Абсурдни промени, които ще сринат бизнеса с горива

Проста сметка показва, че тази година един обект трябва да даде 20 000 лева за банкова гаранция по закона за горивата, и още 10 000 лева за новите касови апарати и абсурдните допълни изисквания за точки на продажба и т.н., които наказат обектите с повече пистолети и ще доведат до намаляване броя на колонките и увеличаване на опашките за клиентите.

Недопустимо е да се искат 30 000 лева рекет за да може обект да продължи да работи. Това надминава 2009-та година, когато изрекетирахте по 20 000 на обект за нивомерните системи и стотици селски бензиностанции затвориха! 

"Електронните системи с фискална памет подлежат на последващи периодични проверки със срок на периодичност, равен на срока на периодичност на средствата за измерване, включени в състава им."

ТОВА е абсурдно и ще доведе до още повече необосновани разходи! 

НЕДОМИСЛИЦИ

Промените в Наредба Н-18 засягат и всички търговци на едро. При тях от получаването на заявката от клиента до изпълнението и има 4-5 дни преди стоката да започне да се отделя и подготвя за транспортирането, като не е ясно дали заявените количества ще могат да бъдат изпълнени. Окончателните количества и видове стоки стават ясни 4-5 дни след получаването на заявката. Според промените Z отчет няма да може да пуска ако има неприключила продажба - това за нас ще е ежедневие. Как ще се процедира - ще трябва да се сторнират в края на деня всички заявки, които не са завършили с продажба ли? На следващия ден ще трябва да се въвеждат отново, след това да се сторнират. Изобщо ще кипи безсмислен труд, и това при условие, че само 10% от продажбите се извършват в брой. Промените в Наредбата са замислени за търговците на дребно, на търговците с течни горива, а не е помислено за последиците за търговците на едро.

Относно разрешителния режим за сервизните фирми.

Измененият с §25 РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА СЕРВИЗНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИСКАЛНИТЕ УСТРОЙСТВА И ИНТЕГРИРАНИТЕ АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ, изисква от кандидатстващите лица в чл.45, (1), т.3 да имат сключени трудови договори със сервизни техници, които са завършили минимум средно образование и са преминали курс за обучение за сервизно обслужване при производителя на конкретния тип ФУ/ИАСУТД.

Ако кандидатстващото лице е едноличен търговец, който ще работи сам като сервизен техник, то с кого ще сключва този трудов договор.  Също е и положението на собственик на ЕООД и същевременно негов управител, който няма наети работници. В момента  някой от сервизните фирми са ООД –та , в които сервизните техници са съдружници с еднакви дялове и еднаква представителна власт -  те един с друг ли ще сключват  трудови договори? Ако целта на това изменение не е изместване от пазара на малките сервизи и освобождаване на ниша за големи играчи, то трябва да се регламентира и реда за издаване на разрешения в такива случай.

Съгласно §72 крайният срок за подмяна на фискалните устройства е 30.06.2019, а  текста на  §74, ал.(2) прекратява всички издадени удостоверения за регистрация на сервизни фирми от 31 декември 2018 г. Но от влизането на измененията на наредбата  в сила до пускането на пазара на моделите ФУ, отговарящи на новите изисквания ще има период, през който ще се продават и въвеждат в експлатация стари устройства, които към 30.06.2019 ще са в гаранционен срок, както и някои от продадените вече от мен като дистрибутор и сервиз. Ако  БИМ не ми разреши по някаква причина да продължа дейността като лице, можещо да извършва сервизно обслужване на фискални устройства, то нека издадените вече удостоверения за регистрация на сервизни фирми бъдат валидни до някаква дата, например 15-18  месеца след влизане на измененията на наредбата в сила, като  така ще остане възможността да се изпълнят задълженията по гаранцията, без да се влиза в нарушение на нормативните актове.

Липсваща дефиниция за софтуер за управление на продажби

В проекта липсва дефиниция на понятието "Софтуер за управление на продажбите в търговски обект"

Съществуват множество програми, чрез които се обработва информация за продажби, изготвят се фактури, приемо-предавателни протоколи и други документи. Поради липсата на дефиниция не става ясно дали тези от програмите, които не осъществяват връзка с фискално устройство, попадат под разпоредбите на наредбата.

Например може да бъде обработвана информация за стоки и да бъдат изготвяни фактури за продажби чрез Excel на Microsoft. Това означава ли, че тази програма трябва да отговаря на изискванията на наредбата?

Дефиниция за софтуер за управление на продажби

В ЗДДС има дефиниция, която гласи:

"Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Тоест изготвяйки фактура с Excel за продажба с плащане в брой трябва програмата Excel да отговаря на изискванията на наредбата и на закона иначе ще ме глобят за използване на софтуер, който не е в списъка на НАП с одобрени програми

Хахаха

Ограничнително условия към лицата, кандидатстващи за разрешение от БИМ за сервизно обслужване на ти

Действащата към настоящ момент Наредба № Н-13 от 13.12.2006 г. съдържа дискриминационно и ограничително условие в изискванията към лицата подлежащи на впиване в регистъра на БИМ като имащи право да осъществяват сервизна дейност на ФУ/ИАСУТД, т.е. те да бъдат само и единствено търговски дружества:

„Чл. 45. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Кандидатите за регистрация като сервизна фирма на ФУ/ИАСУТД трябва да са търговски дружества и да имат сключен договор за сервизно обслужване за съответния тип ФУ/ИАСУТД с производителя или вносителя“.

Този текст не допускаше една определена категория лица, които не са търговски дружества /изброени в Част Втора от Търговския закон „Видове търговци“/ и все пак са търговци по смисъла на чл.2, ал.2, т.2 от същия нормативен акт - кооперациите /с изключение на жилищностроителните кооперации/.

Кооперациите са търговци по смисъла на Търговския закон, но регистрацията им се извършва по Закона за кооперациите и те също подлежат на вписване в Търговския регистър.

В този проект за изменение и допълнение вносителят отново извън всякаква правна логика запазва съществуването на това дискриминационно изискване, възпрепятстващо правото на всички видове с оглед правната форма търговци да имат право да получат разрешение от БИМ да извършват дейности по сервизно обслужване на тип ФУ/ИАСУТД, а именно:

„Чл. 45. (1) Лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение, трябва:

1. да са регистрирани по Търговския закон, съответно вписани в търговския регистър“

Във връзка с гореизложеното, предлагам въпросната разпоредба на чл.45, ал.1, т.1 от проекта на наредбата да бъде изменен по следния начин:

„Чл. 45. (1) Лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение, трябва:

1. да са регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, съответно вписани в търговския регистър“

Искрено се надявам, че вносителят ще осъзнае грешката и ще предприеме необходимите действия в тази връзка с оглед недопускането на наличие на дискриминация спрямо определени категории лица в конкретния текст на чл.45, ал.1 от проекта на наредбата.

Съществено занижаване на оценката на очакваното въздействие на промените в Мотивите към Наредбата

Обръщаме сериозно внимание на съществено занижавaне на оценката на очакваното въздействие на промените към Мотивите към проекта на НИД по отношение на разходите и усилията на бизнеса.

Огромната част от потенциално засегнатите данъчно задължени лица не са осъзнали ефекта от предложените промени. Може би у тях е останало впечатлението, че промените са за отпечатване на QR-баркод в касовата бележка и изпращане на данни от фискалното устройство до Национална агенция по приходите на всеки 5 минути.

Разходите и броят на засегнатите лица е в пъти над посочения.

1.     Оценката в мотивите е изготвена на база регистрираните 43 000 фискални принтера - 11 825 000 лв. /43 000 бр. ФП х 275 лв. Регистрираните фискални устройства (фискални принтери и касови апарати), които са засегнати в наредбата, са над 400 хил. т.е. реалните разходи могат да са 400000*275 е 110 млн. лв.

2.     Съгласно посочената оценка на очакваното въздействие на предлаганите промени в Наредба № Н-18/2006 г. върху търговците, използващи софтуери за управление на продажбите в търговски обекти за разходи за привеждане на използваните в търговските обекти софтуери в съответствие с нормативните изисквания, е в размер на общо 5 160 000 лв. за всички работни места в търговски обекти, в които се използва софтуер за управление на продажбите. Задължението на потребителите за деклариране на използване на лицензиран софтуер се отнася за всички фирми ползващи софтуер за управление на продажбите и касови апарати, а не само ползващите фискални принтери.

На практика почти всички 444 000 регистрирани по ЗДДС лица използват софтуер за регистриране на продажбите си. Дори и да имат само по едно работно място, разходите им според предположението, заложено в Мотивите 120 лв./място,  ще са над 50 млн. лв., т.е. поне 10 пъти повече.

При оценката на разходите и усилията на бизнеса не са включени въобще и не е направен опит да се оценят следните ситуации:

-         ако данъчно задълженото лице използва към момента софтуер за управление на продажби, чийто разработчик или разпространител не декларира съответствие с наредбата на използвания от него софтуер или версия на софтуер, фирмата ще трябва да закупи и внедри нов софтуер в рамките 6 месеца;

-         ако данъчно задълженото лице използва няколко различни софтуера, чрез които управлява различни типове продажби, ще трябва да инвестира в тяхната интеграция и синхронизация в рамките на 6 месеца;

-         чрез самия проект на наредба се указва какъв точно да бъде модела на бизнес процеса по продажба и съответните контролни процедури. Моделът е само един и той е доста рестриктивен. Ако данъчно задължените лица нямат (а в повечето бизнеси различни от заведения, барове и магазини те нямат) такъв модел на продажби, ще трябва да инвестират в преглед и разработка на нови модели на бизнес процесите, което би засегнало ISO системи в предприятията, софтуери за анализ, софтуери за финансова отчетност, контролни системи и т.н.

В заключение, на бизнеса трябва да стане ясно, че от предлаганите промени в Наредбата, ще възникне нужда от средства за нови фискални устройства, нови програмни продукти или нови функции на съществуващите и евентуално от промяна в процесите по извършване на продажба. 

Потенциални рискове свързани с изискванията за връзка между СУПТО и ФУ

Съществуват потенциални рискове, свързани с изискванията за връзка между софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) и фискално устройство (ФУ).

• Съгласно изискванията към софтуера - СУПТО не може да регистрира продажба без работещо ФУ. Възниква обоснования въпрос каква е гаранцията, че ФУ не може и няма да работи самостоятелно. Например: СУПТО не работи, но на ФУ се извършва функция СТОРНО.
• Не е описан механизъм или изисквания, които да гарантират коректната работа на междинния слой при двустранната връзка между СУПТО и ФУ.
• При регистрацията на фискално устройство следва да се включи задължение за предоставянето на документация и софтуер за управлението им от СУПТО. В противен случай не е възможно генериране на Z-отчет от СУПТО, при наличие на Z-ключ, X-ключ и TLS бутон на фискалното устройство?
• Различните производители на фискални устройства имат различен софтуер, което допълнително усложнява интеграцията в ЕРП системите.
• Същевременно в наредбата е указан срок за деклариране на готовността на СУПТО, без да има никакви срокове за готовност на самите фискални устройства и техния софтуер за управление.
• Съгласно Приложение 29, т.8 „При липса на свързаност с фискално устройство софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба.“ В масовия случай на работа на предприятията (като изключим малки магазини, ресторанти и др. подобни) има реализиран някакъв вид мрежа с 5-10-15 (и повече) потребители в нея. Обикновено само един от тях работи с фискално устройство. Голямата част, да не кажем почти всички, фискални устройства работят като директна комуникация със самата работна станция (компютър) и не могат да бъдат управлявани от други места в тази мрежа.  За да се направи тази проверка, е необходимо или на всеки компютър да има фискално устройство (в нашия пример 10-15), или да се закупят допълнителни софтуери / хардуерни устройства, за да може да се осъществи такава комуникация и то пак при условие, че самото фискално устройство позволява това.

Реални търговски сделки, които не могат да се регистрират съгласно изискванията в Приложение 29

1. Често срещана търговска практика и при разносна търговия, и при складове на едро е стартирането и приключването на продажбата да не се осъществява в рамките на един ден. Възникналите практически трудности при Обработка на продажба, която не приключва в рамките на един ден съгласно изискванията на Приложение 29 илюстрираме със следния пример:

• Клиент прави заявка, която се регистрира в СУПТО;
• Дата на заявката е 23.07.2018 г. часът е 09:15;
• Уговорено е посещение за 24.07.2018 г. за 13:00;
• Подписан двустранен протокол за извършена услуга на 24.07.2018 г. в 15:00 ч.;
• На 25.07.2018 г. в 09:15 по цитирания протокол е издадена фактура със СУПТО;
• На 26.07.2018 г. в 14:00 клиентът плаща издадената фактура в брой.

При описаната фактическа обстановка възникват следните въпроси, които не са изяснени:

• На коя дата се открива продажбата и се получава уникалния номер на продажбата в софтуера? (т. 9 от приложение 29 и респективно таблица 21.1 – първо, трето и четвърто тире в таблицата от  проекта на НИД на Наредба Н-18);
• На коя дата се приключва продажбата? (т. 10 от приложение няма еквивалент в точка 21, но е от съществено значение, защото без да има дата на приключване не може да се пусне Z-отчет за деня.);
• Какъв вид на плащане трябва да бъде посочен на издадената фактура?
• „Вид на плащане“ не е задължителен реквизит съгласно ЗДДС. В голяма част от сделките клиентът има срок за плащане и никой не се интересува как той ще плати. Как това реферира с изискванията на наредбата?

2.При генериране на документи, различни от фискален бон, софтуерът не допуска включване на текст, съдържащ думите „Фискален“ „Фискална“, „Фискално“, „Фискални“ или производни словосъчетания. Според този текст, няма как да се отпечата фактура за продажба, в която клиентът си е закупил 1 бр. фискална памет или си е закупил нов фискален принтер по банков път. Може да се отпечата фискален бон, но не и фактура или служебен бон.

Необходимост от прецизиране на обхвата и изискванията към СУПТО (Приложение 29)

• Изискване за въвеждане на „одиторски профил“ в системата и пълен достъп до информацията. В една ЕРП система съществува голямо количество информация, която не засяга пряко продажбите и която може да бъде предмет на фирмена тайна и конфиденциална и класифицирана информация по редица закони. Става въпрос за сключени договори, ценови условия, конкуренти, търговски практики, възнаграждения, активи, капитал и т.н. Този „профил“, освен че ще доведе до безсмислено натрупване на база данни, е и предпоставка за корупция, натиск върху служители на НАП за изнасяне на информация към конкурентни фирми. Предложението е да се ограничи този профил само върху преките продажби или в ограничен брой менюта, които са свързани пряко с фискалната политика.
• Изискването СУПТО да не притежава възможност за работа в тестови режим, режим за обучение или друг подобен на практика води до невъзможност той да се демонстрира, продава и внедрява.
• Необходимо е да се дадат разяснения или да се прецизира обхвата на изискваната информация в т. 21:

• В Таблица 21.1., 21.6 и 21.7  Дата – за коя дата става дума?
• В Таблица 21.2 как следва да се отрази в таблицата записи, ако е налице повече от едно плащане по продажбата. Дали трябва да има запис за всяко плащане по отделно и в колона Дължима сума да се посочва само остатъка преди плащането?
• В софтуерът за управление на продажбите, не е задължително да има възможност за следене на плащанията по продажби, които не изискват издаването на фискален бон. Такива плащания (обработка на банкови извлечения) могат да се обработват със счетоводен софтуер в счетоводни къщи. Означава ли, че такъв софтуер покрива изискванията на наредбата?
• Таблица 21.6. ID на запис – ако системата няма такова, какво следва да се посочи?
• т. 21.9 Таблици на номенклатури, в следните насоки:
  • В номенклатурите на клиенти и доставчици се пази огромен по обем данни, необходими за извършване на продажба, търговска кампания и други търговски цели. Ако се следи и пази информация за всяка такава промяна, това ще доведе до безсмислено натрупване на база данни.
  • Извън активиране и деактивиране на даден номенклатурен номер стока/услуга може да доведе до натрупване на огромни бази данни, които да доведат до повишаване на изискванията към използваните бази данни и компютърни конфигурации.
  • Още повече, тази информация така или иначе налична в по горните таблици на т.21 срещу всеки уникален номер на продажба.
  • В различните софтуери за управление има различни наименования на исканите номенклатури. При сега предложените текстове никъде не се вижда, че може да се подаде информация за номенклатура, която е еквивалент на посочената в наредбата. Означава ли например, че софтуерът не отговаря на изискванията на Приложение 29, ако не ползва например Роли на потребителите, а правата на всеки потребител се задават индивидуално или вместо номенклатура на Видовете плащания ползва Начини на плащания и Условия на плащане, които могат да бъдат свързани или не с номенклатура.

Прецизиране на изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО

Съгласно чл.52в, ал.2, т.3 всички СУПТО трябва да предоставят в НАП описание на базата данни и source code. Това предполага, че няколко служители на НАП ще разполагат с пълна информация за структурите на базата данни и source code на всички СУПТО. Това дава изключително голяма възможност за „изтичане“ на информация и възможност за създаването на нелегални софтуери, които да манипулират базите с данни, включително и да променят и изтриват съответни записи, свързани с продажбите, независимо от СУПТО. Ако тя стане публична, почти всеки програмист би могъл да направи софтуер за манипулиране на данните.

Съгласно чл.52е(1) т.1 в определени ситуации производителят на софтуер е длъжен да предостави на НАП ”пълен инсталационен пакет на използвания от търговеца софтуер“. Всички по-големи софтуери, както и ERP системи, работят с лицензирани бази данни (Oracle, Interbase, MS Sql…), за които е необходим платен лиценз. В този случай как ще се предоставя такъв пакет на органа по приходите, след като няма такъв лиценз и се нарушава правото на собственост и лицензната политика на съответния софтуер? Единици са базите със свободен достъп.

Относно срока за регистрация на СУПТО

Съгласно §27 Чл. 52в. (1) Производител/разпространител на софтуер за управление продажби в търговски обект декларира обстоятелствата, посочени в чл. 118 ал. 14 от ЗДДС, преди да започне неговото разпространение чрез подаване на декларация по образец съгласно приложение № 30. § 75. Параграф 27 влиза в сила от 1 октомври 2018 г. Съгласно тези текстове след 1 октомври 2018 г. не може да се продава СУПТО, докато не бъде регистриран, съгласно изискванията на проекта на НИД .

Предложение: Към §75 да се създаде ал.2 аналогична на  § 76 ал.2

Производител/разпространител на софтуер за управление продажби в търговски обект, който разпространява такъв софтуер (в момента на влизане на наредбата в сила) декларира обстоятелствата, посочени в чл. 118 ал. 14 от ЗДДС в срок до 31.12.2018 г. или до 31.01.2019 г.

На практика, без да има одобрени ФУ, отговарящи на новите изисквания, софтуерът не може да се тества и регистрира. Предложените по-горе срокове са с цел потребителите на софтуера да могат да спазят изискванията да приведат дейността си съгласно Наредбата до 31.03.2019 г.

Становище на ИПСБ

1. По чл.31, ал.2, изречение второ, следва да се дадат пояснения от НАП за практическото прилагане на нормата.

2. По чл.31, ал.4 смятаме, че срокът следва да бъде 14-то число. Горното ще спомогне поне на регистрираните по ЗДДС фирми да не го "пропуснат", което ще се случва със сигурност на фирмите, които не са регистрирани по ЗДДС /и чието счетоводство се извършва от счетоводни предприятия/.

3. Да се дадат пояснения от НАП по прилагането на чл.40, ал.5-7.

Пример 1:

Ден 1: До "аварията" търговският обект има 50 лв. продажби "по апарат". След “аварията” 100лв. продажби "по кочан", “аварията” е отстранена в рамките на деня.

Така както ние разбираме текста , би следвало да се направи следното:

1.След отстраняване на “аварията” да се въведе касов бон за 100лв. - сумарните продажби "по кочан" за ден 1.

2.Да се пусне приключване/дневен отчет/.

Пример 2:

Ден 1: До "аварията" търговският обект има 50 лв. продажби "по апарат". След аварията 100лв. продажби "по кочан".

Ден 2: 120 лв. продажби "по кочан" и 40 лв. "по апарат".

Така както ние разбираме текста, би следвало да се направи следното:

1. Да се приключи/дневен отчет/ ден 1 с 50 лв. - до "аварията" /което си го има в апарата/.

2.Да се въведе касов бон за 100лв. - сумарните продажби "по кочан" за ден 1.

3.Да се пусне приключване/дневен отчет/

4. Да се въведе касов бон за 120 лв. - сумарните продажби "по кочан" за ден 2.

5. Да се пусне приключване/дневен отчет/.

6. Чак тогава може да се продължи работата "по апарат" и да се въвеждат продажби /40 лв./.

4. Относно дефиницията за "Софтуер за управление на продажби в търговски обект"- така написана тя следва да се отнася не само за всеки софтуер, който управлява или има връзка с фискален принтер или касов апарат, но и за всеки софтуер за продажби. Или както ние го тълкуваме: “всеки софтуер, с който можем да се издаде фактура, стокова разписка и/или друг търговски документ, следва да се класифицира като "Софтуер за управление на продажби в търговски обект", т.е. включително и:

- всички складови програми, имащи функция генерират документи /фактури и стокови разписки/;

- Счетоводен софтуер, имащ горните функции;

- Всички ERP и т.н. “глобални” системи за управление на бизнес-процесите.

независимо от наличието или липсата на връзка и/или управление на фискален принтер или касов апарат.

На база на тази си хипотеза, искаме да Ви обърнем внимание на следните промени:

- чл.52ж, ал.4

- чл.52к.

5. Чл.52в, ал.2, т.3 – Така написан текста, означава че производителя, който е разработвал софтуера в продължение на години и го е надграждал, трябва да предаде абсолютно всичко на НАП, включително и source-кодът. Това е крайно недопустимо, тъй като всичко, което е описано в тази точка е продукт на интелектуална собственост и на авторски права. Да се даде отговор на следните въпроси – кои и колко хора ще имат достъп до всичката тази информация? Какво гарантира на разработчиците на този софтуер, че трудът им няма да бъде откраднат от служител на НАП?

Становище на ИПСБ

6. Чл.52в, ал.2, т.4 – Няма как да се предостави подобна информация, тъй като много често операционните системи сами задават свободни портове за връзка и обмяна на информация. Това са динамични процеси в операционната система, които се променят непрекъснато в зависимост от работещите програми и включените устройства. Текстът е неизпълним.

7. Чл.52в, ал.3 – Много често, разработчиците на софтуер доработват и поправят грешки(„бъгове“) в своите програмни продукти. Подаването на посочената декларация в 7-дневен срок би ги натоварило излишно. Още повече, че в един 7-дневен период може да има няколко актуализации поради много различни прични. Това означава ли, че при три актуализации в рамките на 7 дни, трябва да се подадат три декларации? Добавянето на този декларативен режим ще натовари с излишна административна тежест производителите на софтуер. Софтуерните програми на НАП и НОИ не са изключение и често се публикуват за употреба с проблеми и несъвършенства (бъгове).

8. В ал.5 са предвидени проверки и остраняване на несъответствия в декларацията и информацията подадена по ал.2, което означава, че НАП трябва да разполага с екип от софтуерни специалисти, които да тестват софтуера. Колко ще струва това на НАП? Ще се наемат ли нови служители, които да  работят точно това? Или ще се използва сегашния екип? Ако се използва сегашният екип, правена ли оценка, дали ще окаже негативно влияние върху електронните услуги, предоставяни от НАП?

9. Чл.52г – Подобно ограничение е излишно. То противоречи на всички пазарни принципи и е предпоставка за ограничаване свободата на избор и ползването на услуги на много по-високи цени. Това би довело и до излишно оскъпяване за крайния клиент. 

10. Чл.52д, ал.3 – Контролните функции по спазване на данъчното законодателство са възложени на НАП и не е редно подобни контролни функции да се вменяват на производителите на софтуер за управление на продажбите.

11. Чл.52ж – С въвеждането на поредния декларативен режим за търговците се добавя поредната административна тежест от страна на НАП. Много по-лесно би било самите производител или разпространители да декларират пред НАП на кого са продали продуктите си. Те разполагат с данните на своите клиенти и за тях би било много по-лесно да дадат списък с данните на своите клиенти, отколкото всяка една фирма по отделно да си декларира закупения софтуер за управление на продажбите. Допълнително, в разпоредбата никъде не е посочено, дали тази декларация ще може да се подава от упълномощени лица с техния КЕП. Това означава ли, че след като не е посочена такава разпоредба, всяка фирма, която ползва подобен софтуер, трябва да се сдобие с КЕП? Изчислявани ли са прогнозни разходи от страна на бизнеса и защо не са включени в Мотивите към Наредба Н18?

Становище на ИПСБ

12. Чл.52к – при съвременната динамика на пазара на труда и при назначаването на служители, подобно деклариране на всеки оператор и присвоената му роля за работа в софтуера би затормозило неимоверно всеки един търговец. Още повече от Май 2018 г. е в сила GDPR и подобно боравене с личните данни на служителите е немислимо. В разпоредбата не е указан срок за деклариране. Не са направени уточнения какво се прави в случай, че лицето бъде освободено, премине на друга длъжност и т.н.

13. §59,т.23 – Всяка една програма трябва да разполага с възможност за работа в тестов режим. Това е основен способ в привличането на нови клиенти, които могат да тестват софтуера за определен период от време преди да решат дали да го закупят. Подобна мярка би направила работата на разработчиците на търговски софтуер безмислена. Другото ограничение, което изобщо обезмисля ползването на софтуер за управление на продажбите е липсата на  режим за обучение. Как се предполага служители, които ще работят с него да се научат да го използват?

14. §61 – Подобни договори са търговска тайна. Общите параметри на договора могат да се предоставят, но не и сканирано копие на договора. Съгласно т.2 се изисква да се предоставят включително технологиите за разработването на софтуера. Подобни технологии са обект, както на авторски права, така и на патенти. Кое ще гарантира на разработчиците, че служители на НАП няма да злоупотребят с предоставената технология?

15. §62 – Информацията, която се изисква от НАП е защитена от GDPR и искането на разрешение от лицата, извършили инсталацията би затруднило неимоверно ползвателите на софтуер за управление на продажбите. Голяма част от изискваната информация е техническа, а огромна част от ползвателите на подобен софтуер нямат нито необходимите познания, нито необходимия интерес да знаят: „11. Физическо местоположение на данните, създавани от софтуера;

12. Логически адрес на БД или точка на достъп до програмния интерфейс (различен според ползваната технология: IP адрес, комуникационен порт, домейн име и/или домейн адрес, име на инстанция, местоположение на компютърен файл, друго);

13. Транспортен протокол за комуникация с БД или достъп до програмния интерфейс (TCP/IP, Named Pipes, …);

14. Топология на връзката с БД или точката на достъп до програмния интерфейс (local network, vpn, DirectAccess, WAN);

16. §63 – Регулирането на цял сектор от икономиката с промени в наредба е недопустимо. Всички изисквания посочени в този параграф са прекалени, защото търговците не са длъжни да знаят къде им се намира домейна, хостинга. Тяхната цел е да работят и да добавят стойност към националния вътрешен продукт. Подобни мерки биха обезсърчили много млади предприемачи в България. Предлагаме текстовете свързани с електронните магазини да се отделят в закон и да се олекоти режима, под който НАП иска да постави сектора. В крайна сметка това е търговия като всяка друга. Тя се подчинява на основните правила на Наредба Н18. Задължение на НАП е да организира информационни кампании и да подаде ръка на хората, които са избрали този начин на правене на бизнес.

17. Сроковете за привеждане на бизнеса в съотвествие с изискванията, определени в промените на Наредбата са прекалено кратки, доколкото засягат прекалено голяма част от стопанския живот на бизнеса в България.

Становище по §15

§ 15. В чл. 22 ал. 2 се изменя така: „(2) Сервизен техник на вписаното в свидетелството за регистрация на ФУ лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, извършва демонтаж на фискалната памет. При смяна на ФП задължително се извършва и смяна на КЛЕН. Преди смяната на КЛЕН сервизният техник експортира записаната в нея информация в структуриран вид във файл от типа xls/xlsx, подписва файла с електронен подпис и го предава за съхранение на лицето по чл. 3 заедно с КЛЕН.“ В  сервизните програми предоставени от производителите на ФУ досега, КЛЕН се чете в формат TXT през интерфейс за връзка между ФУ и компютър при скорост в най-добрия случай 115 200 бита за секунда. КЛЕН които се използват от производителите в момента са с обем 32 000 000 000 бита или 4 гига байта.  При положение, че се запази този метод за разчитане на КЛЕН ще са необходими 77 часа за разитането на пълен КЛЕН, без да се отчита времето за преструтурирането на информацията във файл тип xls/xlsx, което автоматично води до нарушение на срока за смяна на фискална памет. 

Забелязани проблеми в предложения проект

1. Собствениците на ЕООД и съдружниците в ООД не могат да се регистрират като сервизни техници, защото не е логично да са назначени на трудов договор;
2. Новите разрешителни за сервизи ще трябва да включват и старите модели фискални устройства, за да могат да се обслужват до смяна и бракуване;
3. Подаването на уведомление през WEB услуга на НАП е изключително тромаво, бавно, няма възможност да се запомнят вече въведени данни и дублира въвеждането в сервизен софтуер - трябва да се осигури алтернативен, автоматизиран режим.

Противоречия и недомислици

Как ще се прилага чл.52в, след като този софтуер и БД са обекти на Закона за авторското право?

Каква е гранцията, че утре служители на НАП няма да напуснат и изнесат информацията за БД и софтуера? И да го използват за конкуренция? Или да създават програми, които да трият и модифицират данни в софтуерите?

И как очаквате Microsoft, SAP, Atlantis и т.н. да отговорят на тези описания ??!!

Това са практически неизпълними условия и текстове, които могат единствено да се използват за натиск в/у фирми от страна на администрацията

Становище на БСК

Становището на Българската стопанска камара по предложената нормативна промяна е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/24486/

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

„§ 59. Създава се приложение № 29 към чл. 52а:

„Приложение № 29

към чл. 52а.

Изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти

…

3. В случаите, в които софтуерът за управление на продажби в търговски обект представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение.“

Изискването да има един софтуер за управление на продажбите в търговски обекти не може да бъде реализирано или поставянето на такова изискване ще затрудни работата на обектите - например в търговски обект е съвсем нормално да има модул POS софтуер за обслужване на клиенти “на каса” и ERP софтуер за извършване на продажби, само с плащане по банка, на определени групи клиенти (напр. корпоративни, ключови) или за определени групи продукти. В някои големи или специализирани търговски обекти към тях също може да се добавят модул Мобилен POS софтуер за обслужване на клиенти в движение (Queue busting, Assisted shopping), модул POS софтуер за каси на самообслужване (Self Check-out POS), модул за Мобилен POS софтуер за самообслужване (Personal Shopping System, който в общия случай не управлява фискални устройства, а само подава информация за съдържанието на покупката и продажбата се извършва от POS системата) и др. Поставянето на горното изискване ще направи невъзможно функционирането на търговски обекти от съвременен тип на територията на РБългария. Всичко това е валидно и за други типове обекти - търговски обекти с различни начини на продажба; дистрибуционни фирми; търговци на едро и други (всички изброени търговски обекти попадат в обхвата на наредбата).

Също така има много бизнеси, в които е напълно допустимо и нормално продажбата да започне в един софтуер или модул от софтуер и да бъде приключена в друг софтуер или модул от софтуер.

Предложението ни е текста да бъде прецизиран така, че да е разрешено в един търговски обект използването на повече от един софтуер или модул от софтуер за управление на продажбите, стига всеки един от тях да е регистриран и деклариран съгласно изискванията на Наредбата, както и да е разрешено използването на софтуери или модули от софтуер, за управление на продажби, при които не се приемат плащания брой или приравнени към такива (т.е. не възникват задължения по Наредбата).

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

„§ 28. Създава се глава седма „в“ с чл. 52ж – 52к:

„Глава седма „в” ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ СОФТУЕР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ

Чл. 52ж.

…

(3) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект само софтуер за управление на продажбите, отговарящ на посочените в приложение № 29 изисквания, като софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в този обект.“

Изискването „софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в този обект“ в много търговски обекти не може да бъде реализирано  - например в търговски обект е съвсем нормално да има модул POS софтуер за обслужване на клиенти “на каса” и ERP софтуер за извършване на продажби на определени групи клиенти, като двата софтуера са различни, доставени от различни юридически лица, но и двата обработват плащания в брой.

Не е възможно всеки софтуер, да управлява сам по себе си всички фискални устройства.

Предложението ни е текста да бъде прецизиран така, че всички фискални устройства в търговския обект (с изключение на резервните такива), трябва да бъдат управлявани от софтуер за управление на продажбите, попадащ в обхвата на Наредбата.

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

„§ 59. Създава се приложение № 29 към чл. 52а:

„Приложение № 29

към чл. 52а.

Изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти

…

8. При липса на свързаност с фискално устройство софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба.“

Не сме компетентни това условие технически дали и как може да бъде реализирано в различни търговски обекти и софтуерни продукти (например с уеб базирана архитектура), но в областта в която имаме експертиза - системите за мобилни продажби, това не може да бъде реализирано. В повечето системи за мобилни продажби фискалните устройства се намират в превозните средства - т.е. в момента на напускане на превозното средство (което се явява търговски обект), когато може да бъде осъществена жична или безжична връзка между мобилното устройство, на което работи софтуер, предмет на настоящата Наредба, и фискален принтер, обикновено монтиран в превозното средство, операторът (търговския представител) няма нито информация дали и кои търговски обекти ще посети (защото те могат да бъдат повече от един преди да се върне в превозното средство, за да вземе стоката за доставка - например в търговски център, пазар или зона с множество търговски обекти), нито дали ще извърши или не продажби. Също така, в този процес е съвсем нормално, поради чисто търговски причини, по време на едно посещение да бъдат извършени повече от една продажби - крайно нецелесъобразно ще е търговският представител да се връща в превозното средство, за да открие всяка една от продажбите и след това да отива пак в търговския обект, за да ги извърши. За да се изпълни изискването ще е необходимо или да се използват касови апарати (което е значителна стъпка назад в развитието на системите за продажби, а и съгласно разбирането ни на Наредбата няма да е разрешено). Това също ще е пряко свързано с понижаване на производителността на труда в сектора на дистрибуцията.

Също така, считаме че и в много други бизнес модели няма как да бъде реализирано изискването за свързаност при „откриване на продажба“ - според дефиницията за „откриване“ в Наредбата. Продажбата може да за почне в един софтуер, в който няма свързани фискални устройства и да бъде продължена и приключена в друг, продажбата може да започне в уеб базирана / облачна система, продажбата може да бъде открита месеци преди получаването на стоката или услугата и получаване на плащането (т.е. между откриването и приключването ще седи месеци „отворена“ - т.е. много е вероятно да бъде открита на едно фискално устройство и приключена на друго) и т.н.

Предложението ни е точка 8 да отпадне, защото точка 10 от същото Приложение ясно указва какво трябва да се случи при приключване на продажба: „10. При приключване на продажба софтуерът задължително подава команда към фискално устройство: …“

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

„Чл. 52и.

…

(2) Лицата по чл. 118 ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване да осигурят на органите по приходите достъп до информацията по ал. 1 през потребителския интерфейс на софтуера с възможност за експорт и копиране на информацията.

(3) Когато работата на софтуера е свързана с получаване или подаване на информация от или към други софтуери или модули от информационни системи, чиято функционалност не е пряко свързана с управление на продажбите, лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС съхраняват информацията, създавана чрез тези софтуери (модули от информационни системи) в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК и при поискване предоставят достъп до нея с пълни права за четене и експорт на данни.“

и

„§ 59. Създава се приложение № 29 към чл. 52а:

„Приложение № 29

към чл. 52а.

Изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти

…

20. Чрез потребителски интерфейс софтуерът осигурява достъп до създаваните чрез него данни в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК. При архивиране на базата данни, софтуерът осигурява създаване и поддържане на архив, както и достъп до архивните данни в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК през потребителски интерфейс.

21. Софтуерът следва да осигурява чрез потребителски интерфейс визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид, файлов формат XLS/XLSX или CSV, при прилагане на следните филтри: За търговец (при SaaS); За период (от дата до дата) и/или За търговски обект (всички или конкретно посочен) и/или За ФУ, на което са регистрирани продажбите (всички ФУ или конкретно ФУ) и/или За работно място (всички или конкретно посочено) и/или За оператор (всички или конкретно посочен).“

В голяма част от търговските обекти, особено големите магазини, мобилните търговски обекти на дистрибуционни фирми (мобилни търговци, използващи мобилни устройства/смартфони за управление на продажбите и управление на фискални устройства) и други, софтуерните продукти, които работят на местата за продажби и попадат в обхвата на Наредбата, са тясно специализирани. Тяхната функционалност се свежда до получаване на данни от друга Система за управление на бизнеса на предприятието (ERP, Складов софтуер, Счетоводен софтуер) в началото на работния период (обикновено един работен ден), извършване на продажби с управление на фискални устройства и отчитане на пълната информация за извършените продажби, плащания и т.н. в реално време или в края на деня към Системата за управление на бизнеса. В началото на следващия работен ден в специализираните системите за управление на продажбите се зарежда нова актуална информация, необходима само за целите на извършване на продажбите от конкретното работно място - например обекти само за конкретна търговска зона, продукти от продуктовата група, за която отговаря търговския представител, цени за конкретния ден, задължения на конкретни обекти и т.н. Това означава, че в тези тясно специализирани системи за управление на продажбите (особено в областта на ПОС софтуерите и Мобилните продажби) има актуална информация за продажбите само в рамките на работния ден. Поради тази причина е практически невъзможно да бъдат изпълнени изискванията за предоставяне, през потребителския интерфейс на тези специализирани модули, на информация за продажбите за период от 5 години.

В големите търговски, производствени и дистрибуционни фирми обикновено се използват множество различни софтуери, интегрирани помежду си - т.е. продажба например може да бъде направена от един софтуерен продукт, а плащането да бъде отчетено в друг софтуерен продукт.

В почти всички случаи разработчиците на тези системи са и различни юридически лица - т.е. напълно е възможно част от продуктите да попадат, а други не, в обхвата на Наредбата.

Предложението ни е осигуряването на данни за продажбите и друга информация да бъде задължение на търговеца, а не на конкретни софтуерни продукти и модули, които ползва, защото това практически е невъзможно.

Аргументирано становище на Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер - БАРБС

БАРБС чрез своите членове и в консултации със своите потребители предлага публично предложенията за подобрение и прецизиране на текстовете на наредба Н-18, като при анализа са взети в предвид целите поставени от МФ и НАП, както и интересът на българския бизнес подкрепен от производителите на бизнес софтуер да изградим модерна основа за прозрачен контрол на фиска и фисока ефективност по неговия контрол.

Предложения от нас документ можете да намерите и свалите на следния електронен адрес:

https://babsd.org/2018/08/17/stanovishte-barbs-naredba-n18/

Надяваме се положените усилия да полезни за органите изготвящи крайния срок на наредбата, но и на реалния бизнес за да разбере как тя го касае в частта Софтуери или модули за управление на продажби. За повече информация се свържете с нас.

Лично мнение

Вече 2 седмици чета Наредбата и колкото повече я препрочитам, толкова повече се убеждавам,

че тя е писана от хора, които си представят кварталното кафене, бакалия или пицария. И оттам се опитват да прехвърлят начина им на работа върху всички предприятия, без да се замислят приложимо ли е или не. Абсурдно е да се налага модел на работа на всички фирми, по аналогия с коктейл-бара в мазето на отсрещния блок.

Нещо е сгрешено в самия модел на котрол, който НАП иска да наложи. Наредбата вменява огромни и до голяма степен неизпълними задължения на софтуерите за продажби, както и на самите търговци. И тук идва противоречието. Защото укриването на обороти и сивата икономика идва от дребните и до някъде средните търговци. Нито АЕЦ, нито Нефтохим, например, укриват или манипулират фискални апарати, нали? Обаче с тяази Наредба и на тях се вменяват тези задължения. А точно дребните търговци, даже и да са имали софтуер, сега ще го махнат, за да са изрядни пред НАП и за да спестят няколкостотин лева (далеч повече, отколкото пише в мотивите към Наредбата) , и ще продължат да отчитат 1 от 10 продажби. А тези, които са си мислили да закупят софтуер - ще си спестят тези пари. И тогава какъв е смисълът?

Ако НАП иска да контролира по този начин фиска - нека да направи консултации с бизнеса и с производителите на софтуер, тези, които познават начина на работа и тогава да избере най-доброто решение.

Защо не разработи (или възложи да се разработи) един междинен слой за връзка м/у софтуерите за продажби и фискалните устройства,  по подобие на банковите разплащания? Защо се прехвърля неспособността на служителите на НАП, а и на самата институция, да контролират "сивата икономика" върху част от бизнеса? Защото контролът дали се издават фискални бонове и сега е възможен. И има достатъчно законови текстове и основания да се правят проверки и да се установяват нарушенията и да се налагат сериозни санкции на нарушителите.

В края на краищата - ще се публикува Наредбата, ще се намерят начините да се позаобиколят изискванията, ще се направят някакви фиктивни разработки,големите производители на софтуер ще си затраят, а и никой няма да седне да ги проверява, най-много 1-2 български фирми за софтуер за продажби да фалират или да се продадат,  производителите и дистрибуторите на фискални устройства ще реализират една голяма печалба и всичко ще продължи по старому. По подобие на "данък уикенд" - голяма шумотевица и нулева реалзизация (и нулеви приходи).

Защото трябва да има Закони и Наредби, но те да са изпълними и контролируеми, за да се спазват и регулират, а с тази Наредба не се изпълнява нито едното, нито другото.

Становище на Баркод Системи България ООД относно:

„§ 28. Създава се глава седма „в“ с чл. 52ж – 52к:

„Глава седма „в” ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ СОФТУЕР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ

Чл. 52ж.

…

(3) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект само софтуер за управление на продажбите, отговарящ на посочените в приложение № 29 изисквания, като софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в този обект.“

Следвайки логиката на тази алинея „софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в този обект“, достигаме до извода, че вече няма да е възможно в даден търговски обект да се използва софтуер за управление на продажбите и ФУ от тип Касов апарат, без интерфейс към компютър или мобилно устройство, на които работи софтуера или модула.

Ако това е така, това означава, че фирмите, при които основния начин на плащане е по банка, разбира се използват софтуер за да си управляват продажбите, но тъй като все още имат клиенти, които предпочитат (особено за малки суми) да се плаща в брой, имат в офисите си (които също са търговски обекти и Наредбата важи и за тях) касов апарат, вече няма да могат да го използват за малкото плащания в брой в месеца, и трябва да го подменят с фискален принтер.

Алтернативно решение е тези фирми да преустановят приемането на плащания в брой, но това би могло да доведе до неудовлетвореност у техните клиенти и увеличаване на разходите за бизнеса - ненужно заплащане за такси за банкови преводи за малки суми и увеличаване на документооборота.

Аналогична е ситуацията при използването на касови апарати от мобилни търговски представители, куриери и т.н. при които също се налагат понякога приемане на плащания брой. За да продължат да оперират тези мобилни служители, ще се наложи интеграция на фискални принтери към мобилните софтуерни решения, както и подмяна на едни фискални устройства с други, по-скъпи.

В мотивите към предложението няма анализ за броя касови апарати (ЕКАФП) в експлоатация - може би е добре да се направи и анализ в посока колко от тях ще трябва бъдат подменени с фискални принтери, предвид изискванията в Наредбата.

Като отговорни данъкоплатци подкрепяме напълно усилията на НАП за намаляване и ликвидиране на укриването на приходи и съответното избягване на плащане на данъци. Разбираме, че наличието на касови апарати в някои видове търговски обекти е рисково спрямо целите на Наредбата.

Нямаме конкретно предложение, освен ограничаване на някои аспекти на Наредбата само за конкретен вид търговски обекти, така че да не се затрудни работата на останалата част от фирмите в РБългария.

В заключение ще цитираме становището ни от 19.01.2018 от предходното обществено обсъждане тук, на предложението за промяна на Наредбата, което след новото предложение остава актуално:

„Цялостната ни професионална оценка на предложението за Проект на Наредба, вземайки предвид и приложените мотиви, е че тя е насочена и приложима за определен вид търговски обекти - заведения за обществено хранене и малки търговски обекти, използващи специфични софтуерни продукти, и не отчита процесите в останалите, много повече на брой търговски обекти (според определенията на закона) на територията на РБългария.

Според последните доклади на ЕК - производителността на труда в България, въпреки ръста си през последните години, продължава да бъде най-ниската в рамките на ЕС. Мнението ни, на база аргументираните ни по-горе коментари е, че прилагането на посочените в Проекта за Наредба мерки би могло да доведе до значително намаляване на производителността на труда в редица значими за икономиката и фиска предприятия, без може би да доведе до значително повишаване на събираемостта на данъци от, предполагаме, много по-малка по значимост група фирми.

Предложението ни е Проектът на Наредба да бъде преразгледан в аспекта на прилагане на целия й обхват в различни по естество търговски обекти и различни модели на извършване на търговска дейност, както и да е съобразен с процесите в тях.“