Обществени консултации

Проект на Правилник на Комисията по академична етика

С последните промени в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) е предвидено създаването на Комисия по академична етика. В чл. 30а, ал. 1 от ЗРАСРБ е предвидено Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката да разглежда сигналите, отправени до него, относно нарушения при провежданите процедури за присъждането на научните степени или заемането на академични длъжности, както и сигналите за наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, за недостоверност на научни данни или за конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на закона.

Целта на предлагания проект на Правилник на комисията е да се осигури прилагането на приетите промени в ЗРАСРБ, и по-конкретно определяне организацията на дейността на Комисията по академична етика.

Прилагането на предложения проект на Правилник ще доведе до ясно и конкретно определяне на нововъзложените функции на Комисията по академична етика в нормативен акт. Правилникът ще позволи по-добра обществена информираност по отношение на организацията на дейността и функциите на комисията, както и конкретните процедури при осъществяване на тези дейности.


Дата на откриване: 19.6.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 19.7.2018 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
25 юни 2018 г. 20:41:06 ч.
yonkapg

Как ще се справи комисията с легалните "образователни услуги" - написване на дисертация?

Знам, че едва ли тук е мястото, но ми се струва важно да задам следния въпрос: Какво е отношението на МОН и на бъдещата Комисия по академична етика към напълно легалния бизнес с "образователни услуги" от категорията - написване на дипломна работа, курсова работа, дори дисертация? Не смятате ли, че трябва да инициирате някаква законодателна промяна, защото в противен случай, незавсимо колко комисии ще създадете, няма как да докажете липса на авторство на даден труд, дори и дисертационен. Проблемът е особено сериозен, на всички нива на висшето образование. 

Прилагам тук само един линк към една такава организация, попаднала ми случайно. Има още много подобни. Напълно законни са, даже дават репортажи по телевизиите за тях и тяхната дейност. Странно как ще санкционирате кандидата за закупуването на нещо, което се продава напълно легално.

https://www.otlichnik.bg/?news=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4

Поздрави

Й. Първанова

28 юни 2018 г. 11:55:40 ч.
vanyagadzheva

Бележки, становища и предложения от д-р Ваня Царвуланова-Гаджева и Мая Гаджева

Cъздаването на Комисия по академична етика към Министерство на образованието и науката е похвално. Да се надяваме, че сега институциите и висшите учебни заведения в сферата на образованието и науката няма да отговарят с аргументите, че разбирането на академичните ценности и правила и колегиалната етика е персонално и не е възможно етичните проблеми да се решат със съществуващите механизми за администативен контрол.

Нашите конкретни бележки, становища и предложения са:

1. В Чл. 2. (1) да се добави „....както и да се ръкови от изискванията на Европейския етичен кодекс за почтеност на научните изследвания“

http://www.allea.org/wp-content/uploads/2018/06/ALLEA-European-Code-of-Conduct-for-Research-Integrity-2017-Digital_BG_FINAL.pdf

Европейският етичен кодекс за почтеност на научните изследвания (The European Code of Conduct for Research Integrity) е отдавна задължителен на европейско ниво, трябва да стане и в България. За съжаление това е можело да стане още с новия закон и Закон за насърчаване на научните изследвания, но комисията трябва да се ръководи в своята дейност и от утвърдени Европейски норми и стандарти и обективни критерии.

https://ec.europa.eu/research/index.cfm?pg=newsalert&year=2017&na=na-240317-1#

2. Не е дефинирана връзката между Комисията за академична етика към Министерство на образованието и науката и множеството комисии по академична етика, които съществуват към различните автономни висши учебни заведения, например в Тракийски университе гр. Стара Загора, УНСС и др.

Не е дефинирана връзката и с други етични комисии според Закона за лекарствените продукти в сферата на хуманната медицина.

3. В чл. (2) думите „по сигнал на заинтересовано лице“ да се замени с „по сигнали на граждани“ или тъй като е вече записано в закона да се отбележи, че се тълкува разширително или да се направи поправка на закона. Не може това да стане причина за отхвърляне на жалбата като недопустима по чл. 8 (1).

Какво означава „заинтересовано лице“? Всеки гражданин е заинтересован от неетични научни работници и преподаватели. Когато четем учебници без библиография, което е просто смешно, че се случва все още в България, това е нарушение на Европейски и световно установени етични принципи и цялото общество е заинтересoвано.

В момента има няколко скандала в Швеция, Франция и др., които са сигнализирани от загрижени граждани, които не са пряко заинтересовани. 

4. Чл. 5. (1) Комисията ежегодно публично оповестява резултатите от дейността си.

Този член е много общ и ежегоден отчет не е достатъчен в такива случаи.   

Решения на комисията (или някакъв вид съобщение), с които се установяват нарушения на етиката трябва да се публикуват.

5. Към чл. 6

Какъв е мандатът на членовете на тази комисия? Не може по такива сериозни теми като академична етика и в малка държава като нашата, членовете на комисията да имат неограничен мандат. В такива случай обикновено стандартният мандат е 2,5 години и максимум два мандата.

6. Към чл. 8. (1) Комисията по академична етика се събира на свое заседание след възлагане на проверка по същество със заповед на министъра на образованието и науката след постъпил сигнал по чл. 4, който е допустим или когато министърът на образованието и науката е образувал проверка по собствена инициатива.

Да се добави, че при отказ той трябва да бъде мотивиран. Мълчаливият отказ е много често срещан в нашата администрацията и трябва да се избягва особено за много важни неща като академична етика. Такова задължение на администрацията да мотивира своите решения вече има в чл. 41 Право на добра администрация т. 2 в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и ще бъде добре да се възприеме и в България.