Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за кредитиране на студенти и докторанти

Основните предложения за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студентите и докторантите са насочени към:

·                    даване право на студентите и докторантите, които се обучават в задочна форма да кандидатстват за получаване на кредит по този закон;

·                    създаване на приложение, което представлява образец на уверение, необходимо за етапите на договаряне и усвояване на суми по кредитите за заплащане на таксите за обучение и за издръжка;

·                    променя се състава на Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите като се допълва с още един представител на Министерството на образованието и науката и се дава възможност банките, подписали типовия договор за кредитиране на студентите и докторантите, да имат свои представители в съвета, както и право на глас;

·                    даване на право на студентите и докторантите на които им се ражда или осиновяват второ или следващо дете по време на гратисния период да се възползват от разпоредбите на чл. 27, ал. 3 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите;

·                    с оглед дългосрочния характер на правоотношенията, възникващи във връзка с функционирането на системата за кредитиране на студентите и докторантите в закона се регламентира, че банките, които не са подписали споразумение за издаване на държавна гаранция за съответната година, не губят правата си по издадените държавни гаранции за предходните години.

С предложените изменения и допълнения в Закона за кредитиране на студентите и докторантите ще се усъвършенства системата за студентското кредитиране в Република България, което ще доведе до увеличаване броя на отпуснатите кредити по закона и ще допринесе за разширяване на достъпа до висше образование. От своя страна това ще увеличи дела на 30-34-годишните със завършено висше образование, което е цел, заложена в Стратегията на Европейския съюз „Европа 2020“.

В проекта на Закон е предвидено и изменение в Закона за Националната агенция за приходите. Причините, които налагат включването на тези текстове, са свързани с необходимостта да се осъществяват вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на прилагане на Закона за кредитиране на студентите и докторантите. Предложенията за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите са направени от Националната агенция за приходите.

Предложените изменения и допълнения в Закона за кредитиране на студентите и докторантите имат за цел да подобрят системата на студентското кредитиране в Република България и реда за осъществяване на вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на прилагане на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.


Дата на откриване: 8.7.2016 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Образование
Дата на приключване: 22.7.2016 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
21 юли 2016 г. 10:21:42 ч.
vvidova

СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТО

Във връзка с възможността да заявим обществената си позиция си по горепосочения проект и с цел усъвършенстване на законодателството и политиката в тази връзка, изразяваме следното становище:

В чл.27, ал.1, т.3 от настоящия Закон за кредитиране на студенти и докторанти се предвижда, че при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период държавата ще заплати непогасената част от общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит, сключен по смисъла на ЗКСД.

Нормата е противоречива, неясна и дискриминационна. Поради пропуск на законодателя или поради непрецизиране, с оглед мотивите на вносителя(които се виждат от стенограмата при първоначалното обсъждане на законопроекта), настоящата редакция на чл.27, ал.1, т.3 от ЗКСД създава възможност за двустранно тълкуване на нормата, което се оказва проблем при прилагането на същата.

 Министерство на образованието и науката в свои становища счита, че така формулирана нормата указва, че за да са налице условията за погасяване на задължението от държавата, второто или следващо дете следва да бъде родено или осиновено в рамките на 5 години след изтичане на гратисния период. 

От друга страна към момента в Министерство на образованието и науката са  постъпвали множество сигнали с призив за правилно прилагане на закона, така че нормата да намери приложение и за студенти и докторанти, станали родители за втори и следващ път по време на гратисния период. Налице са висящи искови производства в този смисъл, както и Решение № 216 от 03.06.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, чийто краен извод е, че настоящата й редакция е дискриминационна на основа признак „семейно положение“ и следва да бъде променена.

Оценил законодателния пропуск и с цел изричното обективиране на законодателната воля, за да се премахне основанието за установяване на порочни практики и за да се преодолеят проблемите, които поражда тълкуването и прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКСД, вносителят на настоящия проект предвижда промяна в закона, която преодолява несъвършенството му и прави възможно еднозначното прилагане на посочената норма, в смисъла и духа на ЗКСД, заложени още при първоначалното му внасянето в Народното събрание. С настоящия проект се предвижда държавата да погаси задължението на правоимащите лица при раждане на второ дете, както в гратисния период, така и до 5 години след изтичането му.

За да се разрешат изцяло проблемите възникнали във връзка с прилагането на чл.27, ал.1, т.3 от ЗКСД и за да няма възможност за противоречиво тълкуване и дискриминационни практики, считаме, че към така направените промени следва да се добави текст в Преходните и заключителните разпоредби, който да предвижда следното:

„Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 3 се прилага и за заварените случаи на непогасени задължения по договори за кредит, отпуснати по реда на този закон.“ 

 

С уважение:

1. Вяра Петрова Видова

2. Петя Тодорова Лазарова

3. Галина Ивова Григорова- Младенова

4. Мария Василева Пеевска

5. Елица Грозданова Арабаджиева

6. Йоанна Димитрова Лечева