ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (2) Обучението по специалността „Право“ за професионалната квалификация „юрист“ се осъществява в образователната и квалификационната степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години. Висшите училища създават възможности и определят условията за предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните.

& Чл.  2 Студентите, които се обучават  по специалността „Право“ по чл.1, ал. 2  се приемат чрез писмени конкурсни изпити, при условия и ред, определени от висшето училище, което осъществява обучение по специалността „Право“. Конкурсните изпити са тестови и проверяват нивото на езикова грамотност, общата хуманитарна култура на кандидатите и способността им за аналитично мислене. "

&  Чл. 3. (1) Обучението  по  специалността  „Право“ се осъществява в редовна форма и дистанционна форма на обучение.

& Чл. 6. (3) ДА ОТПАДНЕ, ТЪЙ КАТО СЪЗДАВА ИЗКЛЮЧЕНИЯ "С решение на факултетния съвет лекционните курсове и семестриалните изпити по факултативните учебни дисциплини могат да се провеждат и от преподаватели, които не отговарят на изискванията по ал. 2."

  & Чл. 8. (1) и (2) ДА ОТПАДНАТ, ТЪЙ КАТО СЪЗДАВАТ ПРИВИЛЕГИИ " (5) Студентите, които участват в правни клиники, кръжоци и съдебни състезания, се освобождават по тяхно желание от задължителната учебна практика по чл. 7. (6) За участието им в съответната форма на допълнителна образователна подготовка се издава атестация от юридическия факултет, към който тя е организирана."

За запазване на задочната форма на обучение

Проблемът не е във формата на обучението, а в качеството и в мотивацията на студенти и преподаватели. Аз съм учил и редовно и задочно и мога да направя разликата. Когато човек се сети "късно" да учи, особено второ висше, той знае защо го учи и е много по-мотивиран. В повечето случаи второто образование допълва първото. Има много успешни адвокати, които са учили първо счетоводство, икономика, медицина, архитектура и т.н. и след правото се специализират в сферата, в която са завършили първото си образование, което им дава огромно предимство. Да не говорим, че човек, учил вече едно висше, знае как да учи и това с лихва компенсира по-малкото време за лекции и упражнения. От друга страна днешните редовни студенти масово са скрита форма на задочно обучение. Поне половината работят и не ходят редовно на занятия. На 19 години, малка част от тях знаят защо учат имено право, а не нещо друго.

Предложения

Предложенията ми са следните: 

1. Вместо да се премахва задочното обучение по право, да се променят условията за постъпване в задочна форма на обучение - да се въведе изискване за наличие на поне бакалавърска степен по друга специалност. 

2. Да се помисли за отнемане на акредитацията на факултетите даващи най-слаба подготовка. 

3. Да се въведе минимален бал за влизане. Сега се влиза с тройки и едва ли от тези студенти може да се очаква много независимо от формата на обучение. 

4. Да се стимулират университетите да намалят приема на студенти по специалност право, чрез бройките за държавна поръчка. 

Допълнение

Ако се премахне задочната форма на обучение, как ще се обучават студентите в специализираните магистърски програми? 60 кредита са една учебна година. Това означава, че вече завършили и работещи юристи, ще трябва да си взимат отпуска за една година. ако решат да изкарат такава допълнителна специализация. 

ОСНОВНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ

Прав е колегата klukanov, качеството на обучение НЕ зависи от формата на обучение, а от подбора на студенти, преподаватели и система за провверка на знанията на студенти и преподаватели. Та то има много преподаватели непознаващи правото на Европейския съюз. Даже тези които предлагат тази наредба си личи, че не са чели и непознават решенията на Европейският съд в Люксенбург и решенията на Съда по правата на човека в Страсбург.

Харта на основните права на ЕС: Чл. 14 Право на образование и т. 1 Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение.

Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в сила за Р. България от 07.09.1992 г. Чл. 3. Право на образование : Никой не може да бъде лишен от правото на образование.

Тези които са правили този проект на наредбата, знаят ли че НЕЛСЪН МАНДЕЛА ( Нобеловата награда за мир през 1993), докато е в затвора със строг режим, той учи и завършва ПРАВО в Лондонският университет, посредством дистанционно обучение (задочно) на Wolsey Hall Oxford. Фундаменталните човешки права за продължаващо обучение и образование са били спазени дори в една недемократична система на апартейд в Южна Африка.

СЕГА НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ "ДЕМОКРАТИ" СЕ ОПИТВАТ, ЧРЕЗ НАРУШВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ НИ ПРАВА ДА НЕ ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА ХОРА ЗНАЕЩИ И ИСКАЩИ ДА СЕ РАЗВИВАТ ИМАЩИ НЯКОЛКО МАГИСТЪРСКИ СТЕПЕНИ.

Поне като правите промени, въведете алтернатива за работещите хора - напримерно дистанцинно обучение и спазете "НАРЕДБАТА  ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДИСТАНЦИОННА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Приета с ПМС № 292 от 02.11.2004 г."

Първо дайте алтернатива на хората и след това правете промени и най-вече проблема е в неподготвените преподаватели по право, отдалечени от практиката и непознаващи регламентите, директивите и съдебните актове на европейския съюз и международните конвенции по които България е страна и ги е ратифицирала с актове на Народното събрание.

Нужни са доработки и съгласуване с други нормативни актове

Преди всичко - къде може да се придобие специалност "Право"? Наредбите от 1994 г.  и 1995 г. ясно казваха - в Юридически факултет. Сега действащата Наредба от 1996 г. също започна така, но през лятото на 2001 г. (в края на мандата на правителството) тази норма я махнаха. В проекта е запазено сегашното положение - "във факултет на висше училище". Явно факултетът може  да е по растителна защита или машинно-тракторен, няма проблеми. (според авторите на доклада правната регулация е започнала през 1996 г., всъщност две години по-рано)

По първата голяма промяна - отпадане на задочното обучение - има аргументи "за" и "против". Голословно звучи обаче твърдението в доклада, че имало "съществено различие" между подготовката на редовните и задочни студенти. Това от какво се доказва - от средния успех на дипломите, от професионалната реализация или от нещо друго?

По втората голяма промяна - единен държавен изпит - няма възражения.

По третата - надграждащите магистърски степени - спорно е как това се съгласува с модела, установен от Закона за висшето образование, и дали може изобщо да стане без негова промяна и промяна на общата Наредба за държавните изисквания към ОКС от 2002 г. Този "малък магистър" или "специализиран магистър" къде ще се постави в общата система? Задълбочаване на придобитата подготовка след ОКС "магистър" е уредена от ЗВО възможност и днес, нарича се "специализация" (чл. 66, ал. 4 ЗВО), никой не е забранявал на ВУ да го правят.  И съвсем справедливо в коментарите пише - като забраняваме задочното обучение, тези как ще се подготвят и ще работят?

Проектът за наредбата трябва да се съгласува с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на ОКС от 2002 г. и Наредба 21/2004 за натрупване и трансфер на кредити. Във втората например трябва да се поясни, че обучението по право създава изключения, защото тя борави с мерна единица 30 кредита на семестър (чл. 8), но кредити се придобиват след изпит. Наредбата за обучение по право предвижда големи хорариуми - допустимо ли е дисциплините да се разбият на части или просто Наредба 21 трябва да не важи в обучение по право? В кръжочните форми и в четириседмичните стажове по проекта ще се придобиват ли кредити и т.н.т.

Обучението по чужд език (чл. 9 от проекта) противоречи на определенията за дисциплините по чл. 2 от Наредбата от 2002 г. и от допълнителните разпоредби в проекта. Отделен е въпросът как практически ще се направи това и къде ще търсим юристи-лингвисти за обучаващи.

Хорариумите и задължителните дисциплини - продължава се старата система с малки промени. В целия доклад има оплаквания как практическата подготовка изостава, но това не се отразява в нормите на проекта. Хорариумът на практична дисциплина, пълна с тежки казуси като Вещно право е вдигнат от 75 на цели 90 часа, тежкото Данъчно право е получило 30 часа отгоре, хорариумът на общотеоретични и уводни дисциплини обаче надвишава 100 часа. Решете кое е практично и кое не, съответно по това определяйте хорариума. Право на ЕС е увеличено от 75 на 120 часа, но след 2007 г. всеки преподавател е длъжен да включва в лекциите си релевантните актове от правото на ЕС, институционалното право ли ще се обяснява в 120 часа? 

Остава старата норма - упражненията да са не повече от половината от хорариума (чл. 4, ал. 6 на проекта). Това бяха конкретни страхове от 90-те, но защо сега, 20 години по-късно? Според доклада са ги консултирали специалисти от "Франция, Германия, Нидерландия и Белгия" - там как е организирано обучението? 

Едната новост в дисциплините е Организация на съдебната система и правозащитните институции  – 75 часа, но целта си остава неясна. Това им се обяснява общо в Конституционно право и след това в процесуалните дисциплини. Какво точно не научават студентите? Освен това, запознаването със съдебната система не е ли работа на единния държавен стаж, който се провежда СЛЕД завършване на ВУ в съдебната власт? Министерството на правосъдието както издаде Наредба 2/2002 за придобиване на юридическа правоспособност, така и не я актуализира никога. Там дори не пише вярно продължителността на стажа!

Сумирано: нужни са много доработки и съгласуване с другите нормативни актове.