Не е спазен задължителният срок от 30 дни за провеждане на обществената консултация

Според нас срокът на обществената консултация по проекта на нормативен акт следва да е 30 дни, защото в конкретната хипотеза не е налице изключителен случай. Под "изключителни случаи" посмисъла на чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА следва да се разбират най-вече форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, аварии, война, терористичен акт и други подобни. Не би следвало като изключителни случаи да се квалифицират субективни възприятия, обществени нагласи и дори по-обхватни обществени мнения или вълни. Още по-малко индивидуални субективни доводи на един съставител или на неговото ведомство например за необходимост от спешни нормативни промени следва да се възприемат като достатъчно обективно обосновани за съкращаване на срока на консултациите.

Под „изрично посочване на причините” за по-краткия срок на обществените консултации в мотивите, съответно докладите към законопроектите следва да се разбира, че ЗНА изисква не простото изреждане на списъка на фактите или факторите, наложили това. От тези съставители следва да се изисква детайлно описание и позоваване на конкретни обективно обосновани обстоятелства, накарали ги да считат, че е налице изключителен случай. В това е смисълът на законовото изискванеза „изрично” посочване на причините за по-краткия срок на консултиране.

Посоченият в предварителната ОВ аргумент за намаляване на срока на обществената консултация на 14 дни е "необходимостта изменението да влезе в сила от 01.01.2018г." Според нас единственият субективен аргумент на администрацията за спешната наложителност от приемането нанормативния акт представлява най-показателния пример за обективната липса на "изключителност"на случая.

Бързината като аргумент за приемане на нормативни актове следва да бъде изкоренена и изхвърлена от българския нормотворчески процес. Поради това считаме, че обществената консултация във връзка с конкретния проект на нормативен акт следва да се проведе в пълния 30-дневен срок, защото в противен случай не би отговаряла на изискванията на ЗНА.

Център за оценка на въздействието на законодателството

Коментар

Относно проекта на ПМС за изменение на Наредбата за ком. средства  при задграничен мандат (НКСЗМ), засягащо пряко служителите, дългосрочно командировани в ЗП Лондон и техните средства за издръжка, следва да бъде отбелязано с повишено внимание следното: така направените предложения за ,,промяна  на паричната единица и съответното преизчисляване на базисния размер,, и финансовите параметри, които са заложени, не кореспондират с изложената в доклада теза, че промяната е в полза на командированите служители. Направеното предложение сумата от 111 евро на ден да бъде призчислена и изплащана в размер на 87 британски лири, реално ще доведе до намаляване с 13 евро на ден (приблизително 390 евро на месец) на командировъчните средства на служителите, на фона на нарастващата инфлация във Великобритания (в размер на 3,1 %)  и  в контекстта на настъпващия Брекзит. Предложеният размер от 87 британски лири на ден за ком. средства на практика връща неактуалните и стари параметри на ком. средства преди промените на Наредбата,  в сила от 01.07.2017г., засягащи всички Задгранични представителства на Република България. В тази връзка, предлагаме проекторешението да бъде коригирано както следва: Да се запази сегашния размер и валута, приети с НКСЗМ от 01.07.2017г.- т. е. 111 евро, или в случай, че е необходимо изплащането на командировъчните средства на ком. служители във Великобритания да бъде в местна валута, то сумата от 111евро да бъде преизчислена по средноаритметичния курс на БНБ на еврото към британската лира за периода от 01.07.2017г. до 01.12.2017г. На мнение сме, че по този начин ще се гарантира липсата на негативно влияние върху размера на средствата за издръжка на ком. служители.