Мнение на Гръцко-българско сдружение за култура – Атина

Мнение на Гръцко-българско сдружение за култура – Атина и на педагогическия състав от двете неделни училища към организацията (в гр. Атина и на остров Крит)

1. За съжаление, въпреки всички положителни страни и на новия проект за постановление за БНУ в чужбина, все пак отново става дума за постановление на МС, а не за закон! А факт е, че и в последния вариант на Закона за предучилищното и училищното образование мястото и ролята, условията и правилата за функциониране на българските неделни училища в чужбина не са ясно дефинирани.

2. Поредният проект за Постановление е поредната добра инициатива предвид належащата нужда някои от правилата за функционирането на въпросните училища да бъдат актуализирани! Отново липсва обаче точна конкретизация относно вида на споменатите в чл. 1 (1) т. 1: „организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност”, към които се организират неделните училища.

И би било по-целесъобразно в постановлението като „организации на българи”, които във всички случаи са чужди юридически лица, конкретно да се визират изключително обществени организации от вида на дружества с нестопанска цел и дейности в обществена полза – както те се наричат в българското законодателство, а не частни организации (т.е. търговски дружества, а и дружества с нестопанска цел и дейности в частна полза). Видът на организациите е добре да се уточни по този начин, тъй като от това зависи и „съдбата” на отпусканите финансови средства: В първия случай става дума за обществени организации, при които финансовите средства могат да се контролират при по-голяма прозрачност поради по-широкото участие на граждани в организациите (най-малко като минимум брой учредители), както и при по-строга отчетност на техните ръководства: периодично – пред висшия орган на организацията (Общото събрание на всички членове), постоянно – пред Контролната комисия, задължително налична и функционираща според изискването на закона и устава на организациите; при евентуално разпадане на този тип организации активите им и всякакво тяхно имущество задължително отиват към организации от същия тип, а не остават като собственост за техните членове. Във втория случай става дума за частни организации, за фирми, които са заявили при регистрацията им в данъчната служба нестопанска цел, но могат във всеки момент по желание и решение на акционерите(!) да придобият търговски характер като съответните акционери могат да си разпределят активите (т.е. наличното към момента имущество и финансови средства на организацията); контролът при тези организации се осъществява единствено и само от управителния съвет на акционерите (които могат да бъдат дори само двама).

МНЕНИЕ НА ГРЪЦКО-БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА КУЛТУРА – АТИНА И НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪСТАВ ОТ ДВЕТЕ НЕДЕЛНИ

Във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 2 и чл. 6 относно предвижданите в проекта за постановление „допълнителни училищни дейности за съхраняване на националното самосъзнание, култура и традиции“ добре е тези дейности да бъдат доизяснени и конкретизирани като форми и продължителност/срок: кръжоци, семинари, еднократни мероприятия (конкурси, чествания и др.) и пр. еднократни или многократни инициативи.

Във връзка с чл. 3, т. 3 относно  лицата, които се допуска да провеждат обучението по български език и литература, история и цивилизация, география и икономика, добре ще е да бъде изяснено дали в случай на нужда ще бъде позволено обучението да се провежда и от лица с професионална квалификация „учител“, но с друга специалност (научна област).

Във връзка с чл. 3, т. 4. е добре да бъде упоменато, че обучението се организира по адаптирани учебни програми (като е добре да бъде отбелязано, че такива ще бъдат предоставяни най-късно до 2-3 седмици преди началото на новата учелна година – и то по всички учебни предмети) и учебни помагала, утвърдени от министъра на образованието и науката. Във връзка с текста на т. 4 остава неясно да неспоменаването на учебници е преднамерено и следва ли от това, че такива няма да бъдат ползвани? Добре е да бъде направено и по-конкретно разяснение във връзка с предвижданите помагала – кой ги изготвя и как ще бъде осъществен достъпът до тях.

Във връзка с чл. 3, т. 7 и чл. 9 относно определянето на училищен ръководител на българското неделно училище в чужбина и неговите функции е необходимо да се вземе предвид, че не всички организации имат статут, даващ право на представляващия организациията за еднолични решения. Така че трябва по-скоро да се предвиди решението за определяне на училищния ръководител да бъде вземано от управителните съвети на организациите.

Мнение на Гръцко-българско сдружение за култура – Атина

Мнение на Гръцко-българско сдружение за култура – Атина и на педагогическия състав от двете неделни училища към организацията (в гр. Атина и на остров Крит)

Във връзка с чл. 3, т. 6 и чл. 10 за задължителното функциониране към българското неделно училище в чужбина на родителски съвет – „като орган за мониторинг и подпомагане дейността на училището“, добре е също да бъдат доизяснени и следните обстоятелства:

1. Не е ясно кой точно трябва да има инициативата за създаването на тези родителски съвети – нима това може да бъде самата организация, върху проект (неделно училище) на която родителите в лицето на РС ще упражнят „мониторинг“?! Чия задача е свикването на събранието за избор на РС? Кой и как изготвя правилата за организацията и дейността на РС? Опитът ни показва, че самите родители, особено когато не са членове на съответните организации, са доста пасивни в ангажиментите си към училището. Във връзка със заседанията на РС добре е да се предвиди – освен участието на училищния ръководител (чл. 5, ал. 6) и на представител на дипломатическата ни мисия по места (чл. 10, ал. 6) – и участие на законния представител на организацията, след като точно организацията като юридическо лице (и съответно нейният УС съвет) са административно отговорни за функционирането на училището.

2. Не ясно и коя точно дейност на училището ще бъде наблюдавана и чий „орган“ се явява РС? Също така мониторингът („включително относно законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата“) под каква форма ще се извършва и на какво основание, при условие че в родителския съвет могат да участват само родители, които не са членове на организацията, а организацията пък е юридическото лице (и то не в България) и тя има своите законни контролни органи. В този смисъл Родителският съвет може да поиска от организацията информация за разходване на отпусканите от МОН финансови средства, но е въпрос на добра воля УС на организацията да я предостави, тъй като местното законодателство не го задължава да го прави (още повече че повечето неделни училища не са и самостоятелни юридически лица). Освен това, отпусканите средства така или иначе са целеви (в смисъл че до сега ясно бе посочвано от МОН за какво могат и за какво не могат да се ползват), а отчитането им се прави пред самото министерство. Тоест, що се отнася до целесъобразното разходване на средствата, последното е предопределено от техния целеви характер. Що се отнася до законосъобразността, за това могат да съдят само съответните институции – МОН (във връзка с предоставяните разходооправдателни документи) и местните данъчни власти (във връзка със законността на финансово-паричните операции, свързани с тези средства, и с тяхното деклариране в рамките на законосъобразната дейност на организацията).

3. В чл. 10, ал. 5, т. 3 е добре да бъде подсказано по какъв начин родителският съвет може да съдейства за реализиране на обучението – по наше мнение само като въздейства върху останалите родители да водят децата си редовно на училище! А във връзка с чл. 10, ал. 7 не става ясно по силата на кое законодателство ще бъде задължен РС да изготви годишен доклад „за дейността на училището по отношение на спазване на изискванията за протичане на учебен процес“? Кой ще трябва да е ангажиран да запознае родителите с въпросните изисквания, за да знаят какво точно и как трябва да оценяват?

4. Слабост и на този проект за постановление е липсата на механизъм за контрол над недобросъвестните родители! Факт е, например, неоснователното преместване на ученици от едно училище в друго (при наличието на повече от едно такова училище в дадено населено място) по средата на учебната година, а дори и по време на учебния срок, като в този случай родителите дори не уведомяват първоначалното училище / организация, което затруднява воденето на точен отчет за редовните ученици, а и за наличните учебници (родителите просто „отнасят” със себе си учебниците)! Причините най-често са нежеланието да бъде предоставяна парична помощ или такса към училището или многобройните отсъствия на ученика и обективната невъзможност на първоначалното училище да му издаде редовно удостоверение за проведено обучение.

Мнение на Гръцко-българско сдружение за култура – Атина

за функционирането на училището.

2. Не ясно и коя точно дейност на училището ще бъде наблюдавана и чий „орган“ се явява РС? Също така мониторингът („включително относно законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата“) под каква форма ще се извършва и на какво основание, при условие че в родителския съвет могат да участват само родители, които не са членове на организацията, а организацията пък е юридическото лице (и то не в България) и тя има своите законни контролни органи. В този смисъл Родителският съвет може да поиска от организацията информация за разходване на отпусканите от МОН финансови средства, но е въпрос на добра воля УС на организацията да я предостави, тъй като местното законодателство не го задължава да го прави (още повече че повечето неделни училища не са и самостоятелни юридически лица). Освен това, отпусканите средства така или иначе са целеви (в смисъл че до сега ясно бе посочвано от МОН за какво могат и за какво не могат да се ползват), а отчитането им се прави пред самото министерство. Тоест, що се отнася до целесъобразното разходване на средствата, последното е предопределено от техния целеви характер. Що се отнася до законосъобразността, за това могат да съдят само съответните институции – МОН (във връзка с предоставяните разходооправдателни документи) и местните данъчни власти (във връзка със законността на финансово-паричните операции, свързани с тези средства, и с тяхното деклариране в рамките на законосъобразната дейност на организацията).

3. В чл. 10, ал. 5, т. 3 е добре да бъде подсказано по какъв начин родителският съвет може да съдейства за реализиране на обучението – по наше мнение само като въздейства върху останалите родители да водят децата си редовно на училище! А във връзка с чл. 10, ал. 7 не става ясно по силата на кое законодателство ще бъде задължен РС да изготви годишен доклад „за дейността на училището по отношение на спазване на изискванията за протичане на учебен процес“? Кой ще трябва да е ангажиран да запознае родителите с въпросните изисквания, за да знаят какво точно и как трябва да оценяват?

4. Слабост и на този проект за постановление е липсата на механизъм за контрол над недобросъвестните родители! Факт е, например, неоснователното преместване на ученици от едно училище в друго (при наличието на повече от едно такова училище в дадено населено място) по средата на учебната година, а дори и по време на учебния срок, като в този случай родителите дори не уведомяват първоначалното училище / организация, което затруднява воденето на точен отчет за редовните ученици, а и за наличните учебници (родителите просто „отнасят” със себе си учебниците)! Причините най-често са нежеланието да бъде предоставяна парична помощ или такса към училището или многобройните отсъствия на ученика и обективната невъзможност на първоначалното училище да му издаде редовно удостоверение за проведено обучение.