* Задължителни полета
Много се забавихте с промените на наредбата. Ставките не са променяни от 2004 година, като са изминали 19 години, без да сте отчели инфлацията. Но по добре късно, отколкото никога.
Моля, чл. 18 да се прецизира ... "С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт в населеното място на командировката и други разходи. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката и обратно превишават 30 на сто от размера на дневните пари, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представенразходооправдателен документ.
Да се добави ....след дневните пари за съответния ден... В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката и обратно превишават 30 на сто от размера на дневните пари, определени за 1 ден или съответния ден. Тъй като може да се тълкува кумулативно-например ако командировката ти е за 2 или 3 дни, да се събере цялата сума дневни-за двата дни и след това да се изчислява 30 % от цялата сума...
След дневните пари да се прецизира за кой ден става въпрос...Денят на идване, връщане и т.н. Има ведомства, които намаляват дневните-поради факта, че след срещата има осигурен обяд. Например, тръгваш си съответния ден, имаш осигурен обяд и ведомството ти осигърява 65 % от дневните поради осигурения обяд. Командировката ти е 2 дни. Предходния ден са ти осигурили 100 % за ден 1(първи), ден 2-65 %-заради осигурен обяд. За кой от двата дни е валидно правилото за транспорт? Как се изчисляват 30 % от дневните-кой ден се взима, 1-ви или 2-ри...Защо когато има кетъринг, ти не присъстваш, ти се орязват дневните? Защо когато имаш полет в 15.00 следобед, и макар да имаш осигурен обяд от 13.00 часа, отново са ти орязани дневните. Ти, няма как да бъдеш на обяда, тъй като 2 часа преди това(в 13.00) часа вече трябва да си на летището? Моля, прецизирайте-текстовете и компонентите на чл. 18 (3)....
Предлагам да се уточни по следния начин:
„Чл. 18. (1) С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт в населеното място на командировката и други разходи. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката и/ИЛИ обратно превишават 30 на сто от размера на дневните пари ЗА ДЕНЯ НА СЪОТВЕТНОТО ПЪТУВАНЕ, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представен разходооправдателен документ.
Мотиви: По този начин първо ще се спрат различни тълкувания от различни ведомства и предприятия, какво се приема за база за изчисляване на 30% от дневните – дали дневните за съответния ден, дали дневните за дните за пътуване до и обратно от летището, дали и се включват и дните в командировка между двете пътувания. Няма логика, ако един служител е командирова за два дни и за тези два дни разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката и обратно превишават 30 на сто размера на дневните му пари, тези разходи да не са му за сметка на дневните му а за сметка на работодателя, но ако същия служител има същите разходи за транспорт от летището до населеното място на командировката и обратно, но ако остава повече дни – да кажем три дни и вече за тези три дни тези разходи не превишават 30 на сто размера на дневните му пари за трите дни, той да трябва сам да покрива разходите си за транспорт (за сметка на дневните си)
(2) Средствата за вътрешен междуградски транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка
И в досегашния текст в наредбата не става ясно какво значи термина „се определят“ – означава ли, че в заповедта за командировка се определя „техния точен размер“ и как точно да бъде определен, ако предварително не може да бъде уточнен точния им размер – не навсякъде има точна информация за техния размер. Например командирования планира да ползва автобус от летището до мястото на командировката, но самолета закъснява и вече единствено може да се ползва влак – какво да направи ако в заповедта за командировка пише автобус и ако разходите са по-големи от първоначални определени?! Моля да уточните тази алинея 2. Например: „(2) Средствата за вътрешен междуградски транспорт се изплащат срещу представен разходооправдателен документ на база определения в заповедта за командировка маршрут и допустимите за ползване превозни средства“
(3) Относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва:
1. за хранене, включително:
а) обяд - 35 на сто;
б) вечеря - 35 на сто;
2. други разходи - 30 на сто.
Не виждам да остава в проекта за промяна и считам за удачно неговото отпадане, но предлагам като нова алинея 3 или на друго определено от Вас място да се уточни, че дневните пари не се намаляват при поемане само на част от разходите от приемащата държава или организация.
Крайно време бе да се актуализира приложение 2 от наредбата. Недопустимо е да няма актуализация почти 20 години. Добре би било да се предвиди в наредбата и периодично актуализиране, напр. на 2 години, за да не се случи същата ситуация и следваща актуализация да има чак 2040 г. Подобен подход има на доста места, вкл. и за европейските институции.
По изменението на чл. 18 – в ал. 2 се предвижда „Средствата за вътрешен междуградски транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка." Как ще се определи сумата предварително, ако няма сигурност колко точно ще струва?
Наредбата има нужда и от още изменения. Напр. друга остаряла разпоредба е по чл. 22. Няма логика, поради която да се намаляват с 25% дневните пари, които покриват храна, вътрешен транспорт и други разходи. Едва ли нуждите на командирования намаляват след 30-тия ден. Тази разпоредба трябва да се махне. Още повече, че практиката показва, че при наем за по-дълъг период няма предвидена закуска, каквато следва да се осигури като част от квартирните пари съгласно чл. 25.
Друга странна разпоредба е в чл. 28, ал. 3. Ако на командированият му се наложи да постъпи в болница (нещо, което не става по желание на командирования), не само му се намалят дневните, ами му се и спират квартирните, като на практика това означава, че той ще трябва да покрие от собствения си джоб след това тези разходи, защото едва ли ще е в състояние да напусне квартирата си/хотела, докато е в болница.
В Приложение № 1 към чл. 11, ал. 2 и чл. 16 да бъде направено изменение, като в раздел І и раздел ІІ към списъкът на лицата, за които не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1 и на които се изплащат квартирни пари по фактически размери, се допълнят съответно председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
В Раздел І, т. 5 (доп. - ДВ, бр. 80 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.; доп., бр. 2 от 2006 г.) от Приложение № 1 към чл. 11, ал. 2 и чл. 16 са посочени Председателите на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминация, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и на Съвета за електронни медии. В т. 3 (доп. - ДВ, бр. 80 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г.; доп., бр. 2 от 2006 г.) на раздел ІІ от същото приложение са посочени заместник-председателите и членовете на комисиите. Текстът на точка 5, раздел І и точка 3, раздел ІІ от Приложение № 1 не са актуализирани от 2006 г. През 2016 г. е допълнена и т. 6 от раздел ІІ, в която са включени председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ и началникът на Националната служба за охрана, директорите на главните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Бихме искали да изразим подкрепата си за инициирането на дългоочакваните изменения в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., като в допълнение бихме искали да предложим следното:
С оглед динамиката и процесите в търговския и гражданския оборот и най-вече липсата на законово изискване за наличие на печат от предприятията, следва да се осъвремени изискването в командировъчната заповед освен подпис на лицето, издаващо заповедта да не е задължително необходимо поставянето на печат. Това би било в синхрон и с изискването за намаляване на административната тежест върху предприятията.
Предложението включва разширяване на обхвата на лицата, които могат да осъществяват формалната дейност по издаване на командировъчна заповед.
В текущата редакция обхвата на лицата, които формално могат да реализират правото на работодателя да командирова работници или служители на предприятието, е ограничен само до определени „длъжностни лица“. По смисъла на пара.1 от ДР на КТ, който систематично следва да намери приложение при тълкуването на значението на термина в Наредбата, „длъжностно лице“ е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието. Така от кръга на лицата, които могат да реализират правото на работодателя да командирова работници и служители на предприятието са изключени всички лица, които по същество не са в трудовоправни отношения с работодателя, а осъществяват дейност за предприятието по силата на друг вид правоотношения (граждански договори, договор за управление и контрол, договор за поръчка и т.н. облигационни правоотношения).
Доколкото командироването на служител е в прерогативите на работодателя в определено предприятие и доколкото той може да се разпорежда свободно със своите права, включително като упълномощава трети лица с тях, няма основание правото да командирова да бъде изключено от този обхват и работодателя да не може да упълномощи лице, което не е „длъжностно лице“ в предприятието.
Уточнението е свързано с факта, че при текущата формулировка дори при възможност само малка част от пътуването да се осъществи безплатно, а за останалата част да е необходимо заплащане, формално погледнато отпада възможността за предоставяне на каквато и да е сума за пътни пари. Уточнението дава възможност при наличие на безплатна форма на пътуване комбинирана с платена такава, да бъдат предоставени пътни пари само за частта от пътуването, която следва да бъде заплатена.
Предлагаме отпадане на изискването разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката да превишават 30 на сто от размера на дневните пари, за да бъдат поети от ведомството или предприятието срещу представен разходооправдателен документ. Считаме, че транспортът от летището до мястото на командировка не следва да се приема за вътрешен транспорт, доколкото в реалността летищата в повечето случаи се намират на значително отстояние от съответно населено място, а често икономически обосновано е ползването на полети и/или летища в различно населено място и съответен допълнителен транспорт до мястото на командировка. В този смисъл по същество се получава покриване на разходи за транспорт до мястото на командировка в предвидените дневни пари, които би следвало да покриват само вътрешен транспорт (транспорт в рамките на населеното място). Също така значително ще се намали тежестта по администриране отчитането на тези разходи, доколкото няма да има необходимост от допълнителни критерии, а отчитането би се случвало само по разходооправдателни документи.
Алтернативно, ако не бъде възприет подхода на премахване на критерия за надвишаване на 30% от дневните разходи, за да бъдат признати разходите за предприятието, то считаме, че е задължително да се конкретизира базата за изчисление на посочения % - от сбора на дневните пари за всички командировъчни дни или % от полагаемите дневни пари за съответния ден. Считаме, че в този случай икономически обосновано и балансирано би било да се вземат за база дневните пари за съответния ден.
В допълнение, бихме искали да отбележим, че следва да се уточни, при така предложената редакция на чл.18, запазва ли се съществуващата ал.3 или с предложения текст тя се отменя.
Аналогично – в чл. 23 следва да отпадне намалението на дневните пари след 45-тия ден на специализацията.