Важна забележка!

На няколко места в проекта се споменава "универсален електронен подпис".

Съгласно изменения в ЗЕДЕП от 2011 г. (!!!) такова понятие вече не съществува, а на негово място се въвежда "квалифициран електронен подпис".

Приемането на акта в предлагания вид ще го направи неизползваем поради това, че в момента универсални електронни подписи НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

Снемане на биометрични данни?

Как се снемат биометрични данни по дистанционен път? Нали вече са взети веднъж тези данни за издаване на паспорт/лична карта. Защо трябва да се вземат отново за подновяване? Биометричните данни са си същите. Електронен подпис и плащането ще са дистанционни, а пък снемането на биометричните данни и те трябва дистанционно да се вземат, за да не се обезмисли цялато занимание.

Проба

Проба

Очаквана нулева ефективност на тези е-консулски услуги за българските граждани по света

Ефективността на така планираните електронни консулски услуги се очаква да клони към нула по следните причини.

1. От е-консулските услуги няма да мога да се ползват основните целеви групи българи в чужбина:

•  децата, родени в или навършващи пълнолетие в чужбина, защото в е-консулските услуги не се предвижда първоначално издаване на лични документи 
•  българските граждани с изтекли документи за самоличност (десетки, а може би стотици хиляди), защото в е-консулските услуги се предвижда само подновяване на валидни документи

2. От е-консулските услуги ще се ползват само граждани, които са информирани и подадат заявление за подновяване на личния документ до 5 години след издаването (59 месеца). Личната карта обаче е валидна 10 години и едва ли някой ще мисли за смяна на личната си карта на четвъртата година.



Предпоставка за ползване на е-консулски услуги е притежанието на квалифициран електронен подпис и са им били снети биометрични данни. Колко български граждани в чужбина имат такъв подпис И са им снети тези данни? Едва ли са повече от един промил от 1.5 милиона постоянно пребиваващи извън страната български граждани.



Спестява се единствено пътуването до консулството за подаване на заявление. Остава обаче задължението за получаване лично на готовия документ в консулството. Защо не се предвижда изпращане на готовите документи по куриер на посочен адрес в чужбина? 



В заключение: 

• държавната администрация явно е усвоила едни средства по Оперативната програма, като се готви да предложи услуга, която или не отговаря на нуждите на огромната част български граждани по света, или е недостъпна по технически причини, или е неудобна и половинчата. Услуга, която де факто няма да се ползва.
• държавната администрация не е преценила за нужно да включи активно, на ранен етап в проекта, представители на българските общности по света, които да изразят интересите и да укажат нуждите на бъдещите клиенти на тези услуги. Такъв подход ражда - както се вижда - ялови продукти и услуги.
• разходите по този проект, каквито и да са, се оказват абсолютно неоправдани. 

Същевременно стотици хиляди български граждани извън страната са възпрепятствани да упражнят конституционното си право на глас, поради изтекли български документи за самоличност, а стотици хиляди български деца по света раснат без български документ за самоличност. 

Поредният мъртво роден опит за симулиране на административно обслужване!

 Естествено, добре известно е, че никой в чужбина не притежава електронен подпис, така че системата е негодна за употреба. Малкото българи, притежаващи електронен подпис пък имат редовни лични документи, по очевидни причини. Който може да извади електронен подпис в България, той може да си поднови и личните документи. Да не говорим, че без редовни лючни докулменти няма как да получи електронен подпис. (Параграф 22. ) Т.е. броят потенциални потребители на новата система за електронно обслужване е близка до нулата. Чудесен български пример за имитация на дейност.

Вероятната цел  на проекта за постановление е  да оправдае липсата на административно обслужване на над един милион българи в чужбина, извън консулските представителства. Така ще се погребе идеята на предишния министър за изнесени консулски дни (извън консулските представителства) за които бяха закупени мобилни устройства за снемане на биометрични данни. Колко пари изхарчи МВнР за тези неизползвани устройства? Административното обслужване на българите в чужбина може и сега да се извършва, чрез изнесени консулски дни по предварителен график. Такава е практиката в европейските държави. Тази практика се сблъсква с нежеланието на българските консули по места да провеждат изнесени консулски дни. Това е така,защото тяхното кариерно израстване не е свързано с работата им с българските граждани в чужбина. И докато МВнР не се заеме с този проблем, никакво подобрение не може да се очаква.

Становище на Временните обществени съвети на българите в чужбина

Становището може да бъде изтеглено от следния линк:

https://onedrive.live.com/redir?resid=AF8060CF44CBDB73!3436&authkey=!AFSZ7Ygk95U7O5o&ithint=file%2cpdf

.

Проба

.

Проба

Тест

.

Становище на Временните обществени съвети на българите в чужбина (текст, 1 част)

На специална пресконференция на 17 декември 2015 г. Министерство на външните работи оповести резултати по проект „Е-консулски услуги“. Съгласно представената информация, в рамките на проекта са развити технически шест електронни административни услуги, свързани основно с издаване на българските лични документи от служителите на българските посолства и консулства.

На пръв поглед тези услуги са замислени да бъдат от полза на първо място на българските граждани, пътуващи зад граница, пребиваващи или живеещи в чужбина. Внимателен преглед на официалната информация открива следните недостатъци в концепцията на замислените услуги, които ги обезсмислят, а в определено отношение ги правят дори контрапродуктивни за 1.5 милиона българските граждани по света:

1. От е-консулските услуги няма да мога да се ползват основни целеви групи българи в чужбина:

• Българските граждани с изтекли документи за самоличност, защото в е-консулските услуги се предвижда подновяване само на валидни документи. Засегнати са десетки хиляди български граждани в чужбина.
• Децата, навършили 14 години, защото в е-консулските услуги не се предвижда първоначално издаване на лични документи. Засегнати са десетки хиляди младежи, и особено тези, които навършват пълнолетие в чужбина и искат да упражнят за пръв път конституционното си право на глас на български избори и референдуми.

2. От е-консулските услуги ще се ползват само една малка група граждани, които

• Притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).
• Предварително са им снети биометрични данни.
• Подадат заявление за подновяване на личния документ до 5 години след издаването му (59 месеца). Личната карта обаче е валидна 10 години и едва ли някой ще мисли за смяна на личната си карта на четвъртата година от нейната валидност.

Факт е, че много малко български граждани притежават КЕП (вероятно не повече от един промил от 1.5 милиона постоянно пребиваващи извън страната български граждани). МВнР сочи, че издаването на такъв електронен подпис може да стане чрез нарочно пълномощно от близките в България. Изготвянето на такова пълномощно предполага или физическо посещение на консулското представителство, или на нотариус в България. По този начин масовото притежание на КЕП, респективно опцията за е-консулски услуги с КЕП изглеждат нереалистични.

Дори лицето да подаде дистанционно заявлението за нов личен документ, остава задължението за неговото получаване лично в консулското представителство. Не се предвижда изпращане на готовите документи по куриер на посочен от лицето адрес в чужбина.

Впрочем, сериозен проблем при издаването на лични документи извън страната са сроковете по доставка на готовите документи, често над два-три месеца. И това въпреки двойно завишената цена на документа в сравнение със стойността при издаване в страната. Вместо със събираните допълнителни приходи да предвиди подобряване на функционирането на дипломатическата поща, министерството абдикира от основно свое задължение, за което получава заплащане, и предвижда да се ползват частни куриерски услуги за сметка на гражданина.

Становище на Временните обществени съвети на българите в чужбина (текст, 2 част)

В заключение:

• Държавната администрация предлага услуги, които де факто няма да бъдат ползвани поради една или няколко от следните причини

- не отговарят на нуждите на огромната част български граждани по света

- ще бъдат недостъпни за тях по технически причини

- ще бъдат неудобни за тях и половинчати

• Разходите от над 700 000 лева по проекта по Оперативната програма ще се окажат неоправдани.
• Държавната администрация ще постигне улесняване само и единствено на дейността на служителите в дипломатическите и консулски представителства (ДКП), но няма да спести време, пари и усилия на българските граждани по света
• Този административен подход е поредната илюстрация на неотчитане на интересите на българските граждани по света от страна на Министерство на вътрешните работи и неговите служители в ДКП. Досега съществуващите и удобни за българските граждани възможности за издаване и подмяна на българските документи за самоличност чрез закупените мобилни машини за снемане на биометрични данни и изнесени консулски дни се правят

- много рядко и само в отделни географски райони (например в страни като Франция не са провеждани изнесени консулски дни от 2009 година насам)

- в неподходящо време (например, след национални избори и референдуми)

Предлаганите е-консулски услуги няма да доведат в обозримо бъдеще до решаване на основни проблеми на българските граждани по света. Десетки хиляди от тях са възпрепятствани да упражнят конституционното си право на глас, поради изтекли български документи за самоличност, а стотици хиляди български деца по света раснат без български документ за самоличност.

За да бъдат ефективни, концепциите за електронни или обикновени консулски услуги, се нуждаят от активно включване от страна на Държавната администрация на представители и на представителни органи на българските общности по света, които да изразят интересите, да укажат истинските нужди в качеството си на бъдещи клиенти на тези услуги, както и да предложат  работещи технически, законодателни и нормативни решения.

В тази връзка, настояваме

• Предвиденото постановление на MС за промени в Тарифа 3 да бъде отложено.
• Спешно да се сформира работна група с участие на представители на организации на български граждани извън страната, която да изготви работещо предложение за е-консулски услуги (включващи и процедурата по е-регистрация на родените в чужбина деца на български граждани).
• Да се приложи отдавна съществуващата възможност за подновяване на лични документи чрез увеличаване на мобилните станции и вписване в законодателството на изискване за провеждане на редовни изнесени консулски дни по предварителен план-график.
• Упълномощаване на почетните консули да извършват пълен набор от консулски услуги, което е предвидено по Виенската конвенция и е практика в редица държави.