Обществени консултации

Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Законопроектът включва изменение в уредбата на изпълнителното производство, с които се цели да се оптимизира производството във всичките му фази чрез въвеждане на допълнителни гаранции за защита интересите на страните и отстраняване на причините за забавяне и неефективност на принудителното изпълнение. На 01.08.2014 г. за Република България влезе в сила Конвенцията от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно частно право. Във връзка с необходимостта от създаване на вътрешни процесуални правила по приложение на конвенцията е предложено изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Създава се и част осма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на международни договори” с глава шестдесета „Признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството“ 


Дата на откриване: 4.6.2015 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 18.6.2015 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
04 юни 2015 г. 15:29:31 ч.
nica01sz

промените са едностранчиви и недостатъчни

Предлаганите промени целят да намалят натиска на обществото към една очевидно несправедлива система . Системата на частното съдебно изпълнение е въведена под диктата на Световната банка , а е всеизвестно че няма съвет на Световната банка който да е донесъл просперитет на изпълняващият съвета . За пример ще дам Чехия , това е страна която върви по собствен път , слуша само гласа на разума и изгодата за обикновенният данъкоплатец .
Предлаганите промени сме ги слушали и друг път но не от МП а от устата на гилдията ЧСИ.А гилдията има само една цел да оцелее , да има повече печалби .
Толкова за промените и техният генезис .
По същество
1. Има тарифа за таксите на чси . Понятието такса включва в себе си цена на услуга . Аз нещо не мога да разбера как за изготвяне постановление за възлагане ще се събира пропорционална такса . За незнаещите ще уточня постановлението за възлагане е лист напечатан с принтер като е използван модел и себестойноста му е максимум 60 лв.(ако се спазва тарифата за заплащане на труда на адвоката 60 лв. На час, този документ се пише максимум за час ,но трябва да се има в предвид че се използва модел , образец)таксата започва от 200 лв. Цитирам по памет и свършва до 3000 лв.
Така е със всички такси на чси , те не са разходно ориентирани а са чиста комисионна и това е точното им наименование.
2.заповедното производство по чл.410 от гпк е копирано и пренесено в българското право от европейската заповед за плащане . Дотук обаче с приликите , в европейската заповед за плащане няма адвокатски хонорар и такъв не се присъжда . Казано на по прост език дължиш 50 лв. Ако искаш европеска заповед за плащане просто подаваш точния формуляр плащаш 5 лв. Съдебна такса и това е . Длъжника ще получи заповед за плащане за 55 лв. У нас обаче всичко е побългарено по чл.410 подаваш молба за издаване на заповед за изпълнение плащаш такса и освен това и адвокатски хонорар от 300 лв. И при длъжника пристига заповед за изпълнение за 50 лв. И разноски от 305 лв.
Това е несправедливо , нечестно и не отразява по никакъв начин европейската ни принадлежност.
3.за дълг от 49.50 лв. При изваден изпълнителен лист чси напълно законно може да начисли обикновенни такси(комисионни ) за около 600 лв. И на практика се получава че за дълг от 49.50 лв. Всеки гражданин ще трябва да плаща 50лв. Дълг и 600 лв. Разноски по изпълнението .
По отношение обаче на тези практически въпроси , проекта мълчи .

05 юни 2015 г. 05:43:18 ч.
nica01sz

призоваването от чси води до правна несигурност

Призоваването в ГПК е доста добре уредено и по принцип доведе до бързина на процеса. Това се отнася обаче за съдилищата . При чси нещата по принцип граничат с абсурда. На практика е възможно да се продаде или опише имот и ползващите го собственици да не разберат. Най известния пример е когато за малък дълг от няколко хиляди лева е насрочен опис и описан бизнес имот за 10 милиона без собственика му да е надлежно уведомен . След този случай се промени ГПК и вече таксата за чси не може да е повече от 1/10 от дълга или имота НО остана проблема с призоваването . Той може да се реши просто и елегантно . Да се лиши чси от възможността да връчва призовки и покана за доброволно изпълнение , това да става от призовкарите на съответния районен съд.