Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга

Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга (Проекта) е разработен от Комисия за регулиране на съобщенията (КРС/ Комисията) във връзка с изпълнение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС),  (изм. и доп. ДВ. бр. 20 от 09.03.2021 г.).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗЕС, начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга се посочва в методика, разработена от КРС и приета от Министерския съвет.

Проектът е приет с Решение №  320 от 29.09.2022 г.  на Комисията. Резултатите от проведеното от КРС общественото обсъждане, включително мотивите  по неприетите бележки, са налични на страницата на Комисията в интернет на адрес:

 https://www.crc.bg/bg/statii/2333/s-reshenie-320-ot-29-09-2022-g-komisiq-za-regulirane-na-saobshteniqta-prie-rezultatite-ot-provedeno-obshtestveno-obsajdane-na-proekt-na-postanovlenie-za-priemane-na-metodika-za-opredelqne-na-cenite-i-cenovite-paketi-na-universalnata-usluga-po-chl-195-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq

Настоящата процедура на обществено обсъждане се провежда на основание разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЕС.

В проекта са отчетени нормативните изменения по отношение обхвата на универсалната услуга. Съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗЕС, в обхвата на универсалната услуга са включени две услуги – предоставяне на услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение към обществена електронна съобщителна мрежа, независимо от използваната технология и осигуряване на подходящ широколентов достъп до интернет в определено местоположение. Включването на достъп до интернет е нововъведение в нормативната уредба, като от услугите от обхвата на универсалната услуга са изключени осигуряване на обществени телефонни апарати и/или други точки за обществен достъп до гласови телефонни услуги с определено качество, осигуряване на телефонен указател и на телефонни справочни услуги.

 

Проектът регламентира общи принципи за начина на определяне и изменение на цените и ценовите пакети, както и конкретни правила за определяне на достъпни цени на ценови пакети на универсална услуга за хора с увреждания, хора със специални нужди и хора с ниски доходи.

 

В проекта е отчетен резултатът от оценка на практическото приложение на действащата Методика за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга, приета с Постановление № 254 от 23 октомври 2008 г. на Министерския съвет (Обн. ДВ. бр.94 от 31 октомври 2008 г.), при която е установено, че показателят „Х – ценови коригиращ индекс“, участващ във формулата за изчисляване на изменението на действащите цени, съгласно чл. 6 в действащата Методика, и който се определя от КРС в диапазона (-3,5 на сто) до (+3.5 на сто) в досегашната практика е бил със стойност „0“. Поради тази причина в настоящия проект на Методика е направена промяна на формулата, така че да се прилага за изчисляване на предлаганите нови цени на услугите и ценовите пакети от обхвата на универсалната услуга без прилагане на ценови коригиращ индекс, само при отчитане на хармонизиран индекс на потребителските цени, изчислен по данни на Националния статистически институт (НСИ), както следва:

                                    Pt = Pt-1*(1+Δ ХИПЦt), където:

                                    Pt – предлагана нова цена;

                                                                                    Pt-1 – действащата цена към момента на внесеното предложение за промяна на цените;

                                                                                    Δ ХИПЦt (HCPIt) е хармонизиран индекс на потребителските цени, изчислен по данни на НСИ за общи индекси на потребителските цени по месеци. За база на изчисленията се приема месечният индекс на инфлацията, относим към месеца, в който цените влязат в сила, а натрупването на инфлацията се извършва до месеца, преди внасяне на предложение за изменение на цените.

 

Очакваните резултати от прилагането на Методиката чл. 195, ал. 1 от ЗЕС са привеждане в съответствие на подзаконовата нормативна уредба с последните изменения и допълнения в ЗЕС, които въвеждат изменения както в обхвата на универсалната услуга, така и в правилата за налагане на задължения във връзка с универсалната услуга. 

Приемането на Методиката ще осигури практическото прилагане на ценовата регулация по отношение на предоставяне на универсалната услуга, включително  по отношение на определяне на достъпни цени за хора със специални социални нужди и хора с ниски доходи.

Проектът  отчита  промените в пазарната среда за развитие на универсалната услуга в резултат на технологичното развитие, като цели да гарантира достъпност на цената на универсалната услуга или на част от нея, независимо дали задължението за предоставянето ѝ е възложено на едно или повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с оглед осигуряване на предлагането ѝ на територията на цялата страна.

Проектът не противоречи на правото на Европейския съюз.

Прилагането на Методиката не изисква допълнителни финансови средства.

 

Лице за контакт:
Латинка Разпопова
Главен експерт
Дирекция „Съобщения“
Министерство на транспорта
Тел.:02/ 9409 273
lgrazpopova@mtitc.government.bg
 

 


Дата на откриване: 23.11.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Наука и технологии
Дата на приключване: 23.12.2022 г.
Коментари
Добави коментар
 
26 ноември 2022 г. 16:25:51 ч.
ilia0000

За определяне на конкретен размер на разумната норма на печалба като процент от възвращаемостта на в

От определението в § 1, т. 1 от ДР за разумната норма на печалба се разбира, че е възможно две или повече предприятия да си разпределят универсалната услуга.

Конкретното определяне според § 1, т. 1 от ДР на разумната норма на печалба (РНП), която не трябва да надвишава възвращаемостта на вложения капитал (ВВК), е свързано с предпоставки за субективизъм и неопределеност. Ако възвращаемостта е например 10 %, колко да е РНП – 1%, 5% или 10%?

Затова трябва да се определи в Методиката конкретен размер на РНП като процент от ВВК, примерно 50% от ВВК. По този начин, в случай че има две или повече предприятия, които предоставят отделни части от универсалната услуга, те ще се третират при еднакви условия.

Ако едното предприятие има ВВК 10%, неговата РНП ще е 5%, ако второто предприятие има ВВК 20%, неговата РНП ще е 10%, ако третото предприятие има ВВК 15%, неговата РНП ще е 7,5%. По този начин ще се постигне максимална справедливост към тези предприятия.

 

29 ноември 2022 г. 11:18:39 ч.
akmail

Възражения и предложения – част 1

Възразявам срещу формулировката на чл. 7 от методиката.

Мотиви:

1) Методиката не отговаря напълно на изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗЕС, тъй като в нея не е посочен начин за определяне на цените на услуги, които не са предлагани до момента от съответното предприятие. 

Посочената в ал. 1 на чл. 7 от методиката формула е приложима само за определяне на нови (актуализирани) цени на услуги, които вече се предлагат от предприятието, тъй като основен параметър в нея е действащата цена на същата услуга към момента на внасяне на предложението за промяна на цените (Pt-1)

2) В мотивите към проекта на ПМС за приемане на методиката изрично е отбелязано, че включването на достъп до интернет към обхвата на универсалната услуга е „нововъведение в нормативната уредба“, което означава, че цената на тази услуга до момента не е била определяна съгласно методиката по чл. 195, ал. 1 от ЗЕС. За този и за други потенциални случаи на добавяне на нови услуги към обхвата на универсалната услуга е необходимо в методиката по чл. 195, ал. 1 от ЗЕС да се предвиди специален начин за определяне на цените на тези услуги за първи път.

Предложение: В методиката да се предвиди отделен начин (формула) за определяне на цените на услуги, които не са имали действаща цена до момента, защото не са били предлагани от съответното предприятие, или са включени допълнително в обхвата на универсалната услуга.

 

 

30 ноември 2022 г. 15:59:27 ч.
akmail

Възражения и предложения – част 2

Възразявам срещу начина, по който в методиката е посочено кои лица се смятат за хора със специални социални нужди.  

Мотиви:

1) В методиката определението за хора със специални социални нужди се съдържа в ал. 2 на чл. 12, вместо да бъде посочено в допълнителната разпоредба, както е сторено с определението за „хора с ниски доходи” и както е правилно да бъде. Така излиза, че това определение трябва да се прилага ограничено само по отношение на ценовите пакети по чл. 12, ал. 1, но не и по отношение на цените на тарифните планове по ал. 2 на чл. 9.

2) Липсата на еднозначно определение за хора със специални социални нужди и посочването кои хора се смятат за такива само по отношение на ценовите пакети по чл. 12, ал. 1, дава основания да се смята, че специалните тарифни планове по ал. 2 на чл. 9 могат да се предлагат и на хора със специални социални нужди, различни от посочените в ал. 2 на чл. 12. Например хора с намален слух или зрение, на които е определена трайна загуба на работоспособност под 50 на сто.  

3) В ал. 2 на чл. 12 се говори за хора с „намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто”. Следва да се има предвид, че медицинска експертиза на намалените възможности за социална адаптация е извършвана по реда на наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99 от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.) и то само на деца до 16-годишна възраст. Но тази наредба е отменена с ПМС № 87 от 05.05.2010 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.) и оттогава насам такива експертизи вече не се правят. Съответно понятието „намалена възможност за социална адаптация” е заменено с понятието „вид и степен на увреждане”, както е видно от съдържанието на следващите наредби за медицинската експертиза.

4) В ал. 2 на чл. 12 се говори и за хора, настанени в ”социални или здравни заведения”. По всяка вероятност за такива заведения се смятат различните видове специализирани институции за осигуряване на специфични грижи и социални услуги. Следва да се има предвид, че с влезлият в сила от 01.07.2020 г. Закон за социалните услуги бяха въведени нова терминология, забрана за създаване на нови и срокове за закриване на съществуващите специализирани институции. По тази причина употребата на думите „социални и здравни заведения” в методиката е лишено от смисъл и вместо това трябва да се използва актуална терминология.

5) С оглед на това, че специализираните институции (социални или здравни заведения) за осигуряване на социални грижи вече са или предстои да бъдат закрити, отпада необходимостта да се изготвя списък с тях, както и този списък да се актуализира. С което отпада необходимостта от ал. 3 в чл. 12.

Предложение:

1) Алинея 2 и 3 на чл. 12 да се заличат.

2) В допълнителната разпоредба да се добави определение за хора със специални нужди, както следва:

хх. „Хора със специални социални нужди” са лицата, за които органите на медицинската експертиза са установили степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, както и лицата, които са настанени в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа.

 

30 ноември 2022 г. 16:33:09 ч.
akmail

Възражения и предложения – част 3

Възразявам срещу определянето на различни цени на тарифни планове за самостоятелна услуга или ценови пакети за хора със специални социални нужди в зависимост от степента на загуба на работоспособност.

Мотиви:

От формулировката на чл. 9, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от методиката се разбира, че задължените предприятия трябва да определят различни цени на тарифните планове и ценовите пакети за хората със специални социални нужди в зависимост от степента на загуба на работоспособност (ЗР). Например един тарифен план/ценови пакет за хора с 50 на сто ЗР, друг за хората със ЗР от 51 до 70 на сто, трети за хората със ЗР от 71 до 90 на сто и четвърти за хората с над 90 на сто ЗР. Това поражда проблеми в няколко направления:

1) В методиката няма посочени критерии, съобразно които задължените предприятия да диференцират цените на специалните тарифни планове и ценови пакети според степента на увреждане на здравето на клиента. А това означава, че изцяло от волята на всяко отделно предприятие ще зависи как ще се прилагат на практика тези разпоредби на методиката.

2) Различното третиране на хората със специални социални нужди в зависимост от степента на загуба на работоспособност може да се разглежда като форма на непряка дискриминация (по-малко благоприятно третиране) на основата на признак „увреждане” съгласно чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. И по този начин задължените предприятия, които предлагат диференцирани цени, основани на този признак, да се окажат изложени на риска да понесат репутационни щети и евентуални наказания от Комисията за защита от дискриминация.

3) Не е ясно как ще се определят цените за хората, които не са освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК, т. е. изобщо нямат определен процент трайно загубена работоспособност, или имат загубена работоспособност под 50 на сто, но въпреки това се смятат за хора със специални социални нужди (например ако са настанени в здравни или социални заведения, както е посочено в ал. 2 на чл. 12 от методиката).

Следва да се отбележи и това, че в ЗЕС липсва изискване достъпните цени за хората със специални социални нужди да се определят на база степен на загуба на работоспособност. Още повече, че в ЗЕС липсва определение за „хора със специални социални нужди” и въвеждането с методиката на стеснително тълкуване на това понятие чрез изключване от неговия обхват на хора с малък процент или без загубена работоспособност, но въпреки това имащи специални социални нужди, може да се разглежда като неспазване на целта на закона, съответно може да послужи като основание за оспорване на методиката по т. 4 и/или 5 на чл. 146 от АПК. 

Предложение:

В ал. 2 на чл. 9 и в ал. 1 на чл. 12 думите „в зависимост от степента на загуба на работоспособност” да се заличат.