Обществени консултации

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

С Постановление № 122 на Министерския съвет от 2018 г. (обн., ДВ, бр. 56 от 2018 г.) за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България са въведени минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Националните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте научни области и съответстващите им направления с цел постигане на обвързаност между научните постижения на кандидатите и възможностите за академичното им израстване.

През годините се откроиха някои съществени различия по отношение на изискваните минимални показатели дори в сходни области на висше образование и професионални направления, както и известно напрежение между учените от висшите училища и научните организации поради еднаквите изисквания към тях, без да се отчитат разликите в характера на основните им дейности. Във връзка с това, по предложение на представители на академичната общност, са изготвени изменения, чиято цел е да се актуализира и хармонизира подходът при отчитане на показателите, като едновременно с това се отчитат спецификите както на отделните професионални направления, така и на висшите училища и научните организации. С прилагането на актуализираните минимални национални изисквания се цели и постигане на високо качество на научната продукция и нейната значимост в институционален и национален план.

Във връзка с голямото значение и изразения интерес на академичната общност към проекта за изменение и допълнение на нормативния акт, за което свидетелстват получените многобройни коментари и бележки, както и разнопосочните мнения по предложените показатели, Министерството на образованието и науката организира и проведе поредица от работни срещи с представители на академичната общност от всички професионални направления от всяка от областите на висше образование с цел детайлно обсъждане и прецизиране на промените. Настоящите изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България са коригиран вариант на първоначалните и са резултат от обобщеното мнение и постигнато съгласие от всички участвали в обсъждането представители на отделните професионални направления.


Дата на откриване: 29.7.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 30.9.2022 г.
Коментари
Добави коментар
 
01 август 2022 г. 19:44:52 ч.
philipp

Има както положителни, така и отрицателни промени

Ще говоря основно за направление 1.3. Проблемите в сегашния вариант са три:



1. Връща се една изключително порочна практика, с която съществуващите критерии се бяха преборили - статиите с множество съавтори, много от които нямат никакъв принос към научното изследване, но присъстват в списъка чисто механично. В досегашните критерии имаше справедлив принцип точките от статия да се делят на броя на авторите. Смятам премахването на това за силен негатив, защото отново ще възвърне порочните практики конкретно за това научно направление - например един докторант пише статия и членовете на цяла катедра му се изрежат като съавтори, като някои от тях дори не са чели статията. Съзнавам, че не за всички направления това делене на точките на броя на авторите може да се приложи и съответно стремежът за унифициране на критериите е довел до това тези правила да отпаднат за 1.3., но смятам убедено, че ползите от уравняването на въпросните критериите в случая въобще не си заслужава. При педагогическите науки не е масова практика научните изследвания да се правят в големи колективи и съответно деленето на точките на статия на броя на авторите ѝ според мен е редно да остане.



2. Този коефициент “К“ е нещо, което не е редно всяка година да се мени както си иска. Когато човек постъпи на работа в университет, той трябва да има дългосрочна визия за своето развитие. Смятам за правилно тези коефициенти да изчезнат и точките за цитирания да се разпишат директно в таблиците по направления.



3. Нямам представа тазгодишния „коефициент К“ колко е (къде въобще се публикуват официално тези неща?), но ми се струва, че за направление 1.3 вероятно ще е нещо гравитиращо към 1.0 т. предвид това, че за други статии се дават 0,5 т. Ако се окажа прав, това ще означава, че реално броя точки от цитати (минимум 9 т. за ВУ по новите критерии) реално ще са се удвоили спрямо това, което е факт по съществуващите критерии. Подобно удвояване би било много рязък скок на летвата за съществуващите кадри и би отложило значително количество планирани конкурси в тъй или иначе изпитващата остър недостиг на кадри научна област. Тук гадая, защото параметър К не е ясен.



Не мога да не похваля и някои добри неща като цяло. Това, че се позволява гъвкавост (преливане на точки от една точка в друга) и че започват например за доцент да се признават точки от учебници за училищната мрежа (основна дейност за някои хора) и университетски учебници, е повече от справедливо - тези точки досега се признаваха само при кандидатстване за професор и не беше честно. Напълно подкрепям и промяната спрямо предишния план, с която все пак статиите от националния референтен списък спират да имат максимален лимит на точките - това не беше честно спрямо съществуващите кадри и е правилно, че отпадна. Приемам и оставането на реформата за статии, които не са включени в никакви бази от данни, да имат лимит на броя точки - може би наистина е време да се спре с безсмислените „вътрешни“ конференции, от които не остава следа никъде.



Като цяло оценката ми е, че новите правила въвеждат положителни промени, но трябва да се помисли за повече приемственост със съществуващото положение (*), да бъдат много по-ясни и предвидими за бъдещи кадри и да не се премахват на всяка цена в името на „едно и също за всеки“ някои всъщност добри практики.



(*) Не смятам за редно в НАЦИД да не могат да се записват книги, които са издавани преди 1990 г. поради причината, че тогава в България не се е записвал ISBN на печатните издания. Вярно е, че за повечето хора няма значение, защото са засегнати основно пенсионери, но все пак... Това беше отклонение, което няма пряка връзка с този проект.

02 август 2022 г. 09:42:36 ч.
Прогресор

Отлична работа!

Относно област 5 - Технически науки.



Не подозирах, че Вашата цел е хабилитацията да става все по-лесно начинание. Затова, предишния път дадох съвети за нейното затрудняване, но сега ще се коригирам. Видно е, че в новия проект отново няма делене на броя на авторите, за сметка на това ще се броят публикации извън WoS/Scopus и др. Взех да си смятам точките за доцент, с лекота минах 400 и спрях (даже не включих цитатите). За информация: по сегашните критерии аз не мога да се хабилитирам. Сърдечно Ви благодаря за планираните промени, дано ги изпълните!



Все пак, ще си позволя да дам няколко съвета в духа на предлаганите промени:



1. Започнете да броите и рецензии за дипломни работи (щом ръководството на дипломни работи се брои, е някак си честно да го направите).



2. Непременно бройте постери и презентации при изнасяне на доклади, те отнемат време и са еманация на научното творчество.



3. Махнете ограничението в група В за не повече от 40 т., стои някак дискриминационно.



Тъй като ми се струва, че с планираните промени ще се става по-трудно доктор, отколкото доцент, то обмислете облекчаване и на докторантурите.

02 август 2022 г. 19:18:55 ч.
Л. Евлогиева

Нужно е уточнение при монографиите

Широко известен след академичните среди е фактът, че монографиите в областта на хуманитарните и социалните науки в повечето случаи всъщност не са с оригинални текстове, а представляват компилация от предишни, вече публикувани студии и статии. Ето защо е наложително при този показател да се учотчни, че точките се дават само при условие, че минимум 70% (например) от текста на монографията НЕ Е ВЕЧЕ ПУБЛИКУВАН под формата на студии или статии в научни списания и/или сборници Ако това не се въведе, това би означавало, че за едни и същи изследователски резултати, представени обаче в различни публикационни форми, ще се присъждат точки два пъти, което е недопустимо и несправедливо. 

08 август 2022 г. 12:40:18 ч.
Проф. Мария Вараджакова

Приветствам новите изисквания, но имам две забележки и предложения

Уважаеми колеги от МОН,

 

приветствам новите изисквания.

Крайно време е да се спре порочната практика да се хабилират хора със съмнителни научни постижения, чиито публикации са само в България и на български език и така на практика изследванията им са невидими за чуждестранните учени.

 

Но имам две основни забележки, които ще се опитам да формулирам във вид на предложения.

 

1. Задължително да се върне изискването точките на колективните публикации да се разделят според броя на съавторите. Аз съм учен в областта на Природните науки. При нас има авторски колективи от 10-20 съавтори и дори повече. Реално обаче не повече от двама-трима вършат цялата работа по публикацията, а останалите имена се пишат в списъка на авторския колектив с минимален или дори никакъв принос към създаването на научния труд. Би било крайно несправедливо и демотивиращо съавтори с нищожен принос в големи авторски колективи да получават същият брой точки какъвто би получил авторът на самостоятелна публикация, в която неговият принос е 100%.

2. Предлагам в Природните науки да се върне показателят "глава от колективна монография" (какъвто показател съществува в сегашния закон) и да се признават точки (както за публикация, така и за цитат). В химическите и биологическите науки, а мисля че и в науките за земята има прекрасни колективни монографии - напр. издавани от швейцарското/немското издателство Springer или от други международни издателства, които обаче тъй като не са реферирани в SCOPUS/WoS или специфична база данни, по предложения сега закон не биха се точкували - нито като публикация, нито като цитат. Самата аз съм автор/съавтор на четири глави към различни колективни монографии в Springer и съм получила около 20 цитирания (вкл. в SCOPUS/WoS) на посочените изследвания. Смятам, че е редно да се отчитат точки за публикация и цитат в глава от колективна монография, особено ако монографичният труд се издава от международно издателство.

 

Поздрави,

проф. М. Вараджакова