Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците

Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците е изготвен от работна група, определена със заповед на министъра на образованието и науката.

Измененията и допълненията са извършени с оглед оптимизиране на процесите и дейностите, свързани с оценяване на резултатите от обучението на учениците, прецизиране на технически неточности в текстове на Наредбата, както и във връзка с изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 23 юни 2017 г. за намаляване на административната тежест върху гражданите.


Дата на откриване: 24.7.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 23.8.2017 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
22 август 2017 г. 12:56:41 ч.
stefan.lazarov

Становище на Национална мрежа за децата, предложенията за промени в Наредба № 11 за оценяване...

(Част 1)

Становище на Национална мрежа за децата относно предложенията за промени в

Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците

Общ коментар

Национална мрежа за децата подкрепя усилията и готовността на Министерството на образованието и науката да отчита ефекта от прилагането на съответната нормативна уредба в системата. В същото време, изказваме нашите опасения за някои от предложенията за промени в Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, които считаме, че не почиват на модерните и професионални подходи за оценяване и следва да бъдат отложени и прецизирани като конкретни текстове едва след сериозен анализ и професионален консенсус относно нужните промени.

Конкретни коментари

Обект на становището са предложенията и мотивите за промени по точки 1, 6 и 7, изложени в Мотивите към проекта за изменение и допълнение на Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците:

1.Еднозначно определяне на използваните в I-III клас качествени показатели (посочените в чл. 9, ал. 3).

Считаме, че направените предложения за промени на чл. 9 за еднозначно определяне на използваните в I-III клас качествени показатели са несъществени. Макар и наречени "качествени", показателите обхващат установени в практиката интервали за оценяване. Посочените в ал. 2 качествени показатели за определяне степента на постигане на очакваните резултати всъщност описват модел на сумативно оценяване, който отново слага акцент върху това до каква степен детето е по-близо или по-далеч от определена от учителя и учебната програма цел. По този начин се ограничава възможността на учителя да прилага по-активно принципите на формиращото оценяване, което:

              - слага акцент върху процеса на учене, а не само към достигнатия резултат;

-              стимулира активността и отговорността на учениците за постигане на определените обучителни цели;

-              поставя учителя в активна позиция по отношение проследяване на напредъка на конкретния ученик.

Това може да изглежда като страничен въпрос, но според нас е същностно свързан с това как се осигурява връзка между целите и принципите на ЗПУО и записите в текстовете на отделните наредби. Ако истинската цел е подкрепа за това детето да се научи да учи, да развива увереност и желание за развитие, то трябва да се признае и отчете връзката между начина на оценяване и представата за ученето като процес на постоянно конструиране на знания, които винаги са уникални за отделното дете. По този начин отново възниква основателният въпрос как и доколко само със стандартизирани показатели могат да се измерват уникални по своя характер знания и усилия на отделните деца.

Освен по отношение на децата това има ефект и върху оценяването на труда на самите учители. Съществува риск за това как ще бъдат оценявани учителите, които работят в по-трудна образователна среда, където трудно се постигат "отлични" резултати. Сумативното оценяване се фокусира върху това дали и доколко е постигнат предварително определеният минимум знания, без да се отчита индивидуалният път, по който се постига определен резултат. Формиращото оценяване поставя и учителя в една по-добра ситуация. Той следва да познава не само до съвършенство учебното съдържание, а и да има задълбочени и добре структурирани умения за гъвкаво комбиниране на различни дидактични подходи и решения, за да стимулира ученето и изявата на отделните деца. 

22 август 2017 г. 12:58:10 ч.
stefan.lazarov

Становище на Национална мрежа за децата относно предложенията за промени в Наредба № 11 за оценяване

(Част 2)

2. Включване на резултатите от диагностиката на входното ниво като текуща оценка.

Сериозни методически въпроси повдига и предложението за това оценката от установяване на входното равнище на учениците да се вписва като текуща оценка. Този подход отново поставя на сериозна дискусия проблема за функциите на различното по вид оценяване. Методически правилно е учителят да направи оценяване "на входа" - в началото на учебната година - за да може да се ориентира как да насочи усилията в следващите седмици, за да може да изведе учениците до това ниво на знание, което ще им е необходимо, за да могат спокойно и уверено да продължат с новия учебен материал. Това означава, че оценяването е ориентир за учителя за по-добро планиране и организиране на работата на учителя в началото на учебната година.

В същото време, текстът на ал. 3 на чл. 12 казва, че това оценяване има "диагностична функция с цел установяване на степента на усвояване на основни понятия, факти и закономерности и на придобитите компетентности, които ще се надграждат през учебната година, както и идентифициране на дефицитите и предприемане на мерки за преодоляването им".

По този начин ясно се определя, че оценката на „входа“ е информация до колко са усвоени "минали" неща, т.е. знания, които са били предмет на обучение през миналата учебна година. В този смисъл, поставянето на оценка на ученика на този етап, като текуща оценка за настоящата учебна година е силно проблематично, тъй като именно учителят носи отговорност за това какви дейности ще предприеме, за да може в разумен срок да се преодолея идентифицирани дефицити.

3. Утвърждаването на изпитните материали за националните външни оценявания и за държавните зрелостни изпити и на правилата за оценяването им да се осъществява не от министър, а от лица, специалисти по съответните учебни предмети.

Бихме искали да изразим нашето безпокойство и от предложенията за промени в чл. 57, т. 4: „определя със заповед лице, което подготвя окончателните варианти на изпитните материали за съответния учебен предмет от националното външно оценяване и конкретните правила за оценяването им и ги утвърждава“.

Това предложение има поне 2 измерения, които следва да бъдат анализирани и сериозно обсъдени:

4.1. прехвърля отговорност за създаването на окончателния вариант на един човек, вместо това да бъде екип от експерти, които да направят изпитния вариант. Така записан текстът, прехвърля отговорност върху един-единствен човек, което е обезпокоително, като в същото време не дава отговор на въпросите, свързани с критериите, по които ще се избират лицата, кой ще ги предлага и утвърждава и т.н.  

4.2. Създаването на инструменти за НВО би следвало да е много сериозна задача, свързана със създаване на изпитни материали, които са проверени въз основа на научни статистически и психометрични показатели. Това означава достатъчно време, в което да бъдат проверявани както отделните изпитни задачи, така и целият инструмент. Ако МОН не може да гарантира този процес, ще е много тъжно, 10 години след въвеждане на НВО, да продължава в нормативната уредба да се казва, че един научен специалист може да направи най-добрите изпитни материали.

С оглед на гореизложеното, предлагаме конкретните спорни предложения за промени в Наредбата да бъдат отложени, за да може да се направи сериозен анализ и професионална дискусия относно нужните промени и начинът, по който те следва да бъдат осъществени в практиката.

Август 2017 г.

Национална мрежа за децата