Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени

С Наредба 26 от 2007 г. се реализира законовото правомощие на министъра на здравеопазването да определи обхватът и редът на предоставяне на профилактични прегледи и изследвания, и медицинските услуги, свързани с акушерска помощ на всички здравно неосигурени жени, които по силата на чл. 82, ал. 1, т. 2 и 8 и ал. 5 от Закона за здравето се предоставят на българските граждани извън задължителното здравно осигуряване.

Причините, наложили изготвянето на предложеният проект е изготвен във връзка с необходимостта от усъвършенстване и осъвременяване на нормативната уредба в областта на установените медицински грижи за здравно неосигурените бременни жени.

Целта на настоящия проект е гарантиране на по-добър достъп до акушерска грижа на здравно неосигурените бременни жени и намаляване на детската смъртност за страната чрез подобряване на качеството на майчиното и детско здравеопазване у нас, посредством въвеждане на ефективна система за превенция, скрининг, профилактика и ранна диагностика на предвидими и предотвратими състояния и патологии по време на бременността.

Адрес за изпращане на становища и предложения: nivanova@mh.government.bg


Дата на откриване: 7.7.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 6.8.2022 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
12 юли 2022 г. 19:21:42 ч.
ZDRAVE

Препоръки за допълнение на Наредба 9

ПИСМО ЗА ПОДКРЕПА

 

            С настоящото писмо изразяваме своята подкрепа ЗА предлаганите изменения в Наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Предлаганите 4 прегледа, разширен пакет лабораторни изследвания и 2 хоспитализации ще подобрят значително достъпа на жени от най-уязвимите социални групи до прегледи и изследвания за проследяване на бременността.

Както е известно, бременността е ключов период за развитието на бебето, а ранното детско развитие започва още от момента на зачеването. От благоприятното протичане на бременността зависи дали едно бебе ще се появи на света живо и здраво и с равни шансове за реализация с останалите деца – както в образователната система, така и в професията и в живота.

В България, по данни на НЗОК, около 7 000 бебета годишно се раждат от бременности, непроследени от медицински специалист. Причината за това е, че до момента здравнонеосигурените жени в България имаха право само на един преглед и пакет лабораторни изследвания за периода на цялата бременност. Това практически ги лишаваше от проследяване на бременността. По този начин лесно предотвратими проблеми и лечими инфекции оставаха без намеса, което имаше за резултат редица здравни рискове както за бебето, така и за майката. Непроследените бременности, също така, се свързват и с повишен риск от раждане на недоносени бебета. Същевременно, според препоръките на Световната здравна организация и УНИЦЕФ от 2016 г., минимум осем прегледа са необходими, за да се смята една бременност за проследена.

Изводите в доклада „Цената на безразличието“ сочат, че ако се инвестира в проследяване на бременността на всички жени в България, това ще доведе до значителен спад на усложненията при бебетата след раждане. Ако усложненията при бебетата намалеят само с 5%, то спестените ресурси ще бъдат на два пъти по-голяма стойност от инвестицията, необходима за прегледите. В момента цялото общество заплаща много повече за лекуване на болни и увредени бебета, отколкото би струвал достъпът до здравни грижи на бременните им майки. Според медицинските специалисти поне една трета от тежките заболявания на новородените са предотвратими при редовни прегледи на бременната жена. В анализите не са пресметнати дългосрочните социални и икономически последици при отглеждането на дете със заболяване, което в много голям процент от случаите води до изпадане на семейството в ситуация на бедност и социално изключване, дори ако преди нещастието родителите са били с добри доходи и социално положение.

В съвременния свят разполагаме с данните от редица проучвания, свързани с концепцията за първите 1000 дни – това е времето от пренаталния период до навършване на втората година на детето. Данните сочат, че бедността и лишенията в ранна детска възраст могат да имат неблагоприятно въздействие през целия живот. Те засягат здравето, образователните постижения, способността за получаване на доходи и социалното включване. Липса на достъп до здравни и социални услуги на свой ред увеличава риска от бедност и е заплаха детето да попадне в цикъл от наследствена абсолютна бедност и неравностойно положение, който продължава през целия живот и се предава през поколенията

Осигуряването на прегледи за всички здравнонеосигурени бременни жени е една първа стъпка, която ще спести на държавата и обществото милиони левове за здравни и социални услуги за болни и увредени деца.

Инвестирането на средства в профилактика, вместо в лечение, е доказано ефективен подход, който спестява обществен финансов ресурс и допринася за това бебетата и децата да се превърнат в пълноценни възрастни хора, които реализират своя потенциал. Всички бебета заслужават да се родят здрави, независимо от материалното положение на техните родители. Като общество и държава от нас зависи да им осигурим възможности да растат и да се развиват като пълноценни граждани на България.

            Призоваваме Министерство на здравеопазването да извърви докрай необходимите стъпки за това нито една бременна жена да не остане без медицинско проследяване в периода на бременността – за да гарантираме, че в България ще се раждат повече здрави бебета.

 

 

14 юли 2022 г. 18:42:19 ч.
Nura

СНЦ "Еквилибриум"

СНЦ "Еквилибриум" подкрепя измененията и допълненията в Наредба №26, тъй като дългогодишния ни опит при предоставяне на социални услуги и работа с уязвими групи доказват колко е важно да се проследява бременността, особено на здравнонеосигурените жени, които не разполагат с финансови средства за това. Към момента това се случва благодарение на социалните услуги в Центъра за обществена подкрепа и благотворителните инициативи на организацията. Възможността за безплатен достъп до прегледи и изследвания ще гарантира раждането на здрави бебета, а специалистите, които подкрепят тези жени ще могат и да работят при необходимост по превенция на изоставянето  на деца.

26 юли 2022 г. 18:34:04 ч.
RDimitrova_HESED

Подкрепа за изменение на Наредба 26

Фондация "Здраве и социално развитие" - ХЕСЕД работи с уязвими общности вече 25 години и от директната ни работа знаем, че неосигурените бременни винаги са оставали извън полезрението на общественото внимание, а тяхното осигуряване би могло да реши множество бъдещи прблеми и да спести знчителни средства на държавния бюджет!

Екипът на ХЕСЕД подкрепя предложените промени в Наредба 26, защото вярва, че с много малко може да бъде постигнато много повече!

02 август 2022 г. 13:10:34 ч.
Сдружение Жажда за живот

Подкрепа от Сдружение "Жажда за живот"

Сдружение „Жажда за живот“ изразява своята подкрепа относно предлаганите изменения в Наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. В България, по данни на НЗОК, около 7 000 бебета годишно се раждат от бременности, непроследени от медицински специалист. Непроследените бременности се свързват и с повишен риск от раждане на недоносени бебета. Ако усложненията при бебетата намалеят само с 5%, то спестените ресурси ще бъдат на два пъти по-голяма стойност от инвестицията, необходима за осигуряването на неободимия брой прегледи за всички бременните жени.Осигуряването на прегледи за всички здравнонеосигурени бременни жени е една първа стъпка, която ще спести на държавата и обществото милиони левове за здравни и социални услуги за болни и увредени деца. Предлаганите изменения ще спомогнат не само за по-добро инвестиране на наличния ресурс, но на първо място за раждане на повече здрави бебета и за съхраняване на здравето на всяка бременна жена в България.

02 август 2022 г. 20:33:44 ч.
BFPA

Писмо за подкрепа от Българска асоциация по семейно планиране БАСП

ПИСМО ЗА ПОДКРЕПА

Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) е неправителствена организация, която през 2022 година отбелязва совата 30 годишнина. В своята дейност асоциацията се фокусира върху сексуалното и репродуктивно здрави и майчиното и детско здравеопазване. Ние се застъпваме за подобряване на достъпа до здравни и социални услуги за групи в неравностойно положение и от десетилетия работим в ромска общност, с ХЖХИВ, млади хора със СОП, и много други.целеви групи.

От позицията си на организация, която съчетава експертиза, иновативност и теренен подход в настоящото писмо изразяваме своята подкрепа относно предлаганите изменения в Наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Предлаганите 4 прегледа, разширен пакет лабораторни изследвания и 2 хоспитализации ще подобрят значително достъпа на жени от най-уязвимите социални групи до прегледи и изследвания за проследяване на бременността.

Както е известно, бременността е ключов период за развитието на бебето, а ранното детско развитие започва още от момента на зачеването. От благоприятното протичане на бременността зависи дали едно бебе ще се появи на света живо и здраво и с равни шансове за реализация с останалите деца – както в образователната система, така и в професията и в живота.

В България, по данни на НЗОК, около 7 000 бебета годишно се раждат от бременности, непроследени от медицински специалист. Причината за това е, че до момента здравнонеосигурените жени в България имаха право само на един преглед и пакет лабораторни изследвания за периода на цялата бременност. Това практически ги лишаваше от проследяване на бременността. По този начин лесно предотвратими проблеми и лечими инфекции оставаха без намеса, което имаше за резултат редица здравни рискове както за бебето, така и за майката. Непроследените бременности, също така, се свързват и с повишен риск от раждане на недоносени бебета. Същевременно, според препоръките на Световната здравна организация и УНИЦЕФ от 2016 г., минимум осем прегледа са необходими, за да се смята една бременност за проследена.

Инвестирането на средства в профилактика, вместо в лечение, е доказано ефективен подход, който спестява обществен финансов ресурс и допринася за това бебетата и децата да се превърнат в пълноценни възрастни хора, които реализират своя потенциал. Всички бебета заслужават да се родят здрави, независимо от материалното положение на техните родители. Като общество и държава от нас зависи да им осигурим възможности да растат и да се развиват като пълноценни граждани на България.

 

гр. София                                                    С уважение,

02.08.2022 г.                                                           д-р Радосвета Стаменкова,

изпълнителен директор на БАСП

04 август 2022 г. 11:37:44 ч.
Национална мрежа за децата

Становище на Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата, обединение на над 120 неправителствени организации и съмишленици, работещи в защита на детските права и благосъстояние, напълно подкрепя усилията на Министерството на здравеопазването да се осигури адекватно медицинско проследяване на бременността на всички бъдещи майки без значение от здравноосигурителния им статус. В предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени се предлагат промени, с които ще се увеличи броят на прегледите и на изследвания по време на бременността.

Съгласно действащата наредба здравно неосигурените бъдещи майки имат право на един безплатен преглед и лабораторно изследване за целия период и безплатно раждане. Един-единствен преглед по време на цялата бременност е напълно недостачен, за да бъде подсигурено раждането на здраво, доносено дете – за сравнение Световната здравна организация задава стандарт от минимум 8 прегледа за периода на бременността, за да се смята тя за проследена.  

Увеличаването на броя на прегледите и изследванията, които се отпускат с публични средства, е от ключово значение. Годишно се раждат около 7000 бебета, които са непроследени от медицински специалист. И докато за грижата за здраво новородено държавата отделя 340 лв., то за  новородено с тежки усложнения Националната здравноосигурителна каса изплаща 47 815 лв., като общият годишен бюджет надхвърля 60 млн. лв. В същото време инвестицията в проследяването на всички неосигурени бременни ще възлезе на около 1.2 млн. лв. Очаква се, че когато повече на брой бременни жени получават по-добра акушерска грижа, това ще доведе до намаляване на новородените с увреждания и до намаляване на детската смърност. В чисто икономически план ще се спестят ресурси, които могат да бъдат насочени за други здравни дейности, а в дългосрочен аспект ще се отрази благоприятно и върху качеството и стандарта на живот и трудоспособността на населението.  

Ние от Национална мрежа за децата, която обединява над 120 организации,  силно подкрепяме усилията на нашите членове, работещи за подобряване на майчиното и детско здравеопазване, и от години активно участваме в кампанията за осигуряване на равен достъп до здравни грижи и адекватно проследяване и изследвания за всички бременни жени в България без значение от здравноосигурителния им статус. В този контекст приветстваме усилията на екипа на Министерството на здравеопазването да се подобри качеството на майчиното и детското здравеопазване и напълно подкрепяме предложенията в Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.

Приемаме тези промени като първа стъпка към по-доброто проследяване на бременността, с която не се изчерпват препоръките на СЗО.  От изключителна важност е родилките да бъдат информирани за тези възможности, за да се възползват от тях, както и да се гарантира, че акушер-гинеколозите и проследяващите лекари ще изпълняват предвиденото в наредбата и няма да отказват прегледи или да изискват нерегламентирани плащания. Макар да разбираме, че промените изискват финансови средства, които вероятно не са предвидени в бюджета за 2022 г., си позволяваме все пак да препоръчаме при възможност промените да влязат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“, а не от 1 януари 2023 г., както е предвидено в проекта.

Ние от Национална мрежа за децата оставаме коректен и предвидим партньор в грижата за децата и семействата.