Бележка и предложение по Национална програма „Фонд „Стефан Стамболов““

Неяснотии

Не знам защо се доверявате на някаква си топ статистическа извадка, но знам една статистическа скоропоговорка - вярвам само на статистиката, която съм фалшифицирал сам!

 

Доста е притеснителен фактът, че в листата на унирситетите е представен само един университет на територията на Европейския съюз, а над 50% от извадката праща студентите отвъд океана. Моля да приложите за информация на кандидатите и на данъкоплатците напътстващ анализ на образователната система на представените страни и типични съпътващи умения, които студентите развиват по време на следването си в съответния университет (обикновено университетите правят запитвания сред завършилите и предоставят информацията дори онлайн, в това число създаване на връзкарски взъимоотношения). Моля да предоставите информация и за процента на чуждестранните студени както и процента на отпадащи студенти по време на следването и причините за отпадане/отказване, в скоби и процента на чуждестранните студенти. Кои европейските ценостти познавате, припознавате в българските университети, както и откриват в ценостната рамка на изброените университети извън ЕС.

Приобщаването на студентите към български общности зад граници звучи доста обезпокояващо. Познати ли са на Вас тези български общности към момента и каква информация трябват кандидатите да донасят?!

Ако приемем, че една магистратура трае две години, предложеният бюджет би трябвало да стигне за две групи от студени, като през второта година от проеката разходите трябва да са двойни - втора година на първа група плус първа година на втора група?! Ако сте планували три групи Ви е нужно финансиране на четири години. В годината, когато нямате кандидатсване, би трябвало да нямате нужда от административни разходи по реклама итн.

Aкo не сте подбрали само университети от тип: който не си е платил, той не е завършил, Ви препоръчвам да изисквате сертификат по език не В2 (който се изисква за следване бакалавар за 4 години), а С1 или дори С2, за да се гарантира и качествено усвояване на знанията и уменията, а не едно зубрене или явяване на устен изпит, за да се мине.

Моля да се регламентира, кои и как ще върне парите на данъкоплатците, ако кандитатите не успеят да завършат следването и отпаднат.

С 6 милиона лева искате да обучите 30 студента?! Това ми се стръва меко казано разхищение на чужди пари и производство на бъдещи ...маши?!

приложение 2

Моля да актуализирате приложение 2 и да вкючите само университети на територията на Европейския съюз. И към момента има достатъчно фондации, които отпускат стипендии за следване в англоезичните страни. Много от представителите на властта днес са бивши степендианти и могат да споделят в друг формат опита си за успешно кандидатстване и разкрият факти от споделените ценности на дарителската общност.

Патрон

Защо програмата ще носи името на Стефан Стамболов?!

Баща на Стефан Стамболов е съзаклятник от Велчовата завера и съмишленик на капитан Дядо Никола. Кандитатите за стипендия се очаква да бъдат чии съзаклятници и чии съмишленици?! Каква Духовна семинари се очаква да са посещавали?! В каква среда се очаква да са отраснали?!

Може би трябва да потърсите друга личност за проекта и да обърнете специално внимание на нeйните човешки и граждански добродетели (например Димитър Апостолов Ценов

(1852-1932)) и да се постараете с действията си да не опетните името на личностa.

Предложения за подобрения на проекта (Част 1)

Благодаря ви за волята и трудът за създаването на тази програма. От години ми се иска България да има подобен механизъм за финансиране на талантливи студенти. Макар че е твърде късно лично да се възползвам, радвам се, че това скоро ще е реалност и че идните поколения ще имат повече възможности да реализират пълния си потенциал.

Има няколко аспекта на програмата, които намирам за притеснителни и смятам, че ще са в неин ущърб:

- Стипендията изглежда фокусирана върху "топ университети", а не "топ кандидати". Тя трябва да е свързана с кандидат, а не с университет или образователна програма. Човек обикновено кандидатства за много програми едновременно и е нереалистично да се чака да е ясно къде е приет, за да се вземе решение дали да се финансира. Особено предвид, че обявяването на приема и сроковете за вземане на решение варират много. Бих предложил фокусът да е върху кандидата: изберете най-добрите кандидати и, стига да ги приемат в добра програма, ги финансирайте.

- Стипендията изглежда фокусирана върху "топ университети", а не "топ университети за определена специалност". Както Anastasovh също споменава в техния коментар, използването на тези класации не е тривиално. Има редица проблеми с това как се съставят и какво всъщност измерват. Също така, те са класации на университети като цяло, а не на индивидуални специалности, така че не отразяват адекватно образованието, което стипендиантът би получил. Например, само CalTech, MIT и може би Stanford от списъка са добри за магистратура в областта на аерокосмическото инженерство, докато други университети специализиращи в областта като TU Delft и Cranfield липсват. За машинно самообучение и изкуствен интелект, University of Edinburgh, Universite de Montreal, University of Toronto, Max Planck Institute напълно липсват, макар че са едни от най-добрите в тази сфера. Затова бих препоръчал да не ползвате тези списъци, а да оставите кандидатите да изберат сами къде да кандидатстват. Специалисти от дадената сфера могат да ви консултират дали това са добри университети за конкретната специалност или не. Така или иначе, ще имате нужда от тяхното мнение, за да можете да оцените опита и подготовката на кандидите адекватно. В противен случай, кандидатите могат грешно да се насочат към университети, които макар и "топ", не са особено добри за тяхната специалност.

- Бакалавър от чужбина не трябва да е в ущърб на кандидата. Затруднявам се да разбера защо завършено предходно висше образование в ОКС „Бакалавър“ в България се смята за предимство. Ако целевата ви група са мотивирани и доказано способни кандидати, то не би имало значение къде са учили преди. Още повече, че бакалавър от престижен университет в чужбина значително покачва шансовете за прием в престижна магистърска програма. Ако целта е да се подпомогнат групи хора, които имат по-труден достъп до такива възможности, то тогава бих препоръчал да се фокусирате върху конкретните защитени признаци, а не върху това дали бакалавърът им е от България.

<< ПРОДЪЛЖАВА В СЛЕДВАЩИЯ КОМЕНТАР >>

Предложения за подобрения на проекта (Част 2)

<< ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДИШНИЯ КОМЕНТАР >>

- Най-тревожно намирам предложението за обвързване с договори за връщане и работа в България.



    - Това означава, че в настоящата си форма този фонд предлага не стипендии, а заеми, които се опрощават при определени условия. Не можеш да задължиш човек да е в трудово и/или гражданско правоотношение за период от 3 години, без да гарантираш такава възможност. Това създава условие на крепостничество и договорна обвързаност, които нямат нищо общо с концепцията за стипендия.



    - За някои специалности, може да е много трудно да се намери добро развитие в България. Това изискване има шанс да попречи на стипендиантите да продължат образованието си с докторска степен, както и да се развиват кариерно в чужбина за известно време преди да се върнат. Последното би било в директна икономическа полза за България. Крайният резултат може да бъде противоположен на търсения: след завършването си стипендиантите да трябва да влизат във фиктивни трудови отношения или да се примиряват с ниско квалифицирана работа.



    - Аз не бих кандидатствал за финансиране, което ме обвързва с работа на определено място/позиция след образованието ми. За това и не кандидаствах за стипендията на Тук-Там. Дори индустриалното ми финансиране, което имам в момента, няма никакви подобни клаузи. Предполагам, това ще е причина много подходящи кандидати да решат да не кандидатстват за този фонд.



    - За съжаление, тази клауза резонира с традиционния български страх "да не се минем". Да не би да финансираме нечие образование и после не получим нищо насреща. Само че точно това е идеята на стипендиите: подпомагане на талантливи българи да се развиват. Ползите от това са индиректни и не могат да се обвържат с договор. Понякога можем да сме по-полезни отвън, предлагайки контакти и възможности и опит, от колкото отвътре. Например Проф. Мартин Вечев надали би могъл да създаде INSAIT в България, ако не беше останал в САЩ и Швейцария да изгради необходимите опит и контакти. А в крайна сметка, дори и да не са договорно обвързани, много от стипендиантите ще се върнат в България така или иначе.



Имам още редица предложения и идеи, които бих се радвал да споделя с екипа зад проекта. Като човек, който е кандидатствал за много стипендии и дори е спечелил няколко, бих се радвал да споделя своя опит. Ако желаете, можете да се свържете с мен на aleksandar.petrov@reuben.ox.ac.uk .





Александър Петров

Докторант, University of Oxford

Поздравления и предложение!

Здравейте, първо бих желал да поздравя премиера и неговия кабинет, както и всички останали, които са се ангажирали с тази инициатива. Тъжно е да гледаме как всяка година „каймака“ на младежта ни, завършвайки висше образование, напуска дом и родина в търсене на по-добро бъдеще в чужбина. От друга страна, това едва ли прави щастливи тези деца, защото отрязват корените си - това което ги е направило това което са. Крайно време беше да се формира национална политика по този проблем.

Като предложение бих дал, гратисния период след завършване на магистратура да бъде увеличен на 12-18 месеца, за да се даде възможност за стажуване и придобиване и на практически умения. Година, година и половина е минимума период, който бизнеса обикновено счита за стаж.

Впечатления

Бих сикала да благодаря за това предложение, до последно бях решила да не следвам магистър в чужбина заради таксите, но ако тази програма бъде одобрена определено ще се пробвам да кандидатствам! Още повече, списъкът с университети предлага не само такива от Европа ами и от по-далечни дестинации като Япония, Сингапур, Америка, което е изключително важно, защото таксата и квартирите там са доста по-скъпи от тези в Европа, а така тази стипендия би дала възможността за много по-голям избор. Единственият минус на програмата е, че е задължително да бъдеш приет в университета, а крайните срокове на кандидатстване и съобщаване на резултатите на някои университети се разминават с периода в който ще протече кампанията. Изключвайки това, тази програма е една страхотна възмойност от която аз и много други хора биха се възползвали с огромно желание!

Предложения - Национална програма „Фонд „Стефан Стамболов"

Поздравления за създаването на програмата! Смятам, че това е правилна крачка към връщането на млади и способни хора обратно в България. 

Имам следните предложения за подобрения по програмата: 

1. Създаване на класации за топ университети по специалност - приложение 2 включва университети, които предлагат широк избор от специалности. Например Harvard предлага програми по медицина, право, бизнес и т.н.  Други университети, които са фокусирани единствено върху конкретна сфера (напр. бизнес специалности), остават извън класациите заради по-тясната си специализация. Конкретни примери за това са: HEC Paris и London Business School, които са по-напред в класациите на Financial Times и QS Rankings за бизнес програми от Harvard, MIT, Cornell и т.н. Затова смятам, че би било по-добре, ако се изготвят класации за топ униерситети по конкретна специланост/сфера. По такъв начин ще се даде възможност на повече студенти да участват в програмата. 
2. Увеличаване на гратисния пердиод за връщане в България от 6 месеца на минимум 12 месеца - основното предимство, което дават топ университетите на студентите, е възможността за добра реализация след завършване. Образование от топ университет отваря врати към най-добрите компании в конкретна сфера. Опитът и връзките, които студентите могат да натрупат по време на своя стаж, би бил изключително ценен на българските фирми, когато студентите се завърнат. Според мен, 6 месеца е прекалено кратък период, за да успее млад човек с малко опит да навлезе в дълбочина в процесите и пркатиките, свързани с конкретната поцизия. Затова моето предложение е гратисния пердиод да бъде увеличен на минимум 12 месеца.

Предложение за подобрение на проект фонд "Стефан Стамболов"

Много ме радва инициативата за тази програма и шанса, предоставен на перспективни млади българи да получат образование в най-добрите университети в света, с което да бъдат полезни на България. Подкрепям списъка с университети включени, защото вярвам, че образованието в топ 100 университет, е несравнимо с това от топ 20-25 университет, затова поскрепям подбраните университети от Министерския съвет.

Мисля обаче, че изискването за връщане в България за поне 3 години, най-вероятно ще демотивира най-амбициозните и перспективни студенти да се включат в програмата. Такива хора, наравно с желанието им да допринесат за развитието на България, търсят най-добрата възможност за лично равитие, независимо дали в България или в чужбина. Тази клауза ще играе ролята на спънка, в тяхното развитие. 

Затова предлагам клаузата за задължително връщане в България да отпадне. Това, че няма да имат подобен ангажимент възползвалите се от програмата младежи, не означава, че те няма да се върнат. Ако пък в чужбина намерят по-добра възможност за развитие, те отново биха могли да работят и бъдат полезни на България - като амбасадори, издигащи имиджа на народа и страната ни, както и директно, според естеството на тяхната работа. Целенасочеността и амбицията им да де издигнат в чужбина, ще ги направи ценни кадри за България, защото ще могат да спомогнат за участието и тласкането на международни проекти към страната, с което биха помогнали дори повече на развитието на България, отколкото, ако са в България.