становище по новия чл. 172а, ал. 3 от НК

Уважаеми госпожи и господа,

Изхождайки от юридическата аксиома, че всяка разпоредба на даден нормативен акт следва да е ясна, точна и недвусмислена, именно с цел трайното уреждане на обществените отношения, считам, че в предложената редакция на чл. 172а, ал. 3 от НК алтернативно определените количествени критерии „паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля десет хиляди лева“ или „обектите надхвърлят петдесет броя“ не кореспондират помежду си.

Считам, че една от основните функции на този законодателен подход, при който описанието на общественоопасния резултат се разкрива чрез алтернативно поставени критерии, е именно те да разкриват съпоставимост и съизмеримост помежду си, а в случая такава не се наблюдава.

Освен това – по този начин се отваря ниша за твърде много произволни тълкувания, респ. с тези формулировки в хода на производството използването на специални знания става императивно начало, в противен случай за да прецени следователят степента на довършеност на престъплението,  от него се изисква твърде профилирана експертна оценка в областта на интелектуалната собственост.

В конкретика и с примери – ако вземем музикалните произведения като обект на авторско право: от една страна имаме един краткосвирещ албум, който съставлява 3 – 4 песни, чиято парична равностойност надхвърля десет хиляди лева, предвид хипотетично висока и всепризната стойност, от друга страна имаме флаш памет с 100 песни в mp3 формат, които поради хипотетично ниското естество на творческа дейност се оценяват на по-малко от 10 хил. лв.

Т.е. излиза, че горните примери поотделно са годни да предизвикат общественоопасни последици, но сравнени един с друг не разкриват никаква съизмеримост, каквато би следвало да има при подобен законодателен подход.

Други въпроси, които изникват – за наличието на така предложеното инкриминирано деяние трябва ли да се обследва пазарната цена на самия материален носител, кое е водещо: паричната равностойност на самия обект или напротив – паричното измерение на материалния носител, върху който е закрепен обектът, защото както е известно повечето обекти на авторскоправна закрила следва да са изразени по някакъв начин (арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП) – на диск, на видеокасета, на dvd, на нотен лист, на платно, книга и т.н.

В такъв случай пак идва казусът – някой без необходимото съгласие държи една рядка плоча, първа преса, немско издание – на стойност над 10 хил., а друг деец пък държи 60 диска (при наличие на останалите нужни елементи на деянието), но на стойност 50 лв. всеки, умножена сумата съставлява 3 хил. лв., което отново разкрива пълна липса на пропорционалност и корелация между така заложените алтернативни критерии.

В заключение – считам, че така формулираният състав на престъплението не спомага ясно да се регулират този тип отношения и е спорно дали с конкретния проект, респ. с конкретната цел (поне с така визираните елементи в състава) да бъде санкционирано дадено нарушение по наказателен ред, се налага по-голяма защита, или напротив – отварят се много неизвестни по отношение наличието на съставомерност заради неясните критерии, поставени в новата ал. 3 на чл. 172а от НК.

Независимо от горното – приемете моята искрена признателност и благодарност за опита да регулирате деяния, чрез осъществяването на които се противодейства на творческата дейност. Всеобщо известно е, че творците трябва да са свободни освен да се изразяват, да могат и да обективират в годна форма „изразеното“, което в днешната монополна риалити и консуматорска действителност е почти невъзможно. Но разбира се, когато се „доредят“ да обективират изразеното, законодателят следва безспорно да противодейства на безмерните опити на някой опортюнисто-печалбар да го изпиратства.