Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление

Предложеният законопроект е свързан с разрешаването на няколко съществени проблема, които са свързани с ефективното, сигурно и лесно предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, с дейността при предоставянето на електронни административни услуги, както и с разрешаване на пречки пред осъществяването на комплексно административно обслужване. Чрез предлаганите изменения и допълнения съществено ще се ускори процесът по развитието на електронното управление в Република България с реални ползи за потребителите на услугите, както и за административните органи, които ги предоставят.  

Основните предложения за изменения и допълнения касаят:

1. Повишаване на сигурността на системата за сигурно електронно връчване и предоставяне на възможност за изцяло електронен процес по налагане на административни наказания.

2. Улесняване на заявяването на електронни административни услуги чрез премахване на изискването за квалифициран електронен подпис за физически лица за някои от услугите.

3. Отпадане на нуждата от представяне на удостоверения при заявяване на административни услуги.

4. Отпадане на хартиените документи (вкл. стикери) за доказване на данни за лица или обекти.

5. Въвеждане на задължение за водене на регистри в електронен вид без сериозен негативен ефект върху държавния бюджет.

6. Създаване на допълнителни стимули за използване на административни услуги по електронен път и устойчиво регламентиране на института на посредника при предоставяне на административни услуги.

7. Компенсиране на общините за пропуснатите такси за административни услуги в следствие от въвеждането на комплексно административно обслужване.

8. Създаване на възможност за пълна електронизация на административни процеси чрез включване на допълнителни лица като първични администратори.

 


Дата на откриване: 10.6.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Държавна администрация
Дата на приключване: 10.7.2022 г.
Коментари
Добави коментар
 
11 юни 2022 г. 13:10:45 ч.
joro112

Когато има връзка между администрациите,всички списъци с необходими документи отпадат.

Служителите са длъжни сами да потърсят необходимите за производството документи, в противен случай трябва да бъдат наказвани с предвидените глоби в закон за ограничаване на администрацията и административното регулиране върхустопанските дейности.Включително и министри, областни управители, кметове и други на изборни длъжности по чл.33.

 

12 юни 2022 г. 22:31:15 ч.
S. Topch

Електронно управление

Подкрепям готвените промени, с които ще се облекчат гражданите на Република България. Абсурдно е 21 век да имаш стикер на челното стъкло на автомобила и хартиено удостоверение, въпреки че се водиш в единната система на Автомобилна администрация и КАТ, че си преминал годишен технически преглед например. Това е едно недопустимо и безсмислено дублиране на информацията, което мен лично ме товари излишно. След като контролните органи следящи трафика имат ДНКто на автомобила (неговият регистрационен номер), могат да следят валидността на застраховката, годишен преглед, платен данък и т.н, както вече се процедира с пътната такса (винетката). По този начин отпада смисъла да се доказва допълнително с хартиени носители (удостоверение за технически преглед, полица гражданска отговорност и др.), единственият необходим документ трябва да бъде малкият талон на превозното средство, както е в западните държави. По същият начин отпада и необходимостта от син талон, талон за психологическа годност и други документи в сферата на транспорта и извън нея. Надявам се готвените промени да станат факт във възможно най-кратък срок!

13 юни 2022 г. 15:51:54 ч.
adpobg11

Предложение от СНЦ Асоциация на длъжностните лица по защита на данните

1. Към момента определението за „административен орган“ съгласно § 1 т. 1 ДР от АПК е „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.“

Съгласно § 1 т. 1 ДР от ЗЕУ „административен орган“ е „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.“

Следва двете дефиниции да бъдат синхронизирани или ЗЕУ да препраща към определението по АПК. От гледна точка на законодателната техника в дългосрочен план, по-удачно би било ЗЕУ да препраща към определението по АПК. В момента множество административни органи и институции избягват приложението на ЗЕУ с доводи, че не влизат в дефиницията за административен орган по ЗЕУ. Такива са именно лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

СНЦ „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните

 

13 юни 2022 г. 15:52:23 ч.
adpobg11

Предложение от СНЦ Асоциация на длъжностните лица по защита на данните

2. С оглед постигане на обявената цел за отпадане на нуждата от представяне на удостоверения при заявяване на административни услуги и оптимизиране на задължението за служебно събиране на данни от административните органи в хода на предоставяне на електронни услуги, чл. 16 може да бъде променен съответно:

В чл. 16 се създава ал. 3:

„(3) Доставчиците на електронни административни услуги са длъжни да събират от получателите на електронни услуги лични данни, които са необходими за предоставянето на електронни услуги по смисъла на този закон, само ако не могат да ги съберат служебно или не са събрани до момента.“

 

3. При изискванията за потвърждаване за получаването на електронни документи от доставчици на електронни административни услуги, налице е колизия между норми в ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ (ЗЕДЕУУ) и ЗЕУ.

Съгласно чл. 34 от ЗЕУ „След регистриране на постъпил в администрацията на административния орган входящ електронен документ се генерира и се изпраща потвърждение до заявителя за получаването му.“ Налице е задължение за административния орган. Съответно следва да се синхронизира с чл. 20 от НАРЕДБА ЗА ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, РЕГИСТРИТЕ И ЕЛЕКТРОННИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ.

Считаме, че е необходимо да бъде определен разумен конкретен срок за изпращане на потвърждението за получаване – например, до 3 работни дни.

Съгласно чл. 8 от (ЗЕДЕУУ) „Потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго.“ В тази разпоредба липсва задължение за административния орган да изпрати потвърждение за получаване, освен ако не е изрично уговорено.

С цел оптимизиране на електронните услуги би следвало чл. 8 от ЗЕДЕУУ да бъде изменен като бъде съгласуван с чл. 34 от ЗЕУ. Например, да бъде допълнено, че за административните органи важат правилата по чл. 34 от ЗЕУ и потвърждението на получаването е задължително, съответно:

Чл. 8 се създава ал. 4:

Чл. 8. (4) Когато адресатът на електронното изявление е административен орган, прилагат се правилата по Раздел III от Глава втора от ЗЕУ.

4. Недопустимо е административни органи да използват за официални електронни пощи безплатни публични такива. Би следвало административните органи, включително лица, осъществяващи публични функции, или организации, предоставящи обществени услуги, да бъдат задължени за предоставяне на електронни административни услуги на гражданите и организациите в рамките на своята компетентност като използват задължително електронен адрес на електронна поща, който да е пбвързан към домейна на уебсайта на административния орган (институцията). По този начин ще се осигури по-високо ниво на информационна сигурност и ще се подобри отчетността и съхранението на електронните документи в администрацията.

5. Също така, предвид нивото на развитие на ССЕВ и нейното постоянно подобрение, би следвало всички административни органи, включително лица, осъществяващи публични функции, или организации, предоставящи обществени услуги, да бъдат задължени да се регистрират в ССЕВ в рамките на определен срок след влизане в сила на ЗИД на ЗЕУ.

6. При предоставяне на електронни административни услуги би следвало да е задължително да бъде предоставена възможност на получателя да заплати услугата по електронен начин от разстояние чрез използването на електронни средства. В противен случай се губи практическия смисъл на осъществяването и развитието на електронни административни услуги. В този контекст, при заплащане на електронни услуги задължително е да бъде осигурена възможност за заплащане на услугата чрез виртуален ПОС без такса за получателя. Считаме, че подобно изискване може да бъде добавено в Глава втора от ЗЕУ.

7. За получаване на документи, които са издадени въз основа на административни услуги, които могат да се заявяват от разстояние чрез използването на електронни средства, би следвало да има възможност за получаване чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка и/или наложен платеж. Например, такива са административни услуги, извършани от училища и общини, които се заявяват по електронен път.

 

14 юни 2022 г. 11:29:21 ч.
joro112

оптимизирането на документацията е защита лични данни

МОН винаги се увличат в попълване лични данни в най-различни документи и отчети, което създава безмислена циркулация от бюро на бюро, симулация на ра работа и недостиг на служители.В момента за обучение кандидати за водачи на превозни средства личните данни се дублират в учебна книжка, картон на кандидата различни дневци за присъствие и отчет на теми, данни за диплома, психотест, стаж,удостоверение за преминато обучение по долекарска помощ,което се дублира в двата протокола за изпити по теория и практика, а след това и в КАТ , които имат тези данни , но поръчителят на свидетелство за управление на МПС трябва да ги попълни отново в заявлението.Една от причините за попълване на тези данни на различни места е заплахата от наказания в закон за движение по пътищата започващи от 100лева до 7000 лева при грешка в документацията от учебния център. Така нарочената конкуренция е унищожена или трябва да плаща за да работи,което влиза в цената на обучение.

14 юни 2022 г. 17:23:40 ч.
piliph

Подкрепа и бележки

Проектът несъмнено трябва да се подкрепи. Някои дребни бележки, които се дължат на бегъл преглед и затова може да не са основателни:

1. С § 4 ЗИД като че ли се променя чл. 7, ал. 2, а не ал. 1.

2. С § 7 ЗИД в чл. 22 се добавя ал. 6

2.1. На пръв прочит препратката в нея към ал. 4 е неясна, защото ал. 4 не урежда никаква услуга или ниво.

2.2. В мотивите изглежда се твърди, че новата разпоредба предвижда изключение по усмотрение на министъра. Текстът на добавяната ал. 6 не предвижда такова изключение. (Друг е въпросът колко е удачно формата за действителност на волеизявления да се урежда от административен орган.)

3.1. В досегашния закон има две понятия:

- ССЕВ по § 1 т. 31 ДР, което е ЕПП по регламента+

- ССЕВ по чл. 26, ал. 2 и др., която е централната държавната ССЕВ

Първото понятие като че ли се ползва само на едно място – чл. 20 ал. 1 б. „б“. Обратно, гражданственост е получено разбирането за ССЕВ като второто, макар тази употреба да е неточна и всеки път да се налага препращане и към член 26.

Поначало е ненужно да се дефинира понятие, което се ползва само веднъж. По-удачно може би било, на първо място, в чл. 20 ал. 1 б. „б“ да се изброят характеристиките, на която трябва да отговаря информационна система, различна от централизираната държавна (да се препишат характеристиките от сегашната дефиниция в ДР). На второ място, в чл. 26 или 26а да се посочат характеристиките за централизираната държавна система (пак да се препишат от сегашната ДР). И, на трето място, в ДР да се посочи, че под СЕСВ винаги се има предвид централизираната държавна по 26. 

3.2. Като че ли това разминаване е довело и до объркване в проекта – в § 11 ЗИД се говори за „СЕСВ“ – с главна буква и членуване, т.е. вероятно се има предвид не СЕСВ по смисъла на легалната дефиниция, а тази централизираната държавна по чл. 26, ал. 2.

Ако се възприеме предложеното в т. 3.1., не се налагат промени в § 11 ЗИД. Ако не се възприеме, следва да се добави препратка.

4. С § 20 се предвижда механизъм за компенсиране на пропуснатите при вътрешни услуги такси за организациите, които влагат ресурси по поддържането им. В принципен план може да се помисли това да важи не само за общините. Така напр. сегашната АВп поддържа имотен регистър, данните от който са полезни за производства пред други ведомства – би следвало, когато се „заобикаля“ редът за представяне на документите от заинтересованите граждани, които плащат за тях на АВп, АВп да получава заплащане за служебно придобитите данни. Или пък, съдилище поддържа хартиен архив, за преписи събира такса от заинтересованото лице – но ако заинтересованото лице се обърне директно към друго ведомство, което изиска електронен образ на документа служебно, кой ще покрие разходите за архивари?

5. Има и дребни стилистични грешки – на правилото за пълния член; на Указ 883 - чл. 26а може би би трябвало да е с точки, а не с букви; както и забавни моменти като твърдението в мотивите, че прокуратурата може да обяви подзаконов акт за незаконен.

15 юни 2022 г. 14:52:03 ч.
bhristov82

Подкрепа и предложение

Изразявам подкрепа към проекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление

Предлагам да се добави възможността за избор на получаване на издадените документи от администрацията (напр.лична карта, шофьорска книжка, паспорт и други), при определени случаи, и по куриер, с обратна разписка.

19 юни 2022 г. 15:29:10 ч.
lslilova

Проект на ЗИД на ЗЕУ

1. Относно предложената ал. 3 на чл. 2 в проекта на ЗИД на ЗЕУ.
С предложението на чл. 2, ал. 3 се разширява кръга на първичните администратори, което може да се тълкува и като вид определение. Може би нямам достатъчно знания, но не мога да разбера необходимостта от втората част на изречението в частта данни за нуждите на предоставянето на административни услуги, предвид и това че не се предвиждат промени в чл. 3 на ЗЕУ, разпоредбите на който задължават всички първични администратори, вкл. и новите по предложеното в проекта ново определение, да изпращат служебно и безплатно всички данни, които се обработват и изискват въз основа на закон, което е по разширено и включва и данни за предоставянето на административни услуги.
Не е ли по ясно, предвид универсалността на определението в изречение първо на чл. 2, ал. 2 да се добави и „лице, осъществяващо публични функции или организация, предоставяща обществени услуги“, което е ясно и чисто определение и по същество за дейността, която определя първичния администратор, като такъв независимо дали е административен орган, организация или др.
Ако е наложително изречение второ (Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях) да бъде редактирано да се отнася само до административните органи като първични администратори, ако се прецени че не трябва да обхваща всички първични администратори може да се изведе в отделна алинея, може и в чл. 2 и в чл. 3 на ЗЕУ. Допълнително, необходимо е да се синхронизира в тази област ЗЕУ с Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ) - в чл. 7, ал. 2 от Наредбата е посочено ограничение за достъпа до данни отнасящи се до самите лица, когато то произтича от закон, което го няма в разпоредбата по ЗЕУ, (Лицата имат право на достъп по електронен път до всички данни в регистрите и базите данни, отнасящи се до тях, след като се идентифицират по ред, определен в закон, освен ако ограничение за това не произтича от закон.).
2. Относно предложената ал. 4 на чл. 2 в проекта на ЗИД на ЗЕУ.
Безпорно всички или част от предоставените данни от първичните администратори на централния администратора са данни от регистри. Съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (чл. 11, ал. 3 и 4 и чл. 15, ал. 5 и 6) регистър се води от лицензиращия/регистриращия орган при спазване на изискванията на специалния закона и на изискванията за защита на личните данни, като лицензиращият/регистриращият орган осигурява електронен достъп до регистъра съгласно ЗЕУ, т.е. данните са в негова пряка отговорност относно достъпа до тях , вкл. и във връзка с конфиденциалността им и като информация независимо електронна или не.
В чл. 2, ал. 3 се говори за задължение като първичен администратор за предоставяне на данни на централния администратор, а за задължението и отговорността като първичен администратор за спазването на изискванията на специалния закон и на Закона за защита на личните данни от страна на централния администратор няма нищо разписано. Допълнително, относно защитата на личните данни, предоставяни от централния администратор като първичен считам, че такова на централния администратор трябва да се дава и в специалния закон и да има разрешение от националния надзорен орган - Комисията за защита на личните данни. Нормативното разписване само в Закона за електронното управление не е достатъчно, защото както пише в Закона за защита на личните данни става въпрос за защита на основните права и свободи на физическите лица.
Във връзка с посоченото, считам, че Централните администратори на обработвани данни не могат да бъдат считани за първични администратори на същите данни, без да са уредени законово техните отговорности, не само в ЗЕУ, а и в специалните закони.
Не става ясно един централен администратор, който само администрира регистър, в който информацията или данните се събира в отговорност от други органи и се вписва от други органи а той поддържа само среда за обмен на данни между регистри, след като не е навътре в естеството на информацията, като такава, може ли да се води първичен администратор.
3. Относно предложената ал. 5 на чл. 2 в проекта на ЗИД на ЗЕУ.
От предложението не става ясно отнася ли се то до получаването и доказването на данни за заявител на административна услуга, която не е по електронен път, което също трябва да се обхване, така както общо е разписана ал. 1, към която насочва.

19 юни 2022 г. 15:32:45 ч.
lslilova

Проект на ЗИД на ЗЕУ

4. Относно предложения нов чл. 52а на ЗИД на ЗЕУ (Централизирана система за управление на регистри).

Не става ясно създаването и поддържането на Централизирана система за управление на регистри има ли за цел и даване статут на централен администратор и съответно първичен по предложените разпоредби на министъра на електронното управление.  Защото има неяснота с предложеното определение в областта „обработва данни“ доколкото е написано в чл. 52а „създава и поддържа“ и „позволява създаване и водене на регистри“ т.е. регистрите се създават и водят лично за мен от други органи и данните се обработват от органите и лицата, не разполагащи с електронна информационна система, а не се обработват от министъра на електронното управление.

5. Относно предложената т. „е“, тя трябва да е в чл. 7в, ал. 2, т. 1, б. „е“.

6. Относно предложения нов чл. 10а на ЗИД на ЗЕУ (Такси за предоставяне на електронни административни услуги).

Не считам, че ЗЕУ е нормативния акт, с който да се определят намалени такси за предоставяне на административни услуги, предвид това, че има нормативни актове в областта на таксите, които са игнорирани, като Закон за държавните такси и разпоредби в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (чл. 7а), който препраща към методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им, приета от Министерския съвет. В методиката е посочено, че в таксите се включва и цената за специфичен софтуер, бази данни, техника и т.н. , което кореспондира с  материално-техническите разходи, посочени в чл. 7а, ал. 2. Считам, че трябва да има методология, която да включва начините за изчисляване на таксите на услугите, предоставяни по ел. път и не по ел. път. Ако се вземе предвид специфичния софтуер и др. може електронните услуги в някои от случаите и да са с по-скъпи такси. Затова може би трябва да се посочи намаляване на такси с цел насърчаване на ЕАУ, а не определяне на по-ниски такси, без синхронизиране с другите нормативни актове.

7. Относно предложената нова ал. 6 на чл. 22 на ЗИД на ЗЕУ.

Текста насочва към ал. 4, която няма връзка със смисъла на съдържанието. Може би става въпрос за чл. 5 от ЗЕУ, а не чл. 22, не знам.

 

03 юли 2022 г. 11:49:00 ч.
Дунчева

Не е съвсем вярно, че със законопроекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз

Твърдя, че с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление се въвеждат норми на правото на ЕС

https://duncheva.bg/2022/06/12/%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b1%d0%be%d0%b6%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be/