Електронно подаване на заявления

1. От повече от половин година насам Закон за електронния документ и електронния подпис не съществува. Заглавието е изменено с ДВ бр. 85/2017 г. и законът вече се казва Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
2. Предлаганият текст на ал. 2 на новия чл. 37а "Заявление може да бъде отправено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис." е некоректен. ЗЕДЕУУ не предвижда никакъв ред за такова нещо. Редът за подаване на електронни изявления/документи е разписан в Закона за електронното управление (Глава Втора, Раздел II, чл. 19 и следващите). В ЗЕУ е разписан и ред за приемане на електронни изявления/документи от страна на администрацията. Поради описаните причини текстът на на ал. 2 на новия чл. 37а трябва да се промени както следва: "Заявление може да бъде отправено и по електронен път по реда на Закона за електронното управление."  ****   Вносителите на законопроекта следва да имат предвид, че предлаганите с §18 нови разпоредби създават нова административна услуга, тъй като част от легалната дефиниция на "административна услуга" (съгласно Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията и Закона за електронното управление) е: "в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице".

Част 1

Поради въведените не малки рестрикции в закона и силното ограничаване на възможностите пред органите на местната власт правя следните предложения:

1. Да се предвиди в закона и/или в други закони право на актосъставителите по ЗАНН, които не са полицаи - примерно инспекторите към общинските инспекторати да имат право те, като актосъставители, да изискват лична карта или друг документ за самоличност от нарушителите с цел съпоставка на посочените от нарушителя данни за нуждите на актосъставянето и тези в личната му карта относно тяхната достоверност. В момента такава възможност не съществува.

2. Да се предвиди в закона и/или в други закони право  член на комисия за провеждане на обществена поръчка/конкурс/търг и пр. от упълномощен участник в посочените процедури да може да прави проверка дали физическото лице, присъстващо на публичните заседания на процедурите е това, което е посочено в пълномощното с оглед избягване извършването на действия от неоправомощено лице и опорочаване на процедурата. В момента такава възможност по закон не е предвидена.

Част 2

3. Да се предвиди в закона и/или в други закони право общински служител, който сключва договори по обществени поръчки/търгове/конкурси/концесии и пр. да изисква лична карта или друг документ за самоличност от лице, което е дошло да подпише договор в резултат на проведена процедура по обществена поръчка/търг/конкурс и пр. с цел да се провери дали лицето, подписващо договора е фактически това, което е посочено в договора за да се избегне подписването на правнообвързващ договор от неоправомощено лице и последващото му опорочаване.В момента такава възможност по закон не е предвидена.

4. Да се предвиди в закона и/или в други закони право орган по приходите да изисква лична карта или друг документ за самоличност от лице, което подава данъчна декларация по ЗМДТ с цел проверка на достоверността и правилността на декларираните данни и това дали декларацията се подава от данъчнозадължено лице.В момента такава възможност по закон не е предвидена.

Част 3

5. Да се предвиди в закона и/или в други закони право служител от отдел „Общинска собственост“ при проверка на място да изисква лична карта или друг документ за самоличност от лице, което е наемател на общински имот с цел установяване дали това лице, което се намира в имота е посоченото в договора за наем. Проверката се прави за да се установи дали общински имот не се ползва от лица, които не са страни по договора за наем.

Практиката е показала, че много лица, с цел увреждане на други такива, се представят с имена, които не са техните такива - подават жалби от чуждо име, подписват документи от чуждо име и пр. Страхът от наказателна отговорност не е достатъчен и в повечето случаи се стига до образуването напроизводства срещу неизвестен извършител, които потъват в аналите на прокуратурата и резултат по тях няма, а вредата е причинена.

Ако такава възможност не се предвиди в специалните закони като ЗОС, ЗК, ЗОП ЗМДТ, ДОПК и пр. ще се стигне до там, че всеки ще може да се предсатвя за някого и да пищше жалби срещу когото си поиска, което силно ще влоши отношенията между членовете на обществото, ще създаде недобра среда за живот, ще върне времената на анонимните доноси, защото предсатвянето с чуждо име е равносилно на анонимност и ще задръсти администрациите с измислени преписки за несъществуващи нарушения.  Граждански дълг е всяко едно лице да сезира компетентните органи за нарушения на правовия и обществен ред и да застане с името си зад това.

Регистри

В момента  Търговския регистър, Регистъра Булстат, имотния регистър изобилстват с лични данни, а достъпът до тях е свободен. Спокойно от търговския регистър може да се види ЕГН на дадено физическо лице, което е упражнявало или упражнява търговска дейност и по това ЕГН в имотния регистър може да се види какви имоти притежава. Да не говорим, че търговския регистър има сканирани и подписите на физическите лица. В регистъра за публичността на лицата заемащи висши държавни длъжности се виждат тяхното ЕГН. Има безброй места от които могат да се видят личните данни и тези места са все поддържани от изпълнителната власт. Редно е да се направят съответните изменения за да се поправи тази несправедливост.

Заплати

В мотивите, противно на чл.28, ал.1, т.3 от Закона за нормативните актове не са посочени финансовите средства, необходими за прилагане на новата уредба, а именно - промяната в чл.7, ал.4 от закона, с която се увеличават заплатите на членовете на комисията с повече от 30%. Кое налага тази промяна, има ли финансов анализ, колко ще струва това на бюджета, от къде ще дойдат тези средства, кои сектори ще бъдат ощетени. Пълно мълчание. Така ли се правят вече законите - на тъмно.... май наистина трябва повече светлина за действията на изпълнителната власт и нейните структури.

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/24254/ 

Становище на "Сдружение Съюз на издателите в България" - първа част

Съюзът на издателите изцяло подкрепя становището на Програма "Достъп до информация" за проектозакона http://store.aip-bg.org/stanovishta/2018/Stanovishte_PDI_14-05-2018.pdf със следните допълнения и бележки:

1. Текстовете на изготвения проект засягат основни ценности на демократичното общество като правото на всеки да търси и получава информация, както и по-общо свобода на словото, адекватната защита на личните данни като част от личната сфера, свободната стопанска инициатива и др.

Чл.25д от проектозакона ще се окаже пречка пред свободата на словото, гарантирана с Конституцията и е в противоречие с Общия регламент за защита на личните данни. С него ще бъде нарушена драстично Европейската конвенция за правата на човека, в която правото на информация и свободата на словото са висша ценност. Ще бъде нарушен общественият интерес данъкоплатците да бъдат информирани за всичко в държавата при спазване на правилата на журналистическата етика, към които се придържаме най-отговорно.

Чл. 25д ще има за последица цензура и разправа с добросъвестните медии, което може да доведе до затварянето им дори само с един съдебен иск.

Чл.25д също така остава широко поле за субективно тълкуване на понятието свобода на словото и границите на обществения интерес. Особено притеснително в това отношение е изказването на председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов пред БНР, че комисията ще преценява всеки медиен материал поотделно. „Зa жypнaлиcтичecкo paзcлeдвaнe, кoeтo oткpoявa нeпpaвoмepни пpaктики или paзкpивa дpyги "нeдъзи" oт oбщecтвeн интepec, нямa дa ce нocят caнкции зa нapyшeниe нa нoвитe пpaвилa зa зaщитa нa личнитe дaнни. Aкo oбaчe c тeзи дaнни ce злoyпoтpeбявa зa пpoдyциpaнe нa "жълти" нoвини, щe имa глoби", разясни той. Тъй като в правния мир не съществува определение за това коя новина е "жълта" и коя - не, преценката на комисията няма как да е друга освен субективна, което би могло да доведе до цензура или разправа с неудобни медии.

Становище на "Сдружение Съюз на издателите в България" - втора част

Фрапиращо е разминаването на проектозакона с регламента по отношение на медиите и журналистиката.

Регламентът гласи, че: "Правото на държавите членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени или литературни цели, и правото на защита на личните данни по настоящия регламент. Обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби на настоящия регламент, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата. Това следва да се прилага по-специално по отношение на обработването на лични данни в аудио-визуалната област и в новинарските архиви и библиотеките с печатни издания. Поради това държавите членки следва да приемат законодателни мерки, с които да определят освобождаванията и дерогациите, необходими за постигането на баланс между тези основни права."

И още: "За да се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко."

Становище на "Сдружение Съюз на издателите в България" - трета част

Това означава, че проектозаконът за защита на личните данни трябва да бъде съобразен с чл. 85 на европейския регламент, който гласи:

1. Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

2. За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.

За сведение - в Германия в промените на тамошния закон за личните данни изрично е отбелязано, че ограниченията на европейския регламент не важат за журналистите и медиите, които служат на обществения интерес да информират. Точно това трябва съвсем ясно да бъде записано в българския закон за защита на личните данни, за да не се окажем в ситуацията на главния герой от "1984" на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, за да се фалшифицира историята.

2.Тежък проблем са и предложените разпоредби за минимални глоби. Минималната санкция от 10 000 лв. е в състояние да елиминира всеки по-малък бизнес, а по отношение на медиите ги поставя под риск от доброволна или принудителна цензура, с което отново ще бъде нарушена конвенцията, прокламираща свободата на словото и правото на информация, както и българската Конституция.