Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Задължителното предучилищно обучение влиза в сила от 15 септември на годината, в която детето навършва 5 години, а не от рождения му ден. За родените през 2013 г, това значи, че подлежат на задължително обучение от 15.09.2018г. Формата на организация може да бъде: дневна, полудневна и почасова. При това положение ще има ли право на платен отпуск за гледане на дете осиновител, чието дете навършва 5 години след тази дата? Осиновителите на деца над 2 години са рядкост, а осиновените от институция деца (в това число и ЦНСТ) имат много за наваксване. Колкото е по-голямо детето, толкова повече време и грижи са нужни. 

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

След като отпуските за осиновяване и отглеждане на дете се определят на база възрастта на детето, тогава ТРЯБВА да се заличи възможността да бъдат осиновявани деца над 5 години или да бъде въведен специален метод или програма за бърза адаптация (няколко часа) на родители осиновители и деца осиновени след навършване на 5 годишна възраст. Адаптацията в семейна среда след осиновяване не е процес, който е обвързан с учебните заведения и институции, а е следствие на време в което родителят и детето имат възможността да контактуват и да бъдат заедно. Въпреки, че "Осиновителите на деца над 2 години са рядкост", такива има. Редно е да имат равни права с останалите осиновители.

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Тези промени стават много бавно. Когато през 2014 се възползвах от промените и бях в майчинство за първото си дете (тогава на 3 години и половина), бях единствена в областния ни град (около 140 000 души) по този член. (По информация от НОИ) Съгласна съм, че изобщо не трябва да има горна граница, но сега обсъжданите промени са във връзка с делото за дискриминация, заведено от осиновителка на дете под 2 години. Явно следващото дело ще бъде за отмяна на тази граница. А това ограничение беше поставено с мотива, че децата над 5 години подлежат на задължително обучение. По до сега действащите закони и за рождените деца, обезщетението за гледане на дете или отпускът се прекратяват при тръгването на детето в общинска ясла или детска градина, поради неправилно тълкуване на стар, но неотменен член "настанено в заведение на пълна държавна издръжка", който е визирал случаите, когато детето е било на седмична грижа или оставено за отглеждане в ДМСГ. 

Допълнения към проекта на закона за изменение и допълнение на КТ

Промените в един закон или наредба не могат да се правят само и единствено във връзка с 1 дело. Проблемът не е единичен и е редно при разглеждането му да се вземат предвид повече страни на проблема. Независимо, че се подготвят промени и допълнения, касаещи само деца до 5 години, искренно се надявам да се намери депутат, който да предложи промяна, която да премахне възрастовото ограничение. Надявам се да има представител в народното събрание, който да си представи ситуацията:"Дете на малко повече от 5 години, подхвърляно между институции и приемни семейства е осиновено - в друг град, далече от всичко и всички познати неща. В рамките на 12 часа детето попадна в нов град, нов свят, между нови и непознати хора. Осиновено е от 1 родител. Родителят няма право на отпуск и поради тази причина се налага на следващия ден, рано сутринта, детето да отиде на работа с родителя осиновител и да попадне между още нови и непознати хора". ТОВА НЕ Е ЛИ ДИСКРИМИНАЦИЯ? Децата над 5 години не изпитват страх и стрес от това да бъдат осиновени? Тези деца нямат ли нужда от адаптация и опознаване на средата в която са попаднали? Как дете преживяло подобен стрес би могло да тръгне нормално на училище? Училищните психолози не са достатъчен фактор, който да реши проблема с адаптацията им. 

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Абсолютно съм съгласна. За съжаление, отдавна съм се убедила, че депутатите и министерстмата ни са много далеч от проблемите на хората. И когато се замисля нещо, то не се оглежда от всички страни. Решенията им често са едностранчиви и недообмислени. 

Не знам защо още никой не е завел дело за дискриминация при осиновяване на по-големи деца. Чиста дискриминация е за всеки, плащал съвестно осигуровки да не може да се възползва от тях, защото не е родил детето си. И дори да е наказан за това, че се е решил да приеме едно по-голямо дете, което съответно се нуждае от повече грижи и време за наваксване. Ето, че и сега никой, освен нас, не коментира. Тъжно. Много тъжно. 

Първото ми дете беше на 3години и четири месеца, когато го осинових. Самотен осиновител. Два месеца бях в неплатен отпуск или болничен, докато дойде 2 януари 2014 г, когато вече имах право на платено майчинство! А детето беше толкова назад в развитието си, че четири години по-късно все още ми се налага да ходим по специалисти - психолог, логопед. 

И тъй като двете осиновявания се застъпиха общо съм ползвала платено майчинство 1г 2 м и 20 дни. Имам 18 години трудов стаж! Нямах право на еднократна помощ. Ако бях родила тези деца не само щях да ползвам 2 х 410 дни платен отпуск за гледане на дете, но и 850 лв еднократна помощ (250+600) за двете деца. И това е дискриминация, още повече, че в някои общини са я плащали, а в други съда е отсъждал срещу осиновителите. 

Г-да управляващи, така и така ще променяте КТ, изравнете правата на осиновителите с тези на родилите децата си родители х 365 дни платено майчинство, плюс възможност за втора година + еднократна помощ и всичко това да влиза в сила от деня, в който осиновителите станат родители.

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Предвижданите промени са стъпка напред, но крайно недостатъчни тъй като отново има възрастово ограничение.

Около 80% от децата, вписани в регистрите, са над 5 г. и за тях родителите няма да получат никаква подкрепа, ако все пак се осмелят да осиновят толкова голямо дете. Осиновяването е приоритет на държавата, като при него се съблюдава най-добрия интерес на детето, а при липса на подкрепа за семейството, този интерес няма да бъде защитен. 5 години е възрастово ограничение заради задължителната предучилищна, но без да се вниква в дълбочина на трудностите, с които децата се сблъскват след осиновяването - изцяло нова среда, дом, семейство. Без да се обръща внимание на факта, че има и самостоятелна форма на подготовка, която в голяма част от случаите на осиновяване на голямо дете е по-удачно в първите няколко месеца. Друго важно нещо е това, че децата не се осиновяват само в периода от септември до май, когато трае учебния процес, но и през останалото време на годината.

Освен това с предложените промени в Кодекса на труда дискриминацията по отношение на децата, осиновени над 5 годишна възраст, ще продължи да съществува, макар и все още не доказана. 

Жалко е наистина, че тези промени са продиктувани не защото се осъзнава, че децата имат нужда от това време, а от решението на Комисия за защита от дискриминация това лято, в което беше разгледан случай на осиновяване на дете под две годишна възраст. Кога ще се разгледа случай, в който към момента на осиновяване детето е над 5 години, не е ясно, въпреки подадените жалби, но каквото и да е решението на КЗД тогава, от него ли ще зависят законови промени? 

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Ползването на целеви отпуск при осиновяване на дете независимо от възрастта на детето, дори да е 2 години и да се заплаща от държавата по 340 лева на месец пак ще ощети по-малко държавата от това да плаща не 2, а 18 години на институции или приемни родители да отглеждат това дете. Кой печели от това? Децата със сигурност губят.

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Реално погледно не само осиновиелите на деца над пет години, но и тези на деца над 4г също са ощетени, тъй като този отпуск е до момента, в който детето навърши 5г. Така осиновителите на дете на 4г и 8м например ще имат право само на четири месеца платен отпуск за отглеждане на дете, т.е те са поставени в аналогична ситуация на осиновителите на деца до 2 годишна възраст. И както писах това недоглеждане, обяснявано с задължителната предучилищна подготовка ощетява и осиновителите, чиито деца навършват тази възраст в началото на годината, лишавайки ги по този начин  от 8-9 месеца отпуск, през който да бъдат до детето си, за което задължителното обучение влиза в сила от 15-ти септември. 

Защо се налага да се водят дела и да се губи ценно време? Не може ли нещата да бъдат огледани и обмислени внимателно от всички страни? Не можи ли господа синдикалисти, министри в социалното министерство ипрочие срециалисти да прочетат с разбиране ЗПУО или да ползват и консултанти от МОН, след като обвързват своите решения и закони с тези на друго министерство?

Госпожи и господа законотворци, никой ли не ви е учил да четете с разбиране?

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Целевият отпуск при осиновяване на дете не трябва да е обвързан с възрастта на детето. Трябва да има един минимум, който се полага на всички осиновени и осиновители, а вече според случая и в зависимост от други допълнителни характеристики като възраст, здравословно състояние на детето, семейно положение на осиновителите и т.н. (изброяването е примерно), всеки случай да бъде разглеждан индивидуално. 

Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Моето мнение е, че не е справедливо изобщо да има възрастова граница за децата, които се осиновяват. Това си е дискриминация не само към самите деца, които независимо на каква възраст се осиновяват имат своите дефицити в развитието си и колкото по-късно се осиновят, толкова повече са те. Това изисква много повече време за адаптация в новото семейство - време, през което родителят да бъде постоянно с детето си, да свикнат един с друг, да изградят доверие и да се учат взаимно. Това е и дискриминация по отношение на майките, повечето от които са наказани от природата да не могат да родят собственно дете и които са си внасяли пълния размер осигуровки за майчинство! След като ние не ощетяваме държавата, защо тя ощетява нас???

Браво на МТСП и все пак може и по-добре!

Страшно се радвам, че въпреки че МТСП обжалваха решението на КЗД относно наличието на дискриминация, все пак започнаха да работят по темата. Оценявам усилията на екипа да работят по текстовете и да предложат конкретни промени. Защо обаче отново предпочетохте да си работите сами зад затворени врати и за пореден път се пренебрегва необходимостта от ЦЕЛЕВИ ОТПУСК ЗА ОСИНОВЯВАНЕ. Наистина ли не си давате сметка Предлагате промени, които закърпват положението и отново допускат наличието на гранични случаи.

Защо смятате, че едно дете на 4 г. и 11 м. няма нужда от време за адаптация с новото си семейство и предложените промени предлагате то да прекара 1 месец с новото си семейство?

Защо едно дете на 5 години и неговите осиновители нямат право на гарантирана една година заедно?

Защо години наред пренебрегвате мнението на специалисти - психологи, терапевти, рехабилитатори - хората, които ежедневно работят с по-големите деца и не  помислите за решение, което да включва всички деца, независимо от възрастта им?

И все пак се чудя, наистина ли е необходимо КЗД да ти потвърди, че има дискриминация за да почнеш да мислиш за решения в най-добрия интерес на децата? Защо въобще беше нужно да се измине този път за да признаят най-после институциите, че проблем има и че осиновените деца и техните родители до момента не са третирани от държавата и институциите като пълноправни семейни единици?

Браво на МТСП и все пак може и по-добре! 2

Всъщност ако за момент забравите, че сте представители на една институция и погледнете човешки на проблема, много бързо ще разберете, защо предложените промени са прекрасни, но козметични.

Малко над 80% от децата вписани в регистъра за осиновяване са над 5 г. Давате ли си сметка какво означава това? Означава, че всъщност на никой не му пука за тези 80% и никой няма и намерение да гарантира минимума за тяхното осиновяване и адаптация.

Когато едно дете прекара първата си година от живота в институция това оставя следи в него. Казвам го от опит. Говорим за емоционални и физически следи. 

Когато едно дете прекара 5 години в дом или в поредица от приемни семейства, то много добре разбира, че е различно, че не е било желано и вероятно и в момента никой не желае да го припознае като свое за цял живот. Това боли на много нива и боли за цял живот.

Когато се намери смелчага, който е готов да осинови такова дете вие буквално му хвърляте детето и бягате от всякаква отговорност.  Детето - казвате - трябва да ходи на училище! А това, че детето може да не може да ходи на училище или пък дори и да ходи трябва да научи правилата на едно съвсем ново за него общество - това няма значение. 

За мен това е безотвоговорно и лицемерно отношение. Ако ще мислим по този начин за децата над 5 години, защо направо не им го кажем в прав текст - вие сте ненужни, непотребни и сте само в тежест. Никой не иска да ви осиновява и ние ще направим всички възможно да се провалите дори и някой да се осмели да го направи. 

Ако МТСП като институция е извървяло пътя до тук, защо не вложите още малко усилие и не се вслушате в гласа на обществеността. 

ИСКАМЕ ЦЕЛЕВИ ОТПУСК ЗА ОСИНОВЯВАНЕ! И това не е лукс, това е минимално изискване за да може едно осиновено дете да има шанс.

ЗА ЦЕЛЕВИ ОТПУСК при осиновяване независимо от възрастта на децата

Въпреки очевидната причина за предложените промени не можем да не отчетем факта, че намерението на МТСП да въведе "платен" отпуск за отглеждане на осиновено дете до 5 г. е голяма стъпка наптед. Но стъпка, която все още виси във въздуха, защото интересите на 80% от децата, вписани за осиновяване, не са защитени. Тези 80% деца са на възраст над 5 г., а този процент е още по-голям като се добавят и децата, осиновявани над 4 г., за които родителите няма да могат да се ползват с пълния размер на едногодишния отпуск. Нима всички тези деца не се нуждаят от време за адаптация в новото си семейство?

Необходимото време за адаптацията не е каприз на родителите или приумица на психолозите. Това е задължителна предпоставка за добър старт и изграждане на емоционална стабилност на детето. Всеки месец, прекаран извън здравата семейсна среда, води до изоставане във физическото и емоционалното развитие на детето. Представете си едно 6 г. дете - живяло под похлупака на институцията, с минимални социални умения и емоционално развитие на 4 годишно. И това дете попада в една коренно различна среда, при непознати хора, които нямат време и да се запознаят с него, защото не разполагат с такова. От него се очаква да тръгне в предучилищна, да покрива нормнативи като всички останали. Дефицити и пропуски се наваксват, но за това са нужни много повече от ден или два.

И за да не се налага след време отново да се пишат промени и обсъждат закони много по-ефективно и справедливо е въпросът да се реши СЕГА. И решението е ЦЕЛЕВИ ОТПУСК без значение от възрастта на детето при осиновяването му. МОН допуска индивидуална форма на обучение и подготовка в домашни условия, а дори да нямаше държавата щеше да се погрижи, ако това е в най-добрия интерес на децата, нали!

Осиновяването е най-добрата форма на закрила за децата, лишени от родителски грижи - и това е заявена държавна политика. Господа политици, моля не го затруднявайте и следвайте зададената от вас политика!

Майка осиновител

Все пак е направена една стъпка напред, но мисля,че за да продължи своята социална политика нашата държава, с цел насърчаване на осиновители да извеждат деца от домове за социални грижи осиновявайки, трябва политиците да погледнат по-мащабно и да решат всички създадени през годините проблеми, най-вече свързани с времето, през което осиновителите искат да отделят на детето си, да го адаптират в новата за него среда,да удовлетворят материалните и емоционалните му нужди,да изградят здравата връзка между родител и дете. Затова не бива да се поставя граница в годините - 2,5 или някое друго число. Това време е безценно за всяко българско дете и вие, депутати трябва да го дадете на тези хора, които са предприели тази голяма морална и човешка стъпка!!!

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

От все сърце се надавям промяната да бъде приета, защото от собствен опит знам колко много усилие, време и да - пари - изисква процеса на опознаване и сплотяване на новото семейство.

През март тази година след дълго чакане най-после имах щастието да прегърна двете ми малки човечета (близначета), на възраст година и 9 месеца. Те са невероятни - обичливи, любопитни, и всичко за което някога съм мечтала. Но спечелването на доверието им и това да им покажа че вече са си Вкъщи и имат човек който безкрайно ги обича, ще ги пази и няма да ги изостави, отнема много време, което държавата в момента не ни отпуска.

Тъй като бяха на 1г и 9 месеца, по закон ми се полагаха 3 месеца с по 340лв общо за трима ни, тъй като съм самотна майка. А понеже си "позволих" да им отделя още 3 месеца за да свикнем с новата ситуация и да започнем да наваксваме изпуснатото във физическото и емоционалното им развитие (всяко дете в институция неминуемо има такива), това "удоволствие" трябваше да го финансирам сама.

За щастие, с помощ от роднини, приятели и колеги, беше възможно да изкараме 6 месеца неразделно, и чак след това да се върна на работа.

За нещастие не всеки може да има този късмет. Затова промяната на закона трябва да бъде приета!

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Предлагам навсакъде в текста думите "осиновител", "осиновителка" и "осиновители" да бъдат заличени и да бъдат заменени с "майка-осиновителка", "баща-осиновител" и "родители-осиновители". 

Относно проекта за изменение на КТ

Прочетох всички коментари и се чудя как е възможно да има възрастова граница и това да се приема от някои хора за нормално. И кому е нужно този труден път за промяна на КТ да се извървява отново след време, за да се докаже, че наличието на възрастова граница е дискриминация и тогава да се подготвя нов проект за промяна на законодателството!?!

Уважаеми г-н Министър, моля осигурете равнопоставеност на всички осиновени деца и на техните осиновители!

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Всички родители-осиновители, които са се решили да осиновят дете над 5г. възраст, заслужават възхищение! Такива деца, прекарали ранното си детство по институции, имат много за наваксване, и според мен е много важно осиновителите им да имат възможността да прекарат първите им месеци заедно с тях вкъщи, за да се адаптират по-лесно децата. В тази връзка апелирам към отпадане на този праг от 5 години - броят на осиновените деца над 5г. възраст надали е толкова висок, че платеният отпуск на осиновителите им да има сериозни негативни последствия върху социалната система. Нека тези деца, така жестоко онеправдани в първите години от живота си, имат "равен" старт с останалите в новото си семейство!

За целеви отпуск при осиновяване, независимо от възрастта на децата!

Защо осиновените деца на 5 г. и техните осиновители са лишени от ценно време заедно? Децата, които подлежат на осиновяване, обикновено имат много да наваксват в развитието си, спрямо своите връстници - особено емоционално и социално! Отделно и адаптацията в новото семейство, и в обществото, всъщност, адаптация към цял един нов свят, който ги чака извън стените на детските домове! И колкото по-голямо е детето, толкова повече време и усилия коства това. За мен не е достатъчен аргумент, че децата от 5-г. възраст тръгват на предучилищна/училище, защото човек не е машина - не можеш просто да го изкараш от едни стени и да го хвърлиш в реалния свят на пълни обороти! Даже времето за близост със семейството става още по-важно, за да може детето да се справи по-успешно И с целия спектър от взаимоотношения в училище. В противен случай то е лишено и от възможност за добър старт И в образователните институции! Нека отпускът за осиновяване на дете да няма възрастови ограничения!

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ (2)

Съгласна съм и с коментарите че горна граница (5-годишна възраст) не е логично да има. Колкото по-дълго детето е живяло в институция, толкова повече има да наваксва и с повече и по-сложни проблеми и ситуации ще има да се справя.

Точно в момента когато трябва да преработи такава огромна промяна като осиновяването и да свикне с това че вече принадлежи на семейство, детето ще има нужда от подкрепата на родителите си, а не бъде заточено в предучилищна паралелка или училище. Защото тогава до него вместо родителите му през по-голямата част от времето ще бъдат учители, други деца и непознати хора, които често не са подготвени да отговорят на въпросите и нуждите му свързани с осиновяването, а в някои случаи може дори да се възползват от него!



 

Становище на Национална мрежа за децата

Становище на Национална мрежа за децата относно

Закон за изпълнение и допълнение на Кодекса на труда

С настоящето, Национална мрежа за децата изразява своята подкрепа към позицията на Българска Асоциация на осиновители и осиновени, и настояваме да се предвиди законодателна разпоредба, която да предвижда и осиновителите на деца над 5-годишна възраст да могат да се възползват от правото на отпуск в размер на 365 дни от датата на предаването на детето.

Периодът на адаптация на детето с новата среда и родители е основополагащ за последващото му развитие и адекватно приобщаване към новия заобикалящ го свят. Повечето от осиновяваните деца са преминали през институционална грижа, която оставя своя отпечатък върху тяхното развитие, като съществуват редица доказателства за дълготрайните негативни последствия , които институциите оказват върху психо-социалното развитие на детето. Тази форма на грижа предразполага децата към умствени, поведенчески и социални проблеми на по-късен етап от живота им.

Всеки един ден извън семейството, на което принадлежат децата (биологично или осиновително), е пагубен за тях. Изоставането е травма, която оставя своя отпечатък за цял живот. Родителите, които осиновяват, съсредоточават усилията си и лекуват именно точно тази травма всеки ден, като  подпомагат децата да се справят с последиците от нея. Институционалната грижа и местенето на децата от едно приемно семейство в друго е допълнително утежняващо обстоятелствата действие. 

В тази връзка, необходимостта от целеви отпуск, който да не е обвързан с възрастта на детето е от основно значение от една страна както за възможността на детето да се адаптира, да изгради доверие и привързаност, така и за самите осиновители. Периодът на адаптация за всяко дете е различен и протича по различен начин. Осиновителите прилагат различни модели за общуване и подпомагане на детето, което от своя страна изисква достатъчно прекарано време заедно – идея и цел на целевия отпуск при осиновяване. Компенсирането на различните дефицити, породени от изоставянето, изискват време и усилия, и изграждане на връзка със значимият възрастен. Практиката показва, че при някои деца периодът на адаптация е съпроводен с различна, а в повечето случаи – комплексна симптоматика – от безапетитие до поведенчески прояви, когато липсва постоянната подкрепа от значимия възрастен.     

Допълнително, в страната ни има липса на универсални услуги за подкрепа на детето и родителите, осиновили деца, в следосиновителния период, както и специализирани обучения за родителите, които осиновяват второ дете. Работата със семействата няма превантивен и подкрепящ характер, а наблюдението, извършвано от отдел „Закрила на детето“ често е формално. Практиката показва, че родителите биват насочвани към услуга след идентифицирането на проблем, като не се анализира информацията за възникнали проблеми в семействата, осиновили деца.

Национална мрежа за децата счита, че отпуск за осиновяване трябва да получават всички родители, тъй като този отпуск е целеви и не следва да е пряко обвързан с възрастта на детето, а с необходимостта от задоволяване на специфичните нужди, свързани с адаптацията му в новата семейна среда и ежедневното интензивно участие на родителите – постоянно и непрекъснато общуване, с цел постигане на физическо, емоционално и социално развитие на детето.   

Проект на закон за изменение и допълнение на КТ

Към предишния пост - т.3

Допуснах техническа грешка - т. 3 да се чете така: 

3. След като всяка работеща жена се осигурява за майчинство, то следва тя да получи обезщетение при осиновяване напълно идентично като това при раждане.

Благодаря за разбирането.

!

Нечовешко ще е законът да не предвижда майчина грижа за осиновените над 5 годишна възраст. Нечовешко, защото тяхната нужда от внимание нараства правопропорционално с времето, прекарано в институция. Колкото повече време детето е отглеждано в институция, толкова повече време то е расло и се е утвърждавало в един свят без нужната милувка, без нужното внимание, без нужния разговор. Дори и при една идеална обстановка в дома за деца, физически е невъзможно да се отдаде дължимото на всяко едно от тях. А идеална обстановка няма и всички знаем какви страшни неща се случват  по тези домове.  И затова, би било нечовешко  да оставим осиновените над 5 годишна възраст без време за адаптация.