Предложение за изменение на § 1 от законопроекта и добавяне на нова точка в чл. 56 от ЗОВСРБ

Предлагам разпоредбата на чл. 56, т. 4 от ЗОВСРБ да остане в сегашния си вид:

„4. участие в многонационални военни формирования и в операции и мисии извън територията на страната;“,

а чрез промяна на § 1 на законопроекта да се добави нова т. 6 в чл. 56 от ЗОВСРБ със следния текст:

„6. участие в други международни инициативи на или извън територията на страната;“

и останалите точки след това да се преномерират.

Мотиви: Основният текст в чл. 56 от ЗОВСРБ е

„Чл. 56. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:“,

а „мирно време“ според т. 1а. от ДР на ЗОВСРБ е времето, през което в страната не е обявено „положение на война“ или „военно положение“, т.е. изключват се всякакви военни дейности на територията на страната. Основният смисъл на сегашния вид на разпоредбата на чл. 56, т. 4 е, че изрично става въпрос за дейности „извън територията на страната“, а е ясно, че понятията „операции и мисии“ (особено „операции“) могат да имат и смисъл на военни действия.

Затова, за да няма неяснота и двусмисленост, предлагам да се поставят тези две различни хипотези в отделни точки (т. 4 и новата т. 6) на чл. 56.

В подкрепа на това предложение е и факта, че както е видно от § 8, т. 2 на законопроекта, в новата предложена редакция на чл. 134, ал. 3 е използван точно този подход на разделяне на хипотезите на „операции и мисии“ и „други международни инициативи“ в различни точки на алинеята.

В резултат на гореизложеното предлагам § 1 от законопроекта да придобие следния вид:

„§ 1. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:

1. създава се нова т. 6:

„6. участие в други международни инициативи на или извън територията на страната;“

2. досегашните т. 6-9 стават съответно т. 7-10.“

Предложения за уеднаквяване на словосъчетания в разпоредбите на ЗОВСРБ и за нова легална дефиниция

В ЗОВСРБ често се среща изразът „операции и мисии“, но са налице и изразите „мисии и операции“ и „операции или мисии“, както и изразите „мисия и операция“, „операция или мисия“ и „операцията или мисията“.

От граматическа и логическа гледна точка, между тези две думи е по-правилно да се използва съюзът „или“ вместо съюза „и“.

Затова, с цел уеднаквяване и прецизиране на разпоредбите на ЗОВСРБ, предлагам в законопроекта да се добави нов параграф със следния текст:

„В текстовете на закона изразите „операции и мисии“ и „мисии и операции“ се заменят с „операции или мисии“, а изразът „мисия и операция“ се заменя с „операция или мисия“.“

Ако се приеме горното предложение за уеднаквяване и прецизиране на тези словосъчетания в разпоредбите на ЗОВСРБ, предлагам да се добави и легална дефиниция на понятията „операция или мисия“ в & 1, т. 35 от ДР на ЗОВСРБ, в следния вид:

"35. „Операция или мисия" е военна операция, операция по стабилизиране и възстановяване или гражданска мисия, провеждана от международна правителствена организация или от Европейския съюз, на които Република България е член, или въз основа на международен договор, по който Република България е страна.“

Тази легална дефиниция е аналогична с легалната дефиниция за „Операция или мисия" в Наредбата за условията и реда за участие на граждански специалисти от Република България в операции и мисии на международни организации за управление на кризи извън територията на Република България, с което се постига уеднаквяване на легалните дефиниции в нормативния акт и подзаконовата му нормативна уредба.

Относно опцията за едногодишните командировки

Преглагам:

Промяната, относно възможността за назначаване в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции или мисии на територията на страната да придобие следния вид:

„Чл. 76б. (1) За участие в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции или мисии на територията на страната, извън случаите по чл. 109, чл. 111 и чл. 122, министърът на отбраната назначава българските военнослужещи за срок не по-дълъг от 1 година, след предварително писмено съгласие на военнослужещия.

Аргументи:

     Само с хора които наистина са мотивирани и желаещи да я вършат тази работа, може да се постигнат някакви резултати и качество. Как ще бъдат мотивирани –  материално ли, с обещания( които да не останат само думи) за кариерен ръст ли, с нещо друго ли, но хората не трябва да се изпращат против волята им.

   Практиката от живия казармен живот , показва че с човек който не иска да върши една работа, е изключително трудно да се постигне нещо. А ако е послужил и поотракал, става почти невъзможно. Злоупотреба с болнични, размотаване и питане на уточняващи въпроси и искане на допълнителни указания за щяло и нещяло, шарене на жалби, сигнали и предложения за каквото се сети до когото се сети, и при всеки удобен случай отговор „Заповедта надхвърля моите възможности“. И това все още е „индивидуалната програма“. Когато са преобладаваща част от колектив или направо целия, вече е неспасяемо.  

   Това е по практическата страна за изпълнението на задачите.  Относно духа и морала на хората, ако сега командированите ги удължат без тяхно съгласие (и тук изниква въпроса- предвиденият едногодишен срок от кога започва да тече? От първата дата на текущата командировка или от датата на предвидените промени?), как те да са сигурни, че до края на новия срок, няма да има ново увеличение? И престоят им на Ново село да се превърне в нашенски вариант на „Параграф 22“ с постоянно променящи се условия и също толкова абсурдни ситуации.

   Как ще се отрази на хората по местата за постоянно дислоциране от които ще се командироват хората, и то преди още да са заминали? Какви хватки ще се ползват за да се избегне нежелано изпращане, как ще се използва за заплахи и натиск към неудобни подчинени, какви практики ще се развихрят е лесно да се досети човек. На който му се е налагало да събира наряден списък за коледно-новогодишни празници, знае за какво „надбягване с плъхове“ става дума, а тук нещата ще са много по-сериозни ако започне да се изпращат хора против волята им.

   Въобще не изключвам и вероятността, ако човек трябва да избира дали да иде на Ново село за година принудително(с вероятността да го удължават за неизвестно колко още) да вземе решение да се уволни. В по-мек вариант- преди фактическото командироване да отиде на изпит станаг по английски с ясната цел да не вземе нищо, да занули евентуално притежавания и да изпадне в състояние на „изкуствена засада“ спрямо евентуалната длъжност , за която има такова изискване. В резултат ще има само задълбочаващи се проблеми, вместо да се намери решение на нов.

Именно , с цел да се избегне задълбоаване на без друго съществуващите проблеми, предлагам вакантните месат в ББГ да се заемат само от хора мотивирани и желаещи да го направят.