Елементи

Здравейте,

в изискванията не успях да намеря следните елементи, които намирам за важни:

- да бъдат така подбирани цветовете, че да не създават проблеми за четене за хора с нарушено цветоусещане

- Достъпа до отворени данни с време на публиклуване не по късно от следващия работен ден

- Ако се предлагат приемане на плащане с кредитни и дебитни карти, на видно място да се постави и логото на PCI DSS за преминат тест или самооценка на сигурността на картовите плащания

- Име на фирамта разработчик, обществената поръчка по която е спечелна разработката и обновяването, връзка към нея, стойност и линк към кода в държавния GIT

Семантично маркиране

За осигуряване на ефективна достъпност от изключителна важност е да се осигури семантично маркиране. Необходимо е да се повиши и капацитета на въвеждащите съдържание, така че да могат да избират подходящото маркиране в зависимост от конкретния случай.

Свързаност

За удобство и достъпност е необходимо цитирането на актове задължително да става с хипервръзка. Което означава всяко ведомство да има секция в уебсайта, която да съдържа издадените от него актове, т.е. в т.1.3 в "Информационна част" да се добави "публикува всичките си актове"

Достъпност

Привет. Радвам се да видя WCAG насоките в проекта за правилата.

1. Достъпност на файловите формати

В точка 3.5. Файлови формати изрично е упоменато, че съдържанието на Документите трябва да е „направено достъпно за хора с увреждания“. Това изискване следва да обхваща и останалите формати.

Предлагам да се даде препоръка за подобряване достъпността на аудио и видео съдържанието - по подобие на изискванията за контраст, които са част от WCAG, но са цитирани и в правилата. Например:

„За Аудио и Видео форматите следва да се осигурят текстови алтернативи на съдържанието под формата на надписи (субтитри) и/или транскрипции.“

2. Достъпност на формите *

Предлагам превантивно да споменете в правилата, че се окачва формите в сайтовете на публичната администрация, да бъдат достъпни. Обърнете внимание на CAPTCHA тестовете.

* Повод за това предложение е формата за „Потребителски вход / Регистрация“ на настоящия Портал за обществени консултации към МС, която иронично е лош пример за достъпност.

Култура на кирилицата, шрифтове, административни сайтове

Относно измислената руска и българска кирилица.

Предлагам на въпросния министър да се запознае с Църковен вестник бр. 6 от 06.02.1937 година и да познае на каква „кирилица“ е отпечатан той?



http://digilib.nalis.bg/xmlui/bitstream/handle/nls/30402/CV_38_061.jpg



Няма „руска“ кирилица има само кирилица създадена от Преславската книжна школа и създаването и измислянето на нов шрифт, в който някои малки печатни букви ги заместваме с подобие на някакви ръкописни варианти е просто не само излишно, но и абсолютно ненужно.



От години работим с такива печатни шрифтове без никакви проблеми и сега от някаква политическа маниакалност да сме „различни“ и далечни не от руснаците, а от техните политици, вече ни правят смешни.



На мен така и не ми стана ясно, кой е създателя на въпросната „българска“ кирилица (ще претендира ли той да го изравним по достояние със творците от Преславската книжна школа), кога и с какъв нормативен акт е утвърдена тази „българска“ кирилица и от какъв зор е измислена?



Предлагам въпросното умотворение да отпадне и да се занимаваме с по-серозни неща!



Тошко Поптолев

Times New Roman

"В допълнение се предлага и използването на българска кирилица в институционалните интернет страници, като са изброени различни възможни шрифтове, които я поддържат."

"Препоръчителните шрифтове за българска кирилица ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерство на електронното управление, както и на друго подходящо за целта хранилище."



Правете го по-бързо и нека Times New Roman има българска кирилизация. Всички знаем защо.

 

Българска форма на кирилица

Здравейте,

Занимавам се с интерфейсен дизайн и мога да посъветвам следното:

От изброените шрифтове в списъка, който е посочен във файла, само 2 наистина съдържат българска форма на кирилица, като Sofia Sans е шрифт, който е създаван за табели и градска навигация, а когато медията, която ще се използва, са мобилни екрани и уеб - то шрифтът трябва да бъде съобразен и създаден за такава употреба. Това е една прекрасна възможност да се възложи на шрифтови дизайнери да разработят шрифт, за нуждите на Българските институции и държавност! Хем ще си имаме официален шрифт, хем ще си бъде наша идентичност в истинският смисъл. Използването на безплатни шрифтове ни лишава от възможността да имаме идентичност, която да е разпознаваема и уникална. Имаме много добри местни дизайнери, работещи в тази сфера и би могло да се проучи тази възможност :) 

За справка, има държави и компании, които си имат собствен шрифт, който се ползва именно с такава цел - визуална идентичност.

Предложение за шрифт

Предлагам следния текст в „Правила за институционална идентичност на интернет сайтовете и портали на държавната администрация“:



„Министъра на електронното управление да предприеме следните мерки:

1. Създва експертна работна група, която да утвърди стандарт за официален шрифт  на кирилица (включително и в ръкописен вид) за нуждите на официалните институции, медиите и всички желаещи да го ползват. В стандарта задължително трябва да залегнат изисквания, които да водят до по-малко разходи по въвеждането на официалния шрифт и лесна читаемост. В експертната работна група задължително трябва да бъдат включени признати експерти от БАН, Българските университети, специалисти от IT сектора, издателства, творци и др.

2. Проекта на стандарт по предходната точка се подлага на обществено обсъждане преди неговото приемане от Министерския съвет.

3. След приемане на стандарта по реда на точка втора да обяви конкурс за изготвяне на шрифтове, които да бъдат приети от комисията по т. 1 и въведени официално във официалните български институции.“

Тошко Поптолев

Конкурс за шрифтове. Руска или международна/стандартна кирилица

КОНКУРС ЗА ШРИФТОВЕ



Идеята на poptolev-tn за конкурс за шрифтове е уместна. Редно е обаче да се проучи съществуващият опит за създаване и внедряване на базови шрифтове за нуждите на администрацията. Това означава да се проучи натрупаният опит при шрифтовите семейства PT Astra (sans и serif) в Русия (създаден по поръчка на JSC RPA RusBITech с цел да замени Times New Roman и Arial за административното управление в Русия) и Stobi (sans и serif) в Македония (създаден по поръчка на Министерството на информацията в Македония с цел да бъде стандарт за шрифт с македонска кирилица). Моите наблюдения показват, че процесът на създаване при всичките му трудности и перипетии е по-лесно да се осъществи и че същинският проблем е не създаването, а внедряването в употреба на създадените шрифтове. И в Македония, и Русия има проблеми с внедряването, тъй като то изисква обучение на огромна маса от хора за спазване на нови за тях стандарти.





РУСКА ИЛИ МЕЖДУНАРОДНА/СТАНДАРТНА/ТРАДИЦИОННА КИРИЛИЦА

 

Уместно е да се избягва употребата на названието „руска кирилица“, тъй като е крайно неточно. Използваната след реформата на Петър I кирилица носи названието „гражданска кирилица“ като опозиция на църковнославянската кирилица. С времето гражданската кирилица се превръща в стандарт за печатна кирилица не само в Русия, но и в България, Сърбия и прочие, като играе изключително положителна роля за развитието на книгоиздаването, на периодичния печат и на писмената култура на славянските православни народи. В такъв смисъл като алтернативно название на „гражданската кирилица“ могат да се използват названията „международна кирилица“, „стандартна кирилица“, „традиционна кирилица“, като най-неутрално е названието „традиционна кирилица“.

Институционалните сайтове трябва да се променят, но затова е нужно електронно управление

Проектът е повод да се говори за институционалните страници, но нищо повече. Дори да се приеме, нищо няма да се промени. Тук съм обяснила защо https://duncheva.bg/2022/03/11/%d0%b3-%d0%bd-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80-%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%8a/

Имаме да наваксваме 30 години и е добре правилно да си подредим приоритетите - клиентът на администрацията се интересува от услугата, а не от администрацията, която е предоставя. След като се смени гледната точка се вижда, че не са нужни сайтове на министрите, а сайтове с достъп до услуги. И там някъде може и да има рубричка с контактите на министър. 

В блога си съм публикувала и правилата преди промените. https://duncheva.bg/2022/03/10/%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8/

Старите шрифтове

Viol , Helen ???

„Българска“ кирилица

Моля, консултирайте се със специалисти по типография и история на писмеността относно недоразумението, наречено „българска кирилица“.

Разликата между „руска“ и „българска“ кирилица е в няколко букви, които се срещат само в едната или другата азбука - ѝ с ударение в българската; ё, ы, э - в руската. А в графичното оформление на буквите няма нищо българско - всички по-особени и нестандартни форми на буквите в шрифта, който определяте като „българска кирилица“, са взети от стари руски печатни шрифтове; някои дори са копирани директно от така наречения руски „граждански“ шрифт, въведен от цар Петър I още в началото на 18 век.

Минимален обхват на съдържанието

1. Под минимален обхват на съдържанието, считам че би трябвало да се обхване в Правилата поне задължителната информация по чл. 15, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.

2. На стр. 13, в т. 3.2.1. Раздел „Администрация“ е указан подраздел „Контакти“. Същевременно имаме отделен раздел 3.2.7. „Контакти“ . Не е посочено какво различно ще има за да бъдат оформени с едно и също име раздел и подраздел в друг раздел. Ако едното е за контакти с други ведомства и интернет страниците им , а другото за вътрешни контакти в администрациите би трябвало от заглавията това да се подразбира и те да се променят и/или допълнят по същество.

3. Аналогично на в т. 3.2.1. Раздел „Администрация“ е указан подраздел „Списъци и регистри“. Същевременно имаме отделен раздел 3.2.3. „Публични регистри“. Не е ясно за какви списъци и регистри става въпрос в подраздела. Ако там са регистрите, които не са публични, то да се посочи това, а също така и да се оформи заглавието по подходящ и разбираем начин за потребителите. Допълнително, не всички регистри са по „специфични за различните администрации нормативни актове“ – пример Административния регистър, поддържан от Министерския съвет по Закона за администрацията и Наредбата за административния регистър към закона.  

4. В т. 3.2.1. Раздел „Администрация“ е указан подраздел „Нормативни документи“, но липсва подраздел за стратегическите и други документи. Допълнително, съгласно Закона за нормативните актове (чл. 26) и Закона за достъп до обществена информация трябва да се оформи подраздел и за проектите на нормативни актове заедно с мотивите, съответно - доклада и резултатите от общественото обсъждане на проекта.

5. В т. 3.2 липсва информацията за конкурсите за държавни служители, която е важна и трябва също да е оформена в подраздел.

6. . В т. 3.2.1. Раздел „Администрация“ в подраздела, където е указана Организационна структура, не става ясно за вътрешната организационна структура на администрацията ли става въпрос и ако е да, то тя не трябва ли да бъде на друго място, например в първия подраздел.

7. В т. 3.2.7. За мен е пълно недоумение по каква причина трябва да се публикува „телефон за вписване на услуги в Административния регистър“. Съгласно Наредбата за административния регистър има точни правила на вписване, но определено вписването не се извършва чрез телефон за вписване на услуги.

8. В 3.2.6. Раздел „Достъп до обществена информация“ да се добави накрая „и информацията по чл. 15а, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация“.

9. Относно т. 3.2.2. Раздел „Административно обслужване“:

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата за административното обслужване, при осъществяване на административното обслужване потребителите контактуват с администрацията чрез Центъра за административно обслужване (ЦАО). Пак съгласно Наредбата за административното обслужване обслужването се осъществява в ЦАО и/или в служебни помещения, в които се осъществява административното обслужване. Предвид на посоченото телефони за комуникация със Звеното за административно обслужване (ЗАО) не се публикуват в този раздел. Предлагам изречението да се промени на: „Телефони за комуникация с ЦАО и/или служебните помещения, в които се осъществява административното обслужване“.

Допълнително, считам че всички административни услуги се предоставят „на гише“, като електронни са тези услуги от тях, които освен „на гише“ се предоставят и по електронен път. Това би трябвало ясно да се подразбира в последното изречение на т. 3.2.2.

Трябва да се отдели по-голямо внимание на информацията за административното обслужване

Подкрепям изказаното мнение на Дунчева, че хората ги интересува преди всичко информация за услугите, а не за чиновниците. 

Имам няколко препоръки към раздел 3.2.2. Административно обслужване

1. По първи булет Център за Административно обслужване 

• Предвижда се да се вписва Електронен адрес за комуникация – да се създаде технологична възможност за автоматичен отговор/имейл, че съобщението е получено, тъй като това ще послужи не само за обратната връзка към потребителя, но и за установяване на датата, от която текат срокове за изпълнение на заявката; Тук има сериозно объркване. Какво се иска? Да се запише имейл. Как в един обикновен сайт, а всички сайтове са такива ще се създаде възможност за автоматичен отговор, че съобщението е получено. Това поставя сериозни проблеми и неизпълнимост на мярката. В същото време от това няма нужда. Ако говорим за това от кога текат срокове за услуга то изпращането на някакъв имейл няма отношение към заявяване на услугата. Предлагам да се промени така: Електронна поща
• Предвижда се вписване на телефони за комуникация с ЦАО, което е правилно. Обръщам внимание обаче на следното изречение: "
• Ако има „дежурен телефон“, се определя работното време, през което може да се осъществи комуникация;" То е крайно непрецизно. Как така ако има дежурен телефон? Та такова понятие в областтта на административното обслужване няма. Няма и нормативно задължение да има такъв. Защо тогава казваме ако има, след като няма? Предлагам това изречение да отпадне.
• Предвижда се вписване на банкови сметки. Този задължителен запис е крайно проблемен. Първо - част от администрациите имат САМО ЕДНА банкова сметка. Как тогава ще впишат банкови сметки? Второ: някои администрации, предимно общините имат по повече от една банкова сметка, или една кметка с различни кодове. За различните услуги общините изискват заплащане по различни сметки. Каква полза ще има тогава от изписване на банкова сметка, след като клиентът така и няма да може да знае за коя услуга по коя сметка да плати? Има и друг проблем. В следващия булет - Административни услуги - се предвижда вписване на информация за всяка услуга поотделно. Съгласно Наредбата за административния регистър за всяка услуга трябва да се впише таксата и начинът на плащане, тоест банковата сметка. Ето защо описването на банковите сметки отделно освен че не може да е от полза дублира вече съществуваща в друг раздел информация. Предлагам редът Банкова сметка да отпадне. 

Продължение

Имам няколко препоръки към раздел 3.2.2. Административно обслужване

1. По първи булет Център за Административно обслужване 

Накрая е предвидено да се вписва задължителна информация за:

• Записване на дата и час за посещение (препоръчителен стандарт);
• Натовареност на посещенията в ЦАО (препоръчителен стандарт).

Как така в едни задължителни правила ще се задължават всички да вписват нещо, което има препоръчителен характер? Наред с това записването на дата и час не е ред на който се вписва някаква информация, а обикновено това е софтуер. Предлагам тези два булета да отпаднат като несъвместими със задължителните правила.

2. По булет трети Електронни административни услуги.

Какво се очаква да има тук? Да се изброят кои услуги са електронни ли? Обръщам внимание, че в предишния булет се вписва информация за всяка една услуга. Съгласно НАР за всяка услуга се вписва информация за: 8. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) информация за предоставяне на услугата по електронен път:

а) (нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) нивото на предоставяне на услугата;

б) (нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) интернет адрес, на който се намира формулярът за нейното заявяване;

в) (нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) интернет адрес за служебно заявяване;

г) (нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) вид на услугата (първична или комплексна), като, в случай че е комплексна, се посочват първичните услуги, от които е съставена;

Както се вижда за всяка услуга се вписва голяма по обем информация за предоставянето й по електронен път и наличието на отделен булет с неясно съдържание продполага дублиране на информацията. Предлагам редът Електронни административни услуги да отпадне.

3. Предвижда се вписване на Годишен доклад за оценка на удовлетвореността на потребителите на услуги.

Съгласно чл.24, ал.8 от НАО Всяка година до 1 април администрациите изготвят годишен доклад за оценка на удовлетвореността на потребителите за предходната календарна година, който се публикува на интернет страницата на съответната администрация. Предлагам в булета да отпаднат думите "на услуги" и да стане Годишен доклад за оценка на удовлетвореността на потребители

Елисавена Стоименова,

Национален център за дигитално административно обслужване