждането на този регистър ще бъдат повече от ползите.
ДО
Г- Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ
Г- Н ЯВОР ГЕЧЕВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Г- Н НИКОЛА СТОЯНОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО
МИНИСТРИ И АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Относно: Становище по Проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните, качен за публично обсъждане на 23 март 2023 година
23.04.2023
Уважаеми господи Министър – председател,
уважаеми господин Никола Стоянов – Министър
на икономиката и индустрията,
уважаеми господин Явор Гечев - Министър на земеделието
уважаеми господа министри,
С настоящото писмо бихме желали да изразим своето категорично несъгласие с приемането на представения за обществено обсъждане Проект на Наредба за Централния регистър за проследимост на храните, по следните съображения:
Според мотивите "с проекта се цели гарантиране на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите и предоставяне на възможност за бързо идентифициране и отстраняване на потенциално вредни продукти от хранителата верига".
В наредбата липсва каквато и да е процедура, осигуряваща подобно бързо идентифициране, нито е посочен конкретният орган, който ще бъде отговорен за това. В същото време и в момента в Закона за храните и подзаконовите нормативни актове, обезпечаващи прилагането му, са създадени достатъчно механизми, обезпечаващи проследимостта на храните. Изискванията за етикетиране на опакованите продукти дават както достатъчна по обем информация за съставките, енергийната стойност, срока на годност и производителя на съответния хранителен продукт, така и възможност на контролните органи да проследят съответствието на продукта с описанието на етикета при рутинна проверка или постъпило оплакване от потребител. Т.е. при наличието на риск, веднага може да се установи кой е производителят, коя е партидата и т.н., съответно да се предприемат мерки за отстраняването на потенциално вредни продукти от хранителната верига. Създаването на пореден регистър в никакъв случай няма да подобри проследимостта, нито ще обезпечи по-бърза идентификация на храните от вече съществуващите нормативни изисквания за това.
Същото важи и за неопакованите пресни плодове и зеленчуци, които се доставят в големите хранителни магазини с данни за производител, партиден номер и срок на годност, обезпечаващи тяхната проследимост.
Чл. 3 ал. 3 При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.
Очевидно е, че с наредбата се налага административна тежест на стопанските субекти, като евентуалният положителен ефект за нас е единствено улесняване работата на администрацията за сметка на бизнеса.
Чл. 4. ал. 2 Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон.
Уважаеми господа,
Предвид всички гореизложени аргументи, считаме, че наредбата не следва да бъде приемана, тъй като декларираните цели, които се преследват с нея не могат да бъдат постигнати с така разписаните разпоредби, тяхното постигане и в момента е обезпечено чрез разпоредби на други закони и подзаконови нормативни актове и контролът за спазването им е единствено въпрос на ефективна работа от страна на компетентните органи.
С уважение,