През 1999 г. бе подписан Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания, в който са указани различните подсистеми на детектора CMS, в които участва страната ни, конкретните задължения и отговорности, както и сроковете за тяхното изпълнение. След набиране на данни на ускорителя LHC и изчерпване на дейността през 2009 г. бе подписан втори Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора. Изграждането на CMS детектора се управлява от Меморандум за разбирателство наред с измененията и допълненията към него, които определят отговорностите на различните участници - институциите и агенциите, финансиращи изграждането на CMS детектора (Меморандум за разбирателство за ескплоатация). Поддържането и работата на CMS детектора се управлява от Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация. С настоящия акт се предлага Допълнително споразумение към Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора за периода 2018-2026 г.
Целта на настоящото Допълнение и приложенията към него е да се определят правилата за управляване на вноските и изпълнението на Общия фонд в съответствие с Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация, заедно с неговите изменения и допълнения.
Проектът на Допълнително споразумение към Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора - Addendum № 10 започва през 2018 г. и ще продължи за различните части на детектора до 2026 г. Допълнителното споразумение ще осигури пълноценно участие на колективи от учени, инженери и специалисти от българските научни организации и висши училища във фундаменталните изследвания и технологични разработки, извършвани в ЦЕРН, както и ще улесни достъпа на български научни, инженерни и други кадри до работните места в ЦЕРН. Очаква се български физици и инженери да имат съществен принос в конструирането на детектора CMS. Практическото участие в подготовка на експеримента започна с моделиране на CMS установката, нейната оптимизация и разработка на методи за възстановяване на енергията, отделена в калориметричната система на CMS. След приемането на страната ни за пълноправен член на ЦЕРН нашето участие в изграждането на детектора бе разширено, като поехме допълнителни задължения, свързани с производството на част от детекторите на мюонната система на CMS.