Становище - част 1

През последните години в Европа назрява проблемът относно „обратната дискриминация“, като един от основните й въпроси е начинът, по който се уреждат правата във връзка с  пребиването на граждани на страни членки на ЕС, които са се възползвали от правото си на свободно движение на територията на съюза и по- точно, че същите се ползват с повече права от гражданите на приемащите страни в определение случаи, като например гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на ЕС може да получи разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България за период до 5 г., след като заплати такса, равна на таксата, която български гражданин дължи за издаване на лична карта, а именно 18 лв., а гражданин на трета страна,член на семейството на български гражданин дължи 500 лв. всяка година за ново разрешение за продължително пребиваване за период от една година в продължение на 5 години, като същите правила важат и за деца, чиито родители за чужденци, като за всяко дете се дължи горепосочената такса в пълен размер.

             В страни, като Германия, Дания, Финландия, Гърция, Унгария, Швеция и др., също се наблюдава феноменът на „обратна дискриминация“, както казах по- горе, ситуацията е идентична в целия съюз, но вътрешното законодателство на тези страни, касаещо тази материя е уредено по коренно различен начин, като се осигуряват редица облекчения за гражданите, които не са се възползвали от правото си на свободното движение и са сключили брак с чужденци.

            В много от страните в ЕС, таксите за разрешение за пребиваваме варират между €50 – €200, например:

            В Германия, възрастните дължат:  €50 - €110 за първото издаване на разрешение за пребиваване: €30 - €80 евро за всяко продължаване на същото, а непълнолетните: €25 - € 55 евро; €15 -  €40 евро за всяко продължаване на разрешението.

Становище - част 2

            В Швеция, дължимата такса е в размер на € 160 и т.н.

            * В повечето от държавите членки на ЕС, децата, членове на семейства, които кандидатстват за разрешение за пребиваване се освобождават от такси, като техните заявления се прилагат към заявленията на родителите им. Не е справедливо да се събира такса и то в пълен размер за деца, ненавършили пълнолетие, да не говорим за новородени.

            *В Република България таксата за получаване на разрешение за продължително пребиваване е винаги в размер на 200 лв. за период до 6 месеца и 500 лв. за период до 1 година. Не съществува способ за продължаването на въпросното разрешение, което е неприемливо и недопустимо. Не съществува облекчен режим за удължаване на срока на законно пребиваване на чужденец, член на семейството на български гражданин, което на практика означава, че всяка година се изготвят и подават всички документи, необходими за издаване на първоначалното разрешение, независимо, че няма промяна в основанието на пребиване - в моя случай –  валидно сключен граждански брак, което на практика означава, че българските граждани са третирани по- лошо от гражданите на останалите страни, членки на ЕС, което пък от своя страна е дискриминация и противоречи на КРБ, както и на европейското законодателство.

            Таксите, които дължа за да запазя целостта на семейството си като гражданин на Република България са следните:

            1. Такса за подаване на заявление е 10 лв по тарифа №4

            2. чл. 10. (Изм. – ДВ, бр 51 от 2011г., в сила от 05.07.2011 г.) (1) При предоставяне на продължително пребиваване на чужденец в Република България се събират следните такси:

            т. 1.  до 6 месеца – 200 лв.;

            т.2 до 1 година – 500 лв.

            3.  45 лв. за издаване на документ за самоличност по тарифа № 4

            4. Медицинска застрахова с покритие 30 000 евро за 1 година на стойност 200-300 лв.

            Общият размер на таксите, които се дължат от едно младо семейство възлиза около 755 лв., годишно. Като се прибавят и допълнителните разходи, необходими за набавянето на всички останали документи, сумата може възлезе на 900 - 1000 лв. Тези разходи се дължат всяка година в продължение на 5 г., защото, според ЗЧРБ, аз не съм гражданин на Европейския съюз, което е признак на дискриминация  по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Признак е и на липсата на уважение от страна на законодателя към българските граждани, които са задължени от него да заплащат ежегодно за това, защото са създали семейство.

            Чл. 4 от  ЗЗД гласи: Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Становище - част 3

  Ако сравните таксите, които се дължат в Република България и таксите в Европа, ако сравните стандарта на живот и начинът, по който е уреден въпросът у нас и в останалата част от Европа, то тогава ще се съгласите с мен, че вътрешното ни законодателство е явно несправедливо и остаряло по отношение на чужденци, членове на семейството на български граждани. Законодателят дава възможност на лице, което инвестира 2 милиона лева в България да получи гражданство, на лице което инвестира 1 милион лева – постоянно пребиваване, а на лице, което създава семейство в тази страна се създават неприятности, уредени по  несправедлив и дискриминационен начин.  Недопустимо и несправедливо е бюджетът на семейството ми  и на много други такива български семейства да бъда отежнен с разходи от такъв размер ежегодно, защото ние сме български граждани, които са избрали да останат в собствената си страна, заедно със съпругата си.

  * Таксите, определение в Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси са незаконосъобразни и по смисъла на чл. 2, ал. 2, изр. второ от Закона за държавните такси: "Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата" и Решение на ЕС С-309/14 на втори състав: (http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=166761&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=568018)

 

    В Германия, Швеция, Гърция, Унгария, Дания и във всички други страни от ЕС се оценява фактът, че семейството е най- висшата ценност в живота на един човек, това е и причината законодателството в тези държави максимално да облекчава целия този процес и въпросът да бъде уреден по такъв начин, за да не лишава гражданите на тези страни от правото  да създадат семейство и то безплатно, да бъдат щастливи, да бъдат равни, да бъдат граждани на Европа.

            Моля Ви, на основание гореизложеното, да добавите допълнителна точка в Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, която да има за цел да освободи чужденците – членове на семействата на български граждани от дължимата такса „семейство“. 

как може за чужденци да намаляваме таксите, а за българи да ги увеличаваме

Не подкрепям драстичното намаляване на таксите. Можете ли да отговорите как аргументирате намаляването на таксата от 1055 на 155 с разпоредбите на директивата. Щом МВР има ресурс да намали таксите предлагам те да бъдат намалени за извършваните от министерството услуги за български граждани. 

смешна оценка на въздействието

Каква е тази смешна оценка на въздействието? Тя не дава по никакъв начин отговор на въпроса защо намаляваме таксите с посочените размери. Предлагам: оценката да се преработи и да даде аргументи защо се предлагат посочените по ниски размери. Да се дадат аргументи от европейската практика. Не подкрепям предложението и оценката.