Обществени консултации

Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние

 

 

Прилагането на наредбата осигурява осъществяване на търговия с храни от разстояние при извършван ефективен контрол и гарантирана информация за потребителите, проследимост и безопасност на храните.

 

  Отговорна структура:

   дирекция „Политики по агрохранителната верига“, МЗХГ

  Електронни адреси:

   IDimitrova@mzh.government.bg

 


Дата на откриване: 9.10.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Земеделие и селски райони
Дата на приключване: 9.11.2020 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
09 октомври 2020 г. 20:28:21 ч.
valentin.2017

как наредбата ще удари дребните производители

Помислете как тази наредба ще удари дребните производители (мляко, картофи, и т.н.), които доставят директно на клиентите.

Какви допълнителни разходи ще са необходими, колко ще им струва консултацията при специалист, който да им обясни какво да направят за да спазят закона.

Колко ще им струва да купуват контейнери, да слагат надписи върху автомобила си.

Колко ще струва справянето с бюрокрацията при издаване на здравна книжка.

 

11 октомври 2020 г. 12:07:53 ч.
alexvinchev

Няколко въпроса

Какъв проблем решава тази наредба, какъв процент от населението засяга този проблем и може ли този проблем да бъде решен по друг, адекватен начин?

Как маркирането на превозното средство ще увеличи безопастността на храните, при положение, че от търговската мрежа редовно се изтеглят храни, които са обявени за негодни СЛЕД като са били продавани повече от седмица или две и тези храни са били контролирани от БАБХ и транспортирани с превозни средства, одобрени за целта?

12 октомври 2020 г. 12:34:06 ч.
hama4

Дискриминация на местните търговци спрямо чужди

При търговия с храни от растояние е добре да се прави разлика между различните видове храни - пакетирани, непакетирани, хранителни добавки, подправки и т. н. тук всичко е в кюпа. Това не е редно в цял свят примерно хрнителни добавки могат да се търгуват и без да имаш регистриран обект  на принципа на дропшипинг, реално продавача дори не вижда стоката която продава, продуктие са достатъчно добре опаковани така че да е невъзможно замърсяване. Зящо е нужно тук специална кола? В българия продават множество фирми от чужбина, така поставяте пред неравни условия местните с чуждите търговци. На всички е ясно че няма как да проверите и санкционирате чуждестранен оператор на пазара. Това е дискриминация и допълнителна бюрокрация за местните малки фирми.

27 октомври 2020 г. 20:20:03 ч.
Drone

Отврат

С този проект еничарите от БАБХ за пореден път режат от живото месо на България. Как не ви е срам бе, да работите против българските национални интереси в полза на немските търговски вериги Кауфланд, Била , Метро  и Лидл , на немския куриер Спиди/DPD и партията на Меркел ЕНП. Нямате ли капка родолюбие и сте се продали на немците, дето ни заливат с всякакви техни боклуци, за които угодно са си изкарали изрядни документи , но с нулево качество. А нашите емигранти в Европа, които жадуват за родно неподправено българско производство , доставено при тях директно до масата им от куриер, да бъдат лишени благодарение на вас от него. А родния производител за пореден път за го натиснете под вода, отнемайки му и тази пазарна ниша по време на Ковид криза и нагласяте всичко в полза на големите търговци. Докога ще обслужвате чужди интереси вие от министерството и БАБХ ? Измекяри !

02 ноември 2020 г. 13:13:03 ч.
инспектор

Предложения за обмисляне

Уважеми дами и господа,

много важно е да прецизирате в тази наредба кои обекти имат право да извършват търговия от разстояние. Дали това ще касае само производствени предприятия и складове за търговия на едро или всички обекти, които заявят тази дейност. Например ще може ли един Кафе-аперитив или ресторант да се регистрира за търговия от разстояние с храните, които се приготвят в него или ще трябва този обект да има разрешена дейност кетъринг (което тотално се различава от дейността търговия от разстояние).

Също така съгласно чл.60 и чл. 61 от Закона за храните всеки един бизнес оператор може да подаде заявление да извършва такава дейност, при което може да посочи обекти на други бизнес оператори, които са вписани в регистръра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Вписването в регистъра става без  физическа проверка от компетентния орган (в случая БАБХ), а само по документи и няма изисквания за посочените в заявлението обекти, освен че трябва да са списани в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. 

Това може да доведе до злоупотреби и обекти като кафенета (с 2 кв.м кухня) да се вписва като бизнес-оператор, извършващ търговия с храни от разстояние.

Ако целта е да се подпомогне дребния и средния бизнес в наредбата трябва всичко да се конкретизира, за да не се оставя на контролния орган да тълкува отделните членове различно в различните области и градове. 

 

 

04 ноември 2020 г. 21:27:30 ч.
konstantina_70

Поредния ГЕНОЦИД!!!!!

Отровихте въздуха, водите, земята!!! Разпродадохте България! Сега искате да вземете поминъка и труда на хората. СРАМ!!! Заради такива като вас ли умряха Левски и Ботев!!!!

04 ноември 2020 г. 21:47:54 ч.
тони бонбони

Казваме "ДА" на българското и ограничаваме вносните продукти

Не съм съгласна!!! Спрете убийството на българските земеделци!!! Изберете българското!!!!

04 ноември 2020 г. 22:32:09 ч.
mjekov

Молба

Здравейте!

Молбата ми е да дадете свобода на клиент и производител да работят и купуват сбоводно. Аз лично купувам от малки производители и рядко влизам в големите  хранителни вериги и искам така да се запази. Или така направете, че големите вериги да изкупуват веднага продуктите на малкия български производител и той да може да се издържа от това,  а не малкия производител на село да кредитира голямата немска верига и да чака 40 дни за плащане.

05 ноември 2020 г. 10:17:57 ч.
Nikk

Стига

Поредният лобистки и античовешки закон!

05 ноември 2020 г. 11:29:23 ч.
Chavdara

Защо се ограничават малките производители?

Оставете поне малкото останала чиста храна да достига до хората! 

05 ноември 2020 г. 12:17:27 ч.
Pavlina Radeva

Защита на българския производител.

Не съм съгласна. Трябва да се помисли за защитата на малкия производител, а не на чуждите такива. По-вкусно от българското няма. 

05 ноември 2020 г. 14:41:57 ч.
NeliKazakova

НИЕ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ КАЗВАМЕ НЕ

Пиша като потребител пазаруващ растителна храна главно от местни дребни производители. Моля не се грижете за моята безопастност. Имам си глава на раменете и съвест да преценявам кое е добре за мен и кое не. Без тези хора, които вие обричате на гибел с тези наредби, семейството ми щеше да яде химическите боклуци на големите вериги и щеше да боледува, а сега дори грип не ни е ловил от години. Моля, спрете се с народоубийските си закони. БОЖЕЕЕЕЕЕ МИЛИ, БОЖЕ, БЪДИ С НАС И НИ ПАЗИ ОТ ТАЗИ УПРАВА!!!

05 ноември 2020 г. 14:48:10 ч.
Марин Петков

Антибългарска политика

Що за политика е да се унищожат възможносите на и без това малко останали българи и шанса за оцеляване на хората, които са с най-ниски доходи. Това не е политика, която иска България да съществува изобщо. Особено предвид това, че сме не в демогравска криза, а сме направо в демокравска предсмъртна агония като държава, народ и нация.

05 ноември 2020 г. 17:33:02 ч.
vld1bg

Наредбата ще засегне всички качествени и млади фермери и български граждани

Забавете това обсъждане или го направете с хората директно засегнати - млади и малки фермери        ( забележете но КАЧЕСТВЕНИ ПРОДУКТИ) и т.н , не тук за общо обсъждане . Моето мнение като  гражданин е, че доводите за създаването на Наредбата куцат и са във въздуха, необосновани и ощетяват всички фермери ,в България за сметка на големите чужди търговски вериги в Страната , които си имат собствен транспорт. Същевременно наредбата ще ощети всички български граждани в страната  (особено в големите градове ) с липсата на пресни и качествени продукти от фермата директно доставени до всеки гражданин и по-къс път на храната до масата .

05 ноември 2020 г. 21:45:52 ч.
ася сарандева

В защита на дребните български производители, а не на лобистки интереси!

Категорично съм против "мерките", посочени в проектонаредбата, с които ще се създадат още повече спънки на дребните производители на български продукти. Вместо да се работи в посока подпомагането им, което е в интерес и на клиентите, търсещи местна, чиста , домашна храна, и на онези, които я съдават, се обслужват интересите на големите вериги и чужди страни, търсещи пазар на стоките си със съмнителни качества. БАБХ отдавна е дискредитирана, след всички безобразия, които инициира със селскостопанските животни, тя е символ на лобизъм и лиспващ професионализъм. Така че, господа, ако не помагате, поне не пречете на българското да заеме подобаващото си място в живота на онези, които не са съгласни с ГМО, пестициди, торове и прочие боклуци!

05 ноември 2020 г. 23:47:58 ч.
гражданинът

Наредбата е още едно недоразумение

Как маркирането на превозното средство ще увеличи безопастността на храните?

Това сериозно ли е, или за пореден път е измиване на ръцете и желание да се ограничат възможностите на хората да продават собствена продукция?

Последната намеса от БАБХ беше, когато се избиха хиляди животни преди година, а хората в района останаха без препитание? Дали забравиха, че тогава бяха осъдени от един от животновъдите там, който успя да си спаси стадото? Същото ще последва и сега!

Твърдо съм против обнародването на тази наредба!

06 ноември 2020 г. 09:23:14 ч.
paczo911

Много работа още трябва да се свърши по тази наредба

Здравейте, струва ми се, че наредбата, както и правилата, които произлизат от нея трябва да се прецизират много по-подробно и задълбочено, отколкото е в момента. Всички точки от наредбата звучат изключително общо, позволяват голямо поле за тълкувание, а това може да доведе до огромни злоупотреби, особено спрямо малките производители. Да не забравяме, че те нямат икономическата и правна мощ на големите вериги. Българската държава е длъжна да следи ревностно за развитието и процъфтяването на дребните и средни родни производители!

06 ноември 2020 г. 09:52:23 ч.
МК

Усложняване и спиране на този вид търговия

Без да съм експерт ми се струва, че тази наредба автоматично ще спре доставките с куриети - демек ще замрази голям част от търговията на малките прозиводители. Трябва да бъде адаптирано, така че да може да се изпращат продукти по куриер.

Нека произдодителите да бъдат регистрирани, но по улеснен начин.

06 ноември 2020 г. 09:55:54 ч.
Emy

Върнете българския вкус, не унищожавайте малкото останало

Докога ще се толерира чуждото? Вместо българското да се внедри както в България, така и в чужбина. Един пример: гръцки стил кисело мляко се продава по цял свят. Ние дадохме на Данон да обърнат българското кисело мляко в йогурт. Съсипвайки българския бизнес се съсипва и България. 

06 ноември 2020 г. 12:21:20 ч.
Essin

Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние

Аз съм против наредбата! 

06 ноември 2020 г. 13:43:14 ч.
soldier_stz

Геноцид

Избихте животните, унищожихте селата не унищожавайте малкото останали Български производители. Не Ви искаме проекта за изисквания при търговия с храни от разстояние. Разпускайте парламента и подавайте оставки.

06 ноември 2020 г. 15:21:18 ч.
Някакво

Искам си селските продукти. С изисквания като за големи вериги НИ Убивате...

Продадохте държавата и децата си !

Слуги чужди, на възраст ще се сте прокажени от угрезения 

https://selo.bg/news/фамилните-стопанства-от-село-продаващи-онлайн--под-бухалката-на-бабх-и-немската-аграрна-политика-1-4802?fbclid=IwAR349QaD5S2sVlC6wnaxJg5gcx5w7r9DBOv5_qFj-xdNydwQ_c0U5NWs8pQ

06 ноември 2020 г. 18:53:16 ч.
valentin.2017

регулациите да са доброволни

Предлагам голяма част или всички регулации на продажбата на храни, включително и тези за продажба на храни от разстояние, да се прилагат доброволно.



Това означава клиентите да имат право на избор дали да купуват от производител или търговец, който е регулиран от всички регулации за безопасност на храните (включително и регулациите при продажба и транспорт на храни, които се доставят във връзка с договор, сключен от разстояние).



Нека хората свободно да избират дали да купуват от регулирани търговци и производители или от малки производители, които не правят разходи за спазване на всички закони, отнасящи се до производството и търговията с храни.



Има много хора, които не желаят да бъдат "защитавани" със закони за защита на потребителите. Нека да им дадем право да избират производители и търговци, които не спазват всички регулации във връзка с безопасността на храните. Не бива да се налагат едни и същи закони на всички, защото не всички имат едно и също виждане за това какъв трябва да бъде закона, който уж ги защитава.



Не съм съгласен да се оправдавате, че имало европейски регламенти и директиви. Вместо това нека министърът постави въпроса за либерализиране на европейските регулации за защита на потребителите за да може потребителите да решават доколко са съгласни да бъдат защитавани. И да бъдат защитавани само тези потребители, които доброволно са се съгласили на това, не бива насила всички да бъдат "защитавани" без да го искат.



В медиите излезе информация, че клиенти на куриерска фирма са принудени да лъжат когато декларират какво дават за превозване, защото куриерската фирма е спряла да приема храни (очевидно от куриерската фирма имат вътрешна информация, че наредбата ще се гласува "за"). Нека спрем това безумие като дадем право на търговците и производителите да продават храни без да спазват всички регулации за безопасност, ако потребителят е дал съгласието си за това.



Нека всеки да решава доколко желае да бъде "защитаван". Не всички потребители вярват, че законите за защита на потребителите са в тяхна полза. Нека да дадем възможност на потребителите, които желаят, да бъдат освободени от нежеланата защита: търговецът/производителят да декларира пред потребителя кои регулации не е пожелал да спази и ако потребителят е съгласен да извърши покупката при тези условия да няма риск за търговеца/производителя (че ще бъде наказан за неспазване на регулациите). Да се предвиди в закона изключение, което позволява при съгласие на потребителя някои или всички закони за защита на потребителите и за безопасността на храните да не се прилагат.

06 ноември 2020 г. 20:44:11 ч.
Zina

Спрете с недомислиците!

Наредбата Ви е непрецизирана и ненужна точно в момент на трудно оцеляване на всякакви дребни бизнеси и производители на селскостопански стоки. Освен регулациите и още една възможност за рушвети, за подпомагане на големите вериги и чуждестранните лица вие отново допълнително утежнявате с ненужни разходи дребния български производител, а в същото време точно той остана извън всякакви  мерки и грижата на държавата.  Който иска и сега може да си консумира на воля както вносните боклуци, които пускате на пазара , така и да си остане възможността за свободно пазаруване от малки производители. Такива регулации и в Европа няма. По католици от папата станахте.

06 ноември 2020 г. 20:54:34 ч.
Mirchica13

Каква е целта?

Явно отново се цели да се заличи дребният потребител. Оставете хората да се грижат за семействата си и не ги съсипвайте!

06 ноември 2020 г. 21:17:25 ч.
Илиева 12

Против този вид и форма на наредбата.

Наредбата не работи в услуга на гражданите,  защитава единствено интереса на крупните търговци и чужди вериги за хранителни стоки. Не са разграничени продуктите за приготвяне на храни от готовите храни, което означава, че за търговия със суровини за приготвяне на храна ще се покриват същите критерии като за кетъринг услуги. Това не защитава нито интереса на клиента нито на продавача. Ще доведе до убиването на този вид производство, с което в крайна сметка ще загуби и държавата. Може да се намери друг начин да се спазят европейските изисквания без да се въвеждат безумни спъващи мерки, уж в услуга на здравето на населението.

06 ноември 2020 г. 22:37:39 ч.
ginka.tod

НЕ СЪМ СЪГЛАСНА!!!

Категорично не съм съгласна! Подобни разпоредби елиминират дребните производители и търговци! Това е поредно безумие

07 ноември 2020 г. 10:31:49 ч.
fteodosiev1

Страхотен портал!!!

Десет опита да кача становището - неуспешни. За това ще качвам точка по точка, поне се надявам да ги прочетете. 

07 ноември 2020 г. 10:32:51 ч.
fteodosiev1

1

Във връзка с провежданото обществено обсъждане на Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние в определения срок, с настоящото изразяваме становището на по публикувания проект.

На 9.10.2020 г. на интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите беше публикуван Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние. В тази връзка и в предвидения срок за входиране на мнения, коментари и др., в рамките на общественото обсъждане, моля да разгледате и вземете предвид нашето становище.

В светлината на настоящите събития и динамиката на промените в икономиката и търговията, много малки компании като нас, особено за нишови продукти бяха принудени да инвестират в изграждането на електронни магазини, поради липсата на събития, на които да предлагат продуктите си извън магазинната мрежа. За компании като е от особена важност да има ясна и точна регулация на процеса, с оглед гарантиране на максимална безопасност и качество на потребителите, част от които за пръв път се обръщат към електронно пазаруване на храна и е от особена важно ние като търговци да имаме гаранции за клиентите си да ги запазим като такива.

Проектът на Наредба цели да урегулира точно този процес, но същевременно в него липсват ясни и точни детайли и изисквания към всеки представител на веригата в този процес, което от една страна затруднява бизнеса с изпълнението на неясни изисквания, а от друга страна оставя възможност за твърде широко тълкуване на предвидените норми, което не би могло да доведе до ефективен контрол.

07 ноември 2020 г. 10:33:28 ч.
fteodosiev1

2

1. В чл. 2, ал. 1, точка 2 от Наредбата се реферира към т. 7 от § 1 на допълнителната разпоредба на Закона за храните. Цитираната точка посочва, че  7. „Доставчик на услуги" е лице, което извършва каквато и да е услуга на информационното общество, т.е. каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугата.

В така разписаната норма, остава неясно за търговците, които са и Електронни магазини (предлагат онлайн продуктите си директно на краен клиент), които изпращат пратки чрез куриерски фирми, дали куриерските фирми също се явяват доставчици на услуги, при положение, че по смисъла на Закона те не извършват услуги на информационното общество.

2. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата се реферира регистрация по чл. 61 от Закон за храните, където в ал. 1, т. 4. е посочено, че част от минималните атрибути на образец на заявление е: „вид, брой и регистрационни номера на превозните средства, а когато се извършва транспортиране на храни по чл. 50, ал. 1 и 2 - номер и дата на издаване на регистрационния стикер„

По смисъла на точката, следва при доставка на храни с куриерски фирми, моторните превозни средства на дадения куриер да се регистрират и опишат в образеца от страна на търговеца, което е неясно дефинирано в наредбата, икономически нецелесъобразно и липсва ясна оценка на въздействието.

3. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата се реферира регистрация по чл. 61 от Закон за храните, където в ал. 1, т. 5 е посочено деклариране, че се прилага план за проследимост на храните, който е на разположение в обекта по регистрация за проверка от компетентния орган.

Какво следва да представлява план за проследимост на храните, кой се явява обектът на регистрация? Какво следва да разбира под проследимост на храни при онлайн търговия, при положение че целият контакт от поръчка до доставка на храна се извършва чрез дигитална комуникация чрез онлайн платформи, за които респективно има дигитални записи. Тази проследимост от кой до кой етап на движението на храната следва да бъде – Пример: Клиент преценява да пренасочи пратка чрез платформата на куриера към друг адрес, този етап на движение на пратка е извън контрола на изпращача. Освен това, при масово използваните платформи за онлайн търговия (например WooCommerce) има ясна информация кой клиент, кога и какво е поръчал, както и кога дадената поръчка е изпратена към куриер. Освен това транспортирането на пратки до офис на куриер (които са индивидуално опаковани артикули, поставени в плик за изпращане) как следва да се извършва и каква регистрация следва да премине средството.

07 ноември 2020 г. 10:34:01 ч.
fteodosiev1

3

4. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата се реферира регистрация по чл. 61 от Закон за храните, където в ал. 2, е посочено: „Заявлението се подава най-малко 14 дни преди датата на започване на дейността.“

Налице е празнота в цитираната норма, тъй като тя не урежда как следва да се прилага условието  към сега действащи дружества, които изпращат храни с куриери или други методи към сегашния момент, които ясно не биха могли да изпълнят нормата, тъй като вече оперират такава дейност, а и съгласно множество постановления на ВАС, Наредбите не могат да се прилагат с обратна сила. Следва ли да се разбира, че след влизане в сила на Наредбата до приключване на процедурата по регистрация дружеството следва да не извършва дейност?

5. В Наредбата в чл. 4, ал. 2 има препратка към чл. 4 от Закона за електронната търговия, като не е еднозначно посочено, по какъв начин в контекста на търговията с храни от дистанция следва да се приложи нормата и какво се има предвид в члена, след като изискването на Закона за електронната търговия е ясно разписано в самия закон. Като цяло, информацията посочена в чл. 4 от Закона за електронната търговия е достъпна на платформата на електронния магазин, но как това изискване реферира към търговията от дистанция. Респективно с нормата в чл. 4, ал. 2 има ли се предвид някакво допълнително изискване – например цялата информация, изискуема по смисъла на чл. 4 от Закона за електронната търговия да бъде на всяка една отделна пратка с храна или нормотвореца е имал друго предвид с разписания текст в  чл. 4, ал. 2 в проекта на Наредба?

6. В Закона за храните е предвиден терминът „групи храни“, като в Допълнителните разпоредби има ясен списък на различните групи храни по категории, а в член 14 от същия Закон е посочено, че Областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2 и 3, който съдържа и информация за  групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект. На база на категорията храна се въвеждат и различните системи за самоконтрол, съхранение и т.н. при работа със съответната храна. По тази причина например един малък обект за търговия с пакетирани храни (тип кроасани, вафли и др. пакетирани храни с дълъг срок на годност, които са нерискови) има различни системи за съхранение от например обект, в който има храни с животински произход , които са рискови при съхранение, продажба, доставка и други.

В Проекта на Наредба изцяло липсва част, в която различните категории храни да се подлагат и на различни по тежест изисквания за дистанционна продажба, така както е в традиционната търговия, което само по себе си нарушава принципите за конкуренция и равнопоставеност на икономическите субекти. На практика в момента един търговец на пакетирани захарни изделия например при доставка на продуктите си трябва да отговаря на същите условия като търговец-доставчик на сурово месо. Моля да се вземе предвид, че още в Член 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002 е предвидено понятията риск, анализ на риска и оценка на риска, които се обхващат в Регламента, като същите изцяло отсъстват в конструкцията на Проекта на Наредба. Съобразно Член 7, точка 2 от Регламента и доколкото Проектът на Наредба може да бъде възприет като част от мерките за прилагане на изискванията на европейското законодателство е предвидено че „мерките трябва да са съразмерни и не по-ограничителни за търговията, отколкото е необходимо за постигането на избраната от Общността висока степен на опазване здравето, като се отчита тяхната техническа и икономическа изпълнимост и други фактори, които се считат за законосъобразни във връзка с разглеждания въпрос.“.

В Проекта на Наредба предвидените ограничения цитират дословно изискванията в Регламента, без да отразяват индивидуалната специфика на групите храни, обект на доставки, което само по себе си е в противоречие с предвиденото в член 7 изискване за съразмерност и ограничителност, което е факт, поради липсата на диференциация на групите храни, така като е предвидено в закона. Компании, които предлагат пакетирани веган продукти на същата норма като продукти с животински произход ли следва отговарят?

 

07 ноември 2020 г. 10:34:30 ч.
fteodosiev1

4

7. В чл. 5 от Проект на Наредба се реферира към Приложение II, Глава IV от Регламент (ЕО) № 852/2004 и към на Глава втора, Раздел III  от Закона за храните. От така записаната норма остава напълно неясно за компаниите, които доставят нерискови, пакетирани храни с услугите на куриерски компании кой се явява оператор и кой попада в обхвата на нормите. Следва ли всеки доставчик на куриерски услуги с всичките си превозни средства да премине процедура по регистрация, съоръжение за транспортиране на пратки ли с храни ли следва да се регистрира или моторното превозно средство. В случай на изпращане с куриер на пакетирани храни, опаковани в самостоятелна отделна опаковка (например отделна кутия), при липса на всякакъв риск от нарушаване на целостта на храната при какви условия следва същата да бъде транспортирана. При разписване на цитираната норма в член 5, взет ли е предвид и изготвен ли е икономически анализ и извършено ли е обсъждане с представители на куриерските компании за прилагане на нормата и изпълняване на заложените изисквания, взета ли е предвид тяхната позиция изпълнимо ли е това изискване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, а именно Член 9 „По време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това.“

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на проекта на Наредба куриерските компании са посочени като свързващо звено или средство за доставка на хранителните продукти, продавани от разстояние. От друга страна обаче пощенските оператори не са посочени като задължени лица по наредбата – доставчици на услуги по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗХ. Поставяйки условие към обозначаването на превозните средства, с които ще се доставя храна, подзаконовият акт не третира как следва да се прилага изискването на чл. 6, ал. 1, т. 2 -  спрямо колите на пощенските оператори, доставчици на неуниверсална пощенска услуга. Как следва да се обозначат тези коли на куриерите, ако последните доставят храни от различни доставчици на услуги. Съответно как следва да са обозначени превозните средства на дружествата, собственици на платформи за продажба на храна, предлагана от множество на брой и различни търговци – от млечни и местни продукти до готови ястия. 

8. Нормата, предвидена в чл. 6, ал. 2 е неясна, в частта „при спазване на изискванията по ал. 1“. Следва ли да се разбира, че ако от електронен магазин бъде поръчан 1 шоколад и същият бъде доставен без използване на превозни средства, то шоколадът, не може да бъде опакован просто в кутия/плик, а следва да бъде транспортиран с контейнер, идентифициран по смисъла на ал. 1 от същия член?

9. В наредбата в член 7 е предвидено „Лицата, които извършват доставки на храни при търговия от разстояние до краен потребител трябва да притежават лични здравни книжки, в които да са вписани резултатите от извършените от здравните органи предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания.“

Нужно е пояснение какво се има предвид под „лицата, които извършват доставки“, а именно през следния пример. Електронен магазин изпраща пакетирани захарни бонбони, опаковани в индивидуална кутия, в плик на куриер, с подготвена товарителница, предава я на гише на куриерската служба. Представителят на куриерската фирма пренася пратката от гишето до товарният бус, но няма никакъв пряк досег с храната, реално той има досег с подготвената пратка , но не и с храната, но същевременно попада в широкото тълкувание на текста „Лицата, които извършват доставки на храни при търговия от разстояние до краен потребител“. Следва ли всеки служител на куриерските компании да има здравна книжка, поради контакт с пратка, съдържаща храна?

10. В член 9, ал. 2 е посочено, че проба може да бъде взета чрез извършване на поръчка, при тази хипотеза как ще бъде взета и съхранена контролна проба, в отсъствието на представляващ дружеството-продавач? Отделно от това относно процеса на контрол, не е описано в проекта на наредба как се уведомява „доставчика на услуги“, който продава съответната храна, за резултатите от лабораторните анализи. Не е посочен срок и ред за искане на повторна експертиза или за начин на защита, ако търговецът не е съгласен със заключението или разполага с писмени доказателства, които оборват експертизата.  Не са разграничени лицата и техните права, които извършват дейност по агрохранителната верига и имат право на второ експертно становище, от тези търговци, които не попадат в тази група, но са негативно засегнати от резултата от проверката. Не е регулирано издават ли актове органите по контрол, какви са те по своя административно правен характери и как подлежат на проверка за законосъобразност – ред, срокове, компетентни органи.  

 

07 ноември 2020 г. 10:34:50 ч.
fteodosiev1

5

11. В допълнителните разпоредби параграф 1, точка 1 е предвидено, че се допуска търговия от разстояние с храни чрез куриерска услуга, като същевременно липсват текстове, които еднозначно указват изискванията към куриерските компании и хората, които работят в тях за доставка на храни, поради което не става ясно каква регистрация и на кои съоръжения/превозна средства следва да се извърши.

12. В допълнителните разпоредби параграф 1, точка 2 е пояснено кой е неидентифициран оператор, като всички цитирани данни за компаниите са налични в Търговски регистър, не става ясно и къде се предвижда да бъде достъпна информацията – на всяка отделна пратка, в онлайн магазина, страница в социални мрежи или друго? Като цяло нормата е неясна и оставя възможност за широко тълкувание. Онлайн магазините са задължени да се регистрират в НАП като магазин за онлайн търговия, като същата тази регистрация може да се ползва от БАБХ за идентифициране на тази част от магазините, които търгуват с храна. Към НАП се представят и ежемесечни csv файлове за извършените продажби, като сходен метод би могъл да се репликира и в комуникацията с БАБХ.

13. Във връзка с нормата на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година Член 1, точка 2, буква В: „Настоящият регламент не се прилага за: директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител;“

Следва в текстовете на подзаконовия акт да се  поясни е как нормата на Регламента се прилага с Проекта на Наредба, какво са малки количества и как се обхващат например производители на плодове и зеленчуци от малки семейни ферми, които предлагат част от продукцията си чрез Фейсбук например.

 

07 ноември 2020 г. 10:35:10 ч.
fteodosiev1

6

Във връзка с гореизложеното и в светлината на пандемията, която налага бързи действия от страна на бизнеса с цел оцеляване на пазара, както и масовото преминаване към онлайн търговия, силно закъснелите действия по изготвяне на национално законодателство за онлайн търговия с храни и на база текстовете от Регламент (ЕО) № 178/2002 Член 9 По време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това, ви моля за широка дискусия с представители на различните сегменти на бизнеса с електронна търговия с храни – куриерски компании, онлайн търговци, онлайн супермаркети, маркетплейси, ресторанти и платформи за доставка на готова храна и други, с цел разработването на ясни правила за работа, които да бъдат в полза на хората и бизнеса. Така създадения проект не увеличава по никакъв начин сигурността за потребителите, качеството и безопасността на храните, но създава неяснота и административна тежест към бизнеса във време, в което това може да доведе само до фалити и/или даване на конкурента преднина само на част от компаниите на пазара. Опитът на дигиталния бизнес със злополучното СУПТО е пример, който показва, че има неразбиране от страна на администрацията към дигиталните бизнеси, което налага представителите на бранша в дискусия с администрацията да разгледат особености, които да бъдат взети предвид при изготвяне на правилата за работа при широка дискусия, с представители на администрацията и различните бизнеси по веригата, обхваната от Проекта на Наредба.

 

07 ноември 2020 г. 18:16:15 ч.
stelapetrova

Стига вече

Не съм съгласна с промените, които тази наредба предлага.

Спрете да тормозите дребните земеделци, които се опитват да оцелеят от собствения си труд.

Не лишавайте българите от последната възможност да се хранят със здравословна храна.

Мисля, че това е в противоречие със Зелената политика.

Къде отива политиката за намаляване на вредните емисии. Би трябвало да се поощрява, а не да се забранява производството и търговията от български производители?

Съмнявам се, някой да се съобрази с мнението на хората, но трябва да сме активни.

 

07 ноември 2020 г. 21:53:23 ч.
Милхор

Спрете да бълвате противоестествени закони и наредби.

Натоварвате малкия производител с нови разходи, които правят безсмислен всеки опит да продава продукцията си. 

 

08 ноември 2020 г. 21:10:01 ч.
Веселинов

Несъгласен

Оставете дребния и смачкан трудолюбив човек на село да си продава стоката свободно.Затегнете контрола при прекупвачите,които масово са регистрирани като земеделски производители и внасят безконтролно чрез корумпираната ни система земеделски продукти с неясен произход и отглеждани при неясни правила.

 

 

09 ноември 2020 г. 11:20:09 ч.
des20

НЕ СЪМ СЪГЛАСНА!!!

Не съм съгласна! Този закон обслужва чужди интереси и икономики. Поредният лобистки и античовешки закон!

09 ноември 2020 г. 19:14:28 ч.
Malvina

Против

Категорично съм против наредбата. Не отнемайте достъпа на хората до нормална и чиста храна от малки производители!