Забележка:

Допустимост за използване на ФУ при изадаване на КБ на основание фактура.

 Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 противоречи на чл. 26(7). В момента няма нито едно регистрирано ФУ да поддържа дефинициията на Чл. 26(7) от Н-18. "При продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането.", което ги прави не допустими за използване.

Поле за уникален номер на продажба да не е задължително

Явно предложената в §1 промяна цели да облекчи процеса по продажби ако търговеца отговаря на посочените изисквания. Записано е, че няма да се прилага изискването за блокиране на операции по откриване и по приключване на продажба, когато статуса на фискалното устройство не позволява издаване на фискален бон.

В ситуация, в която фискалното устройство е повредено, би трябвало да е възможно откриване и приключване на продажба и отразяване на плащане по банков път. Но тъй като фискалното устройство не е изправно не може да се формира уникален номер за тази продажба тъй като при формирането му се ползва индивидуален номер на ФУ. Същевременно в стандартизирания одиторски файл съгласно приложение № 37 е предвидено поле "Уникален номер на продажба", за което е отбелязано, че е задължителено за попълване. Попада се в ситуация, в която въпреки предвидената в §1 възможност няма да може да се откриват и приключват продажби тъй като не може да се формира уникален номер на продажба.

Предлагам в приложение № 37 за поле "Уникален номер на продажба" да няма изискване да е задължително за попълване.

Деклариране от производител/разпространител на СУПТО по чл. 52а1

С цел синхронизиране на изискванията на чл. 52а¹ трябва да има промяна в чл. 52а:

• Трябва да се допусне възможност за деклариране на СУПТО, което да не изпълнява изискванията на т.8 от Приложение №29.
• Трябва да се промени Приложение №30, така че да допуска деклариране на софтуер със съответната му версия, който изпълнява изискванията на Приложение № 29 към чл. 52а без т.8 от приложението.

Разносна търговия при СУПТО по чл. 52а1

Трябва да се уточни как следва да се държи СУПТО по чл. 52а1, за да се изпълни изискването на чл. 25, ал. (2) При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. 

Относно срока за регистрация на СУПТО

Срокът по § 74 (2) би трябвало да бъде 31.01.2020 г.. с цел да се синхронизира със срока по § 4 за промяна на сроковете по §75ал. 1 и 2.

Да се предвиди издаване на фактура/кредитно известие по няколко документа за продажба с различни УНП

Да може да се издава Фактура по няколко стокови разписки или няколко заявки. Пример: Фирма с 30 магазина прави заявки за доставка на стоки всеки ден, като всеки магазин заявява поотделно. В края на месеца Фирмата-клиент желае да получи една единствена фактура, а не 900!

Аналогичен е проблема с Кредитно известие по повече от една фактура.

При СУПТО - плащане по документ начало на продажбата

Убивате онлайн търговия с цифрови стоки в България.

Здравейте

Аз съм чужд гражданин, който премести бизнеса си от Украйна в България. Избирайки друга държава за правене на бизнес, преди всичко потърсих стабилна европейска държава с ясни и разбираеми условия за бизнес.



Като представител на бизнеса мога да кажа, че действията на българското правителство вредят много на интернет търговията. Моята компания продава дигитални стоки и мога да кажа с пълна увереност, че изискването за използване на сертифицирано СУПТО в комбинация с физическо фискално устройство (ФУ) създава условия, когато е по-лесно да не правите бизнес в България. Технически е толкова сложно, че е много по-лесно, по-евтино и по-разбираемо да летиш до Естония и да отвориш компания там, която ще търгува. Наистина ли сте далеч от ИТ, от разбирането на същността на дейността на онлайн магазините, че не разбирате, че вашите изисквания могат да сложат край на продажбите на цифрови стоки на компании от България?



Моля, обърнете внимание, че говоря за продажби на цифрови стоки, които се доставят по електронен път. Например аудио и видео съдържание, софтуер, компютърни игри, уеб хостинг и други услуги. Когато продавате телефони, таблети, маратонки и други физически стоки, не виждам особени проблеми.



Предлагам много прост начин България да остане привлекателна за ИТ компаниите, които продават дигитални стоки. Когато приемате плащания чрез компании с финансов лиценз в Европейския съюз, не е необходимо да издавате ФБ.



В България най-популярните са: paysera и paypal. Започнете с тях. Излезте и кажете, че всеки, който приема плащания чрез тези агрегатори за плащания, независимо от начина на плащане (paysera предоставя много методи за плащане, а не само кредитна карта), не трябва да издава ФБ.



Разберете, че ако е необходимо да се издаде ФБ при приемане на плащания чрез paypal, тогава българските компании или ще прехвърлят бизнеса си в друга държава, или просто ще спрат да приемат paypal.



Да, няма забрана да приемат плащания чрез paypal. Но изискването за използване на СУПТО и издава ФБ е равносилно на забрана за получаване на плащания чрез paypal.



Моля, положете няколко малки усилия и оставете България привлекателна за много it компании. И paysera, и paypal имат финансови лицензи в Европейския съюз. Това не трябва да ви е трудно.



Ако несигурността продължи, България ще загуби онлайн бизнеса си и това със сигурност ще навреди на българския бюджет. Говоря за себе си и за онези колеги, които познавам. Готови сме да прехвърлим бизнеса, ако няма изключения за paysera и paypal. И те са готови за преместване през следващия месец.



Моля, дайте на бизнеса да разбере какво го очаква възможно най-скоро. Това, което се случва през последните месеци, не заслужава да бъде в Европейския Съюз.

Наредба Н-18

Дами и Господа

Според мен всички изменения, направени в Наредба Н-18 от септември 2018г., трябва основно да се ревизират на база на следното: под „софтуер за управлението ИМ” (в името на наредбата) се подразбира управление на фискалните устройства, чрез които се регистрират извършените продажби в търговски обект, съгласно чл. 118 ал.1  и чл. 118 ал.3. Продажбите и търговската дейност все още се управляват от хора, а софтуер може да управлява само устройства. Нека наредбата се промени, така че да стане логически смислена и коректна. Да спре да се говори за софтуер за управление на продажби (хора) и да започне да се мисли за софтуер за управление на фискални устройства (СУФУ).

Само дънъчните събития да са предмет на СУПТО

Обхват на СУПТО да стане не целия процес от запитване/заявка/оферта, а само данъчното събитие предмет на контрол от фиска. Различните компании имат различни системи за следене на процеса до възникване на данъчно събитие CRM, интернет палтформи, self services предоставени на клиентите.

Наредба Н-18

Правилната комуникация между система и ФУ е тази, при която системата за регистриране и отчитане на продажбите управлява фискалното устройство, а не обратното.

т.8 от приложение 29 трябва да се конкретизира само за продажби по смисъла на чл. 118 от ЗДДС.

Не може статус на фискално устройство да забранява извършване на законна продажба, която е различна от продажба в търговски обект по смисъла на чл.118 от ЗДДС. С блокиране на регистрирането на законна продажба наредбата на практика възпрепятства изпълнението на задължението по чл. 113 от ЗДДС. За да се избегне  това недоразумение, фирмата е принудена да издава ръчни стокови разписки и фактури от кочан.

Ако група от фирми използва ERP система и само едно от няколкото дъщерни дружества извършва продажби по чл. 118  от ЗДДС, то по непонятен за мен начин е направен извода, че за да може тази една фирма в групата да изпълнява задължението си по наредба Н-18, изведнъж се налага и другите дъщерни дружества да инсталират фискални устройства и съответно тези дружества също да изпитат посоченото по-горе недоразумение на наредбата. 



Така направеното предложение за промяна в наредбата - да се въведе праг за плащанията в брой има дискриминационна същност и почива на необоснована хипотеза, че ако продажбите по чл. 118 от ЗДДС са повече от 5% от общите нетни проходи, то фирмата поставя фиска под някакъв риск.

Отделно, ако в групата има дружество по чл. 52а и друго дружество по 52а1, то две „СУПТО” ли трябва да се инсталират в ERP системата?

А дружество от групата с 0% продажби по чл. 118 от ЗДДС, което означава че не поставя фиска под никакъв риск, и ползва същата инсталация на ERP системата, кое „СУПТО” да ползва и защо изобщо да е длъжно да регистрира продажбите си чрез фискално устройство?



 

Всички указания и тълкования да залегнат като текстове на Н-18

Към момента на страницата на НАП https://nap.bg/page?id=744 има неангажиращи материали свъразни с Н-18 без никаква юридическа стойност.

Всички тълкувания и указания да се формализират и прецизират юридически и да залегнат като текстове в Н-18. Материята е изключителна сложна и съдебните спорове ще са неизбежни. 

т. 8 от проложение 29

Предлагам, т. 8 от приложение 29 да бъде премахната или да остане само за магазините и ресторантите.

Обосновка: В едно производствено предприятие, например, на което продажбите му в брой са до 5%,(не отговаря на критериите по чл. 52а¹), в случай че фискалното му устройство е в ремонт, трябва да спре дейността си, тъй като нито може да приема нови поръчки, нито да приключва продажби, дори и по банка. Ще може единствено да приема плащания в брой по стари продажби, за които ще се издава ръчна касова бележка.

т.8 Приложение 29

Принципно наличието на т.8 не постига нищо друго, овен да се премине на ръчно отчитане и ръчни документи.  Само затруднява отчитането, контрола и осигуряване на нужните ресурси  за извършване на търговската дейност. Неработещо или блокирало ФУ не спира продажби и не спира плащане в брой. Ако ФУ работи всеки коректен търговец ще  предпочете да издава ФБ чрез него, а не да пише ръчни касови бележки. Ако някой не иска да издава ФБ, не се и интересува дали ФУ е блокирало или е в ремонт. Така че т.8 наистина трябва да отпадне изобщо.

Защо Испания е по-успешна от България?

Моля, не бъдете мързеливи и прочетете тази статия https://elpais.com/deportes/2019/06/25/es_laliga/1561472207_961874.html Тя е на испански, но използвайте преводача https://translate.google.com



Някой може да попита, какво общо има футболът с Н-18? Но ако сте били твърде мързеливи, за да четете, тогава ето кратко резюме.



Китайският футболист премина в испанския футболен клуб Espanyol. И сред китайците, които живеят в Испания и в Китай, популярността на този футболен клуб значително се увеличи. Много китайци започнаха да ходят на мачове, а много китайци от Китай искаха да купят риза на своя идол Wu Lei. За да се адаптира към своите клиенти, футболният клуб в своя онлайн магазин представи два нови начина на плащане, популярни в Китай - WeChat и Alipay.



El club ha tenido que adaptarse a sus nuevos (y numerosos) clientes. Aquella incidencia con los ordenadores obligó a habilitar con diligencia los medios de pago en línea más habituales en China, como WeChat o Alipay, inexistentes hasta el momento en la web perica. Todo para atender a la ingente demanda de aficionados asiáticos que querían comprarse la zamarra de Wu Lei con el 24 a la espalda.



След това футболният клуб продаде много тениски и спечели много пари. Бюджетът на страната получи данъци. Всички са щастливи.



Сега да зададем въпроса - възможно ли е един и същ сценарий в България? Не, не е възможно. Защото има Н-18 и много противоречиви ситуации във връзка с него.



Моля, не дръжте бизнеса в напрежение. Позволете на онлайн търговците да приемат всички видове плащания чрез доставчици на финансови услуги с лиценз в която и да е страна от Европейския съюз и да не издават ФБ за клиенти на нашите онлайн магазини. Постъпвайки по друг начин, вие нанасяте голяма вреда на бизнеса.



Какво ще бъде по-лесно за един футболен клуб - да се съобрази с Н-18 (работа с СУПТО и ФУ) или да регистрира компания, която продава тениски в друга страна на Европейския съюз? Отговорът е очевиден според мен.



Защо Испания е по-успешна от България? Може би защото в Испания няма толкова глупави закони, които вредят на бизнеса?

УНП – само за сделки по чл. 118 от ЗДДС

УНП трябва да се използва за идентификатор само и единствено за продажби, които изискват регистриране чрез фискален бон, издаден от фискално устройство, както изисква закона.

За другите продажби министерство на финансите да предложи друг идентификатор на сделка, който не е свързан с номер на ФУ.

Разглеждайки новото приложение 37, се вижда  явно, че МФ иска чрез ФУ да се регистрират всички сделки, което закона не изисква. Това налага инсталиране на ФУ в обекти, които изобщо не извършват сделки  по чл.118.

В приложение 37 МФ изисква да се включват само продажби регистрирани в системата за текущия период. Ако за текущия период по продажба няма плащане, а то се извърши през следващия, за тази продажба няма да се подаде информация през следващия период.  Ако е сделка, по която няма никакво движение в следващите календарни години, НАП няма да отчете че е продажба без плащане или е напълно сторнирана.

Относно "Малки" и "Големи" предприятия

Моля за пояснение по следното: " С оглед спецификата в организацията на средните и големите предприятия....проектът предвижда създаване на алтернативна възможност ......за използване на СУПТО, генериращ стандасртизиран одиторски файл".

1. Дали общинските, областни администрации ( и други, предоставящи услуги, свързани с плащане на пари9 в брой) се считата за Търговски обекти?

2. Към кои от предприятията ("средни", "Големи") се  отнасят Общинските и областни администрации ( и дали се отнасят към тях) ? Или не се "отнасят" към тази категория предприятия? 

наредба н-18

1.В търговски обекти, които имат автомати за самообслужване, има клиенти връщаши стоки и отказ на услуги.

Съгласно наредбата за продажбите в търговските обекти, няма възможност за сториниране на продажби от автомати за самообслужване. В закона за защита на потребителите, обаче не използвана услуга или стока трябва да се върне. Естествено е и търговците да избягват конфликти с клиенти и се налага по тези две причини да се възстановяват суми на клиенти, които са изцяло за сметка на търговеца. Задайте си въпроса и всички участници в писането на закони не сте ли били от този тип клиенти и не сте ли се възползвали от опцията да ви възстановят сумите. Очакванията са ми и това да се промени и да има възможност за сторно операции от автомати за самообслужване.

2. Включете в наредбата образец на "текуща сметка" или когато клиент се интересува за сметката в ресторанти например.При подаване на регистриране на СУПТО, отговора от страна на НАП е:

2.1 Сметката трябва да съдържа само сума - от поръчани повече от 5 стоки на клиента ще му е трудно да разбере, как се е формирал сумата до момента.

2.2 Текуща сметка не може да съдържа наименование и адрес на обекта. Издаваните документи от фискално устройство задължително започват с тези данни и няма как да се изведе текуща сметка от касовия апарат. Също не е коректно да се издават на клиенти текущи сметки без описание на обекта и се очаква да има учудени лица при подаване на "текуща сметка".

Прилагането на образец за текуша сметка, ще спести много време и ще изясни много въпроси на всички свързани със внедряването и в работата.

наредба н-18

1.В търговски обекти, които имат автомати за самообслужване, има клиенти връщаши стоки и отказ на услуги.

Съгласно наредбата за продажбите в търговските обекти, няма възможност за сториниране на продажби от автомати за самообслужване. В закона за защита на потребителите, обаче не използвана услуга или стока трябва да се върне. Естествено е и търговците да избягват конфликти с клиенти и се налага по тези две причини да се възстановяват суми на клиенти, които са изцяло за сметка на търговеца. Задайте си въпроса и всички участници в писането на закони не сте ли били от този тип клиенти и не сте ли се възползвали от опцията да ви възстановят сумите. Очакванията са ми и това да се промени и да има възможност за сторно операции от автомати за самообслужване.

2. Включете в наредбата образец на "текуща сметка" или когато клиент се интересува за сметката в ресторанти например.При подаване на регистриране на СУПТО, отговора от страна на НАП е:

2.1 Сметката трябва да съдържа само сума - от поръчани повече от 5 стоки на клиента ще му е трудно да разбере, как се е формирал сумата до момента.

2.2 Текуща сметка не може да съдържа наименование и адрес на обекта. Издаваните документи от фискално устройство задължително започват с тези данни и няма как да се изведе текуща сметка от касовия апарат. Също не е коректно да се издават на клиенти текущи сметки без описание на обекта и се очаква да има учудени лица при подаване на "текуща сметка".

Прилагането на образец за текуша сметка, ще спести много време и ще изясни много въпроси на всички свързани със внедряването и в работата.

Плащанията в брой не са еквивалент на продажба по чл. 118 от ЗДДС

Според мен проблема с последните промени в Наредба Н-18 е, че МФ се опитва да обхване практика, наложила се в бизнеса, да събира вземания в брой по продажби, различни от чл. 118 и да издава за плащането документ - фискален бон, на който пък същността му е данъчно да регистрира доставка на стока/услуга. Но, нормативна наредба не би трябвало да обслужва практика, а да се опитва да я регулира съгласно закона.

Уникален номер на продажба трябва да се генерира само за извършени продажби по чл. 118 от ЗДДС.

Сделки между юридически лица, с цени, определени при свободно договаряне, свободно договорени условия по доставка и плащане, и които винаги по закон се регистрират с данъчен документ фактура, не са сделки по чл. 118. Ако по такава продажба в последствие се плати в брой, това не я прави сделка по чл. 118 и не възниква задължение за издаване на фискален бон. Плащането по извършена продажба, регистрирана с фактура, не е данъчно събитие и не изисква наново регистриране на ДДС чрез ФБ.

Ако МФ иска тези плащания да се регистрират в НАП и да се издава документ от фискално устройство, то този документ не трябва да е фискален бон. Ako kъм НАП трябва да се подава информация за документ за плащане в брой, структуратата на данните  трябва да е различна от определената в Приложение 17, т.13. В този документ не трябва да има уникален номер на продажба (УНП), а уникален номер на плащане. Ако НАП иска да е информиран за плащане в брой, по кои фактури е и за техния размер, то в данните, които биха се подавали, да има номер на фактура, дата на издаване на фактурата и сума по фактура с ДДС.  

Може ли ERP система да е СУПТО?

Не. СУПТО може единствено да е модул на ERP системата



ERP система + ЗДДС = accrual based accounting

СУПТО + Наредба Н-18 = cash based accounting





 

Последствията, ако ERP система стане СУПТО

Изглежда, че в Наредба Н-18 има текстове, от които НАП стига до извод, че цялата ЕRP система трябва да изпълнява изискванията на СУПТО.

Това би довело до абсурдни ситуации:

Например дружество, което произвежда и дистрибутира. Дистрибуторът извършва продажби на юридически лица, но от част от тях събира вземанията си в брой по конюнктурни причини и съгласно тълкуването на Наредбата има задължение да издаде фискален бон (ФБ) за платената сума (ФБ пък по закон е документ, който регистрира и отчита продажба).  Това дружество трябва да обяви централния си офис, производствения си цех, складовите бази, от които НЕ се извършват продажби на физически лица (продажби в търговски обект, платени в брой) за търговски обекти. Като такива те трябва да изпълняват и изискванията на общините за търговски обекти и всяко физическо лице би могло да поиска да си купи нещо от тези обекти. Във всички обекти, дори в офиса и цеха трябва задължително да се инсталира фискално устройство и дружеството трябва да подаде декларация по чл. 52з с невярното съдържание, че тези обекти са търговски (физическо лице може да пазарува) и се извършват продажби, които изискват издаване на фискален бон.

Как ли ще изглежда ситуация, при която контролиращ орган поиска да направи контролна покупка в офиса, деклариран за търговски обект и имащ фискално устройство, тъй като всяка  поръчка за продажба (заявка) трябва да има УНП? В офиса НЕ се поддържат никакви наличности поради естеството на дейността му и от офиса се управлява изпълнението на продажби, като например на продукция, експедирана с тирове.

Всяка продажба (например цял тир с продукция със сума на продажбата 50 000 лв.), която се извършва от тези обекти по смисъла на СУПТО е продажба, за която е налице задължение за издаване на фискален бон. Изглежда абсурдно, при условие че в България има ограничение на плащанията в брой до 9999.99 лв.

Освен това всяко дружество трябва да подаде електронно информция, която идентифицира достъп до сървера му с данни, което е доста плашещо.

Да предположим, че това дружество решава да спре разплащанията в брой и на всички свои клиенти определи като метод на плащане някой от изброените методи в наредбата, при които не се изисква  издаване на ФБ. Ако въпреки това клиент поиска да плати в брой свое просрочено задължение (не го е заплатил в срок по банков път), то законът не му забранява. Същевременно дружеството не може да приеме плащане в брой, а за клиента това ще е отказ на продавача да събере вземането си. Това вземане реално става несъбираемо. Размерът на тези несъбираеми вземания за едно дружество не е трудно да се прогнозира. В България по статистика има около 300 000 фирми с персонал от 0 до 5 човека. Може би половината представляват магазинчета, ресторанти и други търговски обекти, които продават на физически лица. Тези дружества работят изцяло в брой, което е и по-практичния за тях метод, зареждат нужните им стоки и продукти ежедневно и плащат в брой при доставката. Ако един дистрибутор работи например с 2000 клиента и ги зареди еднократно дори за по 100 лв., то само след първото им зареждане стойността на несъбраните вземания става 240 000 лв., като освен това дружество ще внесе и 40 000 лв. ДДС.

Дефиницията на СУПТО, която е дал законодателят, е:

"Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.”

Изключително спорно би било да се допускане, че тази дефиниция е зададена, за да може чрез наредба на министерство на финансите всеки стопански обект да се превърне в търговски обект с фискално устройство.

Относно предвижданите изменения в Наредба Н-18 - коментар

За съжаление удължаването на срока за влизане в сила на промените в Наредба Н-18 и предвижданите изменения не решават проблемите, свързани с прилагането й, особено за организации, които ползват ERP системи.

1. Предвижданите изменения засягат само средни и големи предприятия и то с обем на плащания по продажби в брой до 5% от нетните приходи. Всички останали предприятия ще продължат да имат затруднения в търговската си дейност, когато статусът на ФУ блокира операциите по стартиране и приключване на продажби.

2. Изменението  не засяга изискването за генериране на УНП за всяка продажба, т.е. отново се изисква наличието на ФУ, дори и в обекти, които нямат продажби в брой, или връзка с ФУ в други обекти, като не е ясно как тази връзка ще се осъществи технически без да блокира търговската дейност.

3. Тълкуването на СУПТО от НАП разширява обхвата на това понятие, така както е дефинирано в ДР &1 т.84 от ЗДДС, а именно: СУПТО "е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон."

4.Разширяването на обхвата на СУПТО води до редица затруднения. Така например, при многофирмен вариант на ЕRP системи, фирми, които са самостоятелни ЮЛ, независимо дали са свързани или не, и нямат продажби и разплащаня в брой, но работят в единна база, трябва да закупуват касови апарати, за да могат да генерират УНП. Практически не е възможно многообразието на бизнес процесите и съвременните възможности за управление на бизнеса да бъдат поставени в зависимост от "работен режим на ФУ".

Във връзка с гореизложеното имаме следните предложения:

1. Да се спазят разпоредбите на ЗДДС и обхватът на Наредба Н-18, като изискванята на Прил.29 от Наредбата за СУПТО,  да се ограничат само до продажбите и разплащанията в брой. В тази връзка,  да се преразгледа понятието "дублираща функционалност" - т.3 от Прил.29 на Наредбата .”Според Наредба Н-18, един софтуер е СУПТО, когато има връзка с ФУ.Това предполага, че в един и същи ТО, в който има продажби в брой не се допуска съществуването на СУПТО и друг софтуер или модул продажби”(Из Въпроси и отгонори на НАП-бел.моя). Това, обаче не би трябвало да означава, че в други ТО и/или фирми, в които има само продажби и разплащания по банка, не може да се използва стандартен модул за продажби от ЕRP система.

2. Да се направят промени в т.8 от Прил.29 на Наредбата - да не се блокират продажбите, когато статусът на ФУ на позволява издаването на касов бон. Предвижданото изменение, при неработещо ФУ, да се блокират плащанията в брой е приемливо, но трябва да е приложимо не само за ограничен кръг лица.

3. УНП да се ограничи само и единствено продажби и разплащани в брой за ТО, в които има такива.

4.Пълният достъп до функционалността, конфигурационните параметри на софтуера чрез т.нар. "одиторски профил", както и изисванията съгл. Прил.32 т.11, т.12, т.13 от Наредбата да се обвържат с промени в нормативната база в посока по-строги наказателни и административни санкции с цел ограничаване на евентуални злоупотреби и изтичане на информация, или да отпаднат.

В заключение: Досегашното тълкуване на СУПТО е изпълнмо без да затруднява търговската дейност за ТО и фирми, които имат т.нар. директни продажби - т.е. едновременност на продажбата и плащането по нея.

Приложение 29

От последните срещи с НАП се разбра, че бизнесите, които използват ERP системи, трябва да регистрират СУПТО решенията си индивидуално. Но няма как да се премине към реализиране на СУПТО, докато съществуват концептуални различия с НАП за обхвата на СУПТО, а и НАП и бизнеса са изпълнители по Наредбата.

Основният проблем, който се идентифицира при създалата се ситуация, е тълкуването на НАП на понятието продажба в Приложение 29. От регистрираните СУПТО  и на срещите с експерти от НАП се разбра, че те тълкуват понятието продажба,  употребено в  Приложение 29 в нейния общ смисъл, а не продажба, регистрирана във фискално устройство съгласно чл.118 от ЗДДС  и Наредба Н-18. Разширяването на обхвата на СУПТО, а именно чрез него да се управляват всички продажби, води до недоразумение с дефиницията, дадена в закона и до това, продажби над 9999.99 лв. да се регистрират във ФУ. Също така налага вградената audit trail функционалността на ERP системата да се дублира с нова, реализирана чрез фискални устройства, които да се използват за генериране на УНП, а оттам и всеки стопански обект да се преобразува в реален  търговски обект с всички последствия от това.

Съжалявам, че трябва да изразя това мнение, но приложение 29 в Наредбата е написано меко казано фриволно. Писано е целево за магазини и сандвичарници, без да са обмислени в дълбочина последствията от прилагането му за средния и големия бизнес. Не е допустимо приложение в наредба да води до драстични реорганизации на бизнеси, за да се избегнат абсурдни последствия от прилагането му. Заради технически изисквания на приложението фирмите ще са принудени да изолират продажбите си по чл. 118 в специално създадено за това отделно дружество, или да реализират всякакви други продажби, които не се заплащат в брой (дори лихви по междуфирмени заеми, управленски услуги в група, неустойки, наеми на имоти, земи и оборудване, отдаване на права, префактуриране на разходи, корекция на цени при трансферно ценообразуване и пр.) като продажби в търговски обект.

В Приложение 29 първо е трябвало да се определят общи минимални изисквания към системите за управление на стопанската дейност (без изобщо да се употребява „фискално устройство”), а при наличие на продажби по чл. 118 от закона, да се определи какви допълнителни регистри да се поддържат и каква специфична функционалност да се осигурява от системата, като например управление на ФУ от системата, автоматизиране на операциите на ФУ, подготовката на ФБ от системата и отпечатването му чрез ФУ и т.н. Съответно, изискванията към „одиторския профил” да се специфицират в контекста на цялостния обхват на системата за  управление на стопанска дейност, защото в момента объркването е голямо като се изисква и регистър на покупки, и регистър на движение на материални запаси. 

Компромисно решение на проблема би могло да се постигне, ако всички точки от Приложение 29, с изключение на точки 8, 9, 10, 11, се определят като общи минимални изисквания към система за управление на стопанската дейност, а ограниченията и изискванията на т.8, т.9, т.10, т.11. да се прилагат само за продажби по чл. 118 от закона. В одиторския профил УНП, начало и край на продажба, да имат единствено и само продажбите по чл. 118 от закона. И да се има в предвид, че при плащане в брой по продажба, за която вече има издадена фактура, УНП ще се генерира за плащането.

На контролиращ орган да се определят нивата на достъп до информацията в „одиторския профил” според вида на контрола - проверка или ревизия. Ако контролиращият орган ще извършва проверка, определена в контекста на Наредба Н-18, то той трябва да има достъп само до операции, регистрирани във фискалното устройство и до движение на материалните запаси.

Ако поне това не се промени, аз не виждам решение.

Точка 3 от приложение 29

В текста на точка 3 от приложение 29 „продажбите” трябва да се замени с „тези продажби”, иначе в България функционалния модел на управление става невъзможен и всеки обект става затворена кутия за мениджмънта. Когато не си магазин с фиксирани цени за крайни клиенти, да се остави безконтролен един обект не  е препоръчително. Идеята да се ползват отделни системи за различите обекти с репликация на данни към ERP системата, не е приемлив вариант. Този модел на разпределени бази с данни с репликации   в сървър в офиса се ползваше преди 10 години и за да е отхвърлен от бизнеса, значи има причина.

Приложение 29

Да допуснем, че СУПТО е модул от система, и чрез него се регистрират единствено и само продажби по чл. 118 от закона.  В регистъра на СУПТО, който съответства на регистъра на фискалното устройство, всички операции имат УНП, формиран съгласно определеният в т.9 от Приложение 29 начин. При нетиране на сумите по отделните операции (продажба, плащане, сторнирано плащане, сторнирана продажба, анулирана продажба) с едно и също УНП се очаква резултата да е нула за приключени продажби. Интересният казус е плащане в брой по вече издадена фактура, за която няма ред в регистъра на фискалното устройство. Плащането е операцията, която регистрира продажба във фискалното устройство, затова и УНП за пръв път трябва да се присвои на плащането, и съответно ще се получи нетирана сума за УНП неположително число. Редът от справка 18.2 с данните за плащането трябва да визуализира и цялата стойност на сделката продажба („обща сума на продажбата”), по която е платено в брой. Тогава възниква въпроса, кой документ(функционалност) в системата е носител на тази информация. Вариантите завият от вида продажба и бизнес процеса на дружеството. Възможно е да е договор, оферта, поръчка за продажба, поръчка за сервизно обслужване, фактура. В ERP системите има вградена функционалност за проследяване  на връзките между отделните документи, например:.  договор ---à поръчка -------фактура -------плащане; оферта ---à поръчка ----- фактура ------ плащане; поръчка ------фактури ---- плащане; поръчка ----поръчка рекламация ---- фактура ---- дебитно или кредитно известие --- плащане, и т.н. Като фактура за авансово плащане задължително трябва да е издадена към договор или поръчка или оферта, зависи от функционалностите на системата.

 Ако плащането е свързано към фактура, то би могло да се определи документа първоизточник и да се определи „обща сума на продажбата” и в справката 18.2 да се попълни вида на документа първоизточник и номера му от системата. Ако с едно плащане са закрити  (напълно или частично) задължения  по няколко фактури, в справката за плащания би трябвало да се визуализират толкова редове, с един и същи УНП на плащането, колкото фактури са свързани с него. При сторниране на плащане, свързано с кредитно известие, от системата също може да се извлече информация за документа иницииращ продажбата.

Затова предлагам в справката 18.2 – плащания по продажбите да се добавят три полета : вид на документ за сделка/продажба (договор,оферта,поръчка,фактура), номер на документа в системата, номер на фактура/кредитно.

Производителите на ERP системи би трябвало  да предоставят на НАП, ако е необходимо, документация за стандартния flow на документи и връзките между тях.       

Приложение 29

При плащане в брой по фактура, която е издадена по няколко доставки и доставките са изпълнение по различни поръчки, според мен „обща сума на продажба” трябва да се формира от сумите на поръчките, по които са направени доставките, иначе би изглеждало едновременно изпълнение на няколко различни задължения и защо всяко не се документира индивидуално, ако е такова. Тогава номерът на документа е фактурата, защото тя е агрегаторът на данни за отделните поръчки.

УНП на стари продажби

В Наредба Н-18 липсва текст указващ, как да се третират стари продажби (създадени преди внедряване на СУПТО), за които няма генериран УНП. Поради липса на УНП, не е възможно издаване на кредитно известие или плащане на стара продажба. На различни срещи с представители на НАП са дадени устни предложения да се използва нулев УНП (или девятки) при кредитно известие, а при плащане на стара продажба да се генерира ново УНП.

Подобни устни указания са извън Наредбата и дори я нарушават. При ползване на нулев УНП се връща брояча до нула и след това се увеличава със стъпка по-голяма от 1, което нарушава прилож.29, т.9, а ползване на девятки, значи нарушени поради увеличаване на брояча със стъпка много по-голяма от 1. Също се нарушава т.9, защото не се изпълнява изискването за сериен номер на ФУ ("ХХХХХХXX - 8-разряден индивидуален номер на ФУ, присвоен от производителя"), а се изписва фиктивен сериен номер на ФУ с нули. Освен това някои касови апарати правят проверка за валидност на сериен номер в УНП и/или не допускат УНП съставен само от нули.

Затова предлагам да добавите следният текст към точка 9 от приложение 29:

"При издаване на известие към фактура, която няма издаден УНП, се използва сленият уникален номер OO000000-0000-0000000 (първите два символа са латинско O, останалите нули), а при плащане на продажба без генериран УНП се генерира нов в момента на плащането."

Работа на ФУ в извънработно време.

Съществуват случаи на автоматичен импорт на данни за продажби, както и електронни магазини, при които трябва да се генерира автоматично УНП, за което е нужно ФУ в готовност (според прил.29, т.8). Но в извънработно време състоянието на тези фискални устройства не може да се обслужва от оператор, което може да доведе до невъзможност от генериране на УНП и блокиране работата на системата за продажби. Например електронен магазин продаващ денонощно, ще връща необичайна грешка, че касовият апарат е блокирал (по някаква причина) и затова не може да приема поръчки. Съществува проблем и с това, че фискалните устройства не подлежат на дистанционно обслужване.



Затова е удачно във времето от подаване на Z-отчет до първата касова бележка след него (когато касовият апарат не може да бъде обслужван), да може да се генерира УНП, дори и при блокирало ФУ. Предлагам следният текст за добавяне в т.9 от приложение 29:



"За времето от подаване на Z-отчет до издаване на нов ФБ, софтуерът генерира УНП за това ФУ и в случаите, когато статусът му не позволява издаване на ФБ."

срокове ЕРП и ЕЛМ

Справки от одитирски профил

Задължително в наредбата да се уточни в справките  „Обобщени данни за продажбите”, „Детайлни данни за продажбите”  и „Стандартизиран одиторски файл” за кои продажби да се визуализира информация.

 От срещите с НАП се установи, че  тези справки трябва да визуализират данни за всички продажби, дори за продажби платени по банков път, а също и за все още нереализирани продажби. Информацията за изпълнени частично или нереализирани все още продажби не е статична и може да се променя до пълното им реализиране.

Информацията, която НАП иска да се визуализира в тези справки, обезсмисля наличието им, защото във всички останали регистри определени от ЗДДС търговски обект липсва. Ако дружество поддържа  разпределена база с данни и в едни от търговските обекти се използва СУПТО, а в други не са задължени, информацията в тези справки с каква цел се събира и с какво се сравнява. Надявам се, НАП да не започне да определя данъци по суми, за които има УНП.

Тъй като СУПТО е задължително да се използва единствено и само в търговски обект, в който се извършват  продажби по чл. 118, единствената смислена причина тези справки да се изготвят е, ако представляват регистър на фискално устройство и са за сравнимост с отчета за продажби по чл. 119 от ЗДДС на дружество.

1. Задължително в Приложение 29, в частта на одиторски справки,  да се уточнят:

• коя дата определя данъчния период, за който се отнасят данните;
• при въвеждане на филтър за период  в справките от одиторския профил да се определи този филтър върху коя дата трябва да се приложи, за да се визуализират консистентни данни и сравними с отчета за продажби по чл.119;
• отчета за продажби по чл. 119 спрямо кои данни от тези справки ще се равнява;
• начина на формиране на  „Обща сума на продажба”, когато плащането е по фактура, която не е издадена от фискалното устройство. 
• сборовете на сумите в справките, с кои данъчни данни трябва да се равняват за въведения филтър – данъчен период .

2. В  „стандартизирания профил” на Приложение 37 да се дадат разяснения:

• коя дата от справката определя календарната година;
• коя сума с коя данъчна информация се равнява;
• отчета за продажби по чл. 119 спрямо кои данни от справката ще се равнява;
• сборовете на сумите в справката, с кои данъчни данни трябва да се равняват за календарната година.

Уточняване на УНП за изменение в Н18

В Чл.52а1 се казва, че може да се направи продажба без значение на статуса на фискалното устройство. Ако фискалното устройство не работи, какво УНП да се присвои на продажбата?

Не става ясно в УНП като номер на фискално устройство какво да се напише.

Заключение

Непозволени действия от търговците са:

1. Да не се издаде документ за извършена продажба

2. Да не се декларира продажба, за която е издаден документ



За установяване на неиздаване на документ СУПТО не е решение.



За установяване на недекларирани продажби, за които има издадени фактури, се разчита на поредността на номерата на фактурите. Чрез УНП се въвежда числена поредност на фискалния бон. Изискванията на НАП УНП да се присвоява на заявка, независимо от вида на продажбата, реално опорочава контрола на поредността.

Предложение по Чл. 52з.

Да се предвиди възможност за подаване на исканата информация по Чл. 52з чрез ъплоуд или изпращане на файл. Файловата структура да бъде дефинирана подходяща за базата данни, в която тази информация се обработва и съхранява. Предложението произлиза от случай на търговец с десетки обекти, за които трябва да попълни информацията, в Портала за е-услуги на НАП, толкова пъти колкото са обектите. Когато търговец има малък на брой обекти електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП е подходящ и удобен начин, но когато обектите са десетки въвеждането се превръща във времеемък ръчен процес с предпоставки за технически грешки.

Импорт в СУПТО

През месец Април, 2019 в секция "Полезно" на сайта на НАП, бяха публикувани разяснения за импорт в СУПТО. Тези разаяснения, също въведоха нови изисквания към разработчиците на софтуер, които не са описани в Наредба Н-18. В същото време, това означава допълнителен труд положен от разработчиците, което също трябва да повиши очакваните разходи за бизнеса.



Затова предлагам, описаните три случая на импорт да бъдат включени в Наредба Н-18 и да станат част от нормативната уредба, като се добави в мотивите, сумата на очакваните разходите за бизнеса.

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25951/

Становище на АМБ

Становището на АМБ може да видите ТУК: https://www.amb-bg.com/language/bg/uploads/files/documents__0/document__7db870449a0623405e8f17a556186361.pdf

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

Прилагането на:

„Чл. 52а1. (1) Лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС може да използва софтуер за управление на продажби, който отговаря на всички изисквания на приложение № 29, с изключение на изискването за блокиране на операциите по откриване и по приключване на продажба, когато статусът на фискалното устройство не позволява издаване на фискален бон.

(2) Софтуерът по ал. 1 блокира операцията по плащане по продажба, за което е налице задължение за издаване на фискален бон, когато липсва свързаност с фискалното устройство или статусът на устройството не позволява издаването на фискален бон.

След разработване и деклариране на повече от една версия на СУПТО, наблюденията ни са, че според текущите изисквания на Наредбата реална проследимост на операциите по продажби, на база УНП може да се реализира в много малко на брой и специфични сегменти, където заявката и продажбата са в един и същи бизнес процес . От друга страна, според официалните данни на НСИ за 2017 г. сегментът хотелиерство и ресторантьорство, където съществуват такива процеси и беше посочен като рисков в мотивите за промени на Наредбата, има оборот малко под 5 млрд. лева, което десетки пъти по-малко от останалите сектори, обхванати от изискванията на Наредбата.

От друга страна в много бизнес сегменти - производство, дистрибуция, мобилни продажби, предоставяне на услуги, хотелиерство и много други бизнес модели няма как да бъде реализирано изискването за свързаност при „откриване на продажба“ - според дефиницията за „откриване“ в Наредбата. Продажбата може да започне в един търговски обект, в който няма въведени фискални устройства и да бъде продължена и приключена в друг, с въведени фискални устройства или обратното, продажбата може да започне в уеб базирана / облачна система, продажбата може да бъде открита месеци преди получаването на стоката или услугата и получаване на плащането (т.е. между откриването и приключването ще седи месеци „отворена“ - т.е. много е вероятно да бъде открита на едно фискално устройство и приключена на друго) и т.н. По аналогичен начин стои въпросът с приключване на продажба - има разминаване между ЗДДС и Наредбата по отношение на момента на данъчно събитие и приключване на продажба в софтуера.

Предложението ни е смисълът на чл. 52а1 да може да се прилага от всички задължени лица, което по същество може да се постигне и с редакцията на няколко от точките от Приложение 29.

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

Поставянето на допълнителни условия за това, кои задължени лица могат да се възползват от чл. 52а1, ал. 1, описани в ал. 3 от същия член:

„Чл. 52а1

…

(3) Лицето може да използва софтуера по ал. 1, … и са изпълнени едновременно най-малко две от следните условия:

1. балансовата стойност на активите към края на предходната календарна година надвишава 8 000 000 лв.;

2. нетните приходи от продажби за предходната календарна година надвишават 16 000 000 лв.;

3. средната численост на персонала за предходната календарна година надвишава 50 души.“

противоречи на чл.2, ал.1, т.2 от Закона за защита на конкуренцията:

„Чл. 2. (1) Този закон се прилага по отношение на:

…

2. държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;“

тъй като с така предложената Наредба изрично се ограничава конкуренцията в страната.

За пример ще дам нашата фирма, в която продажбите, за които възниква задължение за издаване на фискален бон са 0.75% от общия оборот на годишна база. За да отговорим на изискванията на Наредбата ще трябва да инвестираме в 5 нови фискални устройства (които общо ще регистрират плащане на по-малко от една продажба на ден!), а наш пряк конкурент, с по-голям оборот и брой служители, със същия брой работни места на които се откриват продажби, ще трябва да инвестира само в едно фискално устройство (само за работно място, на което се плащат продажбите, за които възниква задължение за издаване на фискален бон), което ще му даде неправомерно конкурентно предимство.

Предложението ни е, ако по принцип не бъде премахнато изискването за свързаност с ФУ в момента на генериране на УНП и в момента на приключване от софтуера за управление на продажбите (предложено по-горе), то възможността за прилагане на ал. 1 да се определя само от описаните базови условия в ал. 3:

„(3) Лицето може да използва софтуера по ал. 1, в случай че за предходната календарна година размерът на получените плащания по продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не надвишава 5 на сто от размера на нетните приходи от продажби“

като се премахнат допълнителните такива:

„и са изпълнени едновременно най-малко две от следните условия:

1. балансовата стойност на активите към края на предходната календарна година надвишава 8 000 000 лв.;

2. нетните приходи от продажби за предходната календарна година надвишават 16 000 000 лв.;

3. средната численост на персонала за предходната календарна година надвишава 50 души.“

или се заменят с „и лицето е регистрирано по ЗДДС“.

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

Допълнителни разпоредби на Наредбата - т.19:

19. (нова - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) "управление на продажбите" чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

В повечето бизнес модели една заявка може да бъде изпълнена с множество продажби, от различни търговски обекти, към които може да има или да няма изисквания за функциониране на СУПТО, може да бъде изпълнена с отделни продажби в различни дни и с различни начини на плащане. Също така в много бизнес модели една продажба може да бъде на база много заявки, дошли по различно време, по различни канали, в различни търговски обекти, което обезсмисля включването на заявките в процеса на „управление на продажба“, тъй като за този процес (който предшества генерирането на УНП при откриване на продажба) няма възможност за проследимост по УНП на действията по продажба в частта обработка на заявки.

Предложението ни е да бъде променено определението примерно на:

19. (нова - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) "управление на продажбите" чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от момента на откриване на продажбата до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

За обхващане на рисковите, според мотивите, сегменти, ще е достатъчно да се дефинира, че за определен вид търговски обекти - откриване на продажба е началото на процеса на заявяване на стоки или услуги.

Предложение за промени

Във връзка с проекта за промяна в НаредбаN Н-18, предлагам:

Предложеният текст на чл. 52а1 да се промени по следния начин:

 „Чл. 52а1. (1) Лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС може да използва софтуер за управление на продажби, който не отговаря на всички изисквания на приложение № 29.

Предложената ал. (2)  „  (2) Софтуерът по ал. 1 блокира операцията по плащане по продажба, за което е налице задължение за издаване на фискален бон, когато липсва свързаност с фискалното устройство или статусът на устройството не позволява издаването на фискален бон. „  - ДА ОТПАДНЕ

Предложената ал. 3 да претърпи следната редакция:

(3) Лицето може да използва софтуера по ал. 1, в случай че за предходната календарна година размерът на получените плащания по продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не надвишава 5 на сто от размера на нетните приходи от продажби.

Мотиви за предложението: Най–големия проблем пред внедряването на Наредбата в софтуерите за управление на продажбите, представляват голяма част от изискванията на Приложение 29 от Наредбата. Те се отнасят и са приложими към случаи на продажби, които се извършват присъствено в магазини, ресторанти и други подобни търговски обекти, където плащането и продажбата съвпадат. Ясно е, че изискванията са писани така, че софтуера да осигури възможност да не бъде подвеждан фиска за размера на реализираните продажби в такива търговски обекти. Това обаче означава, че софтуерите, които могат да бъдат лицензирани по Наредбата ще могат да работят за бизнеси със значително по-опростени бизнес модели – обичайна покупко- продажба в магазин, ресторант и др. Като предлагате изменение за т.нар. средни и големи предприятия, да облекчите изискванията към Софтуера САМО с това да не се налага свързаност с ФУ всъщност не представлява облекчение, а само отлагане на срока. Затова аз предлагам ал. 1 да се промени, като се позволи на тези дружества да използват софтуер, който НЕ отговаря на изискванията по приложение 29. Във вашите  мотиви към предложените промени в наредбата е посочено, че в такива дружества (съгласно ал. 3 от същия член 52а1) „съществува относително нисък риск от неотчетени приходи, тъй като това са предприятия, които обичайно разполагат с достатъчно сигурни системи за вътрешен контрол, които позволяват проследяването на извършваните продажби“. Следователно, защо е необходимо при това положение техния софтуер да е подложен на същите рестрикции, като дружествата, в които продажбите в брой са преобладаващи.

Предлагам ал. 2 да отпадне напълно, а ал. 3 да бъде променена, като се отчита само размера на продажбите в брой, но не и броя на работниците, сумата на активите или приходите от продажби.

В мотивите към изменението сте посочили, че при големите и средни предприятия съществува относително нисък риск от неотчетени приходи, тъй като това са предприятия, които обичайно разполагат с достатъчно сигурни системи за вътрешен контрол, които позволяват проследяването на извършваните продажби – аз смятам, че това се отнася не просто за големи и средни предприятия, а за всички дружества, на които приходите от продажби се плащат основно по банков път или с кредитни карти. Пример – с какво  се различава дружество с 30 работника и приходи от продажби 2 милиона лева, от които 1,9 млн. лв. са платени по банков път от дружество с 51 работника и 16 млн. лв. приходи от продажби, на което 15,2 млн. лв. са платени по банков път – и в двата случая 95% от продажбите са платени по банков път. Но в първия случай, заради 100хлв. един малък бизнес трябва да направи инвестиция в регистрирано СУПТО и да изгуби досега инвестирани средства в нерегистрирано такова, а във втория случай тази граница се повишава на 800 000 лева – намирам това за изключителна дискриминация към малките дружества, които представляват гръбнака на икономиката.