Сит.о и по живо по здраво

Предлагам по пример на други европейски страни всеки да има правото да започне да учи право и университетските преподаватели да направят ситоТо за подбор, като в рамките на няколко семестъра голяма част от желаещите да отпаднат по свое желание или по принуда.

Предлагам по пример на други европейски страни всеки учител да има елементарни познания по правни въпроси, както и задълбочени познания по конституционно право. Защо ли конституционно право?! За да могат да защитават правата на деца, а и за да могат един ден да пишат конституционни жалби в ролята си на граждани.

Странности при дисциплините

чл. 6, ал. 2) - тук е традиционната вакханалия и демонстрации чия терца цака карето на другия. Някои озадачаващи неща:

-          Традиционната дисциплина „История на българската държава и право“ е преименувана на „История на държавата и правото“ – това грешка в текста на проекта ли е или е направено с някаква цел? Ако е направено с цел признаване на образование, придобито в друга държава, тя може да се постигне по друг начин.

-          Неоправдано малък е хорариумът на Административен процес (90 часа, от тях поне 30 са за упражнения). Почти няма дисциплина с по-малък хорариум, като че това е нещо маргинално. Авторите на проекта можеха да попитат в някой административен съд колко и какви дела отиват там, при това има производства и извън адм. съдилища. В същото време Граждански процес – 180 часа, Наказателен процес – 165 часа. Личи си как авторите помнят студентските си страхове и дебелите учебници. Преподавателите по административно право и процес пишат тънки учебници и не плашат толкова студентите, така че хак да им е.  Интересно е, че министърът на правосъдието обоснова завишаването на часовете по Наказателен процес с общественото чувство за несправедливост. Обаче общественото чувство за работата на администрацията е явно превъзходно, така че Административния процес няма какво толкоз да му се учи. При това се твърди, че трябва да се набляга на практическите умения. Предложение - хорариумът на трите процесуални дисциплини трябва да е еднакъв.

Разделението на Административно право и административен процес да не се предлага като голямо постижение. Това е ликвидация на очевиден абсурд.

-          Необоснован е обемът на дисциплината „Право на ЕС“. Правилно чл. 6, ал. 3 постановява, че „В програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване и на правото на Европейския съюз“, това отдавна е задължително. Сега дори в Обща теория на правото преподавателят трябва да пояснява актовете на ЕС в йерархията на източниците на правото. При това положение „Право на ЕС“ се свежда до история на европейската интеграция и правен режим на институциите на ЕС. За това 135 часа не са необходими. Да се върне на предния хорариум.

-          Финансово право – 75 ч. Тук не ми се коментира. Никой не си е спомнял това какво е, никой не е погледнал западен учебник. Резултат – режи му квитанциите. Да се върне поне предният хорариум.

-          Необосновано е въвеждането на дисциплината Организация на правосъдието и правозащитните институции– 75 часа. Това сега започва от Конституционно право, минава през Административно (специална част), продължава в процесуалните дисциплини. Къде ще я поставим систематично тази дисциплина в учебния план?

Чл. 7, ал. 2 (преподаване на задължителна дисциплина от нехабилитирано лице) трябва да отпадне. Що за факултет ще е, ако по ядрото на обучението по специалност „Право“ не може да осигури хабилитирани преподаватели по ¼ от дисциплините?

По чл. 8, ал. 1 (избираеми дисциплини, които трябва да се заложат задължително в учебния план. Има някаква небалансираност в проекта – 21 задължителни дисциплини и 16 избираеми, които задължително да се заложат в учебния план (по действащата сега наредба са само седем). Доколкото такива дисциплини осигуряват задълбочаване в подготовката на заинтересувани студенти, според мен  чл. 8, ал. 1 спокойно може да отпадне и факултетите да решават сами какво да включват като избираеми дисциплини.

 „Академично писане“ не може да бъде избираема дисциплина в специалност „Право“ по определенията на проекта и на Наредбата за държавните изисквания към ОКС. Това може да бъде факултативна дисциплина.

По принципните промени

Съмнителна и необоснована по Закона за висшето образование е формата на „специализирана магистърска програма“ (чл. 1, ал. 3 от проекта). Според чл. 42 ЗВО и Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" (ПМС 162/2002 г.) ОКС магистър се придобива като надграждане над бакалавърска степен или при завършване на цялостен курс с най-малко 5 г. продължителност и 300 кредита. Що за форма е „магистър след магистър“ или „специализиран магистър“? Ако това се въведе, то ще изисква минимум изменение на ЗВО. Разбирам желанието на факултетите да печелят пари, но никой не им забранява това и днес - специализация след придобита ОКС е форма на обучение, която и днес се предвижда в ЗВО (чл. 66, ал. 4).

Допълнителни практически въпроси:

• ЗВО позволява на едно лице да ползва държавно субсидирана форма веднъж за ОКС. Това означава ли, че „специализираният магистър“ ще може да следва само в платена форма на обучение?
• Разкриването на такава допълнителна магистърска програма подлежи ли на отделна акредитация от НАОА или влиза в акредитацията на проф. направление 3.6 Право? Или пак ще извиват ръцете на факултетите да заплащат по 3400 лв. такса за акредитация на всяка такава програма?

Спрямо първия проект е променен чл. 5, ал. 2, който изискваше минимален хорариум при задочното обучение. Първият вариант предвиждаше 80%, което беше нереалистично. Сега минимумът е 60%. Ако отпадне това, значи отиваме на общата Наредба за ОКС - задочно обучение при хорариум не по-малко от 50% от хорариума на редовното обучение, правилно ли разбирам?

Идеята за едновременен държавен изпит има своята логика, но е трудно осъществима. 9 факултета правят изпити едновременно. Да допуснем, че всеки има средно 4 изпитни комисии. Това са 36 изпитни комисии, 72 хабилитирани преподаватели, от тях 36 външни. Ще намерим ли толкова? Министерството направило ли е разчети на възможността за това?

Ако това стане, поне да отпадне държавния изпит за правоспособност, който се оказва излишен.

По приема не коментирам, там вече е решено.

Последно, че стана дълго

Чл. 11 трябва да отпадне. Махнете това чуждоезиково обучение и не занимавайте ЮФ с несвоствени неща. Това е лична работа и интерес на студента - или липса на интерес. Напълно неуместна е „общоезикова подготовка“ на лице, което е завършило средно образование, когато му е било времето да учи чужд език. Относно чужд език с юридическа насоченост – много съмнително е къде факултетите ще намерят юристи-лингвисти за качествено провеждане на тези занятия. Обучението не завършва с признат сертификат, който да послужи на студента. За какво е всичко това?

§ 12, т. 2 ПЗР да отпадне. При срок на ОК до 24.6 вече няма технологично време да се променят учебните планове за следващата година.

становището на трима професори

Поставям на вниманието ви становището по проекта за наредба на трима водещи преподаватели – проф. Огнян Герджиков, проф. Иван Тодоров и чл.-кор. на БАН проф. Иван Русчев, което е публикувано в Българския правен портал Lex.bg и следва да бъде взето предвид от авторите на проекта.

https://news.lex.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b1%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%8e%d1%80%d0%b8%d0%b4%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be/

Опит от Англия

Завърших ОКС "бакалавър" Право в Оксфорд, Англия през 2013 година и към 21/06/2022 дипломата ми все още не се признава в родината ми. Тук изложеният проект не променя основите на предходния режим, а само видоизменя няколко подробности, видимо незначителни за общата картинка. Позволявам си да изложа няколко предложения за допълване на проекта.

1. Прием

Не е вариант да се прехвърли отговорността по създаване на условията и критериите върху университетите, най-малкото защото така няма да се решат проблемите с корупцията и бълването на некомпетентни юристи от цялата страна.

В изложеният проект е заложен и друг вариант, в който отново се взимат предвид зрелостните изпити, а кандидатстудентската кампания в университета по същество остава същата - само изпит, при това писмен. Изненада за мен беше, че е премахнат изпитът по История, тоест критериите не само не са затегнати, а приемът става по-лесен. Не са добавени абсолютно никакви признаци за измерване на личностните качества на студентите, които като критерии по настоящата система са заложени за проверка чак при държавния изпит.

Би следвало при прием да има изисквания за:

• прилагане на мотивационно писмо до отдел "Прием студенти", за да се установи дали студентът е достатъчно мотивиран, знае защо иска да учи право и дали изобщо може да завърши;
• за извънкласни дейности - благотворителност, шах дом, стажове;
• за препоръки от учители или практикуващи юристи;
• интервю от отдел "Прием студенти".

Не би следвало конспектът за приемен изпит по БЕЛ да включва само учебната програма от средните училища, а да се изготви централизиран изпит по юридическо мислене и логика, проверяван от Министерство на правосъдието или специализиран тест център.

2. Задължителни дисциплини

Намалянето на дисциплините от 30 на 22 и увеличаването на хорариума за някои от тях е странно решение. Има логика да се учат основните институти и вече който иска да специализира в даден отрасъл, да си добави желаните дисциплини факултативно. Но от друга страна, следвайки тази логика системата би могла да изглежда по различен начин:

• Първи курс - въведение (история, обща теория, Конституционно, право на ЕС и организация на институциите);
• Втори курс - материално право (гражданско, наказателно, административно);
• Трети курс - процес (граждански, наказателен, административен),
• Допълнение по време и на трите курса - обучение по минимум един чужд език, стажове и факултативни дисциплини;
• Лятото след трети курс - завършване.

Също, би следвало обучението по Информационно право да бъде задължителна дисциплина. Сами знаете колко сме назад с регулирането на технологиите, овладяването на кибер престъпността и видовете й, но това е предмет на друга тема.

3. Завършване

В 21 век не е нормално да има само един начин на завършване, който изрично да включва държавни изпити. В настоящия проект кредитната система е вписана напълно формално и не се утилизира.

Би следвало да се завършва чрез:

• Държавни изпити;
• Дисертационен труд; или
• Постигнат брой кредити.

Като последният начин да не допуска студентите до определени професии, но да разрешава продължаването в друга специалност на обучение.

4. Признаване на дипломи от чужбина

Макар и да съм засегната от сегашната система, която начертава да се признава период на обучение на завършилите ОКС "бакалавър" Право и ни изпращат да "доучваме" в български ВУЗ, не мога да изключа пристрастието си към дори практикуващи адвокати, които де факто не получаваме признание за труда си.

Настоящият проект не променя системата за нас и би следвало да залегне като точка за обсъждане въпросът дали след като в някои държави като Англия и САЩ е напълно достатъчна бакалавърската степен за достъп до професионална квалификация "Юрист" и всяка следваща степен е единствено бонус на пазара на труда в тези държави, защо в България всички тези юристи няма да получат възможност да преподават в нашите ВУЗ-ове или да представляват клиентите си и у нас?

Поддръжка на доводите на проф. Николова за Административно право - специална част

Напълно поддържам доводите на проф. Николова за важността на Административно право - специална част в съвременните условия. В България продължаваме да сме умствено контузени от студентските си спомени за дебелите томове и кошмарните изпити по цивилистика и пеналистика. Административното - ще го набутаме там някъде, та каквото ще да става в съвременния живот.

Адмирации за проф. Николова за качествения статистически анализ! По идея това трябваше да го направи самата експертна група към МП, но - кой колкото си може.

Право на информационното общество