Обществени консултации

ПУБЛИЧНО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021-2027 Г.

Споразумението за партньорство е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от европейските фондове в България през програмния период 2021 – 2027 г. Това е документът, в който се определя стратегията на държавата членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на Европейския съюз и Общата политика в областта на рибарството.

През м. януари 2020 г. беше създадена работна група за разработване на Споразумението за партньорство с представители на администрацията и на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на работодателите, работниците и служителите, организациите на и за хората с увреждания и други. В резултат от дейността на работната група и на компетентните ведомства беше разработен проект на Споразумението за партньорство, като неформалните консултации със службите на Европейската комисия по него започнаха през м. март 2020 г.

Формулираните в документа приоритети за финансиране са изведени въз основа на анализ на социално-икономическо развитие на България 2007-2017 г. Документът очертава основните направления на инвестициите с европейско финансиране през следващия програмен период:

·        иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

·        чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

·        подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

·        развитите на човешките ресурси и образование;

·        устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Настоящият вариант на документа е резултат от напредъка в цялостния процес на програмиране, както и на техническите консултации с ЕК.

Проектът на Споразумението за партньорство можете да намерите на Портала за обществени консултации www.strategy.bg и Единния информационен портал за ЕСИФ www.eufunds.bg.

Всички желаещи могат да се включат в обсъждането на Споразумението за партньорство. Своите мнения и коментари може да изпращате в срок до 30 ноември 2020 г.

 

*Проектът на споразумението е редактиран на 19 октомври 2020 г. поради констатирана техническа грешка.


Дата на откриване: 16.10.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Междусекторни политики
Дата на приключване: 30.11.2020 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
20 октомври 2020 г. 19:41:39 ч.
Николай Едрев

Уважаеми Министерски съвет

Уважаеми Министерски съвет, Уважаеми Борисов!

Не знам, кой е писал този вариант на споразумение, но от бегъл анализ се вижда, че България е катастрофирала напълно през последните 10 години.След като се запозная детайлно с документа, може и да направя накакви предложения, но ми се струва, че тотално сме изпуснали влака през последните 10 години и похарчените безброй милиарди до сега.Защо смятате, че с нови 9,7 млрд. ще подобрите нещо ( както обещавате на ЕС), а няма да откраднете и тези пари и резултатите да са още по катастрофални?

Искрено Ваш,

Николай Едрев

23 октомври 2020 г. 00:35:03 ч.
kamened

Споразумение за партньорство 2020 (?)

Дами и господа, 

с изключение на актуализираните цифри, документа представлява нелошо копие на Споразумението за партньорство с ЕС от 2014.  Почерпете хората на Марин Райков все пак. След похарчени N милиарда евро, конкретиката се изчерпва със споменатият на три пъти София Тех Парк. Колкото до така разписаните цели на Споразумението - искрени поздравления, доста точно, макар и непълно описание на катастрофалния провал и пълната некомпетентност в управлението на страната ни.

Камен Недялков

23 октомври 2020 г. 14:50:26 ч.
NadiaMiteva

Нужда от основна преработка

Здравейте,

Този документ обявява за най-глупавия, беден и мръсен член на Европейския съюз.

Поздрави и с пожелание документът да бъде преразгледан,

Надя

29 ноември 2020 г. 21:51:38 ч.
Toni1

Насърчаване на използването на транспорт с нулеви емисии и изграждането на подходяща инфраструктура

В проекта на споразумение за партньорство никъде не се споменава по конкретен и недвусмислен начин развитието на градската инфраструктура за ползване на велосипеди и тротинетки като форми на транспорт с нулеви емисии. Изграждането на нови велоалеи и свързването на вече съществуващите такива в достатъчно голяма и непрекъсната мрежа в големите градове се налага като допълнителна мярка за намаляване на замърсяването на въздуха, задръстванията и нивата на шум в градска среда. Съществуващите велоалеи са крайно недостатъчни, за да насърчат хората да използват велосипеди и тротинетки, а лицата, които се придвижват по този начин, са изложени на висок риск от пътнотранспортни произшествия и от конфликти с другите участници в движението по пътищата, понеже не разполагат с достатъчно специално заделени пътни платна и са принудени да ползват лентите за МПС или автобусните ленти. Псевдоаргументът, според който инвестициите във велоалеи не си струват, понеже последните не се ползват, се основава на погрешна логика. Всъщност велоалеите биха били много по-популярни, ако са свързани в непрекъсната мрежа, ако са поддържани и ако водачите на незаконно спрелите върху тях МПС, препречващи пътя, бъдат своевременно санкционирани.
Предложените в проекта на споразумение за партньорство инвестиции за подмяна на автопарка на обществения транспорт и на личните автомобили с екологосъобразни МПС не биха били достатъчни да намалят нивата на вредните емисии, генерирани от транспорта. Това е така, понеже не всички превозни средства ще бъдат заменени от МПС с нулеви емисии, а с други МПС, които ще продължат да генерират вредни емисии, макар и в по-малки количества спрямо старите. Освен това автомобилите заемат повече пространство, загрозявайки по този начин градската среда и допринасяйки за задръстванията, а изграждането на паркинги за тях е много по-скъпо и трудноосъществимо.
Поради тези причини считам за нужно в споразумението за партньорство да се добави изрично позоваване на развитието на мрежата от велоалеи в градовете, както и конкретен очакван резултат, като например планирано увеличение на новите велоалеи (в километри и/или като процент спрямо съществуващата мрежа).
Интервенции (дейности), свързани с развитието на велосипедните мрежи могат да бъдат включени в цел 2 (за подобряване на въздуха), в цел 5 (за развитието на градската среда), а също така и в цел 3 (транспортна свързаност), защото велосипедната мрежа може да се разшири в крайградските части, или за свързване на селища помужду им, както например е в Нидерландия.

30 ноември 2020 г. 19:51:47 ч.
laftchiev

Становище на Сдружение Когито

относно:

ПРОЕКТА НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021-2027 Г.



Този проект е изрична и ясна демонстрация на приоритетите на съставящите това споразумение. За съжаление, както и в предишните програми приоритетите са грешни, политиките - или слаби, или доказано неуспешни, подкрепата за някои от тях твърде слаба, за други - твърде силна.

Както многократно Сдружение Когито, БАН, СУ и много други организации, свързани с науката, са отбелязвали - финансирането на науката в двата предни програмни периода, бе скромно, недостатъчно, зле обмислено и неправилно съставено. Всъщност за пъвия - направо отсъстващо!

Малко по-добре това е изпълнено в това предложение, но като се има в предвид, че има да се наваксва огромната инерция на провалени 14 години (двата предишни периода) еврофинансиране за наука у нас, както и пълно неглижиране на науката за последните 30 години, на практика от всички правителства, оставаме с впечатлението, че се предлага много малко в тази област.

Сдружение Когито счита:

Че най-малко 500 млн. евро еврофинансиране трябва да бъде добавено към "Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", като ударението трябва да е за самите научни изследвания. Това (но само ако 100% от тези средства отидат за самите научни изследвания) ще изравни програмата с такива програми в Чехия, Словения и т.н. отпреди два програмни периода, когато тяхните науки получиха едно много силно ускорение и в последствие станаха локомотив за прехода. Провалът на научните политики в последните 13-14 години ни мотивира да предложим основно това.

Има много варианти за донори на такива средства - да се поискат повече средства от ЕС , или да се намали например: ОП Развитие на човешките ресурси, където се предлагат да се финансират силно неуспешни политики по подобие на политиката за деинстутиционализация на детските домове. Тази политика, която е всъщност само политика за приватизация на последните, не промени към нищо добро отношението към децата в домовете. Филмът на ББС "Скритите деца на България" (автор - Кейт Блюит) от 2019г. , показва, че огромното еврофинансиране на новите домове от семеен тип не е довело до нищо добро. Авторката казва: "България не трябва да се концентрира върху изграждането на центрове от този тип, а върху образоването на майките с деца-инвалиди ... "

Множество подобни провалени политики има в последно споменатата оперативна програма и които могат да не се подкрепят, но вместо това да се отпуснат така необходимите средства за образование на децата, за техникуми и за научни изследвания.

За това нашето предложение е: Проекта за Споразумение ЕС-България да се върне и основно да се преработи, като програмата за наука основно да се увеличи като най-приоритетна, а в програми като ОП Развитие на човешките ресурси, да се наблегне най-вече на образователната част и предаването на опит!

Мъдрост и опит е това, което ни липсва!

С Уважение: Cogito ergo sum.

30 ноември 2020 г. 20:06:33 ч.
draghetto

Предложения за допълнения на текстовете

Предложение 1:

На страница 5, думите "необходимост от подобряване качеството на атмосферния въздух поради интензифициране на проблема с концентрацията на фини прахови частици", да се допълнят с думите "и азотни оксиди"



Мотиви: В EEA2 2019, Air quality in Europe - report 2019, на European environment agency, като основни проблеми със замърсяването на въздуха в множество големи европейски градове, включително в България, са посочени превишаването на нормите освен на фините прахови частици, така и на азотните оксиди. 



Предложение 3:

На страница 6 думите "приемливо ниво на изграденост и електрификация на железопътната инфраструктура, но влошено състояние, включително ниска средна техническа скорост, и висока степен на амортизираност на подвижния състав, които рефлектират в продължаващия отлив на ползватели на предлаганата услуга в пътническия сегмент" да се допълнят с думите ", със със значими импликации за свързаността на регионите, както и за железопътната безопасност."



Предложение 3: 

Да се добави нова точка в "Програма транспорт и транспортна свързаност", в която да се опише необходимостта от политики и инвестиции в засилено развитие и поддръжка на железопътната инфраструктура, за да може Република България да спази задълженията си по "Бяла книга на европейската комисия".

Мотиви: В Бяла книга на европейската комисия (Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство) от 28.3.2011г., както и във връзка с "Пътна карта за постигането на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г." на Европейската комисия от 8.3.2011г. са заложени следните цели, които изискват сериозно планиране, последователност, приемственост и предвидимост в действията на национално ниво:

- "До 2030 г. 30 % от товарите в автомобилния транспорт над 300 км трябва да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден, и 50 % до 2050 г., като се улесняват от ефективни и екологични товарни коридори. Постигането на тази цел също така ще изисква развитието на подходяща инфраструктура."

- "До 2050 г. да се довърши европейската високоскоростна железопътна мрежа. До 2030 г. да се утрои дължината на наличната високоскоростна железопътна мрежа и да се поддържа гъста жп мрежа във всички държави-членки. До 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния трябва да се осъществява по релсов път."

- "До 2050 г. всички централни мрежови летища да се свържат с железопътната мрежа, за предпочитане с високоскоростната; да се гарантира достатъчната връзка на всички централни мрежови пристанища със системите за железопътен превоз на товари и, където е възможно, с вътрешните водни пътища."



Предложение 4:

Във всички точки, в които се цитират данни, да се упомене източникът им.