Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление

Законът за изменение и допълнение на Закона за електронното управление цели подобряване на институционалната рамка за електронното управление, която включва създаването на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) и Държавно предприятие „Единен системен оператор“ (ДПЕСО). Държавната агенция ще се създаде на базата на дирекция „Електронно управление“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“.

Държавната агенция се създава към Министерския съвет като дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Държавната агенция „Електронно управление“ се ръководи и представлява от председател, определен с решение на Министерския съвет. Ежегодно, в срок до 30 септември председателят на ДАЕУ изготвя и предлага на Министерския съвет за утвърждаване на отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа.

Новата държавна агенция ще отговаря за стратегическото планиране и бюджетното програмиране на хоризонталните политики за електронно управление, както и за развитието и поддръжката на техническата инфраструктура, информационните центрове и комуникационната мрежа на държавната администрация.

През последните 15 години отделните администрации провеждат некоординирани политики по електронизиране на услугите си и градят собствен капацитет и инфраструктура, обслужващи предимно собствените им вътрешни нужди.  Това налага централизирането на усилията по въвеждане на електронно управление в единна структура, което ще елиминира дублирането на инфраструктура и на системи в администрациите, ще осигури ясни правила за допустимост на проектите за електронно управление и ще оптимизира съществуващите процеси в администрацията.

Новата Държавна агенция „Електронно управление“ ще има функции както по издаване, налагане и контрол на политики, правила и добри практики, стратегическо планиране и законодателни инициативи, бюджетно програмиране и контрол, координация на секторни политики и секторни и междуведомствени проекти, така и по поддържане на централизирани регистри за нуждите на електронното управление, поддържане на централизирани регистри, развитие на информационни центрове, държавен частен облак и комуникационната мрежа на държавната администрация.

За първи път се създава структура със силни правомощия в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии (ИКТ), включително за издаване на задължителни разпореждания и указания до всички администрации. Държавната агенция „Електронно управление“ ДАЕУ ще има редица правомощия по налагане на единни политики, стандарти и типови изисквания по отношение закупуването на активи, разработката на информационни системи и приоритизирането при електронизацията на услуги.

Държавната агенция „Електронно управление“ ще има правомощия за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол, по същество и по целесъобразност на проектите и дейностите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии на етап още преди да се стартира обявяването на процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Държавна агенция „Електронно управление“ ще има правомощия и функции за изграждане и поддръжка на споделена инфраструктура (споделени информационни ресурси на електронното управление) от които да се възползват всички държавни органи, с цел постигане на икономия от мащаба.

Предвиденото със законопроекта Държавно предприятие „Единен системен оператор“ ще осъществява дейност по: разработка и интеграция на електронни услуги в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии; делегирано управление на междуведомствени проекти; защита на информационната сигурност на приложните системи и електронните услуги; поддръжка и системна администрация на бази данни, информационни системи, услуги и др.

Със законопроекта е създаден достатъчно силен механизъм и гаранции за провеждане на контрол от страна на Министерския съвет. Управлението и контролът върху дейността на ДПЕСО се осъществява от председателя на ДАЕУ, определен с решение на Министерския съвет, от управителния съвет, чиито членове се назначават и освобождават от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕУ, както и от генералния директор, който се назначава и освобождава от председателя на ДАЕУ. Председателят на ДАЕУ изготвя правилник за устройството и дейността на ДПЕСО и го предлага за приемане от Министерския съвет. Председателят на ДАЕУ предлага на Министерския съвет за освобождаване на член на управителния съвет преди изтичане на срока на договора за управление при нарушаване на задълженията си или ако не отговаря на изискванията на закона.

Държавно предприятие „Единен системен оператор“ ще осъществява ограничен обхват на дейности, отнасящи се само до определени типове услуги. В законопроекта са предвидени механизми за гарантиране на прозрачност и невъзможност ДПЕСО да реализира преразпределяне на обществен ресурс без прилагане на ЗОП, избягвайки конкуренцията с частния сектор.

Държавното предприятие „Единен системен оператор“ ще осигури пазарно заплащане на ИКТ специалисти. В законопроекта е предвидено управителният съвет на предприятието да приема структурата, щатната численост и средствата за работна заплата на служителите в предприятието в съответствие с годишния финансов план. Средната работна заплата в ИКТ сектора е в пъти по-висока от средата за страната, което създава сериозен проблем за осигуряването на ИКТ експерти, които да защитават държавните интереси при изготвяне на технически задания, приемане на работата на изпълнителите от частния сектор и осъществяване на инвеститорски и проектен контрол.

Държавното предприятие „Единен системен оператор“ ще осигурява и капацитет за постоянно наблюдение на споделените информационни ресурси и ще управлява услугите по поддръжка, изпълнявани от компании от частния сектор.

В законопроекта са включени разпоредби, които правят прозрачен процеса по контрол на бюджети, проекти и изпълнение. Председателят на ДАЕУ участва в бюджетния процес, като осъществява преглед на съответствието с утвърдените политики, стратегически документи и програми, дава насоки, издава разпореждания и съгласува разпределението на одобрения от министъра на финансите бюджет в областта на електронното управление и ИКТ на всички администрации. В рамките на бюджетния процес, всички административни органи са длъжни да предоставят по електронен път на ДАЕУ информация с аналитични детайли  в областта на електронното управление и ИКТ.

Председателят на ДАЕУ изготвя класификатор за услугите, методика за определяне на разходите и формиране на цените на услугите и тарифа за цените на услугите, предоставяни от ДПЕСО, като ги предлага за приемане от Министерския съвет;

С цел прозрачност, към ДАЕУ се създава и поддържа публичен електронен регистър на проектите и дейностите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии в администрациите, както и регистър на информационните ресурси, в който се съдържа информация за информационните ресурси в администрациите.

Държавната агенция „Електронно управление“ и Държавното предприятие „Единен системен оператор“ ДПЕСО публикуват актуална информация за своята дейност в машинно четим, отворен формат чрез интегрирана платформа за отворени данни, както и относно реда и минимума от набори данни, определени в закона.

В допълнение, законопроектът затвърждава технологичната неутралност на закона, като премахва използването на променящи се с бързи темпове конкретни технологии.

С цел устойчивост се въвеждат принципни изисквания към изграждането на всички информационни системи, липсата на които до момента е била причина за намалена ефективност на дългосрочната експлоатация.

Регламентира се правото на достъп на лицата до историята на обмена на документи и данни, отнасящи се към тях, с цел повишаване доверието и прозрачността в системата.

Законопроектът премахва и множество пречки през изпълнението на електронно управление, чрез изменителни разпоредби в редица закони, които до момента са били в противоречие с основни концепции на електронното управление.

Със законопроекта не се въвеждат норми Европейското законодателство.

Чрез реализацията на предложения модел в законопроекта се очаква да намали чувствително разходите за електронно управление и да ускори въвеждането му.

Предложения могат да бъдат изпращани и на адрес на ел. поща: b.bozhanov@government.bg.

• Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление
• Мотиви
• Консолидирана версия на Закона за електронното управление