Обществени консултации

Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация

С предложения проект на акт  се въвежда в българското законодателство приетата и актуализираната през 2019 г. правна рамка на материята на повторното използване на информация от обществения сектор и отворените данни - Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (OB L 172, 26.6.2019г., с. 56) (Директивата за отворени данни).

Съгласно чл. 19 от цитираната директива, с нея се отменя досега действащата нормативна уредба и основна правна рамка на повторното използване на информация от обществения сектор в сила от 2003 г. - Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90) и съответно Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1).

Създадена с цел насърчаване от страна на ЕС употребата на данни в машинночетим отворен формат, Директивата налага допълнения на нормативната уредба по отношение на предоставянето на достъп в реално време до динамични данни посредством подходящи технически средства, повишаването на предлагането на ценни данни от обществения сектор (набори от данни с висока стойност) за повторно използване. За тази цел се въвеждат редица нови понятия и допълнителни задължения на организациите от обществения сектор.

На преден план са изведени научноизследователските данни, като вид данни с призната важност, които поради тази причина и при условие, че са публично финансирани, с Директивата биват включени в приложното поле на тази нормативна уредба. С оглед гарантирането на възможността за достъп до такива данни, режимът на отворени данни става приложим и за субектите, които ги създават, съхраняват и разпространяват, а именно организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, като по този начин се разширява и кръгът на задължените субекти.

С оглед осигуряването на надеждна отчетност и наблюдение върху напредъка в областта на отворените данни обобщеният доклад за състоянието на повторното използване на информация от обществения сектор и въздействие на наборите от данни с висока стойност се изготвя вече ежегодно, а не веднъж на три години. За тази цел организациите от обществения сектор предоставят по електронен път ежегодно на Министерство на електронното управление необходимата информация.

Като допълнение към измененията и допълненията в ЗДОИ, които произтичат от Директива (ЕС) 2019/1024 в проекта на Закон за изменения и допълнения на ЗДОИ са включени и предложения в материята на правото на достъп до информация и по-конкретно в регламентацията на Платформата за достъп до обществена информация, представляваща технологична среда за заявяване и предоставяне на обществена информация.

Целта, за която е изградена платформата, е от една страна прозрачност в заявяването и предоставянето на обществена информация и от друга - преодоляването на повторно подаване на заявления за достъп до обществена информация по вече предоставена такава от субектите по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ.


Дата на откриване: 16.3.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Държавна администрация
Дата на приключване: 29.3.2022 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
22 март 2022 г. 17:34:11 ч.
Тургут

ЗАЯВЯВАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

Функциониращата платформа за достъп до обществена информация следва да е единствената възможна технологична среда за заявяване и предоставяне на обществена информация. В повечето случаи в заявления, подадени с е mail или по пощата, липсва идентификация на заявителя или ако има посочени данни, те не са пълни и не можем коректно да регистрираме заявлението в единната информационна деловодна система.

24 март 2022 г. 20:33:09 ч.
lslilova

ЗИД на ЗДОИ

1. Съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в изключение от приложното поле на закона е посочено, че разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Съгласно Закона за администрацията, Допълнителни разпоредби § 1.: По смисъла на този закон:

1. "Административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги.

Същевременно в Административния регистър, Регистър на услугите, Списък с услуги, предоставяни от всички администрации е административна услуга: 2 Предоставяне на достъп до обществена информация, на основание ЗДОИ . Услугата е също така електронизирана на Портала за електронни административни услуги, поддържан от ДАЕУ.

Как да се разбират посочените по-горе нормативни разпоредби: Предоставянето на административна услуга 2 е административно обслужване, а за нея съгласно чл. 8, ал. 1 ЗДОИ не трябва да се прилага ЗДОИ, но той точно това прави.

 

2. Посочено е в публикувания Доклад, че съгласно ЗДОИ органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, а също така, че при наличие на подадено заявление за достъп до обществена информация чрез платформата, заявителят следва да не бъде задължаван да посочва изрично формата, в която предпочита да му бъде предоставена тази информация, тъй като той е предпочел именно платформата за заявяване на информацията.

От посоченото се разбира, че заявителя може да поиска информацията да му бъде предоставена и в предпочитана от него форма, освен публикуването ѝ на платформата за достъп до обществена информация.

Чл. 26, ал. 2 от ЗДОИ също посочва, че за достъп до обществена информация могат да се използват една или повече от формите по ал. 1, като в ЗИД на ЗДОИ  в ал. 1 е добавена т. 5, относно публикуване на информация на платформата.

Във връзка с посоченото считам, че разпоредбата с допълнение на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗИД на ЗДОИ не предоставя възможност за друг избор на предоставяне освен чрез платформата, когато заявлението е подадено чрез нея.

Необходимо е да се поправят противоречията, посочени по горе.

Предвид на посоченото предлагам, ако разпоредбата на чл. 26, ал. 2 остане, следния текст за чл. 25, ал. 1, т. 3: 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, като когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация предпочитана форма може да не се посочва.

Във връзка с посоченото по-горе би трябвало да отпадне или да се редактира чл. 27, ал. 1, т. 4 и чл. 27, ал. 3 на ЗИД на ЗДОИ.

 

3. Във връзка с чл. 36, ал. 2 на ЗИД на ЗДОИ, считам че в чл. 20, ал. 2 и/или чл. 21 и /или чл. 22 и/или чл. 34, ал. 1, т. 5  и/или чл. 35 от ЗИД на ЗДОИ би трябвало да се отрази, че при предоставянето на обществена информация чрез платформата за достъп до обществена информация не се заплащат разходи.

 

29 март 2022 г. 23:55:54 ч.
draghetto

Предложения за измененения и допълнения на ЗДОИ:

1. Предложения за глава Административни нарушения и наказания
- чл. 42 ал. 1 и ал. 3 думите “глоба от 50 до 100 лв” да се заменят с “глоба от 500 до 1000 лв”
 
чл. 42 ал. 3 думите “имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица” да се заменят с “имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. за юридическите лица”
 
чл. 42 ал. 2 димите “от 200 до 2000 лв” да се заменят с “от 2000 до 20000 лв”
 
чл. 42 ал. 4 думите “имуществена санкция от 100 до 200 лв” да се заменят с “имуществена санкция от 1000 до 2000 лв”
 
чл. 42 ал. 5 думите “имуществена санкция от 50 до 200 лв” да се заменят с “имуществена санкция от 500 до 2000 лв”
 
 
 
Мотиви:
 
С така разписаните санкции към днешна дата на практика липсва възпиращия ефект, който се цели с тяхното въвеждане. Неадекватността на санкциите най-ясно проличава в тези по чл. 42 ал. 2 , при който хипотезата е че има незаконосъобразно решение по ЗДОИ, отменено в съда, впоследствие решението на съда е влязло в сила и задължения субект отказва да го изпълни. Често ЗДОИ се използва за събиране на информация, позволяваща изсветляване на злоупотреби, в мащабите на стотици милиони, като казуса с удълбочаването на варненския канал и езеро.
 
Не на последно място по-адекватни санкции, като предложените, биха имали превантивния/възпиращ ефект, който се търси, и биха разтоварили значително административните съдилища.
 
 
 
 
 2. Предложение за допълнение на чл. 42 с нова ал. 6, както следва:
“Длъжностно лице, което не се съобрази с търсената от заявителя форма, с изключение на случаите по чл. 27 ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.”
 
Мотиви: 
 
Целта на така разписания текст е да се дестимулира нерядката практика на някои задължени субекти да отказват да се съобразят с исканата от заявителя форма, като се задължава заявителят да се яви в администрацията, и то в определени часове, въпреки че информацията се иска от заявителя по електронен път. Подобна практика цели да откаже заявителя да потърси  исканата информация, тъй като той може да се намира на стотици километри от задължения субект. Други реални случаи: служителят, който следва да предостави информацията, е в отпуск - “заповядайте друг път”. Касиерката си е тръгнала по-рано (когато следва да се заплати такса) - “заповядайте друг път”.
 
 
 
3. Предложение за допълнение на чл. 42 с нова ал. 7, както следва:
“Длъжностно лице по чл. 43, което не наложи предвидената в този закон санкция, се глобява с максималната предвидена санкция за нарушението, което е имало задължение да наложи, ако не подлежи на по-тежко наказание”.
 
Мотиви: Целта на така предложения текст е да се приложи реална административнонаказателна дейност за нарушения на настоящия закон.
 
 
 
4. Думите “ в 14-дневен срок ” от чл. 32 ал. 1 и чл. 33 да се заменят с “ в 3-дневен срок”
 
 
 
Мотиви: Срокът за препращане по чл. 32 ал. 1, съответно този по чл. 33, е прекалено висок и често забавя достъпа до информация, като в някои случаи това време е ценно и би могло да обезсмисли самата информация, при забавеното ѝ получаване. Често администрацията на задължения субект е наясно с това дали разполага с информацията още в момента на разглеждане на заявлението.