Грешни решения не се поправят с още по-грешни решения

Законът за защита на животните бе приет в началото на 2008 година, като резултат от дългогодишните усилия на група хора, превърнали съвсем естествената за всеки нормален човек жалостивост към животните в източник на доходи. Той представлява механичното смесване на текстове, взети от различни източници (често с очевидно некоректен превод на български език) и е пълен не просто с недомислия, противоречия и нелепици, но и с откровени глупости – сравнително пълното им изброяване и анализ съм се опитал да изложа на сайта „За отмяна на ЗЗЖ“ (https://sites.google.com/site/bgsapiens/). Този закон противоречи не само на здравия разум, но и на цялото наше останало законотворчество в сектора, тъй като в основата му лежи антинаучната концепция за "правата на животните" и представата за индивида като ценност в целия животински свят, докато Законът за ветеринарномедицинската дейност, Законът за биологичното разнообразие, Законът за закрила на новите сортове растения и породи животни, Законът за лова и опазване на дивеча, Законът за животновъдството, Законът за рибарството и аквакултурите, и пр., съвсем правилно, се базират на представата, че обществена ценност при животните представлява само популацията, а индивидът може да е ценен само за неговия собственик/стопанин (и всъщност защитата на животните е уредена именно в изброените закони (както и в редица други нормативни документи), а не в ЗЗЖ, независимо от неговото заглавие). Разглеждането на всяко отделно взето животно като самостоятелен правен субект е очевидно безумие, което неизбежно поражда безброй парадоксални, нелогични, а и направо смешни ситуации. В същото време, агресивността и апетитите на "борците за права на животните" ескалират, а практиката по прилагането на ЗЗЖ само доказа практическата невъзможност да бъдат изпълнявани безумните му текстове. Наличието на подобни теоретично неизпълними закони неизбежно поражда обществено вреден правен нихилизъм, а в същото време водят до прахосване на ценен обществен ресурс. Ето защо, смятам че е целесъобразно не да се променя, а в максимално кратък срок да бъде приет закон с един-единствен член, предвиждащ отмяната на Закона за защита на животните. Негативни последствия от един такъв законодателен акт за реалния живот няма да има, нито пък ще се наложат промени в някакви други нормативни документи, докато печалбите за обществото ще са разностранни, включително и чисто финансово. Сигурен съм, че в случай, че се решите на тази стъпка, това би било оценено по достойнство от всички здравомислещи хора в страната.
Конкретно по изтъкнатите т.нар. мотиви към обсъждания законопроект, те би следвало да се четат по следния начин: В края на тази година изтича срока (вече веднъж удължен по време на предишното управление на ГЕРБ), след който, според феновете на малоумния принцип „Кастрирай, върни и угоявай!“ трябваше улиците на населените места да бъдат вече свободни от безстопанствени кучета. В тези общини и населени места, където той действително се прилага, разбира се глутниците от улиците няма как да изчезнат, а в тези общини и населени места, където, използвайки законовите възможности за това, бездомните кучета се унищожават, така или иначе глутници по улиците няма. В същото време, малобройната, но със силни позиции във властта, група на тарикатите, които забогатяха покрай проблема с бездомните кучета, нямат никакъв стимул от решаване на проблема чрез доказалите се в практиката методи, а държат на принципа „Кастрирай, върни и угоявай!“, който им осигурява стабилни и сигурни доходи. За съжаление, както и през първия си мандат, с евентуалният си подпис под този законопроект, премиерът ще продължава да подкрепя този мръсен бизнес.
Не е вярно и че – цитирам – „предложеният законопроект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет“ – досегашната практика от прилагането на малоумния принцип „Кастрирай, върни и угоявай!“ убедително и многократно ни демострира как се източва обществен ресурс – чрез предоставяне на частни сдружения за безвъзмездно ползване на общински имоти, чрез фрапантно завишени цени за кастрация, и др.
Разбира се, няма никакъв проблем този законопроект да бъде приет, но остава недоумението, защо и през втория си мандат, ГЕРБ подкрепя мръсния бизнес на кучерастията, вместо да се вслуша в гласа на специалистите и просто да приложи европейския опит (да напомня, че България и Гърция останаха единствените страни в Европа, в които се прилага малоумния принцип „Кастрирай, върни и угоявай!“ – станал синоним за корупция и невежество).
Доц. д-р Андрей Куртенков