Обществени консултации

Консултационен документ по проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа

Министърът на правосъдието организира обществена консултация по реда на Глава втора, раздел V от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието по бъдещия проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Обществената консултация се организира, като се канят всички заинтересовани физически и юридически лица да дадат предложения и коментари по Консултационния документ. Със законопроекта се предлагат нови за българското законодателство институти: на подкрепата при извършване на конкретни правни действия, подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др. Уредени са и правомощията на органа по подкрепеното вземане на решения, който е кметът на общината. По същество се предлага въвеждането на комплекс от мерки, чрез които се оказва подкрепа на лица със затруднения (увреждания) да упражняват правата си самостоятелно.


Дата на откриване: 23.10.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 22.11.2018 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
13 ноември 2018 г. 16:03:47 ч.
CIK

Писмо относно: Проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа

Във връзка с предоставената възможност на Централната избирателна комисия да направи коментари, предложения и становища по приложения консултационен документ и поставените в него въпроси за обсъждане изразяваме следното:

С § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа се правят изменения в разпоредбите на Изборния кодекс, касаещи активното и пасивното избирателно право на гражданите на Република България. По-конкретно, в чл. 27, ал. 3, чл. 117, чл. 350, ал. 1 и 2, чл. 351, ал. 1 и 2, чл. 365, ал. 1, чл. 396, ал. 1 и 2, чл. 397, ал. 1 и 2, чл. 414, ал. 1 от Изборния кодекс се заличават думите „поставени под запрещение“, с което се дава възможност на лицата, поставени под запрещение, да имат право да гласуват във всички видове избори.

В т. 2 от Въпросника към консултационния документ се поставя въпросът конституционно допустимо ли е лица с психическа и интелектуална недостатъчност, в т.ч. и тези със сериозни затруднения по смисъла на чл. 5, ал. 2 от законопроекта, да се ползват от активното и пасивното избирателно право с оглед и на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България, с които се въвежда забрана за лицата, поставени под запрещение, да избират или да бъдат избирани.

Централната избирателна комисия е независим държавен орган за произвеждане на всички видове избори съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Изборния кодекс. Правомощията на Централната избирателна комисия са изчерпателно уредени с нормата на чл. 57 от Изборния кодекс и я определят като правоприлагащ орган, който стриктно спазва българското законодателство при произвеждането на избори според точното му съдържание и смисъл.

Следва да се има предвид, че избирателното право е основно политическо право на гражданите в съвременното демократично общество и то се гарантира от Конституцията на Република България, чиито норми имат пряко действие и са от по-висока степен от нормите на Изборния кодекс.

Предвид горното считаме, че предложените изменения в Изборния кодекс трябва задължително да бъдат съобразени с Конституцията на Република България.

14 ноември 2018 г. 08:28:22 ч.
todorpopov86

мнение по законопроекта като цяло

Изключително "интересно" да не използвам абсурдно предложение е, човек, който не е в състояние да се грижи за себе си, като не разбира смисъла на информацията или резултата от взетотот решение или връзката между тях ... да сключва договор, и сам да заявява мерки за подкрепа. 

 

20 ноември 2018 г. 13:24:58 ч.
RIA

Становище по консултационния документ по проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа

Във връзка с поставените на обществено обсъждане консултационен документ и структура на проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, бихме желали да обърнем внимание на следното:

1. В консултационния документ е посочено, че обсъжданите материали са достъпни на Портала за обществено обсъждане, както и чрез линкове. При формулировката на въпросите в секция 3 „Въпроси за обсъждане“ се правят препратки към конкретни текстове от законопроекта и в скоби е посочено, че той е достъпен чрез линк. Такъв обаче не е предоставен нито в консултационния документ, нито в структурата на проекта, нито в описанието на обществената консултация на strategy.bg. По този начин заинтересованите страни и обществеността са поканени да коментират нещо, с което нямат възможност да се запознаят. Най-вероятно става дума за недоглеждане, довела до непълнота на документа, което до голяма степен обезсмисля обществената консултация като значително намалява прозрачността на процеса по изготвяне на законопроекта и създава.

2. Както правилно е отбелязано в консултационния документ, с оглед измененията на ЗНА от 2016 г., е необходимо изготвянето на цялостна предварителна оценка на въздействието. В тази връзка, бихме искали да подчертаем, че всеки от разглежданите варианти на действие следва да бъде възможен и реалистичен. Също така, вариантите не следва да бъдат ограничавани единствено в рамките на регулаторната намеса (например „Вариант 1 – Изготвяне на ЗИД“, „Вариант 2 – Изготвяне на изцяло нов закон“). Напротив, добрата практика изисква разглеждането на алтернативни на регулирането подходи, които биха могли да разрешат част или всички от идентифицираните проблеми и техните двигатели.

3. Накрая, предвид особеностите на областта на регулиране, в която би попаднала обсъжданата законова интервенция, считаме, че освен класическите групи въздействия – икономически, социални и екологични, в случая оценката на въздействието следва да разгледа и някои специфични въздействия, като ефектите от замисляната интервенция върху правата на човека и основните свободи, както и да бъде извършен задълбочен преглед на съответствието на предлаганите промени с ЕКПЧ  и практиката на ЕСПЧ.

Център за оценка на въздействието на законодателството